Следващите материали не целят да ви убеждават в съществуването на прераждането, промените на Земята и нуждата да променим съзнанието и поведението си в живота, или в каквото и да е друго. Това са само един малък сбор от материали от различни източници, лични разкази, Словото на Учителя Петър Дънов, учението на Спиритизма на Алан Кардек, свидетелствата на световно доказани медиуми - като Шико Шавиер, спящия пророк - Едгар Кейси, уникалния Робърт Монро - оставил едно от най-големите наследства в сферата на пътуванията извън тялото, Хосе Силва, Невил Годард, и много други автори получили знанието си от лични опитности.



Преводи - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия

Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg




четвъртък, 28 август 2014 г.

Грег Брейдън - Божествената Матрица

Презентацията, която Грег Брейдън поднася пред тази огромна зала в Милано е една от най-забележителните в историята на ораторите на Новата Епоха и конференциите и семинари от този тип. Благодарни сме на Грег Брейдън, че този видео-материал бе предоставен за свободно разпространение в интернет и така достига до огромна аудитория, а след превеждането му на български език и до любознателната и будна българска публика. 





Коя е тази сила, с която всеки един човек се ражда в тялото си, но не използва?

Две грешни предположения на науката в миналото, които променят всичко.

Коя е Новата Наука?

Как да използваме езика на БМ и с какво могат да ни помогнат древните традиции съхранени в манастирите на Тибет и Египет?

Кои сме ние - Съществува ли обективен наблюдател или всички са участници във Вселената?

Айнщайн и проф. Джон Уилър за Вселената.

Вярвания -- основа на начина, по който изживяваме живота си.

Невил Годард -- "The power of Awareness".

Чудеса

Частици квантова енергия -- градивен елемент на човека.

Квантовите частици променяйки себе си да влияят върху миналото.

Макс Планк -- баща на Квантовата теория.

Вярата -- кодът за привеждане на възможностите в реалност в този свят.

Как да променим физическата материя (атомите) променяйки енергията, в която те съществуват.

За всички скептици и „учени" поставящи под съмнение всичко казано до тук:

- Ефект на Старк -- промяна на електрическото поле води до промяна на атома.

- Ефект на Зимън -- промяна на магнитното поле води до промяна на атома.

Кой орган в тялото произвежда най-силното електро-магнитно поле?

Как вярванията ни влияят върху електрическите и магнитни полета?

Квантовите възможности в живота -- енергийни вълни в постоянно движение.

Кое произвежда Стоящата вълна, която заключва квантовата възможност в реалността на този момент?

Три научни експеримента, които променят вярванията ни за нашия свят.

Експеримент 1 -- Веднъж разделени физическите частици остават свързани енергийно. И всичко, което е било свързано някога във Вселената преди Големия Взрив , днес също е свързано енергийно.

Експеримент 2 -- Фантомен Ефект на ДНК -- Човешкото ДНК влияе на физическия свят.

Експеримент 3 - Какъв ефект има сърцето и това, което чувстваме върху ДНК и тялото ни?

Способност на човешките емоции според характера си да напрягат или релаксират ДНК променяйки формата му и влияейки по този начин върху имунната система и хормоните в тялото.

Експеримента на Майкълсън-Морли -- съществува ли Етерно поле?
100 години на погрешно схващане и цяла наука основана на грешка.

Август 1986г. списание "Nature"- повторение на експеримента на Майкълсън-Морли с по-добро оборудване от ВВС на САЩ - Изводи
-- Етерното поле наистина съществува, точно както са го предсказали екипът Майкълсън-Морли 100 години по-рано.

Божествена матрица -- Квантова Холограма -- Полето

Резултатите на НАСА и обсерваторията ЧАНДРА.

Какво има в празнотата на Космоса? -- Празното пространство не е празно.

Как да създадем кохерентна емоция в сърцето си за да лекуваме телата си и да променим света?




В продължението "Езикът на Божествената Матрица" - част 2, Грег Брейдън ни прави свидетели на още древни знания, които можем да използваме днес за да решаваме проблеми и да подобрим живота си.

Теми засегнати във втора част:

Силата на Състраданието

Как да създадем изцеление за себе си и другите

Тайната библиотека в коптско-християнския манастир
"Св. Катерина" в Египет

Липсващото Евангелие на Тома 

"Искайте без скрит Мотив!"

Тайната на източните бойци

Индианска традиция за отправяне на молитва

Експерименти за установяване на мир по света

Формула 

Институт по Математика на Сърцето - експеримент с публиката

Невил Годард за силата във всеки един от нас

Думите на древният поет и суфист Руми

Обобщение на доказателствата дадени в семинара


Грег Брейдън се позовава и цитира една забележителна личност от миналия век - Невил Годард. Ако желаете да се докоснете до частица от неговата мъдрост не пропускайте да видите този негов запис от 1955 г. 

Творческата сила на въображението Невил Годард 


А за тези от вас, които за първи път чуват името на суфи поетът Руми горещо ви препоръчваме книгата "Любов" на Елиф Шафак - безценна за постигането на едно истинско и по-дълбоко разбиране на себе си, Бог и любовта.

вторник, 26 август 2014 г.

Наш Дом - филм по книгите на бразилския медиум Шико Шавиер

Филмът е базиран на книгите на Шико Шавиер (1910-2002), медиум и филантроп на бразилското спиритическо движение.
Той е втория най-продаван автор на португалски език и до днес - над 50 милиона копия,
печалбите от които са вложени за благотворителна дейност.
Известен с общуването си и приемането на послания от духовния свят чрез процес наречен Психография.

Един от най-популярните му романи е "Наш Дом" (от общо 468 издадени книги)
създаден чрез общуването на автора с духа на Андре Луис...

- истински човек, живял на тази Земя, лекар, който започва своя разтърсващ разказ от момента на смъртта си и пристигането му на "онзи свят"...

Свали от тук:
http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=9b6fe94a36bae0a74d306bf69008dfbe7855c198


Сюжет


Когато Андре Луис, високоуважаван лекар и баща на три деца, умира, вместо да се въздигне към онова, в което ние вярваме, че би трябвало да е раят, той се събужда в една Долина на опустошението.

Живеейки живот на изгнаник заедно с други души, Андре Луис е смятан за самоубиец, но самият той няма представа защо има такава съдба.

Един ден лъч светлина слиза от небето, носейки спасение на душите от дълбоките части на Долината. Андре е спасен и отнесен до духовен град наречен Наш Дом.

Там той създава нови приятелства и съюзи, но също среща и своя враг – самия себе си. Той е предал собствения си живот със само-разрушителните си действия, докато е живял на Земята.

За да докаже, че все още истински цени живота, Андре трябва да натрупа заслуги в очите на градските Министри чрез смирен усилен труд.

Един ден той най-накрая получава най-голямото си желание от както е пристигнал в града – позволението да слезе до Земята и да „види“ съпругата и децата си. Десет години са изминали, съпругата му се е омъжила повторно, а децата му са пораснали.
В този момент на пробуждане Андре трябва да приложи на практика онова, което е научил в Наш Дом. Той трябва да приеме собствената си смърт и да пристъпи към друго ниво на съществуване, да се научи завинаги да обича, да бъде обичан и че животът никога не свършва.


