Следващите материали не целят да ви убеждават в съществуването на прераждането, промените на Земята и нуждата да променим съзнанието и поведението си в живота, или в каквото и да е друго. Това са само един малък сбор от материали от различни източници, лични разкази, Словото на Учителя Петър Дънов, учението на Спиритизма на Алан Кардек, свидетелствата на световно доказани медиуми - като Шико Шавиер, спящия пророк - Едгар Кейси, уникалния Робърт Монро - оставил едно от най-големите наследства в сферата на пътуванията извън тялото, Хосе Силва, Невил Годард, и много други автори получили знанието си от лични опитности.



Преводи - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия

Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg




четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Различните състояния на душата и категории населени светове

В дома на Отца ми има много обиталища


Различните състояния на душата в духовните й скитания - Различните категории населени светове - Съдбата на Земята -Причини за човешкото нещастие - Инструкции от Духовете -Нисши и Висши Светове - Светове на Изпитания и Изкупление - Светове на Регенерация - Прогресия на Световете




"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
Глава 3
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg







1. Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища: ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
(Йоан 14:1 -3)

Различните състояния на душата в духовните й скитания


2. Дома на Отца ни е Вселената. „Различните обиталища” са световете, които пътуват в безкрайното пространство и предлагат на Духовете, които се инкарнират на тях места за обитание, които отговарят на техния прогрес.
Независимо от разнообразието на различните светове думите на Исус също се отнасят за щастливите или окаяните състояния на душата в духовния свят. Съобразявайки се дали душата е повече или по-малко пречистена и откъсната от материалните заблуди, околността (обкръжението), в която ще се озове ще варира безкрайно: в аспектите на нещата, в усещанията, които ще предизвиква и възприятието, което ще има. Докато някои не могат да напуснат обкръжението, в което живеят, други се издигат и пътуват из целия космос и в другите светове. Докато някои виновни духове скитат в тъмнина, има други, които са си спечелили щастие и ликуват в едно състояние на искряща светлина, докато съзерцават грандиозния спектакъл на великата безкрайност. И накрая, докато нисшите Духове са измъчвани от разкаяние и скръб, често изолирани без утеха, разделени от онези, които са били обекта на техните чувства и наказани от желязната ръкавица на моралното страдание, чистия Дух, заедно с онези, които той обича, се радва на насладите на едно неописуемо щастие. Също в този смисъл има много обиталища, въпреки че те не са ограничени или локализирани.

Различните категории населени светове


3. В резултат на учението на Духовете ние знаем, че условията на разнообразните светове се различават едни от други според степента на възвишеност или поквареност на техните обитатели, сред които са и онези, които са по-нисши от обитателите на Земята във физическо и морално отношение; някои са в същата категория, но има и такива, които са по-малко или повече превъзхождащи ги във всеки аспект. В нисшите светове съществуването е изцяло материално, страстите са управляващи, а морала е почти нулев. В същото време с прогреса на душата материалното влияние намалява до такава степен, че в възвишените светове животът е, така да се каже, изцяло духовен.

4. В междинните светове доброто и смесено със зло, едното или другото преобладава, според степента на напредък на мнозинството от обитателите. Въпреки че не е възможно да се направи абсолютна класификация на различните светове, ние поне можем да ги разделим в общи линии въз основа на състоянието, в което се намират и съдбата, която те носят със себе си, базирайки се на най-преобладаващите характеристики на всяка планета по следния начин: примитивни светове, предназначени да приемат първоначалните инкарнации на човешката душа; Светове на Изпитания и Изкупление, където злото преобладава; Светове на Регенерация (възстановителни), където души, които все още имат да изкупуват (да балансират карма) могат да съберат нови сили почивайки си уморени от борбата; Благословени Светове, в които добротата надвишава злото; Звездни или Божествени Светове, населени от пречистени Духове, където съществува само добро. Земята принадлежи на категорията Светове на Изпитания и Изкупление, което е причината, поради която човечеството живее обхванато от толкова нещастие.

5. Духове, които са въплътени, в който и да е от световете, не са безкрайно обвързани със същия този свят, нито пък преминават през всички фази на прогрес нужни за да се постигне съвършенство в този един свят. Когато достигнат максималната степен на напредък, която техния свят може да им предложи, тогава те преминават към по висш свят и така продължават последователно, докато не достигнат състоянието не пречистени Духове. Тези различни светове са станции, където Духовете откриват елементите, от които се нуждаят за своя прогрес, които са в синхрон с тяхната степен на съвършенство. Награда е да се издигнеш до свят от по висше ниво, точно както е наказание да се удължи престоя им в един злочест свят, или да бъдат изпратени в друг, още по-нещастен от този, който са били принудени да напуснат, в следствие на упорстваща лошотия.

Съдбата на Земята. Причини за човешкото нещастие


6. Много хора са изненадани, че на Земята има толкова много зло, толкова много груби страсти, толкова много нещастия и всякакви видове болести. От това те правят заключение, че човешкия вид е много окаян. Тази преценка идва от една много ограничена гледна точка на тези, които я дават, което дава погрешна идея за цялото. И все пак ние трябва да вземем предвид факта, че съществуващо човечество в действителност не се намира изцяло на Земята, а само една малка част от него. Човешките видове обхващат всички онези надарени с разум, които населяват безбройните сфери на Вселената. Какво тогава е средното население на Земята, когато го сравним с цялото население на всички светове? Много по-малко от населението на едно малко село сравнено с една велика империя. Материалното и моралното състояние на земното човечество не е изненадващо, когато вземем предвид съдбата на Земята и характера на нейните обитатели.

7. Би било голяма грешка да съдим всички обитатели на един град според онези, които населяват най-ниските и мизерни места. В една болница ние виждаме не друг, а болните и осакатените; в един затвор ние намираме събрани на едно място всякакви по вид подлости, низости и много пороци; в опасните региони обитателите, в по-голямата си част, са бледи, хилави и болнави. Тогава си представете Земята като една комбинация на едно предградие, една болница и едно опасно място, защото тя е всички тези неща събрани заедно. Тогава може да се разбере защо страданията превишават удоволствията, защото ние не изпращаме здравите в болница, нито хвърляме онези, които не са направили нищо лошо в изправителни домове; нито болниците и изправителните домове могат да бъдат места за наслаждение.
И така, както не може цялото население на един град да бъде намерено в болниците и в затворите, така ние не можем да видим общия брой на населението на човечеството тук на Земята. Точно както болните напускат болницата, когато са излекувани и онези, които са излежали присъдата си напускат затвора, когато Човека е излекуван от всичките му морални заболявания, той също ще напусне земната среда за да премине в по-щастливи светове.

Инструкции от Духовете. Нисши и Висши Светове


8. В квалификацията на нисши и висши светове няма нищо абсолютно. Един свят е относително по-нисш или по-висш само в сравнение с онези други светове, които може да са над или под него в скалата на прогреса.

Вземайки Земята за едно сравнение ние можем да добием представа какво представлява един нисш свят, допускайки, че ние обитателите му сме подобни на примитивните раси или представителите на варварските нации, примери за което все още се намират и днес сред нас, като това са остатъците от примитивното състояние на тази планета. В най-изостаналите светове обитателите са, до определена степен, елементарни същества, които имат човешка форма, но лишени от всякаква красота. Техните инстинкти все още не са омекотени до каквото и да е изтънчено чувство или доброжелателност, нито са възприели някакво понятие за справедливост или несправедливост. Грубата сила е единствения познат закон. Без индустрия или изобретения те прекарват времето си в търсене на храна. И все пак Бог не изоставя никое от своите създания; в дълбините на най-голямата тъмнина разума крие едно семе, понякога повече, понякога по-малко развито, на една смътна интуиция за едно върховно Създание.Този инстинкт е достатъчен някои от тях да превъзхождат останалите и да подготвят тяхното издигане към един по цялостен живот, защото те не са деградирали същества, а деца, които растат.

Помежду нисшите и висшите светове съществуват безброй други. От чистите Духове, дематериализирани и искрящи в слава, не е възможно да разпознаем примитивните същества, които някога са били, точно както във възрастния е трудно да разпознаем ембриона.

