В навечерието на най-големия християнски празник, когато сме заети с празнична подготовка, с украса и подаръци, с които да доставим радост на близките си, да си спомним какво и кого всъщност празнуваме. Какво послание ни е отправил Исус Христос, докато е бил сред нас и защо е толкова нужно днес да си спомним, улисани във външното проявление и ритуали, забравяйки храната, от която се нуждае душата?
Много често хората се питат защо са нещастни, защо страдат, как да живеят, как да бъдат щастливи... Е, всички отговори приятели вече ги има, те отдавна са дадени. И онзи, който потърси, ще ги намери.
В няколко превода искам да споделя онези глави от книгата "Евангелие според Спиритизма" на Алан Кардек, който на мен ми подействаха като лечебен балсам за душата.
Истинското послание на Исус Христос никоя религия няма да може да изопачи, докато съществуват човеци на тази Земя, който не са заглушили светлинката в сърцето си и продължават да се свързват с истината. За себе си вярвам и съм напълно убедена от самия живот, че Бог помага тази светлинка да се запали във все повече сърца, докато химерите, илюзиите и лъжите се разпръснат и изчезнат от нашия свят.
Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова
Блажени чистите по сърце
Простота и чистота на сърцето
1. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Матей, 5:8)
2. Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. Но Исус като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. (Марк 10:13 – 16).
3. Чистотата на сърцето е неделима от простотата и смирението. Тя изключва всякакви идеи за егоизъм и гордост. Ето защо Исус приема детството за символ на чистотата и смирението.
Може да изглежда несправедливо, ако вземем предвид, че Духът на едно дете може да бъде много стар и при прераждането си в този свят, той може да донесе със себе си несъвършенствата, които не е успял да отхвърли по време на предишните си въплъщения. Само Дух, който е постигнал съвършенство, може да бъде пример за истинска чистота. И все пак, от гледна точка на настоящия ни живот, това предлага едно отлично сравнение, защото едно дете, което не е имало никакви възможности все още да покаже каквито и да е престъпни тенденции, ни представя един образ на невинност и чистота. И така става ясно, че Исус не е казал, че Божието Царство е предназначено за децата, но за онези, които приличат на тях.
4. След като Духът на едно дете е живял преди, защо не покаже себе си, такъв какъвто е, от самото начало? Всичко в Божието дело е изпълнено с мъдрост. Едно дете има нужда от специална грижа, която само майчината нежност може да дари, нежност, която произтича от крехкостта и наивността на детето. За една майка нейното дете винаги е един ангел и по този начин трябва да бъде с цел да развие грижа. Ние не бихме могли да предложим същото внимание, ако на мястото на наивността, тя беше видяла мъжка зрялост и идеи на възрастен в детските черти, не и ако тя откриеше миналото на този въплътен Дух.
От момента на раждане идеите постепенно добиват форма и импулс, според развитието на органите, от което е възможно да кажем, че през първите години Духа е наистина едно дете, защото всички идеи, които формират истинския характер остават заспали. През този период на сън, в който инстинктите също са латентни, Духа е по-податлив, по-възприемчив за впечатления, които могат да променят характера, което помага за прогреса на Духа. Всичко това улеснява родителите в образоването на детето на този етап.
Тогава Духа носи една временна туника на невинност и за това Исус е бил прав, когато без да взема под внимание каква е била душата преди това, Той посочва детето за символ на чистота и простота.
Съгрешаване чрез мисълта. Прелюбодеяние
5. Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:27 – 28).
6. При никакви обстоятелства думата прелюбодеяние не бива да бъде приемана в изключителния смисъл, в който обикновено се ползва, а по-скоро би трябвало да се разбира в по-общ смисъл. Исус я използвал много пъти в по-широк смисъл за да определи злото, греха и всеки вид лоша мисъл, както например в този пасаж: „Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели (Марк 8:38).