Преди да стигне до торента филмът получи сериозна подкрепа в youtube – около 36 000 гледания и 150 харесвания за 4 месеца. (поради авторски права трябваше да бъде премахнат).

Независимо дали се вълнувате от духовната тематика, филмът навежда на много размисли. Горещо препоръчваме разпространението и споделянето с приятели. Един от малкото филми, които могат да променят човека към по-добро...

И разбира се на същата тематика ви препоръчвам втория филм за живота и работата на бразилския медиум: 
http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=283261d6857572f1dd25be34f0f2cd4fb99bc405

Прераждането - ритъм на всичко живо

Прераждането - ритъм на всичко живо, Смъртта - друга форма на битието, Законът за Кармата и Съзряването



„Само онзи, който чрез любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието.
Само любовта слага край на танца на преражданията.”

ХАНС  ЩЕРН    Е Д Е Р,  НАПЕВЪТ  НА  ВЕЧНОСТТА

Торвалд Детлефсен - извадка "Съдбата като ШАНС"

Още преди много хиляди години мъдреците са формулирали  закономерностите на полярността, ритъмът основания образец на всичко живо, по следния начин в „Кибалион”:  „Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко е трептене. Всичко тече навън и навътре, всичко има своето време, всички не­ща се издигат и падат, движението на махалото се проявя­ва във всичко; мярката на отклонението вдясно е равна на мярката на отклонението вляво; ритъмът компенсира.”
Ритмичната промяна на душата през живота и смърт­та още от древни времена е наричана пътешествие на ду­шата или реинкарнация (повторно превръщане в плът), т. е. прераждане. Платон е знаел за него, също както и Гьо­те. Нарочно казвам „знаел”, а не „вярвал”, защото прераж­дането не е въпрос на вяра, а въпрос на способност за фи­лософско осмисляне. Нека всеки вярва в каквото си иска, са­мо не и в прераждането. Но трябва да знае, че всяка хипо­теза, която не включва прераждането, носи белег на абсур­дност, защото само прераждането е в съзвучие със закони­те на Вселената.
Действителността въздейства чрез жизнения опит на отделния човек и с това предизвиква знание.
Който знае, не е необходимо да вярва и не зависи от до­казателства. Твърдение от сорта: „Със смъртта всичко свършва”, се нуждае  от доказателство, защото то не е част от действителността и затова не може да бъде жиз­нен опит. Сред действителността не може да се открие област, с която да се демонстрира, че природата познава процеси, които изведнъж приключват в нищото.



Смъртта - друга форма на битието

Дефинирахме душата като съзнание и разбрахме, че съз­нанието за самия себе си прави възможна непрекъснатост­та, континуитета. Въпреки постоянната промяна на ма­териалното тяло през многото десетилетия живот, то винаги възприема себе си като „същото” Аз. Непрекъсна­тостта на идентичността не се разпростира само върху годините на земния живот, а върху целия ритъм, чиито фа­зи наричаме живот и смърт. Душата е тази, която, сме­няйки телесните си обвивки, събира опит на земята, за да преживее после една освободена от материята компенса­торна фаза, която наричаме „смърт”. Смъртта не е „ни­що”, а само противоположна по полюс форма на битието. Затова и умирането не е нищо друго, освен прекрачването на прага, който дели царството на живите от царството на мъртвите.
Обикновено наричаме сферата на физически живеещи­те хора „този свят”, а непознатия свят на мъртвите оз­начаваме като „онзи свят”. По място този и онзи свят не се различават, а по-скоро са сравними с различни нива на възприятието или на съзнанието. Така, както „стра­ната на сънищата” не показва по-различно географско разположение от нашата реалност, така и „онзи свят” се отнася най-вече до границата на нашето възприятие. Не си струва да обсъждаме съществуването на „онзи свят”, защото то задължително се извежда от съществуването на този свят. Законът за полярността постановява, че нещото, което определяме като „този свят”, трябва да има своя противоположен полюс. И него ние наричаме „онзи свят”.

Означенията идват от гледната точка на човека с фи­зическо тяло. Но когато човек прекрачи прага на смъртта и се озове в онзи свят, за него внезапно онзи свят се прев­ръща в този, защото „този свят” е винаги само собстве­ното местонахождение. Сега за него нивото на хората с физически тела, към което той вече не принадлежи, е онзи свят. По този начин умирането става субективно преживяване, чиято обективност се подсигурява единствено от полярността. Само нашето полярно съзнание ни е принуди­ло да изживяваме като живот и умиране безвременния, продължаващ вечно живот. Както за човек, наблюдаващ слън­цето, то залязва зад хоризонта и едновременно с това изгрява за друг човек, който също го наблюдава; макар че слънцето не знае нищо за това, защото в действителност то нито изгрява, нито залязва.
По подобен начин стои въпросът с раждането и смърт­та. Това, което от наша гледна точка е смъртта на един човек, от гледна точка на отвъдното е неговото раждане. Умирането на онзи свят се празнува едновременно от нас, земните хора, като раждане на дете. Който поне малко се освободи от субективността на проявленията, ще разбере, че този и онзи свят, раждане и смърт в края на краищата са едно и също. Едва в нашето полярно съзнание единство­то се разделя на противоположности, едновременността се превръща в последователност.

Човешката душа, изгоне­на заради знанието от лишеното от време и пространст­во единство, трябва да премине през мрака на материалния свят по протежение на субективната ос на времето, да се научи да се развива и става по-осъзната - винаги с цел да затвори кръговрата чрез завръщането си към първичното единство.

Пътят на човешката душа е път на ученето и е подчи­нен на неговия закон. Учебният процес, чиято цел е съвър­шенството, е дълъг път, по който се напредва с безброй малки крачки. Той включва много заблуждения, но и много корекции. Само веригата от прераждания, изглеждаща ни на нас, хората, безкрайна, гарантира крайния успех.

Отделните инкарнации могат да се сравнят с различни­те класове в училище. Това, което наричаме земен живот, отговаря на определен клас от учебната програма, с него­вите задачи, проблеми, трудности, успехи и неуспехи. Пери­одът на учене е последван от ваканция, по време на която понякога трябва да се наваксат недостатъчните или про­пуснати уроци. След ваканцията - нов клас. В зависимост от това, колко от учебния материал от предишния клас се е интегрирал в съзнанието на ученика, той преминава в следващ клас или повтаря същия.
Съдбата работи на същия принцип. Единствената разлика е безкрайното й търпение, което отново и отново предоставя на човека възможности да усвои ненаученото и да компенсира грешките си. Животът означава учене, неза­висимо дали отделният човек приема това или не. Съдбата с неподкупна справедливост се грижи всеки да научи точно онова, което най-малко му се иска да приеме и на което се противопоставя най-силно.


Законът на Кармата


Общовъзприетото название на взаимовръзката между делата от миналото и актуалното протичане на съдбата е „карма”. Кармата е законът за баланса, който има грижа­та човекът отново и отново да бъде конфронтиран с един и същи тип проблеми, докато накрая с действията си осво­боди проблема и се подчини на закономерността. Така всяко действие, дори всяка мисъл, стават безсмъртни и незаличими. Защото всички дела и мисли чакат да бъдат ком­пенсирани с противоположни на тях.