9. В световете, които са постигнали едно висше ниво, моралното и материалното състояние е много различно от това, което съществува на Земята. Като навсякъде, формата винаги е човешка, но е по-красива, по-съвършена и над всичко останало е пречистена. Тялото не притежава нищо от земната материалност и следователно не подлежи на същите нужди, заболявания или разпадане, които преобладаващата материя предизвиква. В резултат на по-голямото пречистване сетивата са в състояние да уловят възприятия, които грубата материя на този свят възпрепятства. Специфичната лекота на тялото позволява бързо и лесно придвижване; вместо да се влачи болезнено над земята тялото се носи над повърхността или лети плавно във въздуха без усилие, само по желание, точно както ангелите са възприемани, че го правят или като духовете в Елевзинските полета. Според желанията му Човек запазва чертите на своите минали миграции и се показва пред приятелите си така, както са го познавали, само че сега той излъчва божествена светлина и е преобразен от вътрешни впечатления (отпечатъци), които винаги са от възвишен характер. На мястото на потъмнялото и обезсърчено от страдание и страсти лице, сияят с красотата си живота и интелекта, които иконописците са показали чрез хало или ореола на светците.
Много напредналите Духове търпят съвсем малко съпротивление на материята и така позволяват развитието на тялото да бъде изключително бързо, съкращавайки детството правейки го почти несъществуващ период. С отсъствието на тревогата и мъчението животът е пропорционално по-дълъг от този на Земята. По принцип дълголетието е в съответствие с степента на напредък на всеки свят. Смъртта по никакъв начин не предава какъвто и да е ужас от разпадане; далеч от предизвикване на страх, тя се счита за щастлива трансформация, защото няма никакво съмнение в бъдещето. По време на живота душата, която вече не е ограничена от плътната материя, се разширява и се наслаждава в осъзнатост, което я поставя в почти постоянно състояние на еманципация и и позволява напълно свободна мисловна трансмисия (предаване).

10. В тези толкова блажени светове отношенията между народите и хората винаги са приятелски, никога обезпокоявани от амбицията да заробят съседа си или да направят война. Няма нито господари, нито роби, никой привилегировани по рождение. Само морално и интелектуално превъзходство, което установява всички условия и което в крайна сметка дава надмощие. Властта получава и заслужава уважението на всички, защото тя се дава само на онези, които я заслужават и следователно винаги е упражнявана справедливо. Човека не се опитва да се издигне над друг, а само над самия себе си, стремейки се към съвършенство. Неговата цел е да се издигне до категорията на чист Дух, въпреки че това желание никога не е мъчение, а по-скоро една благородна амбиция, която го предизвиква да учи упорито с цел да стане равностоен. В тези светове всички деликатни и възвишени чувства на човешката природа биват издигнати и пречистени. Омразата е непозната, както и дребнавостта, ревността и алчността от завист. Връзките на любовта и братството обвързват индивидите един с друг в цялото човечество, така че силните да помагат на слабите. Според по-голямата или по-малка степен на интелекта си Човека постига притежания в малко или по-голямо количество. И все пак никой не страда от недостиг, както и никой няма нужда да прави изкупление. Накратко злото не съществува в тези светове.

11. Злото все още е необходимо във вашия свят с цел да се опознае добротата; нощта с цел да сте в състояние да се възхитите на светлината; болестта, така че да сте способни да оцените здравето. В тези други светове няма никаква нужда от тези контрасти; безкрайна светлина, безкрайна красота и безкрайно спокойствие на душата предлагат пропорционално безкрайно щастие, освободено от тревогите причинени от мъките на материалния живот и контакта със зли същества, които нямат никакъв достъп до тези светове. Тези са нещата, които са най-трудни за разбиране от човешкия Дух. Човечеството е било достатъчно гениално, за да обрисува мъките на ада, но никога не е могло да си представи красотите на Рая. Защо не? Защото бидейки по-нисше, то само болка и нещастие били известни и тъй като все още небесната светлина никога не била виждана, за това никой не можел да говори за онова, което е непознато. И въпреки това, докато човечеството се издига нагоре и пречиства душата си, то хоризонтите пред него се разширяват и човечеството започва да сравнява добротата, която е пред него със злото, което е зад него.

12. В същото време щастливите светове не са специално привилегировани сфери, както и Бог не е пристрастен към никое от Неговите деца. На всяко едно Той дава еднакви права и еднакви възможности за да достигне до тези светове. Той прави така, че всеки един да стартира от една и съща точка и никому не дава повече от останалите. Дори най-висшите категории са достъпни до всички. Зависи само от индивида да извоюва мястото си чрез средствата на труда, и така достигайки го по-бързо или оставайки неактивен векове след векове в тресавището на човечеството. (Това е едно обобщение на ученията от всички Висши Духове.)

Светове на Изпитания и Изкупление


13. Какво още може да се каже за Световете на изкупление, което все още не знаете, след като само трябва да погледнете в този, в който живеете? Големия брой на хора с по-висш разум сред вашите обитатели означава, че Земята не е един примитивен свят, предопределен да приеме същества, които наскоро са напуснали ръката на Създателя. Вътрешните качества, които те носят в себе си представляват едно доказателство, че те вече са живели и са постигнали определено ниво на прогрес. Но броят на пороците, на които те са обект, също показват техните големи морални несъвършенства. За това Бог ги е поставил в един неблагодарен свят, в който те могат да изкупят чрез тежък труд и страданията и нещастията на живота, докато не заслужат да се въздигнат до по-щастливи планети.

14. И все пак не всички Духове, които са се инкарнирали на Земята, са дошли за изкупление. Расите, които наричат диваци, са били формирани от Духове, които току що са напуснали периода на детството, и които са се оказали, така да се каже, на един обучителен курс за развитие чрез контакт с по-напреднали Духове. По-късно дошли полу-цивилизованите раси, сформирани от същите Духове, докато те се придвижвали по своя път към прогреса. Като цяло те са коренните раси на Земята, които ще се въздигнат малко по малко през вековете, някои от които вече са успели да достигнат едно разумно състояние равностойно на по-просветлените.

Духовете, които са в изкупление, ако можем да използваме този термин, са екзотичните на Земята; те вече са живели на други светове, където са били изключени за това, че упорстват в лошотията си, или са станали причина за тревоги на добри хора от онези светове. Следователно те е трябвало да бъдат заточени за известен период в една околна среда на по-изостанали Духове, така получавайки мисията да им помагат да напреднат, тъй като те носят със себе си по-развит интелект и семето на познанието, което са добили. Тогава това обяснява как така откриваме Духове изтърпяващи наказание сред най-интелигентните раси и защо нещастията на живота изглежда са толкова горчиви за тях. Така е, защото те имат една по-висока степен на чувствителност и следователно препятствията и тъгите за тях са по-голямо изпитание, отколкото за примитивните раси, чието морално чувство е все още притъпено.

15. Ето защо Земята предлага пример за един свят на изкупление и, въпреки че разнообразието е безкрайно, всички те имат едно нещо, което е общо: всички те служат като места за изгнание за онези Духове, които са се разбунтували срещу Божия Закон. Това означава, че тези Духове трябва по едно и също време да се борят срещу извращенията на човека и суровостта на природата, което е двойно по-трудно, но което ще развие качествата на сърцето и интелекта едновременно. Тогава Бог, в цялата Си добрина, позволява наказанието да се превърне в нещо, което ще донесе полза на духа. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Светове на Регенерация



16. Сред множеството проблясващи звезди на синия небесен купол колко много светове има, които са като вашия, предопределени от Бог да служат за изкупление и пробация! Но въпреки, че съществуват някои, които са по-окаяни, има също и такива, които са по-щастливи, като тези преходни светове, които могат да се нарекат Светове на Регенерация. Всеки планетарен вихър, движещ се в пространството около един общ център, завлича със себе си своите примитивни светове на изгнание, пробация, регенерация и щастие. Ние ви казахме за светове, където новородените Духове биват поставяни, когато те все още са невежи за добро и зло, но където те имат възможността да започнат своето пътуване към Бог, владеейки себе си чрез свободната си воля. Ние също ви разкрихме факта, че на всяка душа са предоставени достатъчно способности, за да е в състояние да практикува добро. Но уви, има и такива, които отстъпват! За това Бог, Който не желае тяхното унищожение позволява те да отидат на тези светове, където от едно прераждане в друго те биват пречистени и възстановени, връщайки се заслужили славата, за която са предопределени.

В Дома на Отца Ми


17. Световете на Регенерация служат за преходни фази между световете на изпитания и изкупление и тези на щастие. Покаялата се душа намира спокойствие и почива в тях и може да продължи процеса на пречистване. Без съмнение, Човекът все още е обект на законите, които управляват материята: човечеството все още преживява вашите усещания и желания, но е освободено от неуправляемите страсти, на които вие робувате, освободено е от гордостта, която заглушава сърцето, от завистта, която измъчва и омразата, която задушава. На всички страни е изписана думата „любов”; съвършена справедливост пребивава над всички социални отношения; всеки разпознава Бог и се опитва да се придвижва в Неговата посока изпълнявайки Неговите закони.
И все пак съвършеното щастие все още не съществува в тези светове, само първите проблясъци на изгряващото щастие. Там Човека е все още от плът и кръв, и поради това е обект на премеждия, от които само напълно дематериализираните същества са освободени. Той все още трябва да изтърпява изпитания, макар и без острите болки на изкуплението. Сравнени със Земята, тези светове са много приятни и много от вас биха били щастливи да ги населяват, защото те представляват спокойствието след буря, оздравяването след жестока болест. Въпреки това, бидейки по-малко погълнат от материалните неща, Човек възприема бъдещето по-добре, осъзнава съществуването на други удоволствия, обещани от Бог на онези, които се покажат заслужили, когато смъртта още веднъж ги е освободила от телата им с цел да ги възнагради с истинския живот. След това освободена, душата кръжи над всички хоризонти; няма вече усещанията на грубата материя, само чувството за един чист и ангелски периспирит, който поглъща еманациите директно от Бог, в уханието на любовта и милостта идващи право от гърдите Му.