Истинската чистота не е само в поведението, но също и в мислите, след като човека, който има чисто сърце, дори не помисля зло. Исус е искал да каже, че Той заклеймява греха дори в мисълта, защото това е знак за нечистота.
7. Този принцип естествено води до следния въпрос: Страдаме ли ние от последици за една лоша мисъл, дори ако не е последвана от фактическото действие?
На този етап е необходимо да направим едно важно разграничение. Когато душата напредва по своя път на еволюция и възвисяване, тя бавно ще се просветли и малко по малко ще съблече несъвършенствата си в зависимост от повече или по-малко добра воля, която покаже в рамките на нейния свободен избор.
За това всички зли мисли са резултат от несъвършенствата на душата. Но според силата на желанието да се пречисти, злата мисъл се превръща в средство за напредък, когато е активно отблъсната. Това е признак за едно позитивно действие на душата с цел да унищожи един недостатък. По този начин тя няма да се поддаде на изкушението да удовлетвори едно зло желание, и устоявайки, душата чувства себе си по-силна и доволна от победата.
Точно обратното, човекът, който не е взел никакви добри решения, ще търси всяка възможност да върши зло, и ако това не е постигнато, то няма да е поради неговото желание, а от липса на възможност. Тогава този човек ще бъде също толкова виновен, както ако той или тя в действителност са извършили злото.
Да обобщим, една определена степен на напредък вече е постигната от човек, който не поражда идеята за извършване на зло; за човека, който чувства подтика, но постоянно го отблъсква, напредъка е в процеса на осъзнаване; човека, който мисли от гледна точка на злото, радвайки се на тези мисли, тогава злото в него все още съществува в цялата си сила. В единия работата е свършена, а в другия тя все още не е започнала. Но бидейки справедлив, Бог взема предвид всички тези градации, когато става въпрос за индивидуална отговорност за действия и мисли.
Истинската чистота. Неизмитите ръце
8. Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си”; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.” Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исайя за вас, като е казал: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. Оставете ги; те са слепи водачи, а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата (Матей 15:1 - 14).
9. И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда. А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие. Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? (Лука 11: 37 – 40).
10. Евреите се отказали с презрение от истинските Божий заповеди с цел да се придържат към използването на правилата, които били създадени от човека и превърнали съблюдаването на тези правила въпрос на съвест. Първоначалната простичка същина се изгубила под сложни по форма ритуали. Защото било много по-лесно да се практикува външен култ, отколкото да се извърши морална реформа, да се мият ръцете вместо да се очисти сърцето, Човекът станал заблуден, вярвайки си, че ще бъде оневинен пред Бога като се съобразява с тези практики. И така имайки предвид, че хората били учени, че Бог не изисква нищо повече от тях, те си останали такива, каквито винаги са били. За това пророка е казал: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Проверка на това може да се открие в моралното учение на Христос, което се озовало на второ място и като резултат много християни, точно както древните евреи, смятат, че спасението е по-сигурно гарантирано чрез средствата на външната практика, отколкото от практикуването на морала. Тези създадени от човека допълнения към Божия закон взема предвид Исус, когато Той казва: „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.”
Предмета на религията е да поведе човечеството към Бог. Добре, но Бог може да бъде достигнат само чрез съвършенство. Следователно всяка религия, която не прави Човека по-добър от това, което е в настоящия момент, никога няма да достигне своята цел. Всичко, което Човек преценява, че ще го подкрепи в извършването на зло, е или невярно или принципите му са изопачени. Такъв е резултата на всички религии, където формата надхвърля фундамента. Вярата в ефикасността на външната изява е нищожна, ако тя не се възпротиви на деянията на убийство, прелюбодеяние, грабеж, причиняване на клевета или вреда, в каквато и да е форма, на когото и да е. Тези видове религия никога не създават благочестиви мъже и жени, само едни суеверни хора, лицемери и фанатици.
Самата външна поява на чистота не е достатъчна, защото над всичко останало, необходимо е да имаш едно чисто сърце.