Законът на кармата изисква от човека да поеме пълна­та отговорност за съдбата си - стъпка, която днешните хора не желаят да направят. Съпротивата на широки кръ­гове срещу учението за прераждането е разбираема, след като с толкова труд и разходи най-сетне са изфабрикувани теории, които изглеждат безупречни, които освобождават човека от отговорност и проектират вината върху общес­твото, болестите или злата случайност.
На теория всички тези мисловни модели функционират отлично. Неуспехът в практиката се замазва с позитивис­тична вяра в прогреса. Но когато човек започне да става честен към самия себе си - а това е най-трудната форма на честност - ще разбере, че едва с приемането на пълна­та отговорност за всичко, което му се случва и което преживява, може да прозре смисъла. Отговорност и смисъл не могат да се отделят - двете се обуславят взаимно.
Мнозинството от хората в наше време са болни от за­губа на смисъл, защото се опитват да се отърват от от­говорността. Който търси смисъла, намира първо вината. Ако приеме вината, ще му се разкрие и смисълът.

Постоянната смяна на физическия живот и смъртта е увеличение в по-голям мащаб на ритъма ден-нощ. Ако всяка сутрин се събуждаме, за да започнем нов ден, то, от ед­на страна, този нов ден стои пред нас напълно девствен и от нашето решение зависи как ще го използваме и подре­дим, какво ще преживеем през него. От друга страна оба­че, той неизбежно се предопределя от онова, което сме вършили и изживели през предишните дни. Ако някой напоследък се е скарал с всички хора от обкръжението си или е направил големи дългове, ако е занемарил грижите за тяло­то или образованието на душата си, то това ще повлияе новия ден, макар че в него има на разположение всички възможности.

Тази трудно разбираема едновременност на влиянията и въздействията от миналото и новите, неизползвани възможности на деня, може по аналогия да се пренесе и върху всеки „нов живот”. Новият живот със сигурност е и нов шанс, който съдържа изобилието на всички възможности, и въпреки това е само последствие от досегашната верига от прераждания. Той отразява досегашните проблеми, грешки и прозрения. Също както човек с началото на новия ден не може да заличи досегашните си дела, мисли и дейст­вия, така и човек с ново прераждане не може да зачеркне миналото, а трябва да продължи да преде досегашната нишка.

Съзряване чрез прераждане

Често се чува упрекът, че било много глупаво и непрактично да се забравя цялото знание, натрупано през много­то прераждания, и непрекъснато да се започва отново. Дру­ги се аргументират по обратния начин. Те казват, че сигур­но съществува някаква причина, за да не можем да си спом­ним предишните прераждания, и от това вадят заключението, че е забранено да осъзнаваме знанието за миналото.

Твърдението, че забравяме знанието от предишните инкарнации и започваме винаги отначало, не е вярно. Вярно е тъкмо обратното. Във всяко прераждане човек стъпва на постигнатото досега ниво на развитие, но бърка конкретното знание с постигнатата чрез знания и умения зрялост. За сравнение: в училище сме учили много конкретни неща, които като възраст-ни вече сме забравили. Но заниманието с тези конкретни неща и самото учене са ни възпитавали - ефект, който продължава да съществува и тогава, кога­то конкретното се е изгубило. Ефектът от ученето се състои в разширяването на съзнанието, като самият пред­мет, от който се учим, няма кой знае колко голямо значе­ние. Текстът в читанката служи, за да ни научи да четем. Ако ни е помогнал да постигнем тази цел, по-нататък той престава да има стойност за нас.
Всичко, което сме научили от веригата на нашите прераждания, се отразява в зрелостта и в нивото на съзнание, с които човек се ражда. Оттук се получават и разликите в интелигентността, зрелостта, способностите и така нататък. Психолозите продължават да спорят по въпроса, дали интелигентността е вродена или придобита. Отгово­рът е: нито едното, нито другото. Душата донася със се­бе си определено ниво на развитие, което няма нищо общо с наследствеността, нито пък е въпрос на често цитира­ните влияния на обкръжаващата среда.

Хората не са еднакви. Дори и в наше време, когато стремежът към унификация се налага все по-шумно. Еднаквостта, уравновиловката няма нищо общо със справедли­востта; йерархичното мислене няма нищо общо с диктатурата. Ако в нашето сравнение различните прераждания от­говаряха на различните степени на обучение в училище, то по същия начин и различните хора са в различни класове - никой не би тормозил третокласник с интегрално смятане. Всеки си има задачи и проблеми според нивото, на което се намира в момента. Няма обективни проблеми, затова и никога не може да има общовалидни решения. За първолака смятането с дроби изглежда непреодолимо трудно, за осмокласника е лесно като детска игра. И двете нагласи субективно са правилни, но с нищо не засягат принципа на смятането с дроби. Същото е и с всички човешки пробле­ми. Понякога твърде лесно се забравят различните нива на съзнание на хората, например при опит даден проблем да се направи достъпен за всички и да се стигне до задължително за всички решение.
                                                   
Тук са корените на разните видове мисионерство. Всяка мисия е грешна, защото пренебрегва различните нива на индивидите, защото проектира върху всички собственото си ниво на развитие. Затова езотериката никога не се разпространява чрез мисионери - тя знае за различните нива на развитие на хората. Езотериката винаги се предлага са­мо на хора, които сами откриват афинитета си към нея. Насила да тъпчеш истини в съзнанието на човек, които се съпротивлява на това, би било с нищо неоправдано посегателство.
Диференциацията на човешките индивиди е резултат от натрупания в предишните прераждания жизнен опит. Човекът не забравя нищо съществено. Забравя се само конкретната рамка, която не е от особено значение.

Същото се отнася и за способностите и уменията. Спо­собностите от предишни животи се проявяват като дар­би в настоящето прераждане, при условие, че са смислени и полезни за решаването на сегашните задачи. Способности, които, така да се каже, нямат нищо общо със задачите на този живот, се забравят. И това е добре. Иначе те само биха ни отклонявали от предвидения учебен план.

Ако с външна намеса вземем предишна своя способност и я вкараме в сегашния си живот, макар че тя не се е про­явила от само себе си като дарба, това евентуално може да ни отклони от истинския ни път. Подобно, втренчено в практическата полза мислене, прекалено надценява самосто­ятелното съществуване на нещата и не забелязва, че те са само помощни средства. Композирането или рисуването ня­мат никаква стойност сами по себе си, а само във връзка с този, който ги извършва. Композирането може да е извор на много дълбок опит. Но ако човекът е интегрирал този опит в съзнанието си, той вече не се нуждае от извора.
Ако някой преди петстотин години е бил даровит музикант, не е задължително музиката да играе роля и в сегаш­ния му живот. Ако в общуването си с музиката душата е научила онова, което е можела да научи, за нея музиката ня­ма повече стойност. Сега за нея важни стават нови облас­ти. Ако старите способности, свързани с музиката, се активизират отново, може да се стигне до объркване на вре­мето, което ще възпрепятства настоящия учебен процес. Децата-чудо пък са пример, потвърждаващ сам по себе си случаите, в които определена тематика още не е изчерпа­на и до кулминацията предстои да се стигне чрез дълго раз­витие.