18. Но уви! Човекът все още е склонен да греши, дори в тези светове, и духът на злото не е изгубил напълно своята империя. Да не напредваш означава да падаш назад, и ако Човека не е здраво стъпил на пътя на правдата, той може да се върне отново в един свят на изкупление, където го очакват нови и по-ужасни изпитания.
За това през нощта, във времето на молитва и покой, съзерцавайте небесния купол и безбройните сфери, които блестят над главата ви и се запитайте кои от тях водят към Бог и Го помолете един от тези светове на регенерация да се отвори и да ви приеме след изкуплението ви тук на Земята. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Прогресия на Световете


19. Прогреса е един закон на природата. Всички същества на сътворението, независимо оживени или не, са подложени на този закон поради щедростта на Бог, Който желае всичко да бъде възвисено и да просперира. Дори действителното унищожение, което на Човек му изглежда, като края на всичко, е само едно средство за достигане на едно по-съвършено състояние чрез трансформация, виждайки че всичко умира само за да бъде преродено отново, без да търпи никакви последствия от унищожението.
Докато живите същества прогресират морално, така и световете, в които те живеят прогресират материално. Ако ние можехме да придружим един свят по време на различните му фази, от първия миг атомите предназначени за неговото формиране започват да се агломерират, бихме ги видели как пътуват заедно в един постоянно прогресиращ мащаб, въпреки че тези стъпки биха били неуловими за всяко поколение. Той би предложил на неговите обитатели един по-приятен дом с отминаване на поколенията, в съответствие с начина, по който самите те са напреднали по техния път към прогрес. Нищо в природата не остава инертно. Така ние откриваме, че заедно с Човека, животните, които също са негови помощници, растенията и место-обиталищата, всички постоянно се движат напред успоредно един на друг. Колко е славна тази идея и толкова достойна за величието на Твореца! Би било нищожно и неотговарящо на Неговата мощ, ако напротив, Той концентрира Своята грижа и провидение върху една незначителна песъчинка, каквато е тази планета, така ограничавайки човечеството до малкото хора, които я населяват!
Според този закон светът е бил в една материално и морално нисша позиция, до степен в каквато се намира и днес, и ще въздигне себе си в тези два аспекта, така че да достигне една по висша степен в бъдеще. Сега е достигнато времето за една от тези периодични трансформации, която ще придвижи Земята напред от един свят на изкупление до планета на регенерация, където хората ще бъдат щастливи, защото ще царуват Божийте закони. - СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)


вторник, 13 октомври 2015 г.

Да страдаш добре, защо добрите хора умират, да прекратим ли изпитанията на ближния си, доброволни изпитания

продължение Глава 4 СПРАВЕДЛИВОСТ НА СТРАДАНИЯТА
"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg




Инструкции от Духовете. Да страдаш добре или зле


18. Когато Христос казал: „Блажени страдащите, защото тяхно е Небесното Царството”, Той не се обръща към всички онези, които страдат, имайки предвид, че всички на Земята страдат, независимо дали седят на трон или спят върху слама. Но уви! Толкова малко страдат добре! Едва малцина разбират, че само изпитанията, които биват издържани добре могат да отведат в Царството на Бог. Унинието е грешка и Бог ще откаже утеха на онези, на които им липсва кураж. Молитвата подкрепя душата; и все пак само това не е достатъчно. Необходимо е също да имате една твърда вяра в добрината на Бог за основа на дълбока вяра. Вие сте го чували да се казва много пъти, че Той не слага един тежък товар на слаби рамене. Товара винаги е в пропорция със силата, точно както възмездието зависи от степента на смирението и куража. Колкото по-болезнено е страданието, толкова по-голяма е отплатата. Тогава наш дълг е да станем достойни и за тази цел живота ни е изпълнен с толкова много перипетии.
Войника, който не е изпратен на фронта, не е щастлив, защото докато почива в лагера той никога няма да получи повишение. Тогава бъдете като войници и не пожелавайте почивка, която само ще позволи на тялото да отслабне и ще скове душата! Бъдете доволни, когато Бог ви прати в битка, защото това не е една битка на огневата линия, а на суровостите на живота, където често този, който остава твърд пред един враг, отслабва, когато бъде изправен пред упоритостта на моралното страдание. Макар, че няма награда за този вид кураж на Земята, за онези, които устоят Бог ще запази лаврите на победата и едно място на слава. Когато се изправите пред страдания или препятствия, ако сте способни да се издигнете над ситуацията като успеете да овладеете импулсите на нетърпението, гнева и отчаянието, тогава може да си кажете със справедливо задоволство „Аз бях по-силен.”
Тогава блажени са страдащите може да бъде преведено по следния начин: блажени са онези, които имат възможност да докажат своята вяра, твърдост, упоритост и послушание пред Божията Воля, защото те ще умножат стократно щастието, което им е липсвало на Земята, защото след труд идва отплата. ЛАКОРДИАР (Хавре, 1863)

ЩАСТИЕТО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ


20. Човечеството като цяло, хората от всички прослойки на обществото постоянно се оплаква дали, че не са щастливи, или че щастието не е създадено за тях. Това, скъпи братя и сестри, доказва по-добре, от която и да е форма на агрументиране, истината на максимата от книгата Еклесиаст* (Стар Завет на Библията): „Щастието не е от този свят!” В действителност нито богатството, нито силата и дори разцъфтяващата младост не са съществени условия за щастието. Още повече, дори обединението на тези три елемента, толкова желано от много хора, не може да осигури щастие, защото ние постоянно слушаме от хора от всички възрасти, дори от най-привилегированите класи, горчиво да се оплакват от ситуацията, в която се намират.

Пред този факт е неразбираемо защо борещите се и работещи класи завиждат толкова силно за позициите на онези, които очевидно са любимци на съдбата. На този свят, въпреки това, което човек може да стори, всеки трябва да се изправи лице в лице със своята собствена част от работа и нещастие, със своя дял страдание и заблуди, от което е лесно да стигнем до заключението, че Земята е една планета на изпитания и изкупление.

Тогава онези, който проповядват, че Земята е единствения дом на човека и че тук само по време на едно съществуване той трябва да достигне най-високото ниво на щастие възможно за неговата природа, просто се заблуждават и заблуждават онези, които ги слушат, виждайки, че е било демонстрирано чрез много вековни преживявания, че само в изключителни случаи това земно кълбо може да предложи необходимите условия за пълно щастие, за който и да е индивид. 

В общи линии може да потвърдим, че щастието е една Утопия, чието постигане е преследвано поколения наред без никога да са успявали да достигнат своята цел. Ако разумния мъж или жена са рядкост в света, то абсолютно щастливия човек никога не е бил открит.
Щастието на Земята, за онези, които не са направлявани от мъдростта, е толкова мимолетно, че освен за една година, за един месец или седмица на пълно удовлетворение, то останалата част на тяхното съществуване е една серия от горчиви заблуди. И забележете, скъпи деца, че аз имам предвид онези, които се считат за най-големите щастливци  на Земята, онези, които са обект на завист на масите.

От тук следва, че ако земното место-обитание е специфично предназначено за изпитания и изкупление, то сме принудени да признаем, че някъде другаде съществуват по-приятни место-обитания, където Духът, макар и все още затворник на едно материално тяло, може да се радва на насладите на човешкия живот в цялата му пълнота. Това е причината, поради която Бог е заселил тези красиви висши планети във вашия вортекс, към които вашите усилия и склонности един ден ще ви накарат да се насочите, когато сте станали достатъчно пречистени и усъвършенствани.

И все пак, от моите думи не си правете извода, че на Земята й е отредено вечно да остане изправителен дом. Не, със сигурност не! От прогреса, който вече е постигнат, ние можем лесно да стигнем до заключението за по-нататъшния прогрес, и от постигнатите разнообразните социални подобрения да очакваме нови и по-плодотворни промени. Това е огромната задача предопределена на тази нова доктрина, която Духовете разкриха.


Загуба на любими хора. Преждевременна смърт


21. Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие сте свикнали да казвате: Бог не е справедлив, защото е пожертвал онзи, който е силен и все още има бъдеще пред себе си, а е оставил онези, които са живели много години и са пълни с разочарования: защото Той взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са способни да работят; защото Той разбива сърцето на една майка, лишавайки я от невинното създание, което е било нейната единствена радост.