Съблазните. Ако ръката ти е причина за съблазън, отрежи я
11. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.
Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
(Матей 18:6 - 11).
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла (Матей 5:30 – 29).
12. В своя най-обичаен смисъл думата съблазън (позор, обида, престъпление) означава всяко действие, което е привидно насочено срещу морала и благоприличието, спазването на реда. Злодеянието не е толкова в самото действие, колкото в отзвука, който може да предизвика. Думата винаги предполага определено количество суматоха и спорове. Много хора са доволни, ако избегнат причиняването на позор на публично място, защото това ще доведе до загуба на престиж и нараняване на гордостта им. Те се стараят по най-добрия начин да прикрия грешките си, като това им е достатъчно, за да накарат съвестта си да замлъкне. Те са, както е казал Исус: „Като бели гробници, пълни с червеи, като съдове, които са чисти от вън, но мръсни отвътре.”
Но в смисъла на Евангелието възприетото значение на думата „съблазън”, използвана толкова често, е много по-широко и за това в определени случаи нейното значение не е разбрано. Тя се превръща не само в това, което повлиява на съзнанието на друг човек, но също и всичко, което е резултат от порок и човешки несъвършенства, всяка лоша реакция от един индивид към друг със или без отзвук. В този случай съблазънта е действителния резултат от лошия морал.
13. Исус е казал: Необходимо е съблазните да съществуват в света, защото несъвършени, каквито са на Земята, човеците се показват предразположени към упражняване на зло и също, защото лошите дръвчета дават само лоши плодове. От тези думи тогава ние трябва да разберем, че злото е последица от несъвършенствата на Човека, а не че съществува задължение да се прави зло.
14. Защото е неизбежно да дойдат съблазните, за да може човечеството, което е на изкупление тук на Земята, да се само-накаже при контакт със собствените си недостатъци, така превръщайки се в тяхна първа жертва, от където най-накрая ще разбере неудобството на този начин на живот. Когато хората са уморени от страдание поради злото, те ще търсят лек в добротата. Следователно реакциите провокирани от тези недостатъци служат за някои като едно наказание, а за други като един тест. Ето как Бог изважда добро от злото и как човечеството се възползва от лошотията.
15. Тогава може да бъде казано, че злото е необходимо и че ще продължи вечно, тъй като изчезне ли Бог би бил лишен от едни могъщи средства за поправка на виновните. Би могло също да се каже, че е безполезно да се подобри човечеството. И все пак, ако ние вече нямаме престъпници, тогава би било ненужно да има какъвто и да е вид наказание.
Нека допуснем, че човечеството беше трансформирано, и така състоейки се само от добри мъже и жени, никой не би помислял да върши зло на ближния си и всички биха били щастливи да бъдат добри. Това е условието намерено във висшите светове, където злото е пропъдено. Това е, което ще се случи на Земята, когато Човека постигне достатъчен напредък. Но новите светове са населени от примитивни Духове и също служат като места за заточение, места за изгнание, за онези Духове, които са несъвършени, бунтовни, упорстващи в злото или които са били изхвърлени от светове на щастие.
16. Но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта. С други думи се казва, че злото, винаги си е зло, и човека, който без да съзнава служи като един инструмент на Божията справедливост, чиито лоши инстинкти са били използвани, извършва не по-малко зло и за това заслужава наказание. По този начин едно неблагодарно дете е едно наказание или изпитание за родителите, които са принудени да изстрадат поведението му. Поради това че майката или бащата сами са били лоши деца и са накарали родителите си да страдат. Така те плащат наказанието. Но обстоятелствата не би трябвало да са едно извинение за поведението на детето, което в замяна ще трябва да си плати наказанието чрез своите собствени деца, или по някакъв друг начин.
17. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли. Това е едно много силно изказване и и било абсурдно то да бъде приемано в буквалния смисъл. Следователно би трябвало да бъде разбирано, че всеки един трябва да унищожава в себе си всичко, което би могло да причини съблазън, и всичкото зло, като изкорени всяка нечиста мисъл и всяка тенденция към насилие, поквара или греховност. Това означава също, че е за предпочитане човек да отреже една ръка, отколкото да я използва за да извърши зло деяние, или по-добре е човек да загуби зрение, отколкото да позволи очите му да си представят лоши мисли. За онези, които си направят труда да открият алегоричния смисъл на Неговите думи, Исус никога не е казал нищо, което е абсурдно. И все пак много неща не могат да бъдат разбрани без ключа, с който да се дешифрират и този ключ ни е предложен чрез Спиритизма.
ИНСТРУКЦИИ ОТ ДУХОВЕТЕ. Оставете дечицата да дойдат при Мене
18. Христос каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене.” Проницателни в своята простота тези думи не съдържат само призив към децата, но също и един повик към душите, които гравитират в нисшите региони, където нещастието не знае никаква надежда. Исус призовава също и възрастните с инфантилно развитие на интелекта, и слабите, и онези в робство, и изродените и грешните. Той не може да научи на нищо физически инфантилните, които все още са обвързани с материята и оставени под властта на инстинкта, защото те все още не са достигнали висшата категория нито на разума, нито на свободната воля, които се упражняват около тях и за тяхно добро.
Исус искаше човечеството да Му се предаде с доверие, по същия начин, както малките дечица, с техния специален начин на обръщение, печелят сърцата на жените, които всички са майки. Тогава Той би могъл да постави тези души под неговото нежно и мистериозно влияние. Той беше пламъкът, който донесе светлина в тъмнината, онази светлина на разсъмване, която оповестява изгрева на слънцето. Той беше инициатора на Спиритизма, което на свой ред би трябвало да привлече към Него не децата, а добрите хора. Мощното действие е започнало; вече не е един въпрос на една инстинктивна вяра и механично подчинение; за Човека е нужно да следва разумния закон, който показва неговата универсалност.
Скъпи мои, дошло е времето, в което, когато бъдат обяснени всички заблуди, ще се превърнат в истини. Ние трябва да учим точното значение на притчите и да показваме силната взаимовръзка, съществуваща между онова, което е било и това, което е сега. Истина ви казвам, тези велики духовни проявления ще отворят хоризонтите и това е вестоносеца, който ще сияе озаряващо, както слънцето от върха на планината. – ЙОАН БОГОСЛОВ (Париж, 1863).
19. Оставете дечицата да дойдат при Мене, защото Аз имам млякото, което ще подсили слабите. Оставете всички онези, които се страхуват, които са немощни, които се нуждаят от помощ и утеха да дойдат при Мене. Оставете невежите да дойдат при Мене, за да мога да ги просветля. Оставете всички онези, които страдат да дойдат при Мене, заедно с угнетените и онеправданите. Аз ще ги науча на великия лек, който ще смекчи техните болежки, ще им разкрия тайната, която ще изцели раните им! Какъв е този изключителен балсам, приятели, който притежава такава голяма сила, че може да бъде прилаган към всички видове рани, от които страда сърцето, и да ги излекува? Това е любов и благотворителност!
Ако ти притежаваш този божествен пламък, от какво има да се страхуваш? Тогава всеки момент от своя живот ти ще казваш: „Отче наш, моля се Твоята воля да се изпълни, а не моята; ако Ти е угодно да ме изпиташ чрез болка и премеждия, благословено да е това, защото аз знам, че е за мое собствено добро. Ако Ти е угодно Господи, да се смилиш над това слабо създание, давайки оправдано щастие на това сърце, благословено да е отново. Но не позволявай Божествената любов да остане спяща в душата ми; накарай я да нараства безспир и да се яви пред краката Ти като свидетел на моята благодарност.”