Така че човек трябва търпеливо да се остави на Съдба­та и да работи с талантите, които е получил в даденото прераждане, а не непрекъснато да извръща поглед към оно­ва, което няма. Във вселената нищо не се губи - и това ва­жи не само за физиката, а и за пътя на съзряване на душа­та. Забравянето на предишните прераждания със сигурност не е глупава грешка на природата. Смисълът му е, че освобождава съзнанието от баласта и улеснява възприемчивостта тук и сега. Не мисля, че би било по-добре, ако все­ки можеше да вижда всичките си прераждания, както и не си мечтая един ден стойността на реинкарнационната терапия да бъде сведена до стойността на ваксина. Определе­но знание е подходящо само за определено ниво на развитие. Мнозинството от хората още не са чели Дантевата „Бо­жествена комедия” - и в това няма нищо лошо. Но то не пречи в отделен случай тя да придобие решаващо значение за някого.

Езотеричният път на разширяване на съзнанието не е „естествен път”, а изкуствен продукт на човешкото раз­витие и познание. В лабораторията си алхимикът също произвежда изкуствени неща, които не се срещат в приро­дата под такава форма. Йогата заема пози, които в приро­дата никое същество не изпълнява доброволно. Могат да се дадат още много примери. Целта е да се покаже, че езотеричният път на посвещение наистина се ориентира към за­коните на природата, но връзката му с човешките способ­ности за познание в крайна сметка го превръща в изкуст­во. Затова и произведенията на това изкуство са „изкуст­вени”, а не „природни”.

В тези, предизвикани по изкуствен начин процеси на ево­люция, се състои задачата на човешкото битие да освобо­ди себе си и Космоса. Съзнателният поглед към веригата от прераждания от прастари времена е бил стъпка по езотеричния път на развитие, който се е установил от само себе си и по-късно е бил открит чрез подходящи техники. И понеже случайността не съществува, може да разчитаме, че никой няма да надникне в миналото и да опознае преражданията си, ако времето му не е узряло за това.

Известен е феноменът, при който чувствителни хора могат да прозрат преражданията на други хора. Най-общо този процес се нарича четене на Акашката хроника. Така наречената Акашка хроника може да се сравни с база дан­ни, в която, независимо от времето, са запаметени всички събития от миналото, настоящето и бъдещето. Хора, притежаващи или развили у себе си способността чрез съзна­нието си да извикват информация от Акашката хроника, могат да видят преражданията на други хора. Но понеже в повечето случаи верността на думите им трудно или изоб­що не може да бъде потвърдена, инкарнационното гадаене не бива да се приема безкритично.

Ползата от прозряната чрез гадателски дарби инкарнация е твърде малка за този, на когото тя само се разказ­ва, защото голата информация не му осигурява достъп до миналото и на него му липсва чувството за идентификация. Четенето на Акашката хроника има смисъл, само ако е свързано с терапия - т.е., когато се получава информация, до която пациентът не може да стигне сам поради някак­ви недъзи (дебилност, трудности в говора и други).

Във всеки случай, човек никога не трябва да забравя, че голото любопитството не е мотив за научаване на пре­дишните прераждания. Любопитството е болест на нашето време. То винаги е признак за незрялост и най-сигурното средство да се попречи на истинското посвещение.

Броят на хората, и най-вече на децата, които сами си спомнят откъслечни неща от предишни инкарнации, е зна­чително по-голям, отколкото се предполага. Но в нашата култура на такива спомени често не се обръща внимание, те или се изтласкват, или се премълчават, защото биват смятани за застрашителни признаци на душевно заболява­не. Почти същото се случва и с децата. Специално до шес­тата си година, те често имат доста добър достъп до ми­налото. Родителите им обаче, поради страх и неразбиране, обикновено им забраняват да разказват такива неща, кое­то пък, от своя страна, води до изтласкване на целия комплекс. Горе-долу на шестата година тези впечатления от миналото при децата изчезват от само себе си.

По друг начин стоят нещата в културите, в които прераждането е естествена съставна част от светогледа. При тях детските спомени от преражданията масово се възприемат като нещо, разбиращо се от само себе си, и се стига дотам, че за обществеността те нямат стойност­та на феномен.

Известен брой симптоми на психозата също влизат в сметката на спонтанно изплували в съзнанието спомени от прераждания. Най-различни външни ситуации, местнос­ти или хора могат толкова силно да рестимулират човек, че внезапно в съзнанието му изникват спомени от предиш­ни животи и той вече не може да разграничи впечатления­та си във времето. Поредица от халюцинации и маниакални представи могат да се обяснят по този начин.

Но не само симптомите на психозата стават по-разби­раеми на фона на преражданията.
Би могло да се каже: всеки болестен симптом, независимо дали е психически или физически, има своя „причина” в предишни прераждания. Понятието „причина” тук трябва да се употребява внимател­но, защото за човек в крайна сметка е невъзможно да открие истинската причина за дадена болест, освен ако не иска да стигне до метафизическата случка на грехопадението.

За съжаление понятието причина се употребява твърде често и при това напълно неправилно. Ако ние сега също го­ворим за „причина”, под нея разбираме началото на все още обозрима за нас фаза, чието вътрешно единство е споено от обща тема. Но никога не забравяме, че тази причина съ­що си има свои детерминанти, които се коренят много на­зад в миналото и така ad infinitum (до безкрайност).

Следователно ние твърдим, че никога не може да има психически или соматичен болестен симптом, чиято по-тясна причина се намира в настоящия живот.
И без астрологична аргументация може да се проследи, че всички проблеми, които изникват в живота, са само продукти на досегашния учебен опит. Но пътят, изминат в обучението, не започва нито с раждането, нито със зача­тието, а обхваща броя на всички прераждания.
Може би тази зависимост ще стане ясна, ако по анало­гия отново сравним един живот с един ден. Да приемем, че в определен ден се появява проблем. Ще бъде наивно да тър­сим причината за проблема в същия ден. Защото денят на конкретния човек не е започнал като „нещо безлично” - в новия ден човекът е ипотекирал досегашното си развитие, въпреки фазата на сън, която го отделя от предишните дни.

По същия начин и земният живот на човека не може да започне без никакви предпоставки. В многобройните си до­сегашни превъплъщения той си е изработил своята карма, учебната програма, необходима специално за него, която още от зачатието си носи със себе си в настоящето си прераждане. Ако човек се провали при решаването на някакъв конкретен проблем от учебния си план или ако не може да разбере неговия смисъл, то съзнателното наблюдение на целия път, довел го до тази точка, ще му даде необхо­димото разбиране, за да реши проблема.

Надявам се, от казаното дотук да е станала ясна кон­цепцията, която ни доведе до днешната форма на психотерапевтичен метод, която нарекохме с името „реинкарнационна терапия”. Реинкарнационната терапия, разработена и прилагана от мен и от сътрудниците ми от 1975 г. насам, не е нова техника в разрастващата се джунгла от психотерапевтични методи, а съвсем съзнателно представлява противоположният полюс на всички познати досега методи и теории. Тя не е психоанализа, разширена до предишните жи­воти, не е първична терапия, чиято цел е разтоварването от предишни травми, не е специализирана форма на хипнотерапията.