Хора, точно на това място вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за живота с цел да бъдете в състояние да разберете, че добротата често е там, където вие осъждате, че има зло, и мъдростта на провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своите собствени идеи? Допускате ли, че Господ на Световете я прилага просто от прищявка, с цел да ви причини жестоки наказания? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му. Ако разгледате внимателно цялата болка, която ви се причинява, тогава със сигурност ще откриете божествен промисъл, смисъл на обновление, и вашите незначителни интереси, като последица ще станат толкова второстепенни, че ще ги оставите на последно място. 

Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майките и карат косите на родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е голяма благословия, която Бог отстъпва на онези, които си тръгват, и така ги запазва от нещастията на живота или съблазните, които вероятно са станали повод за загуба на живота. Човекът, който умира в разцвета на младостта си не е една жертва на съдбата. Бог преценява, че не е подходящо за този човек да остава по-дълго на Земята.

Каква ужасна трагедия, казвате вие, когато видите нишката на живот, толкова изпълнен с надежда, прерязана! За каква надежда говорите? Тази на Земята ли? Където, онзи който си е тръгнал, би могъл вероятно да проблесне или да си проправи пътя и да стане богат? Винаги го има това ограничено виждане, което пречи на човека да се издигне над това, което е материално. Кой може да каже каква можеше да бъде действителната участ на този живот, който смятахте за изпълнен с надежда? От къде знаете, че този живот нямаше да е пропит с горчивина? Тогава не презирате ли надеждите предлагани от бъдещия живот, до степен да предпочитате това мимолетно съществуване тук на Земята? Допускате ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от колкото едно висше място сред блажените Духове?

Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато Бог реши да прибере обратно едно от вашите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да продължат да страдат редом до вас? Ах! Това е болката, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат смъртта като вечно разделение! 

Но онези от вас, които са Спиритисти знаят че душата живее по-добре, когато е разделена от нейната материална форма. Майки, знайте че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви прегръща, техните мисли ви защитават и спомените, които вие пазите ги изпълват с щастие; но вашата безсмислена болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра, така образувайки един бунт срещу Волята Божия.
Онези от вас, които разбират значението на духовния живот, слушат туптенето на сърцето си, когато викат тези любими хора. Ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите голяма утеха, такава, която ще пресуши сълзите ви; вие ще почувствате величествени стремежи, които ще ви покажат бъдещето, което нашия Върховен Господ е обещал. – САМСОН, бивш член на Спиритисткото общество в Париж, (1863г.)


Ако той беше добър човек, той щеше да умре


22. Когато говорите за един лош човек, който е избегнал някаква опасност, обичайно казваме ,че ако е бил един добър човек, вероятно е щял да умре. С това изказване, вие всъщност казвате истината, защото често се случва Бог да даде по-дълго изпитание на един Дух, който едва е стъпил на пътя си към прогреса, отколкото да го даде на добър Дух, който по заслуга на своите достойнства получава благословията на най-краткия възможен период за изкупление. Следователно, когато вие използвате този афоризъм, вие несъзнателно извършвате богохулство.

Ако един добър човек умре и има съсед, за който се смята, че е лош, скоро някой прави забележката, че е по-добре да беше умрял съседа на негово място. Казвайки това вие изразявате нещо доста жестоко, защото онзи, който си е тръгнал, е изпълнил неговите или нейните задачи, а другия, който е останал, вероятно дори не е започнал. Защо бихте желали на лошия човек да му се отнеме необходимото време за да завърши неговите задачи, докато осъждате добрия човек да остане затворник без да е необходимо? Какво бихте казали, ако след като е излежал присъда, осъдения бива задържан в затвора, докато друг човек, който няма никакво право, е пуснат на свобода? Трябва да се разбере, че истинската свобода за един Дух е в премахването на връзките, които го държат пленник във физическото тяло, и така докато е на Земята наистина е затворник.


Приучете се да не порицавате нещата, които не разбирате и по-специално – да вярвате, че Бог е справедлив във всички неща, и че в много случаи онова, което изглежда като едно зло, всъщност е една благословия. В резултат на факта, че вашите сетива са толкова ограничени, не е възможно да имате ясно виждане за цялото, нито то може да бъде почувствано с вашите притъпени сетива. И все пак, ако вие се стремите да достигнете отвъд вашата ограничена сфера чрез средствата на мисълта, вие ще откриете как за вас важността на материалния живот намалява, до степен, че ви изглежда като един обикновен инцидент в безкрайния ход на духовното съществуване, което е единственото истинско съществуване. – ФЕНЕЛЕОН (Сенс, 1861г.)


Истинско нещастие


1. Всеки говори за нещастието; всеки го е преживявал и така преценява, че познава много-пластовия му характер. Аз съм тук за да ви кажа, че почти всички са заблудени, защото истинското нещастие абсолютно не е това, което Човек, т.е. онези, които са нещастни, вярват че е. Те виждат като нещастие незатоплената печка, заплашващия ги кредитор, празната люлка, сълзите, погребалната процесия и онези вървящи след нея я с разбити сърца, болката от предателството и изтръгването на гордостта на онези, които биха искали да са облечени в пурпур, а едва покриват голотата си под парцаливите дрипи на суетата си. На всичко това и на много повече Човек дава името нещастие. Да, то е нещастие за онези, които виждат само настоящето. Но истинското нещастие е по-скоро в последиците от тези факти, отколкото в самите факти. Кажете ми тогава не е ли една случка, която на времето е приета като едно щастливо събитие, но която по-късно е причинила бедствени последици, не е ли действително по-пагубна от друга ситуация, която първоначално е предизвикала препятствия, но в крайна сметка е довела до ползи? Кажете ми също една буря, която изкоренява дървета, но пречиства въздуха и разсейва вредните изпарения, които могат да причинят смърт, не е ли по-скоро една благословия, отколкото нещастие?

За да сме в състояние да съдим ние трябва първо да вземем предвид последиците. Така с цел да оценим по-пълно кое е наистина щастие или нещастие за Човека, ние трябва да се пренесем отвъд виждането си за този живот, защото само там последиците може да се почувстват. Така всичко наречено нещастие, според късогледството на човешките същества, свършва с тялото и получава своята компенсация в бъдещия живот.

Аз ще ви разкрия нещастието в една друга светлина, под формата на красота и цвят, които са приети и дори усърдно желани от вас бедни заблудени души. Развлеченията, размириците, ненужните тревоги и удовлетворението на глупава суетност са истинските нещастия, които карат Човека да игнорира съвестта си, да избягва мисловния процес и да се поставя в едно замаяно състояние по отношение на бъдещето си. Тези истински нещастия, толкова усърдно преследвани, не са нищо повече от опиума на забравата. Имайте надежда всички, които плачете! Треперете всички, които се смеете, защото телата ви са преситени! Не е възможно да се излъже Бог, нито да се избегне нечия съдбата. Страданията, тези кредитори, които са по-безмилостни от глутница вълци, пуснати от мизерията, постоянно се спотайват зад илюзията за почивка само за да се появят внезапно под формата на агония, на истинско нещастие, за всички, които са позволили душите им да станат слабохарактерни поради безразличие и егоизъм.

Тогава нека Спиритизма да даде яснота и да установи истина и грешка, в техните истински измерения, които до сега са били толкова необикновено деформирани от вашата слепота! Действайте като смели войници, които вместо да бягат от бедата, предпочитат опасната битка, отколкото мира, който няма да им донесе нито слава, нито повишение! Какво значение има за войника, ако загуби оръжия, багаж и униформа, ако излезе от битката като победителя, покрит със слава? Какво значение има за тези, които имат вяра в бъдещето, ако оставят богатствата и физическото си тяло на бойното поле на живота, при условие, че душата влиза в Небесното царство изпълнена със слава? – ДЕЛФИН ДЕ ЖИРАРДИН (Париж, 1861г.)


Меланхолия


25. Знаете ли защо понякога една неопределена тъга изпълва сърцето ви, водейки ви да мислите, че живота е горчив? Това е, защото Духът ви, стремейки се към щастието и свободата, когато намира себе си привързан към материалното тяло, което му действа като затвор, се изтощава от напразните усилия да се освободи. Когато признае, че тези опити са безполезни, душата се обезкуражава и тъй като тялото търпи влиянието на Духа, то се чувства изтощено, апатично, изпълнено с униние и тогава вие преценявате, че сте нещастни.


Повярвайте ми, когато ви казвам да се противопоставите на тези наклонности с цялата си сила, защото те само отслабват силата на вашата воля. Стремленията към един по-добър живот са вродени у цялото човечество, но не ги търсете осъществени в този свят. Сега, когато Бог изпраща Неговите Духове да ви дадат указания за щастието, което Той е запазил за вас, почакайте с търпение времето, когато ангела на освобождението ще дойде да ви помогне да се освободите от връзките, които държат Духа ви пленник. Запомнете, по време на вашето изгнаничество тук на Земята, вие имате една мисия да изпълните, за която дори не предполагате; дали да се посветите на семейството си или да изпълните различни задължения поверени ви от Бог. Ако в хода на този изпитателен срок в изгнание, докато търсите реабилитация, вие усетите, че вече ще припаднете от грижи, тревоги или премеждия, бъдете силни и имайте кураж за да издържите. Изправете се срещу тях с решителност, защото те скоро ще отминат. Това са единствените средства, чрез които вие може да достигнете онези, за които скърбите и които ликуващи да ви видят още веднъж сред тях, ще протегнат ръцете си към вас за да ви насочат към области недостъпни за земните страдания. – ФРАНСОАЗ ДЕ ЖЕНЕВ (Бордо).