Ако имате любов, тогава вие имате най-желаното нещо на Земята. Вие притежавате най-ценната перла, която никое събитие, нито злонамереност на онези, които мразят и преследват, могат да отнемат. Ако имате любов, вие ще сте поставили съкровището си там, където червеите и ръждата не могат да атакуват, докато са унищожили всичко способно да оскверни чистотата на душата ви. Всеки ден вие ще чувствате намаляващата тежест на материята и като една птица в небето, която вече не си спомня Земята, ще продължите да се издигате до безкрай, докато душата ви, пропита от въодушевление, се изпълни с елементите на истинския живот в лоното на Господ. – Един Дух Закрилник (Бордо, 1862).
Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова
Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова
Блажени чистите по сърце
Простота и чистота на сърцето
1. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Матей, 5:8)
3. Чистотата на сърцето е неделима от простотата и смирението. Тя изключва всякакви идеи за егоизъм и гордост. Ето защо Исус приема детството за символ на чистотата и смирението.
Може да изглежда несправедливо, ако вземем предвид, че Духът на едно дете може да бъде много стар и при прераждането си в този свят, той може да донесе със себе си несъвършенствата, които не е успял да отхвърли по време на предишните си въплъщения. Само Дух, който е постигнал съвършенство, може да бъде пример за истинска чистота. И все пак, от гледна точка на настоящия ни живот, това предлага едно отлично сравнение, защото едно дете, което не е имало никакви възможности все още да покаже каквито и да е престъпни тенденции, ни представя един образ на невинност и чистота. И така става ясно, че Исус не е казал, че Божието Царство е предназначено за децата, но за онези, които приличат на тях.
4. След като Духът на едно дете е живял преди, защо не покаже себе си, такъв какъвто е, от самото начало? Всичко в Божието дело е изпълнено с мъдрост. Едно дете има нужда от специална грижа, която само майчината нежност може да дари, нежност, която произтича от крехкостта и наивността на детето. За една майка нейното дете винаги е един ангел и по този начин трябва да бъде с цел да развие грижа. Ние не бихме могли да предложим същото внимание, ако на мястото на наивността, тя беше видяла мъжка зрялост и идеи на възрастен в детските черти, не и ако тя откриеше миналото на този въплътен Дух.
От момента на раждане идеите постепенно добиват форма и импулс, според развитието на органите, от което е възможно да кажем, че през първите години Духа е наистина едно дете, защото всички идеи, които формират истинския характер остават заспали. През този период на сън, в който инстинктите също са латентни, Духа е по-податлив, по-възприемчив за впечатления, които могат да променят характера, което помага за прогреса на Духа. Всичко това улеснява родителите в образоването на детето на този етап.
Тогава Духа носи една временна туника на невинност и за това Исус е бил прав, когато без да взема под внимание каква е била душата преди това, Той посочва детето за символ на чистота и простота.
Съгрешаване чрез мисълта. Прелюбодеяние
5. Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:27 – 28).
6. При никакви обстоятелства думата прелюбодеяние не бива да бъде приемана в изключителния смисъл, в който обикновено се ползва, а по-скоро би трябвало да се разбира в по-общ смисъл. Исус я използвал много пъти в по-широк смисъл за да определи злото, греха и всеки вид лоша мисъл, както например в този пасаж: „Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели (Марк 8:38).
Истинската чистота не е само в поведението, но също и в мислите, след като човека, който има чисто сърце, дори не помисля зло. Исус е искал да каже, че Той заклеймява греха дори в мисълта, защото това е знак за нечистота.
7. Този принцип естествено води до следния въпрос: Страдаме ли ние от последици за една лоша мисъл, дори ако не е последвана от фактическото действие?
На този етап е необходимо да направим едно важно разграничение. Когато душата напредва по своя път на еволюция и възвисяване, тя бавно ще се просветли и малко по малко ще съблече несъвършенствата си в зависимост от повече или по-малко добра воля, която покаже в рамките на нейния свободен избор.