Реинкарнационната терапия е опит за изоставяне на не­състоятелните концепции на школската психология и за последователно развитие на терапия въз основа на езотеричните познания за света и човека. Като се има предвид това основно положение, не е учудващо, че нашите възгле­ди, както и терапевтичните ни практики, са диаметрално противоположни на всички познати досега концепции.


 Торвалд Детлефсен - извадка "Съдбата като ШАНС"

Множественост на съществуванията - въпроси и отговори от сесии на Алан Кардек с духовния свят

Когато усетиш в сърцето си, че някои говори истинно и на езика на душата ти, потърси кой е, какво е вършил и от КОГО се е учил!

Ето един Учител, който е бил вдъхновение за високоуважавания по цял свят бразилски медиум и спиритист Шико Шавиер.

Една извадка от спиритическите сесии с въпроси и отговори на френския философ и учител, основоположник на спиритическата доктрина, Алан Кардек (1804 - 1869)



Книга на Духовете

Алан Кардек


Глава четвърта

Множественост на съществуванията


ЗА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

162. По какъв начин душата, която не е постигнала съвършенство за времето на телесния живот, може да завърши своето пречистване?
- Като се подложи на изпитание чрез ново съществуване.

По какъв начин душата постига това ново съществуване. Чрез своето преобразуване като дух ли?
- Душата, пречиствайки се, без съмнение се преобразува, но за това е нужно изпитанието на телесния живот.

Значи душата прекарва в тялото не един живот, а няколко?
- Да всички ние имаме няколко живота. Който казва противното иска да ви държи в неведение, в каквото е самият той; това е само негово желание.

163. Каква е целта на превъплъщението?
- Изкупление, постепенно подобряване на човечеството; без това, за каква справедливост може да става дума?

164. Има ли краен брой животи, които духът прекарва в тяло, или неговото превъплъщение е вечно?
- Във всеки нов свой живот духът прави още една крачка по пътя на прогреса; когато се освободи от всички свои нечистотии, той вече няма нужда от изпитанията на телесния живот.

165. За всички духове еднакъв ли е броят на въплъщенията?
- Не, този който напредва по-бързо, се освобождава от много изпитания. Но във всички случаи веригата на тези въплъщения винаги е много дълга, защото прогресът е почти безкраен

166. Какъв става духът след своето последно въплъщение?
- Блажен дух: той е чист, истински дух.


СПРАВЕДЛИВОСТ НА ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО

167. Върху какво почива правилото на превъплъщението?
- Върху Божествената справедливост и откровение, защото ние постоянно ви повтаряме: добрия баща винаги оставя на децата си вратата към разкаянието отворена. Разумът не ти ли казва, че би било несправедливо да се лишат от вечно блаженство онези, които не са могли да станат по-добри? Нима всички хора не са деца Божии? Единствено сред егоистите-хора може да се види несправедливост, люта омраза и жестоки наказания.

ВЪПЛЪЩЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ СВЕТОВЕ

168. Всички ли наши телесни съществувания преминават на Земята?
- Не всички; някои вие прекарвате в други светове. Този живот, който прекарвате тук, не е нито първият, нито последният; той е най-материален и най-отдалечен от съвършенството.

169. Преминава ли душата при всяко ново съществуване от един свят в друг, или може да прекара няколко съществувания на една и съща планета?
- Тя може няколко пъти да се ражда на една и съща планета, ако не е достатъчно напреднала, за да премине в йерархически по-висок свят.

Значи ние можем по няколко пъти да се появяваме на Земята?
- Напълно.

Можем ли да се върнем тук, след като сме живели в други светове?
- Разбира се, могли сте да живеете някъде другаде и сега да се върнете на Земята.

170. Това необходимост ли е – да се родим отново на Земята?
- Не, но ако не напредвате, може да попаднете в някой друг свят, който не е по-добър и даже може да се окаже по-лош от този.

171. Има ли някакво предимство в това да се родиш отново на Земята?
- В това няма никакво особено предимство, ОСВЕН АКО това завръщане няма за цел някаква особена задача; тогава има напредък, както впрочем и на всяко друго място.

Не би ли имало повече щастие в това да си останеш просто дух?
- Не, не! Това би означавало ЗАСТОЙ, а е необходимо желание за приближаване към Бога.

172. След като духовете са се въплътявали в други светове, могат ли да се въплътят в този, без никога преди да са се появявали в него?
- Да, както и вие – в другите. ВСИЧКИ СВЕТОВЕ СА СЪПРИЧАСТНИ: това, което не се изпълнява в един, ще се изпълни в друг.

Значи има хора, които са за първи път на Земята?
- И те са много, и тяхното ниво е различно.

Може ли по някакъв признак да се определи, че един дух за първи път преживява своето първо появяване на Земята?
- В това не би имало никакъв смисъл.

173. За да постигне съвършенство и висше щастие, което е крайна цел на всички хора, трябва ли духът да премине през цялата верига от светове, които съществуват във Вселената?
- Не, защото има много светове, които се намират на същото стъпало на развитие и в тези светове духът не би се научил на нищо ново.

Но как тогава да обясним множествеността на неговите съществувания на една и съща планета?
- Той всеки път може да се намира в твърде различни положения, а това също открива пред него възможности да натрупа опит.

174. МОГАТ ЛИ ДУХОВЕТЕ ДА СЕ РОДЯТ ТЕЛЕСНО В СВЯТ, ОТНОСИТЕЛНО ПО-МАЛКО РАЗВИТ ОТ ОНЗИ, В КОЙТО ТЕ СА ЖИВЕЛИ ПРЕДИ?
- Да, когато там имат за задача да помогнат на прогреса, и тогава те с радост приемат несгодите на това съществуване, защото те са за тях средство за напредване.

Не може ли същото да стане и при изкуплението, та нали Бог може да изпрати метежните духове в нисшите светове?
- Духовете могат да спрат в своето развитие, но те не вървят назад, и наказанието за тях се състои в това, че не напредват, а възобновяват лошо употребените животи в онази среда, която отговаря на тяхната природа.

Какви са тези, които трябва да възобновят своето съществуване?
- Това са тези, които не са се справили със своето предназначение или не са издържали на изпитанията.

175. Всички ли същества, обитаващи даден свят, постигат еднаква степен на съвършенство?
- Не; то е като на Земята: сред тях има повече или по-малко напреднали.

176. Запазва ли духът, преминавайки от този свят в друг, ума, който е имал тук?
- Разбира се, той не губи ума си, но може да няма същите средства, за да го прояви; това зависи от степента на превъзходството му и от състоянието на тялото, което ще си вземе.

177. Приличат ли телата на съществата, живеещи в други светове, на нашите?
- Те, разбира се, имат тела, защото е необходимо духът да бъде облечен в материя, иначе той няма да може да въздейства върху материята; но тази обвивка е материална в по-голяма или по-малка степен, в зависимост от степента на чистота, която духовете постигат; и това е нещото, което различава световете, в които ни предстои да живеем, защото много жилища има нашият Баща и различно е тяхното ниво. Само че някои знаят това и го осъзнават още на Земята, докато други никак не приличат на тях.