Доброволни изпитания. Истинската власеница


26. Вие ме питате позволено ли е на един човек да намали своето собствено изпитание? Това е подобно на други въпроси като: Позволено ли е на давещ се човек да се опита да се спаси? Онзи, който има един трън в пръста си, да го извади ли? А онзи, който е болен, да позвъни ли на лекаря? Причината зад нашите изпитания е да ни помогнат да използваме своя интелект, търпение и смирение. Може да се случи един човек да е роден в една трудна и болезнена ситуация именно за да го накарат да потърси средствата да се освободи от тези проблеми. Заслугата е, когато претърпим последиците, които не могат да бъдат избегнати без да се оплакваме, когато сме упорити в битката и не си позволяваме да се отчаем, когато не постигаме успех. Никога не можем да я намерим в небрежността, която е повече мързел, отколкото благодетел.

Това съвсем естествено води до друг въпрос: ако Исус е казал „Блажени са скърбящите”, може ли заслуги да бъдат спечелени, ако търсим страдания, които да утежнят нашите изпитания в смисъл на доброволното мъченичество? На това ние можем да отговорим много решително: Да, има голяма заслуга в това, при условие, че страданието и лишенията са в полза на другите; това е милосърдие чрез страдание. Но не и когато страданието и лишенията са от полза за този, който ги извършва, това би било само фанатичен егоизъм.

Необходимо е да се направи едно ясно разграничение по този начин. Относно лично вас, бъдете доволни от изпитанията и проблемите, които Бог изпраща. Не търсете да повишавате обема им, защото на моменти може да е изключително тежко за понасяне. Приемете го без оплакване, а с вяра; това е всичко, което Бог иска. Не отслабвайте тялото си с безполезни лишения и потъпкване, които нямат никаква цел, защото ще имате нужда от цялата си сила, ако трябва да изпълните работата си тук на Земята. Да изтезавате и измъчвате тялото доброволно означава да вървите срещу Божия закон. Той е дал на Човека средствата да поддържа живота, за това да отслабиш тялото ненужно е истинско самоубийство. Използвайте го, но не злоупотребявайте с него; това е закона. Злоупотребата с най-доброто нещо, което Бог ви е дал ще доведе до неизбежни последици като наказание.

Но точно обратното се случва, когато Човек си налага страдание с цел да облекчи чуждото страдание. Ако вие търпите студ и глад с цел да предложите топлина и препитание на друг, и така тялото ви е засегнато, вие правите саможертва, която Бог ще благослови. Когато напуснете напарфюмираните си домове за да отидете до един коптор пълен със зарази за да утешавате, или да си изцапате ръцете за да превържете рани, или да изгубите съня си за да поддържате бдение до леглото на болните, които в крайна сметка са ваши сестри и братя пред Бога, или да изложите здравето си на риск за да правите добро, тогава тук вие намирате вашата власеница, истинската и благословена власеница (символ на отшелничество, монашески живот в служба). Вие не сте позволили насладите на този свят да сбръчкат сърцето ви, нито сте спали върху сладострастната гръд на богатството. Вместо това сте станали един ангел утешител на печално изоставените.

Тогава каква полезност е поднесена от онези, които се оттеглят от света за да избегнат неговите изкушеният и да живеят в изолация? Къде е куража да се изправят лице в лице с проблема? Те просто са избягали от битката и са дезертирали от войната. Ако вие искате да направите една саможертва, тогава я приложете към душата си, не към тялото си. Усмирете вашия Дух, не плътта си; бичувайте гордостта си, приемайте униженията без мърморене, самобичувайте се заради себелюбието си, закалете се срещу болката от обидата и клеветите, която е по- остра от физическата болка. В тези неща вие ще намерите вашата истинска власеница и раните ви ще бъдат взети под внимание, защото те ще свидетелстват за вашия кураж и послушание пред Божията воля. – ЕДИН АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ (Париж, 1863г.)


Да прекратим ли изпитанията на ближния си


27. Трябва ли някой да сложи край на изпитанието на друг, когато може, или трябва да се уважи Божията воля и така да се оставят нещата на своя естествен ход?

Ние вече неколкократно казахме, че вие сте на тази планета на изкупление по причина да довършите изпитанията си и всичко, което се случва е една последица от минали животи. Това е лихвата по дълга, който трябва да платите. И все пак у някои хора този факт провокира критики, с които трябва да се преборят, поради бедствените последици, които може да причинят.

Някои хора мислят, че като са на Земята за целта на изкупление всяко изпитание трябва да следва своя ход. А и има и други, които стигат до там да вярват, че не само не трябва нищо да се прави за да се облекчи страданието, а напротив, трябва да помогнат на другите да имат по-голяма полза като направят тези страдания по-големи, по-интензивни. Това е една много голяма грешка. Съвсем вярно е, че изпитанията трябва да следват своя ход, както Бог е определил, но, и тук е различното, как да знаем какво е замислил Бог? Знаем ли до каква степен трябва да стигнат? Ами ако нашия милостив Отец е предназначил, че това или друго страдание трябва да достигне само до една определена точка? Как знаете дали Божественото Провидение не ви е поставило не като инструмент за мъчение да утежнявате страданията на обвиняемия, а като успокояващия балсам на утеха, който да помогне да се изцелят раните? За това никога не казвайте „Това е Божията справедливост и трябва да следва своя ход”. 

По-добре кажете: „Нека видя какви средства нашия милостив Отец е предоставил на мое разположение, така че аз да мога да намаля страданието на моя брат или сестра. Нека видя дали моралната утеха, материалната помощ или съвет могат да помогнат за преодоляване на тези изпитания с повече енергия, търпение и смирение. Нека проверя дали Бог ми е дал средствата да сложа край на тези страдания. Може би тази възможност ми е дадена като един тест или дори изкупление, така че аз мога да намаля тези проблеми и да ги заменя с покой."

За това винаги си помагайте взаимно в съответните ви изпитания и никога не приемайте себе като един инструмент за мъчение. Всеки човек, който има сърце трябва да се възпротиви срещу една такава идея, особено всички Духове, защото те повече от всеки друг би трябвало да разбират безкрайните измерения на Божията доброта. Всички Духове трябва да са уверени, че техния живот трябва да е изцяло дело на любов и посвещение, и каквото и да правят опитвайки се да противостоят на Божийте желания, те винаги ще се изпълняват. Ето защо те могат да приложат максимална сила за да намалят суровостта на изкуплението без страх от последиците, и да бъдат сигурни, че само Бог има правото да скъсява или удължава едно изпитание, както Му е угодно.

Не е ли нещо, с което човечеството се гордее – да смята, че постъпва правилно, когато завърта ножа в раната или да увеличава дозата на отровата във вътрешността на онзи, който страда, под претекста, че това е част от периода на пробация? 

Ах, винаги считайте себе си за средство за облекчение на болката! И така да обобщим: всички са на Земята за изкупление, но всички без изключение трябва да се стремят към намаляването на изкуплението на събратята си, което е в съответствие със закона за любовта и милосърдието. – БЕРНАДИН, един Дух Закрилник (Бордо, 1863г.)

28. Един човек агонизира в жестоки страдания. Знае се, че положението му е безнадеждно. Позволено ли е да му спестим няколко мига на страдание като ускорим края му?

Кой ви е дал правото да осъждате и предрешавате каква е Божията цел? Не може ли Той да отведе човек до ръба на гроб и след това да го издърпа, за да може той да се събуди и разпознае нуждата от промяна на идеите си? Дори когато един умиращ човек е достигнал последните мигове  никой не може да бъде напълно сигурен, че финалния час е настъпил. Науката никога ли не е грешила в своите предсказания?
Разбира се има случаи, които, с основателна причина могат да се смятат безнадеждни. Но дори да няма надежда за едно сигурно връщане към живота и здравето, винаги съществува възможността, доказана в много случаи, за един болен човек, който се възстановява в последния момент. Тогава това е часа на милост признат от Бог, който може да е от изключителна важност. Вие не разбирате размишленията които Духа може да има по време на тези последни агонизиращи конвулсии, нито как едно светкавично разкаяние може да го спаси от много мъки.
Материалистът, който вижда само тялото и не взема под внимание Духа, не е податлив да разбере тези неща. Но Спиритиста, който знае какво се случва в отвъдния живот, разбира стойността на тези последни мисли. За това смекчете последните страдания доколкото можете, но се пазете да не скъсите живота, дори само за минута, защото тази минута може да бъде средството да се избегнат много сълзи в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

29. За онзи, който се чувства уморен от живота, но който не иска да го прекрати със собствените си ръце, ще сгреши ли, ако потърси смъртта на едно бойно поле с намерението смъртта му да е полезна?