За това всички зли мисли са резултат от несъвършенствата на душата. Но според силата на желанието да се пречисти, злата мисъл се превръща в средство за напредък, когато е активно отблъсната. Това е признак за едно позитивно действие на душата с цел да унищожи един недостатък. По този начин тя няма да се поддаде на изкушението да удовлетвори едно зло желание, и устоявайки, душата чувства себе си по-силна и доволна от победата.
Точно обратното, човекът, който не е взел никакви добри решения, ще търси всяка възможност да върши зло, и ако това не е постигнато, то няма да е поради неговото желание, а от липса на възможност. Тогава този човек ще бъде също толкова виновен, както ако той или тя в действителност са извършили злото.
Да обобщим, една определена степен на напредък вече е постигната от човек, който не поражда идеята за извършване на зло; за човека, който чувства подтика, но постоянно го отблъсква, напредъка е в процеса на осъзнаване; човека, който мисли от гледна точка на злото, радвайки се на тези мисли, тогава злото в него все още съществува в цялата си сила. В единия работата е свършена, а в другия тя все още не е започнала. Но бидейки справедлив, Бог взема предвид всички тези градации, когато става въпрос за индивидуална отговорност за действия и мисли.
Истинската чистота. Неизмитите ръце
И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. Оставете ги; те са слепи водачи, а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата (Матей 15:1 - 14).
9. И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда. А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие. Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? (Лука 11: 37 – 40).
10. Евреите се отказали с презрение от истинските Божий заповеди с цел да се придържат към използването на правилата, които били създадени от човека и превърнали съблюдаването на тези правила въпрос на съвест. Първоначалната простичка същина се изгубила под сложни по форма ритуали. Защото било много по-лесно да се практикува външен култ, отколкото да се извърши морална реформа, да се мият ръцете вместо да се очисти сърцето, Човекът станал заблуден, вярвайки си, че ще бъде оневинен пред Бога като се съобразява с тези практики. И така имайки предвид, че хората били учени, че Бог не изисква нищо повече от тях, те си останали такива, каквито винаги са били. За това пророка е казал: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”
Проверка на това може да се открие в моралното учение на Христос, което се озовало на второ място и като резултат много християни, точно както древните евреи, смятат, че спасението е по-сигурно гарантирано чрез средствата на външната практика, отколкото от практикуването на морала. Тези създадени от човека допълнения към Божия закон взема предвид Исус, когато Той казва: „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.”
Предмета на религията е да поведе човечеството към Бог. Добре, но Бог може да бъде достигнат само чрез съвършенство. Следователно всяка религия, която не прави Човека по-добър от това, което е в настоящия момент, никога няма да достигне своята цел. Всичко, което Човек преценява, че ще го подкрепи в извършването на зло, е или невярно или принципите му са изопачени. Такъв е резултата на всички религии, където формата надхвърля фундамента. Вярата в ефикасността на външната изява е нищожна, ако тя не се възпротиви на деянията на убийство, прелюбодеяние, грабеж, причиняване на клевета или вреда, в каквато и да е форма, на когото и да е. Тези видове религия никога не създават благочестиви мъже и жени, само едни суеверни хора, лицемери и фанатици.
Самата външна поява на чистота не е достатъчна, защото над всичко останало, необходимо е да имаш едно чисто сърце.
Съблазните. Ако ръката ти е причина за съблазън, отрежи я
11. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.
Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
(Матей 18:6 - 11).
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла (Матей 5:30 – 29).
12. В своя най-обичаен смисъл думата съблазън (позор, обида, престъпление) означава всяко действие, което е привидно насочено срещу морала и благоприличието, спазването на реда. Злодеянието не е толкова в самото действие, колкото в отзвука, който може да предизвика. Думата винаги предполага определено количество суматоха и спорове. Много хора са доволни, ако избегнат причиняването на позор на публично място, защото това ще доведе до загуба на престиж и нараняване на гордостта им. Те се стараят по най-добрия начин да прикрия грешките си, като това им е достатъчно, за да накарат съвестта си да замлъкне. Те са, както е казал Исус: „Като бели гробници, пълни с червеи, като съдове, които са чисти от вън, но мръсни отвътре.”