178. Можем ли да знаем точно какво е физическото и нравственото състояние на различните светове?
- Ние, духовете, можем да ви отговорим само в съответствие с онова ниво, на което се намирате вие; с други думи, ние не трябва да разкриваме тези неща на всички, защото не всички могат да ги разберат и такова знание би ги смутило, би ги объркало.

179. Духът, преминавайки от един свят в друг, навсякъде ли изживява отново времето на детството?
- Детството е необходим период навсякъде, но не навсякъде то е така глупаво, както при вас.

180. Има ли духът възможност да избира в кой свят да живее?
- Невинаги; но винаги може да помоли за това и може да го постигне, ако го е заслужил; защото световете са достъпни за духовете само в съответствие със степента на тяхното собствено развитие.

Ако духът не моли за нищо кое определя в кой свят да бъде въплътен?
- Степента на неговото развитие.

181. Остава ли нивото на физическо и нравствено състояние на живите същества постоянно за всяка планета?
- Не, световете също са подчинени на закона за прогреса, всички които са били в нисше състояние, са започнали от същото ниво, от което и вие. И Земята ще претърпи подобни преобразования и ще стане земен рай, когато хората станат добри.

182. Има ли такива светове, в които духът, престанал да живее в материално тяло, има за обвивка само периспирит?

(Периспирит – флуидна, ефирна, лека обвивка, която е свързващо звено и посредник между тялото и духа.)

- Да; и тази обвивка става толкова ефирна, че за вас все едно, че я няма; това именно е състоянието на чистите духове.

От това, изглежда следва, че няма рязка граница между състоянието на последните въплъщения и състоянието на чистия дух?
- Такава разлика няма. Избледнявайки малко по малко, разликата става незабележима, както нощта се разтваря постепенно в зората на деня.

183. Субстанцията периспирит във всички светове ли е еднаква?
- Не, тя може да бъде ефирна в по-голяма или по-малка степен. Преминавайки от един свят в друг, духът се облича в материя, присъща на всеки от тях; това е толкова кратко, колкото блясъкът на мълнията.

184. Чистите духове някакви светове ли обитават или живеят в космическото пространство, без да са свързани с един свят повече, отколкото с друг?
- Чистите духове живеят в светове, но те не са така заточени на своите планети, както хората на Земята. Те повече от всички други могат да бъдат навсякъде.

Според духовете, сред планетите от нашата Слънчева система Земята е от онези, чиито обитатели най-малко са напреднали физически и морално. Марс й отстъпва значително, а Юпитер я превъзхожда многократно във всяко едно отношение. Слънцето пак е свят, който изобщо не е населен с телесни същества, но е място за срещи на висшите духове, които от там изпращат мисълта си в други светове, управлявани от тях чрез по-малко издигнати духове, които получават тази мисъл благодарение на вселенския флуид.
Размерите и разстоянието от Слънцето нямат никаква връзка със степента на развитие на планетите, защото Венера е по-развита от Земята, а Сатурн – по-малко от Юпитер.

Продължителността на живота също се различава от земните представи и възрастта не може да бъде съпоставена със земната. Един умрял преди няколко години човек, когато бе извикан, каза че вече 6 месеца е въплътен в свят, чието название на нас не ни е известно. Когато го попитаха каква възраст е достигнал там, той отговори: „Не мога да съпоставя, защото ние броим съвсем различно от вас; начинът на живот тук е различен от вашия; тук се развиват много по-бързо. Макар че са изминали само шест месеца, откакто съм тук, мога да ви кажа, че умственото ми развитие отговаря на това, което на Земята бих имал на тридесет години.“

За мен "Книга на духовете" от Алан Кардек е едно от най-великите откровения на времето. 

- Елена Блаватска 

Книги на Алан Кардек на български може да свалите от тук http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EA%E0%F0%E4%E5%EA

Шико Шавиер - филмът

„Никой не може да се върне назад и да промени началото, но всеки може да започне отначало и да създаде нов край.“

Това е едно от многото послания, които Шико Шавиер получава от своя духовен водач, Емануел, и споделя с околните.
Идеята за заснемането на филм за един от най-известните духовни лидери на Бразилия, номиниран за Нобелова награда за мир, се появява през 2004г.

Филмът е представен за първи път в Бразилия на 2ри Април, 2010 г., когато Франсиско де Паула Кандидо щеше да отпразнува 100тния си рожден ден.

Това е историята на един живот, който промени представата за вяра у милиони бразилци и спечели уважението на мнозина, без значение от религиозната им принадлежност.


Послания, които не може да не променят живота ви
Послания, които няма да оставят и капчица страх в сърцата ви.
Послания, които могат да излекуват всяка мъка и болка по загубено любимо същество...
Защото вие вече знаете в сърцето си... че те са добре.

Сюжет

Като момче Франсиско де Паула Кандидо започва да преживява първите си проявления като медиум, вижда и чува духове, включително духа на починалата си майка. Той прекарва част от детството си живеейки с кръстница насилница, която го смятала за ненормален.

Като възрастен Шико осъществява първия си контакт с Доктрината на Спиритизма след като една от сестрите му страда от феномена на обсебването и е излекувана чрез спиритическа намеса. От този момент нататък Шико се фокусира върху развиване на дарбата си и в помощ на болните и онези загубили любими същества. Винаги е воден от Емануел, неговия духовен водач. Шико Шавиер работел непрекъснато, психографирайки книги диктувани му от духовете и посвещавайки живота си за да прави добро на другите. След като се премества от Педро Леополдо в Убераба, носейки със себе си нищо друго освен книга, Шико основава Дома на Молитвите.

Минават години и той става както популярен, така и разследван и се превръща в национално противоречие. Истина ли е онова, което казва? Съществува ли живот след смъртта? Спокойно и смирено той се справя с неверието, придържайки се към Спиритическата доктрина.


По време на дебат на живо в телевизионното шоу-предаване - ´Pinga-Fogo´, способностите на медиум на Шико са поставени на изпитание. Зад сцената Орландо, режисьора на предаването, изживява личната си драма със съпругата си след загубата на сина им при нещастен случай. Писмо, което Шико Шавиер дава на Орландо променя посоката на съдебното дело срещу обвинения за убийство най-добър приятел на загиналото момче. 






Духовни преживявания ли са Сънищата

1 част 

Една от любимите ми области на изследване са сънищата.
Много хора не разбират какво означават и какво ни дават нощните преживявания в съня. Много хора подценяват силно всичко това, независимо дали им е дадена способността да си помнят сънищата или не. А за други това е дори леко плашеща тема - поради неспособността да си обяснят защо и как изпитват толкова реално някои преживявания на сън.

Каквото и да си мислите по въпроса - помнете, че съновниците няма да ви помогнат.

Днес ще ви запозная с един лектор, който ще ви разкаже за сънищата според неговия личен опит на медиум и според доктрината на Спиритизма - концепция, с която всички ние индиректно се запознахме във филмите "Наш дом/Astral City"и "Филма за живота  на бразилския медиум Шико Шавиер".