Дали човек ще се самоубие или ще предизвика друг да го убие, намерението винаги е да се пререже нишката на съществуването. Ето защо има намерение да се извърши самоубийство, дори това да не е действителен факт. Идеята, че тази смърт ще послужи на някаква цел е просто илюзия, просто един претекст да се прикрие деянието и човек да се оправдае пред самия себе си. Ако той сериозно искаше да служи на страната си, би направил всичко по силите си да остане жив за да я защитава, отколкото да търси смъртта, защото ако умре вече не би бил полезен. Истинското посвещение се състои в това да не се страхуваш от смъртта, когато е въпрос на полза и е оправдана, да се изправиш пред смъртта и когато е необходимо да пожертваш живота си без да мислиш за това. Но ако търсиш смъртта с преднамерената идея да се изложиш на риск, дори и да е в полза, анулира цялата заслуга за действието. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

30. Ако човек се изложи на непосредствена опасност с цел да спаси живота на друг човек, знаейки, че той ще загине, това деяние като самоубийство ли ще се счита?

Ако няма намерение да се търси смъртта в това действие, тогава няма самоубийство, само посвещение и самопожертвувание, въпреки че има една сигурна смърт. Но кой може да бъде сигурен? Кой може да каже, че Провидението не е запазило едни неочаквани средства за спасение в последния момент? Не е ли възможно да се спаси дори онзи, който е пред устата на оръдието? В много случаи Провидението желае да отведе един процес по смирение до краен предел, при което едни неочаквани обстоятелства ще парират фаталния удар. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)

31. А онези, които приемат страданието смирено, защото са покорни на волята на Бога и са загрижени за бъдещето си щастие, не работят ли само за своя собствена полза? Не е ли възможно те да направят своето страдание полезно за другите?

Материално и морално тези страдания може да са служат на други; в материален смисъл, чрез работата, лишенията и жертвите, които налагат върху себе си, които могат да допринесат за физическото добруване на техните събратя; в морален смисъл, чрез примера, който дават с тяхната покорност на Божията воля. Показвайки силата на вярата на Спиритиста много нещастни и окаяни хора могат да склонят да се смирят и така да се спасят от отчаянието и неговите опустошителни последици в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)


понеделник, 12 октомври 2015 г.

Справедливост на страданията, настоящи и минали причини, забрава на миналото, подбуди за смирение

Справедливост на страданията


Защо някои страдат повече от други? Защо някои са родени в нищета, а други в разкош, без да са сторили нещо за да обяснят тази ситуация? Защо едни никога не успяват да постигнат нещо, докато за други изглежда, че късмета винаги се усмихва? И, което е още по-малко разбираемо, защо облагите и нещастията са разделени толкова неравномерно между порока и добродетелта. Защо откриваме добродетелни хора, които страдат, докато до тях злите просперират?

След като Божието съществуване е признато, човек не може да приеме, че Той е по-малко от безкрайно съвършен, върховно-справедлив и все-милостив. Ако Tой е безпределно добър и справедлив, тогава Той не може да действа с непостоянство, нито пък пристрастно.

Превратностите на живота се пораждат по определена причина и след като Бог е справедлив, следователно причината трябва също да е оправдана. Това е, в което всеки един от нас трябва да се убеди.


из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg



ПРИЧИНИ ЗА ДНЕШНИТЕ СТРАДАНИЯ


4. Превратностите на живота са два вида, или ако предпочитате – произлизат от два различни източника, които е важно да различаваме. Някои имат своя причина в настоящия живот, докато други възникват извън настоящия живот.
Връщайки се назад до началото на земните нещастия трябва да се признае, че много от тях са естествени последици от характера и поведението на онези, които страдат от тях.
Колко се провалят по своя собствена вина? Колко са жертви на собственото си безразсъдство, гордост или амбиция?
Колко се самоунищожават поради липса на дисциплина, лошо държание или поради незнание как да ограничават желанията си!
Колко много катастрофални бракове се дължат на факта, че са изградени на пресметната изгода или суета, в които сърцето не взема никакво участие!
Колко много неразбирателства и фатални спорове е можело да се избегнат с помощта на малко умереност и по-малко докачливост!
Колко много болести и заболявания произлизат от неумереност и прекалявания от всякакъв вид?
Колко много родители са недоволни от децата си, защото не са се преборили с лошите им навици в една ранна възраст! Дали от слабост или безразличие, те са позволили семенцето на гордостта, егоизма и глупавата суета да порасне в тях, така спомагайки техните сърца да пресъхнат и да се свият. По-късно, когато жънат това, което са посели, те са изненадани и се измъчват от липсата на благодарност и безразличието, с което са третирани.

Ние молим всеки един, чието сърце е било наранено от превратности или заблуди, да изучат по-отблизо своето съзнание; да се върнат назад стъпка по стъпка до корена на всяко нещастие, което ги измъчва. По всяка вероятност те ще бъдат в състояние да кажат: Ако аз бях направил, или не бях направил, това и това нещо, Аз нямаше да бъда тук, където съм сега.

Кой тогава е отговорен за страданията на Човека, ако не самия Човек? Следователно в голям брой от случаите той е причина за собствените си неволи. Но вместо да признае този факт, той намира за по-лесно и по-малко унизително за неговата суета да обвинява лошия си късмет, Провидението или да се оправдава, че е роден под нещастна звезда, когато де факто неговата нещастна звезда е собственото му безхаберие.
Когато се справя с нещастията в живота, страдание от този тип без съмнение формира най-голямата част от всички превратности. Само когато човек работи за подобряване на себе си, морално и интелектуално, той ще бъде в състояние да избегне тази категория страдание

5. Човешките закони обхващат разнообразни вини и простъпки и предписват наказание. Но закона не може да достигне всяко зло, той обикновено пада върху онези, които вредят на обществото, но не и върху онези, които вредят само на себе си. И все пак Бог не позволява отклонение от правия и тесен път да остане без наказание. Няма грешка или нарушение на Неговия Закон, колкото и да е малко, което не носи след себе си необратими последици, които може да са повече или по-малко плачевни. Човека винаги е наказван според начина, по който е съгрешил. Страданието, което идва винаги е предупреждение за лошото, което е извършено. 
Това му предоставя опитност и го кара да усети разликата между правилно и грешно, добро и лошо, така че в бъдеще тези източници на горчивина може да се избегнат, но без които не би имало никакъв мотив за подобрение.

Въпреки това понякога опита идва доста късно, когато живота вече е бил пропилян и е в безпорядък, когато силата вече е пропиляна и човека вече не е в състояние да поправи стореното зло. Тогава често човек казва: Ако тогава знаех това, което знам сега, колко много погрешни стъпки можеше да се избегнат! Ако трябваше да започна от начало, бих действал различно, но сега вече няма време! Като мързеливия работник, който казва „Загубих деня си”, но също казва и „Загубих живота си!” Както слънцето изгряващо в един нов ден дава на работника възможността да изработи всяко изгубено време, така е и с Човека, пред когото след известен период от време в гроба един нов живот засиява, който ще му позволи да използва опита от миналото съществуване и на практика да се приложат добри решения за бъдещето.

Минали причини за страданията


6. Въпреки, че има нещастия в този живот, причинени от самия Човек, също така има и други, които изглеждат напълно неочаквани за него и които го докосват като съдба: загубата на един любим човек или на човека, който изхранва семейството; инциденти; негативни обрати в благосъстоянието; природни бедствия; вродени недъзи, особено онези, които правят невъзможни работата или изкарването на прехраната, като деформации, лудост, идиотизъм и т.н.
Онези, които са родени в ограничаващи условия като споменатите не са направили нищо в настоящия си живот за да заслужат такава тъжна съдба, която те не могат да избегнат и са напълно безпомощни да променят, което ги остава на милостта на общественото съчувствие. Защо тогава има такива нещастни създания, когато до тях под същия покрив, в същото семейство има други, които са благословени по всякакъв начин?
Накратко, какво може да се каже за деца, които умират в крехка възраст, които по време на своя кратък живот са опознали само страданието?

Това са въпроси, за които още никоя философия не е успяла да намери отговори, аномалии, които нито една религия не е била в състояние да оправдае и които изглежда са в противоречие на добрината, справедливостта на Бог и Божието провидение.
Ако хипотезите, че душата е създадена по същото време, когато и тялото и че съдбата е безвъзвратно предопределена само след няколко мига на Земята, бяха доказани, то това наистина е така. Ако тези същества, са напуснали ръцете на Създателя току що, какво ги е накарало да дойдат на този свят за да се изправят пред такова нещастие? Как може те да са получили някакво възмездие или наказание като виждаме, че са били неспособни да направят нито добро, нито лошо?