Но в смисъла на Евангелието възприетото значение на думата „съблазън”, използвана толкова често, е много по-широко и за това в определени случаи нейното значение не е разбрано. Тя се превръща не само в това, което повлиява на съзнанието на друг човек, но също и всичко, което е резултат от порок и човешки несъвършенства, всяка лоша реакция от един индивид към друг със или без отзвук. В този случай съблазънта е действителния резултат от лошия морал.
13. Исус е казал: Необходимо е съблазните да съществуват в света, защото несъвършени, каквито са на Земята, човеците се показват предразположени към упражняване на зло и също, защото лошите дръвчета дават само лоши плодове. От тези думи тогава ние трябва да разберем, че злото е последица от несъвършенствата на Човека, а не че съществува задължение да се прави зло.
14. Защото е неизбежно да дойдат съблазните, за да може човечеството, което е на изкупление тук на Земята, да се само-накаже при контакт със собствените си недостатъци, така превръщайки се в тяхна първа жертва, от където най-накрая ще разбере неудобството на този начин на живот. Когато хората са уморени от страдание поради злото, те ще търсят лек в добротата. Следователно реакциите провокирани от тези недостатъци служат за някои като едно наказание, а за други като един тест. Ето как Бог изважда добро от злото и как човечеството се възползва от лошотията.
15. Тогава може да бъде казано, че злото е необходимо и че ще продължи вечно, тъй като изчезне ли Бог би бил лишен от едни могъщи средства за поправка на виновните. Би могло също да се каже, че е безполезно да се подобри човечеството. И все пак, ако ние вече нямаме престъпници, тогава би било ненужно да има какъвто и да е вид наказание.
Нека допуснем, че човечеството беше трансформирано, и така състоейки се само от добри мъже и жени, никой не би помислял да върши зло на ближния си и всички биха били щастливи да бъдат добри. Това е условието намерено във висшите светове, където злото е пропъдено. Това е, което ще се случи на Земята, когато Човека постигне достатъчен напредък. Но новите светове са населени от примитивни Духове и също служат като места за заточение, места за изгнание, за онези Духове, които са несъвършени, бунтовни, упорстващи в злото или които са били изхвърлени от светове на щастие.
16. Но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта. С други думи се казва, че злото, винаги си е зло, и човека, който без да съзнава служи като един инструмент на Божията справедливост, чиито лоши инстинкти са били използвани, извършва не по-малко зло и за това заслужава наказание. По този начин едно неблагодарно дете е едно наказание или изпитание за родителите, които са принудени да изстрадат поведението му. Поради това че майката или бащата сами са били лоши деца и са накарали родителите си да страдат. Така те плащат наказанието. Но обстоятелствата не би трябвало да са едно извинение за поведението на детето, което в замяна ще трябва да си плати наказанието чрез своите собствени деца, или по някакъв друг начин.
17. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли. Това е едно много силно изказване и и било абсурдно то да бъде приемано в буквалния смисъл. Следователно би трябвало да бъде разбирано, че всеки един трябва да унищожава в себе си всичко, което би могло да причини съблазън, и всичкото зло, като изкорени всяка нечиста мисъл и всяка тенденция към насилие, поквара или греховност. Това означава също, че е за предпочитане човек да отреже една ръка, отколкото да я използва за да извърши зло деяние, или по-добре е човек да загуби зрение, отколкото да позволи очите му да си представят лоши мисли. За онези, които си направят труда да открият алегоричния смисъл на Неговите думи, Исус никога не е казал нищо, което е абсурдно. И все пак много неща не могат да бъдат разбрани без ключа, с който да се дешифрират и този ключ ни е предложен чрез Спиритизма.