2 част 



Типове сънища
Пътувания на духа извън тялото
Как ума декодира картините, които вижда духа при нощно пътуване?
Какво са кошмарите?
Всеки Сънува
Спомени от минали животи
Пътуване на духа извън тялото
Ментални блокажи възпрепятстващи спомнянето на сънища
Контактуване с души на починали близки в сънищата
Как да различим "съня" от "пътуването на духа извън тялото"?
Черно-бели и цветни сънища
Програмиране на сънища за премахване на кошмари



Планът на душата преди да се роди



Разказ на един обикновен американец за срещата с духовния си водач, която довежда до обрат в разбиранията и живота му.
Текст на цялото интервю http://dolorescannonbg.blogspot.com/2014/02/blog-post.html

Каква ценна информация открива Робърт Шварц при проучванията си върху 10 от най-често случващите се предизвикателства и изпитания в живота на обикновения човек.
Какъв е смисълът на живота на Земята?
Защо избираме и планираме най-големите предизвикателства в живота си преди да се родим?

Втора част на интервюто - Средства за достъп до гласът на душата - Как да работим с душата - https://www.youtube.com/watch?v=_BDzNLK21Ck

Средства за достъп до гласът на душата

Интервю на Лилу Масе с Робърт Шварц

Как да чуем гласът на своята душа и да работим с нея.
Целия текст на интервюто http://dolorescannonbg.blogspot.com/2014/01/blog-post_17.html

Авторът на "Храбри души - Сами ли избираме предизвикателствата в живота си преди да се родим" споделя методите, които той използва, когато му предстои важно решение или когато иска да провери дали върви по пътя, който душата му е планирала за този живот.

Как да изследваме обстоятелствата в нашия живот за да открием защо сме тук и какъв е плана на нашата душа.

Какво са сродните души и пламъците-близнаци.

Защо сме тук именно във времената на големи промени на Земята

Различните деца - спомените на 8 годишния Гейбриъл

Защо зачестиха хората от всички слоеве на обществото и различни професии, които отключват психичните си способности и започват да канализират и да усещат информация от Духа.

Как да общуваме с душата на друг за лечение на отношения

Как да задаваме въпроси и да чуем отговора на собствената си душа

Осъзнато сънуване

Чарли Морли  - Защо и как да сънуваме осъзнато



Психологическо интегриране и духовен растеж чрез метода на осъзнатото сънуване


Невил Годард - как да използваме въображението си за решението на реални проблеми



Как да използваме ума, мисълта, въображението си... Какво може да се постигне с елементарни упражнения? Защо да го правим Едно задължително умение за всеки, който желае да развие интуицията си, да си помага в трудни моменти и проблемни ситуации Единствената форма на контрол, която има човек в този живот и в големи изпитания е собствената му реакция и гледна точка, от нея зависи как ще протече дадено събитие и колко "тежко" ще мине

Долорес Кенън и регресията

Каква информация може да се открие чрез хипнотична регресия?



Долорес Кенън разказва за своя дългогодишен опит като хипнотерапевт и регресионист,  за практиката, при която среща интересна информация за случващите се вече промени на Земята

Как да се освободим от кармата и страха

- Какви са симптомите на повишаващите се вибрации

- Промяна в храненето

- Какво е 2012

- Кое Долорес нарича Нова Земя

- Защо се разболяваме сами и какво се опитва да ни каже тялото ни

- Силата на човешкия Ум

- Трите вълни на Доброволци на земята

- Контакти с извънземни

- Извънземни души на Земята

- Лечение и комуникация с Висшия Аз/ Свръх-Душата/ Колективното
Съзнание...

- Пробуждането и промяната, как да я осъществим

Регресия - връщане в миналото за разбиране на настоящето, задачи, уроци и мисия на душата

Това е разказ за моята работа и метода, който използвам
Павлина Николова
Ученик на Долорес Кенън Quantum Healing Hypnosis Therapy QHHT



Същност на регресията:




Когато работим и провеждам регресия вие не изпадате в безсъзнание, не заспивате, нищо от този род… Състоянието на вашето съзнание в този момент, когато работим е подобно на медитация, но в същото време доста по-различно, защото усещането е за свръх будност и яснота на ума, а не е приспивно.

В това състояние чрез специален  метод достигаме до спомени от миналото. Тези спомени може да бъдат възприети по различни начини – вътрешно усещане, визуален образ и картина, въобще посредством всички психични сетива…


За да стигнем до тези минали животи ние предварително подготвяме вашето подсъзнание да ни сътрудничи като провеждаме един разговор преди регресията. Този разговор е много важен.
Именно за да се насочим към това, което е нужно да видите, ние трябва да си поговорим за вас , за живота ви досега, за миналото, за връзките между всичко, което ви се е случило досега и начина по който сте се чувствали преди и сега. От една страна това споделяне и вникване в настоящия живот спомага умът ви да се настрои на честотата на всички ваши търсения, въпроси и копнежи; от друга страна като направим такъв анализ на настоящия ви живот до момента и събитията, през които сте преминали ние по-лесно можем да свържем и разберем какво послание носят образите видени по-късно в регресията.

Отговори директно се получават много рядко. Всеки човек би искал помощ и решение на конкретни проблеми, но духовния свят не работи по този начин. Като цяло и информацията, която ни се показва се дава от Висшия Аз на самия човек, защото Той най-добре знае кое му е нужно, а понякога това е различно от желанията на самия човек.

Всеки образ и символ, който види човек е свързан по определен начин с него самия, значи нещо за него самия и живота му.

Понякога му се показват нещата/енергията, която му липсва в живота и която трябва да си набави.

Друг път се виждат животи съвсем различни от настоящия за да прецени и сравни настоящето си положение с миналото и да може да оцени цялостно това, което има сега.

Всичко, което се случва в една регресия е толкова индивидуално, колкото са и хората различни по своята същност. Всеки човек има вътрешни бариери резултат от натрупани вярвания, четени книги и очаквания… все неща, които са изградили в ума му една представа. Но това всичко е психичен товар, от който човек трябва да се освободи предварително. Истинската опитност има малко общо с книгите. В повечето случаи там нещата се генерализират като общо за всички, което е напълно грешно.

Колкото е по-затворен човек, толкова по-малко полза може да извлече от регресията. По простата причина, че работата и резултатите се постигат в екип между мен и съответния човек. Добрата комуникация, доверието и готовността да се надникне надълбоко в себе си са основните изисквания за успех.

Няма абсолютно нищо, от което човек да се притеснява. От духовна гледна точка ние всички без изключение сме живели най-разнообразни животи и никой не е нещо повече от другия, никой не е лош или добър, независимо какви превъплъщения сме имали.

От друга страна нашите духовни водачи следят до човека да достигне само информацията, която може да възприеме и осъзнае, която може да разбере. Никога не се дава повече от това.

Ето и самият процес в няколко стъпки:


За една регресия са нужни около 5-6 часа. Това време включва предварителен разговор, който се провежда непосредствено преди сесията, и който настройва подсъзнанието на вълната на всички въпроси, проблеми и решения, които интересуват човека. Този разговор е много много важен.

Действително ние изграждаме доверието помежду си именно в предварителния разговор. Регресията е нещо, което е най-успешно, когато цари пълно доверие в екипа. За това човек трябва да е готов да говори за себе си, за живота си, за емоциите и чувствата си, за предизвикателствата, които са му се случили. Анализирайки заедно всичко това, ние се опитваме да го погледнем от всеки ъгъл и да синтезираме няколко важни за вас въпроса, които по-късно в регресията можем да зададем.

Като използвам думата екип - имам предвид, че е нужно сътрудничество от вас. Аз обикновено задавам много въпроси по време на същинската регресия, а вие ми отговаряте и описвате всичко, което виждате, усещате, или всяко знание или мисъл, което просто така ви се появи в ума. Всъщност информация идва по много различни начини при вас, така че е много важно да я изричате и описвате веднага преди да е "отлетяла" и да сте я забравили. Така колкото повече описвате, толкова повече информация ще има на записа, който правим по време на сесията.

За самото въвеждане в по-дълбоките нива на съзнанието се използва визуализация на познати неща и приятни красиви места. След което попадаме в най-подходящия минал живот, където има важна информация за вас. С по-продължителното разглеждане на миналите животи, нивото се задълбочава повече. Т.е. самите разходки в миналото действат като средство за задълбочаване.

По принцип Долорес Кенън препоръчва да разгледаме 3 "минали" прераждания (може и да не са минали). Тя го нарича "представителна извадка" - толкова, че да може да се намерят достатъчно отговори. Но в зависимост от това какви и колко подробности виждате, ще решим колко време да отделим и дали да минем всичките 3 живота или да се задълбочим в по-малко.

След разглеждане на важни моменти от миналия живот, ние се насочваме към последния ден на този живот. Много ценна информация може да се установи от разглеждането на последния ден и сцената на смъртта. Често пъти разбираме много за човека именно тогава, дали е живял добре, доволен ли е, семейството му до него ли е, съжалява ли той за нещо, какво е научил от живота си, с какви чувства си тръгва и т.н.

Сцената на смъртта обикновено се вижда като на филм, и обикновено е без подробности. За да няма никакъв дискомфорт предварително програмираме, че ще се чувствате добре и можете да сте страничен наблюдател. Винаги ви се дава да видите само толкова, колкото можете да разберете без това да ви причини стрес. За това грижа имат духовните ни водачи, без чиято помощ нито един образ не би преминал и стигнал до нас. Обикновено тези сцени са доста по-обрани.

След като опише сцената прехвърлям човека малко по-напред, когато той вече е освободен от физическото тяло и е в духовното.

Това е също много важен момент, след който обикновено следва интересна информация. Това е времето, когато правим среща с духовния водач и го разпитваме за всичко, което е склонен да ни каже, докато получим отговор на вашите въпроси. Разпитваме го и за прегледаните минали животи и защо беше нужно точно те да бъдат показани, какви са уроците и поуките от тях.

Има много индикации, че информацията, която получаваме е автентична. Една от тях е, че мнението на човека по дадени важни за него въпроси преди регресията и нещата, които говори той по време на регресията, се различават. Нещо, което ние като личност смятаме за важно, чест пъти в регресията при разговор с духовния водач, ни се струва доста маловажно.

Друг признак за истинността на отговорите е едно нещо, което както казва Долорес е единственото нещо дошло на земята от Духовния свят - хуморът. Колкото и странно да звучи духовния свят обича шегите и смеха.

На трето място човек усеща емоции. Това е много добър признак, че нещо не е фантазия, а действително има значимост и стойност за вас, макар и от миналото. Предимно се срещат емоции на радост и тъга, тъга от съпреживяване с героя, който виждаме от миналото и с неговата житейска история. Тези емоции лесно могат да бъдат премахнати, ако забележа, че те натоварват, но обикновено е добре да ги има за да се увери сам човек, че действително не вижда измислици, а реални хора.

По всяко време в процеса ние имаме директна връзка, дори може да имате чувството, че съм до вас и заедно разглеждаме сцените, защото реално моят глас постоянно ще се чува.

Състоянието на съзнанието по време на регресия е подобно на дълбока медитация, но все пак различно. Важното е, че вие осъзнато присъствате в целия процес, не губите съзнание или контрол. Единствено тялото ви релаксира доста дълбоко, но съзнанието ви, ума ви, след като бъде успокоен и пречистен от ежедневните мисли, е там, напълно интегриран в процеса, готов да запомни всеки нюанс от преживяването.


Информацията, която може да видим, усетим, чуем или просто вътрешно да „знаем” по време на регресия – идва с позволението и под надзора на преките ни пазители – духовните ни водачи. Те контролират какво и колко да ни се даде, в зависимост от нуждата ни и от степента на развитие на съзнанието. Няма никаква опасност например да получим твърде сложна информация или нещо, което би ни натоварило.

В интерес на истината ние постоянно имаме достъп до тази информация, но заради логическия ум и неговото ежедневно и ежесекундно бърборене, просто не чуваме и не виждаме.

Именно за това е много ценен метода на Долорес Кенън, където освен, че логическия ум бива изтласкан назад, също така на подсъзнанието се дава възможност само да определи къде да ви заведе и кои минали животи от всичките ви прераждания да ви покаже, според нуждите ви в настоящия живот.

След като сме обиколили и събрали колкото можем информация, ви изваждам от сесията много бързо. Всъщност вие през цялото време сте в съзнание, т.е. не заспивате, но тялото е в абсолютен покой, от който трябва да бъде разбудено и ободрено. Това е кратък процес с броене, след което вие се чувствате много добре, като след следобедна дрямка, с тази разлика, че имате ярки спомени от току що приключилото преживяване.

Следва разговор и обмяна на информация, доизясняване на видяното и анализ.

Най-документирания случай на прераждане - историята на Джеймс Лайнингър

Джеймс Лайнингър изглежда и се държи като другите 11 годишни деца, но под палавия му характер лежи една дълбока душа.

Той си спомня в детайли предишното си семейство, Втората Световна война, колегите си от Еър Форс (военновъздушните сили на САЩ), детайли от улучването и свалянето на самолета му. Той е обявен за най-документирания случай на прераждане за всички времена.

Това малко момче е способно да разкаже над 50 спомена от „живота на някой друг", а друг би казал – неговия собствен живот преди този. Семейството на пилота от Втората Световна война вярва, че това е техния прероден брат, основавайки се на спомените на детето. Историята на момчето е толкова завладяваща, че бива публикувана в книга наречена „Soul Survivor".



Преждевременната смърт и децата - от гледна точка на Спиритизма

Защо децата, които току що са се преродили умират?

Как успяваме да приемем раздялата?

Шико Шавиер - утеха на много родители, делото му е продължено

Смъртта, дори да е болезнена, има своето "защо"

Каква е причината децата да развиват рано толкова 
тежки болести като СПИН и рак?

Предопределена ли е трагичната смърт при дете?

Какво се случва, когато дете отиде в духовния свят?

Защо толкова много млади хора в днешно време
извършват самоубийство?

А какво могат родителите да сторят за да помогнат 
на децата със предразположеност към самоубийство?

превод:
Павлина Николова
http://dolorescannonbg.blogspot.com/p/blog-page_4344.html