Все пак по силата на аксиомата, според която всяко следствие си има една причина, тези нещастия са последици, които трябва да имат една причина, и ако ние признаем, че Бог е справедлив, тогава тази причина също трябва да е справедлива. 

Следователно тъй като следствието винаги е предшествано от една причина и ако тази причина не може да се намери в настоящия живот, тогава следва, че би трябвало да идва от преди този живот, това с други думи означава да идва от предходен живот. От друга страна Бог, който не е способен да накаже добрината, която е извършена или лошото, което не е извършено, следва че, ако ние търпим наказание, тогава трябва да е сторено зло. Ако това зло не е в настоящия живот, тогава то трябва да идва от едно предишно съществуване. Това е една алтернатива, която никой не може да избегне и където логиката определя на коя страна се намира Божията справедливост.

Не винаги Човека получава наказание или търпи цялото си наказание в настоящия живот, но той не може и да се спасява от последиците на своите грешки до безкрайност. Процъфтяването на лошотията или злото е само временно, защото ако той не изкупи вината си днес, то изкуплението ще стане утре. Ето защо онзи, който страда, компенсира своето минало. Нещастията, които на пръв поглед изглеждат незаслужени, имат своя причина за съществуване. Онези, които се намират в едно състояние на страдание винаги може да кажат: „Прости ми Господи, защото съгреших.”


7. Страдания дължащи се на причини предшестващи настоящето съществуване, както и онези, които произлизат от настоящи причини, често са последици от грешките, които са извършени. Така да се каже, чрез действието на една строго разпределителна справедливост ние идваме да изтърпим това, което сме накарали другите да изстрадат. Ако сме били сурови и коравосърдечни, с нас може да се отнесат с грубост и безчовечност; ако сме били твърде горди може да се родим в скромно материално положение; ако сме били скъперници, егоисти или сме злоупотребили с богатството си, може да се окажем лишени от необходимите средства за оцеляване; ако сме били лош син или дъщеря, ние може да се измъчваме заради децата си.

Само чрез множественост на съществуванията и съдбата на планетата като Свят на Изкупление, каквато е в момента, ние можем да обясним аномалиите в разпределението на щастието или нещастието сред добрите, както и сред лошите. И все пак тези аномалии съществуват само привидно, защото се разглеждат само от настояща гледна точка. Ако ние възвисим себе си чрез средствата на мисълта, по такъв начин, че да видим една непрекъснатост на съществуванията, ние ще разберем, че на всекиму е дадено, каквото заслужава, след като вземем предвид натрупаното в духовния свят. Само тогава става видно, че Божията справедливост не е нарушена.

Човек никога не трябва да забравя, че се намира в един нисш свят, в който е затворен изцяло поради своите несъвършенства. Всеки път, когато той страда от една превратност, той трябва да си спомни, че ако принадлежеше на по-напреднал свят, тези неща не биха се случвали и че зависи само от него да внимава повече да не се връща в този свят като работи по усърдно за своето подобрение.

8. Изпитания може да се налагат над Духове, които са невежи или които са загрубели, така че да бъдат предизвикани да направят един избор знаейки какво правят. Разкаяли се Духове, които искат да разплатят злото, което са извършили и които искат да се държат по-добре, са свободни да направят своя собствен избор. Такова беше разбирането на един Дух, който след като се е провалил в изпълнението на задача, помолил да му се разреши да я повтори, за да не изгуби ползата от труда си. За това превратностите са в същото време и изкупление на миналото, за което ние получаваме полагащото се възмездие, а също и изпитания свързани с бъдещето, което ние си подготвяме. Ние отправяме благодарност към Бог, който в Неговата добрина помага на Човека да разплати дълговете си и не осъжда безвъзвратно първата лоша постъпка.

9. Все пак не трябва да се мисли, че цялото страдание в този свят означава съществуването на определен недостатък. Много пъти това е само едно изпитание поискано от Духа, което ще му помогне за пречистване и активен прогрес. Така изкуплението винаги е изпитание, но изпитанието не винаги е изкупление. И все пак изпитанията и изкупленията винаги са знак за едно относително по-ниско положение, защото онова, което е съвършено няма нужда от изпитване. И въпреки това възможно е, когато един Дух, който е достигнал до определена степен на възвишеност и който има желание за последващ прогрес може да поиска да изпълни една мисия или задача, чрез която да бъде повече или по-малко компенсиран, в зависимост дали е постигнал победа и според трудността на поисканото изпитание. Това са онези хора, които имат естествено добри инстинкти, чиито души са възвишени и които притежават вродена чувствителност. Те привидно не носят нищо от предишните си съществувания и въпреки големите мъчения страдат с истинско Християнско смирение, молейки се само Бог да им помогне да издържат на изпитанията си без да се оплакват. От друга страна ние можем да приемем за изкупление тези страдания, които провокират оплакване и причиняват бунт срещу Бог.

Без съмнение страданието, което не предизвиква оплакване също може да се счита за изкупление. Но това означава, че доброволно е потърсено, отколкото да е наложено. То съставлява един изпит за нашата твърдост (непоколебимост, решителност), което само по себе си е един знак за прогрес.

10. Духовете не могат да се издигнат до пълно щастие, докато не станат чисти. Каквото и да е петно забранява влизането в блажените светове. Това е като при пътниците на един заразен с чума кораб, на които е забранено да влязат в пристанището, докато не преминат през едно очистване. Несъвършенствата на Духовете бавно се преодоляват чрез средствата на разнообразни телесни животи. Трудностите на живота, когато се справят добре с тях, им помагат за прогреса. Те изличават грешки и се пречистват чрез изкупление, което е лека, който прочиства раните и лекува болните. Колкото е по-сериозна болестта, толкова по-активно трябва да е средството за лечение. За това онези, които страдат много трябва да осъзнаят, че те имат най-много неща за изкупление и би трябвало да се радват, че са близко до изцелението. От всеки един зависи да възползва напълно от страданието бидейки смирен и да не развали нещата с нетърпението си, разбирайки, че ако това се случи, то тогава ще трябва да започне всичко отначало.


ЗАБРАВА НА МИНАЛОТО


11. Безполезно е да възразявате срещу идеята, че забравата съставлява една бариера срещу използването на опита получен в минали животи. Ако Бог е сметнал, че е удачно един воал да бъде спуснат над миналото, то е, защото да бъде така е в наш интерес. В действителност помненето би било едно голямо неудобство. В някои определени случаи би могло да причини на човека голямо унижение или да го направи горделив, което би се намесило в свободната им воля. Във всеки случай със сигурност би причинило неизбежен смут в социалните отношения.

Един дух често се преражда в същата среда, където е живял по-рано, изграждайки отново същите отношения с цел да изплати стореното зло. Разпознаването на същите онези хора, които вероятно са били мразени, само би послужило да запали отново тази емоция. Във всеки случай би се почувствало унижение, когато се срещнат тези, които са били обидени. Така с цел ние да можем да подобрим себе си, Бог ни е дал точно това, от което имаме нужда, това, което е достатъчно и нищо в излишък, а това не е друго, а гласът на съзнанието и инстинктивните ни наклонности. Той ни е лишил само от онова, което би било вредно.
Когато се прероди Човек донася със себе си това, което е придобил. Той се е родил точно така, както сам си е подготвил. Във всеки живот той започва от една нова начална точка. Малко значение има за него да знае какъв е бил преди. Ако е в ситуация на наказание, то е защото е сторил неправда. Неговите настоящи наклонности показват какво още има да се коригира и върху това той трябва да концентрира цялото си внимание, уверявайки се, че и следа няма да остане от онова, което е за поправка. Добрите решения, които той се чувства задължен да вземе, са гласа на съзнанието, насочващо вниманието му към това кое е правилно и кое грешно, и така давайки му сила да устои на изкушението.

Още повече тази забрава се случва само по време на телесното съществуване. При връщане в духовния свят отново се връща паметта за миналото. За това е само временно, едно леко прекъсване подобно на това, което се случва по време на сън, но което не ни пречи да си спомним на следващия ден какво сме правили предишния.

Но не само след така наречената смърт Духът може да си спомни миналото. Може да се каже че то никога не е загубено, дори докато духа е инкарниран, както опита показва това по време на сън, което е период в който радвайки се на определено количество свобода, Духа е осъзнат за своите минали дела. Той знае защо страда и че страда справедливо. Паметта е изличена само по време на външното съществуване, в живота на отношенията. Но по време на тези частични спомняния, които ако не бяха такива, биха причинили допълнително страдание и вреда на социалните отношения, Духът поема нова сила в тези моменти на освобождаване на душата, ако знае как да се възползва от тях.


Подбуди за Смирение


12. С думите: Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат (Матей 5: 5) Исус посочва възнаграждението, което очаква онези, които страдат и смирението, което кара Човек да благославя страданието като една прелюдия към изцелението.
Тези думи могат да бъдат разбрани и по следния начин: че един човек трябва да бъде доволен от страданието, разбирайки, че болката от този свят е разплата за стари дългове, които са извършени. Търпеливо понасяни тук на Земята, тези болки ще спестят векове от бъдещи страдания. Един човек би трябвало да е щастлив, че Бог намалява дълга му позволявайки плащане сега,  и така гарантирайки едно спокойно бъдеще.
Страдащия Човек е като длъжник, който дължи една голяма сума и на когото кредитора казва: „Ако ми платиш дори една стотна част от дълга си днес, аз ще те реабилитирам и ти ще бъдеш свободен; но ако не го направиш, тогава ще те измъчвам, докато не си платиш и най-последната вноска.” Няма ли длъжника с радост да изтърпи всякакви несгоди с цел да се освободи и така плащайки само една стотна от това което дължи? Вместо да се оплаква на кредитора, няма ли да му е благодарен?

Това е значението на думите „Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.” Те са щастливи, защото те плащат своите дългове и също защото след плащането те ще бъдат свободни. И все пак, ако Човек от една страна се оневинява, а от друга страна се вкарва в дълг, той никога няма да намери освобождение. И така всяка нова грешка само увеличава дълга, и няма дори една, каквато и да е, която да не създава едно принудително и неизбежно наказание. Ако не днес, тогава утре; ако не в този живот, то в друг.Сред списъка със слабите страни Човека подобава да сложи на първо място липсата на смирение пред Божията воля. И така, ако ние се оплакваме за нашите страдания, ако не ги приемаме със смирение, или ако обвиняваме Бог, че е несправедлив, ние правим нови дългове, които на свой ред правят така, че ГУБИМ плодовете, които е трябвало да съберем след тези страдания. Ето защо ние отново трябва да започнем от начало, точно като ако след плащане на една част от дълга ни към един кредитор, който ни е измъчвал, ние сме взели още един заем.

При влизане в духовния свят Човека е като работника, който идва в деня за заплата. На някои Бог ще каже: „Ето ви вашата компенсацията за дните, които сте работили”, докато на други, т. нар. „късметлии” на Земята, които са живели в безделие, или онези, които са построили своето щастие върху задоволяване на собственото си самочувствие и върху светски удоволствия, Той ще каже: „Няма нищо повече за вас: вие вече сте получили възнаграждението си на Земята. Отивайте и наново започнете вашите задачи.”

13. Човек може да омекоти или да увеличи суровостта на своите изпитания според начина, по който се отнася към земния живот. Неговото страдание е още по-зависещо от това, колко дълго той си представя, че ще е. Но онези, които могат да видят живота през духовна призма, разбират земното съществуване от един поглед. Те виждат, че живота е една точка във вечността, разбират колко кратко продължава и приемат, че този болезнен миг скоро ще премине. Сигурността на едно по-щастливо бъдеще ги поддържа и оживява, и без да се оплакват, те благодарят на Бог за болката, която ще им позволи да напреднат. От друга страна, онези, които виждат само телесния живот пред себе си, продължителността на страданията се струва безконечна и болката натежава с цялата си тежест.

Резултата от това да гледаш на живота по един духовен начин е намаляване на важността на всички земни неща, Човек се чувства принуден да бъде умерен в своите желания, да се задоволява със своята позиция без да завижда на другите. Това на свой ред му позволява да получава по-слаби отпечатъци на неуспехите и заблудите, които може да преживее. От този тип поведение идва спокойствието и смирението, които са толкова полезни за телесното здраве, колкото и за душата; докато с ревност, завист и амбиция Човека доброволно осъжда себе си на мъки и увеличава нещастието и неволите си по време на краткото си съществуване.



САМОУБИЙСТВО И ЛУДОСТ


  14. Спокойствието и смирението, което може да бъде възприето според начина, по който се гледа на телесния живот, заедно с увереността в бъдещето, дават на Духа една ведрина и вътрешен мир, които са най-доброто превантивно средство срещу лудост и самоубийство. Със сигурност, несъмнено е, че по-голямата част от случаите на лудост се дължат на сътресенията, които се създават от превратностите, с които Човека не е имал сили да се изправи лице в лице. Но ако нещата в този свят се гледат от гледната точка, от която Спиритизма ги разглежда, всички негативни обрати и заблуди, които при други обстоятелства биха накарали Човек да се отчае, могат да бъдат възприети с безразличие, дори с радост. Тогава е очевидно, че тази вътрешна сила поставя Човека над случващото се, така предпазвайки го от сътресения на ума, които, ако няма тази защита, биха причинили сериозни смущения.

  15. Същото се отнася и за самоубийството. Ако оставим настрани случаите, при които това е резултат от пиянство или лудост, които могат да се класифицират като несъзнателни, безспорно е, че във всеки случай причината е неудовлетвореност, каквито и да са личните мотиви за това. Но онези, които са уверени, че ще са нещастни само за ден, а дните, които следват ще бъдат много по-добри, за тях е по-лесно да бъдат търпеливи. Човек става отчаян, само когато не вижда никакъв край на страданията си. Какво е един живот в сравнение с вечността? Не е ли по-малко от ден? Но за онези, които не вярват във вечността или които смятат, че с края на живота всичко свършва, за злочестите и измъчените, които се обезсърчават, покосени от скръб или с разбити сърца, смъртта им изглежда като единствено решение за толкова много мъка. Не очаквайки да получат нищо, на тях им се струва естествено и дори логично да съкратят нещастията си по начина чрез самоубийство.

  16. Тоталната скептичност и недоверие, съмнението в бъдещето или поддържането на материалистични идеи, това в действителност са най-големите от всички подстрекатели към самоубийство, защото те предизвикват духовно малодушие. Когато учените, поддържани от авторитета на тяхното знание, направят всичко за да докажат на онези, които ще ги слушат или четат писанията им, че ние няма какво да очакваме след смъртта, не ни ли водят те реално към заключението, че ако сме окаяни, тогава най-доброто, което можем да направим, е да се самоубием? Какво причина могат те да ни дадат, за да ни отклонят от тази последица? Каква компенсация могат да ни предложат? Каква надежда могат да ни дадат? Никаква, освен нeбитието! От това ние може да заключим, че ако небитието е единственото удовлетворение за героя, единственото вероятно, тогава би било по-добре да го потърсим незабавно, а не по-късно, и така да страдаме по-малко.
Тогава разпространението на материалистичната доктрина е отровата, която вдъхновява идеята за самоубийството в мнозинството от онези, които всъщност успяват да извършат това деяние, и онези, които стават ученици на подобни учения поемат огромни отговорности. Все пак при Спиритизма подобно съмнение е невъзможно и ракурса на живота се променя напълно. За вярващия съществуването се простира отвъд т. нар. смърт, макар и в много различни условия. От тази вяра произлиза търпението и смирението, които по естествен начин отклоняват всички мисли от идеята за самоубийство. Тогава това е процес, който ни прави способни да постигнем морална смелост и кураж.

  17. Спиритизма ни запознава с тези действителни самоубийци, които ни известяват за нещастните условия, в които се намират, така доказвайки, че никой не насилва Божийте закони безнаказано. Бог забранява Човек сам да съкращава своя собствен живот. Сред тези самоубийци има и такива, чието страдание, въпреки че е временно, а не вечно, е не по-малко ужасяващо и от такъв характер, че да накара онези, които може би обмислят подобна възможност, да помислят добре преди да напуснат този свят по-рано, отколкото Бог е отредил. Един спиритист има разнообразни причини срещу идеята за самоубийството: увереността в един бъдещ живот, където той знае, че щастието му ще е пропорционално на нещастието му и показаната степен на смирение, докато е на Земята; увереността, че ако той сам съкрати своя живот, той всъщност ще пожъне точно обратното на желания резултат.

Ако по този начин се освободи от изпитанията, той в последствие ще открие нови и далеч по-лоши на тяхно място, по-дълги и по-ужасяващи. Един спиритист знае, че е погрешно да си въобразява, че убивайки себе си, той би достигнал Рая по-бързо; той знае, че самоубийството е преграда, която ще му попречи да се присъедини към онези, които обича и които се надява да срещне от другата страна. От където следва, че последиците от самоубийството, които водят само до заблуди, са против неговия собствен интерес. Само по тези причини броя на хората, които вече са спасени от самоубийство е доста внушителен. От това ние можем да направим заключението, че когато всички мъже и жени са спиритисти, съзнателното самоубийство ще спре да съществува.


Когато сравняваме резултатите от материалистичните учения с тези на Доктрината на Спиритизма, само по тази една точка ние сме принудени да признаем, че там, където логиката на първите води към самоубийство, то второто предотвратява самоубийството, което е факт доказан в много случаи.



из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек
превод: Павлина Николова