ИНСТРУКЦИИ ОТ ДУХОВЕТЕ. Оставете дечицата да дойдат при Мене
18. Христос каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене.” Проницателни в своята простота тези думи не съдържат само призив към децата, но също и един повик към душите, които гравитират в нисшите региони, където нещастието не знае никаква надежда. Исус призовава също и възрастните с инфантилно развитие на интелекта, и слабите, и онези в робство, и изродените и грешните. Той не може да научи на нищо физически инфантилните, които все още са обвързани с материята и оставени под властта на инстинкта, защото те все още не са достигнали висшата категория нито на разума, нито на свободната воля, които се упражняват около тях и за тяхно добро.
Исус искаше човечеството да Му се предаде с доверие, по същия начин, както малките дечица, с техния специален начин на обръщение, печелят сърцата на жените, които всички са майки. Тогава Той би могъл да постави тези души под неговото нежно и мистериозно влияние. Той беше пламъкът, който донесе светлина в тъмнината, онази светлина на разсъмване, която оповестява изгрева на слънцето. Той беше инициатора на Спиритизма, което на свой ред би трябвало да привлече към Него не децата, а добрите хора. Мощното действие е започнало; вече не е един въпрос на една инстинктивна вяра и механично подчинение; за Човека е нужно да следва разумния закон, който показва неговата универсалност.
Скъпи мои, дошло е времето, в което, когато бъдат обяснени всички заблуди, ще се превърнат в истини. Ние трябва да учим точното значение на притчите и да показваме силната взаимовръзка, съществуваща между онова, което е било и това, което е сега. Истина ви казвам, тези велики духовни проявления ще отворят хоризонтите и това е вестоносеца, който ще сияе озаряващо, както слънцето от върха на планината. – ЙОАН БОГОСЛОВ (Париж, 1863).
19. Оставете дечицата да дойдат при Мене, защото Аз имам млякото, което ще подсили слабите. Оставете всички онези, които се страхуват, които са немощни, които се нуждаят от помощ и утеха да дойдат при Мене. Оставете невежите да дойдат при Мене, за да мога да ги просветля. Оставете всички онези, които страдат да дойдат при Мене, заедно с угнетените и онеправданите. Аз ще ги науча на великия лек, който ще смекчи техните болежки, ще им разкрия тайната, която ще изцели раните им! Какъв е този изключителен балсам, приятели, който притежава такава голяма сила, че може да бъде прилаган към всички видове рани, от които страда сърцето, и да ги излекува? Това е любов и благотворителност!
Ако ти притежаваш този божествен пламък, от какво има да се страхуваш? Тогава всеки момент от своя живот ти ще казваш: „Отче наш, моля се Твоята воля да се изпълни, а не моята; ако Ти е угодно да ме изпиташ чрез болка и премеждия, благословено да е това, защото аз знам, че е за мое собствено добро. Ако Ти е угодно Господи, да се смилиш над това слабо създание, давайки оправдано щастие на това сърце, благословено да е отново. Но не позволявай Божествената любов да остане спяща в душата ми; накарай я да нараства безспир и да се яви пред краката Ти като свидетел на моята благодарност.”
Ако имате любов, тогава вие имате най-желаното нещо на Земята. Вие притежавате най-ценната перла, която никое събитие, нито злонамереност на онези, които мразят и преследват, могат да отнемат. Ако имате любов, вие ще сте поставили съкровището си там, където червеите и ръждата не могат да атакуват, докато са унищожили всичко способно да оскверни чистотата на душата ви. Всеки ден вие ще чувствате намаляващата тежест на материята и като една птица в небето, която вече не си спомня Земята, ще продължите да се издигате до безкрай, докато душата ви, пропита от въодушевление, се изпълни с елементите на истинския живот в лоното на Господ. – Един Дух Закрилник (Бордо, 1862).
Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова
