Думите на Исус за чистотата на сърцето, мисълта, ритуалите, за слепотата и любовта

В навечерието на най-големия християнски празник, когато сме заети с празнична подготовка, с украса и подаръци, с които да доставим радост на близките си, да си спомним какво и кого всъщност празнуваме. Какво послание ни е отправил Исус Христос, докато е бил сред нас и защо е толкова нужно днес да си спомним, улисани във външното проявление и ритуали, забравяйки храната, от която се нуждае душата?

Много често хората се питат защо са нещастни, защо страдат, как да живеят, как да бъдат щастливи... Е, всички отговори приятели вече ги има, те отдавна са дадени. И онзи, който потърси, ще ги намери.

В няколко превода искам да споделя онези глави от книгата "Евангелие според Спиритизма" на Алан Кардек, който на мен ми подействаха като лечебен балсам за душата. 

Истинското послание на Исус Христос никоя религия няма да може да изопачи, докато съществуват човеци на тази Земя, който не са заглушили светлинката в сърцето си и продължават да се свързват с истината. За себе си вярвам и съм напълно убедена от самия живот, че Бог помага тази светлинка да се запали във все повече сърца, докато химерите, илюзиите и лъжите се разпръснат и изчезнат от нашия свят. 


Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова


Блажени чистите по сърце



Простота и чистота на сърцето

1. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Матей, 5:8)

2. Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. Но Исус като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. (Марк 10:13 – 16).

3. Чистотата на сърцето е неделима от простотата и смирението. Тя изключва всякакви идеи за егоизъм и гордост. Ето защо Исус приема детството за символ на чистотата и смирението.

Може да изглежда несправедливо, ако вземем предвид, че Духът на едно дете може да бъде много стар и при прераждането си в този свят, той може да донесе със себе си несъвършенствата, които не е успял да отхвърли по време на предишните си въплъщения. Само Дух, който е постигнал съвършенство, може да бъде пример за истинска чистота. И все пак, от гледна точка на настоящия ни живот, това предлага едно отлично сравнение, защото едно дете, което не е имало никакви възможности все още да покаже каквито и да е престъпни тенденции, ни представя един образ на невинност и чистота. И така става ясно, че Исус не е казал, че Божието Царство е предназначено за децата, но за онези, които приличат на тях.

4. След като Духът на едно дете е живял преди, защо не покаже себе си, такъв какъвто е, от самото начало? Всичко в Божието дело е изпълнено с мъдрост. Едно дете има нужда от специална грижа, която само майчината нежност може да дари, нежност, която произтича от крехкостта и наивността на детето. За една майка нейното дете винаги е един ангел и по този начин трябва да бъде с цел да развие грижа. Ние не бихме могли да предложим същото внимание, ако на мястото на наивността, тя беше видяла мъжка зрялост и идеи на възрастен в детските черти, не и ако тя откриеше миналото на този въплътен Дух.

От момента на раждане идеите постепенно добиват форма и импулс, според развитието на органите, от което е възможно да кажем, че през първите години Духа е наистина едно дете, защото всички идеи, които формират истинския характер остават заспали. През този период на сън, в който инстинктите също са латентни, Духа е по-податлив, по-възприемчив за впечатления, които могат да променят характера, което помага за прогреса на Духа. Всичко това улеснява родителите в образоването на детето на този етап.

Тогава Духа носи една временна туника на невинност и за това Исус е бил прав, когато без да взема под внимание каква е била душата преди това, Той посочва детето за символ на чистота и простота.


Съгрешаване чрез мисълта. Прелюбодеяние

5. Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:27 – 28).

6. При никакви обстоятелства думата прелюбодеяние не бива да бъде приемана в изключителния смисъл, в който обикновено се ползва, а по-скоро би трябвало да се разбира в по-общ смисъл. Исус я използвал много пъти в по-широк смисъл за да определи злото, греха и всеки вид лоша мисъл, както например в този пасаж: „Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели (Марк 8:38).

Истинската чистота не е само в поведението, но също и в мислите, след като човека, който има чисто сърце, дори не помисля зло. Исус е искал да каже, че Той заклеймява греха дори в мисълта, защото това е знак за нечистота.

7. Този принцип естествено води до следния въпрос: Страдаме ли ние от последици за една лоша мисъл, дори ако не е последвана от фактическото действие?
На този етап е необходимо да направим едно важно разграничение. Когато душата напредва по своя път на еволюция и възвисяване, тя бавно ще се просветли и малко по малко ще съблече несъвършенствата си в зависимост от повече или по-малко добра воля, която покаже в рамките на нейния свободен избор.

За това всички зли мисли са резултат от несъвършенствата на душата. Но според силата на желанието да се пречисти, злата мисъл се превръща в средство за напредък, когато е активно отблъсната. Това е признак за едно позитивно действие на душата с цел да унищожи един недостатък. По този начин тя няма да се поддаде на изкушението да удовлетвори едно зло желание, и устоявайки, душата  чувства себе си по-силна и доволна от победата.

Точно обратното, човекът, който не е взел никакви добри решения, ще търси всяка възможност да върши зло, и ако това не е постигнато, то няма да е поради неговото желание, а от липса на възможност. Тогава този човек ще бъде също толкова виновен, както ако той или тя в действителност са извършили злото.
Да обобщим, една определена степен на напредък вече е постигната от човек, който не поражда идеята за извършване на зло; за човека, който чувства подтика, но постоянно го отблъсква, напредъка е в процеса на осъзнаване; човека, който мисли от гледна точка на злото, радвайки се на тези мисли, тогава злото в него все още съществува в цялата си сила. В единия работата е свършена, а в другия тя все още не е започнала. Но бидейки справедлив, Бог взема предвид всички тези градации, когато става въпрос за индивидуална отговорност за действия и мисли.


Истинската чистота. Неизмитите ръце

8. Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си”; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.” Но вие казвате:  Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исайя за вас, като е казал: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”

И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. Оставете ги; те са слепи водачи, а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата (Матей 15:1 - 14).

9. И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда. А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие. Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? (Лука 11: 37 – 40).

10. Евреите се отказали с презрение от истинските Божий заповеди с цел да се придържат към използването на правилата, които били създадени от човека и превърнали съблюдаването на тези правила въпрос на съвест. Първоначалната простичка същина се изгубила под сложни по форма ритуали. Защото било много по-лесно да се практикува външен култ, отколкото да се извърши морална реформа, да се мият ръцете вместо да се очисти сърцето, Човекът станал заблуден, вярвайки си, че ще бъде оневинен пред Бога като се съобразява с тези практики. И така имайки предвид, че хората били учени, че Бог не изисква нищо повече от тях, те си останали такива, каквито винаги са били. За това пророка е казал: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”

Проверка на това може да се открие в моралното учение на Христос, което се озовало на второ място и като резултат много християни, точно както древните евреи, смятат, че спасението е по-сигурно гарантирано чрез средствата на външната практика, отколкото от практикуването на морала. Тези създадени от човека допълнения към Божия закон взема предвид Исус, когато Той казва: „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.”

Предмета на религията е да поведе човечеството към Бог. Добре, но Бог може да бъде достигнат само чрез съвършенство. Следователно всяка религия, която не прави Човека по-добър от това, което е в настоящия момент, никога няма да достигне своята цел. Всичко, което Човек преценява, че ще го подкрепи в извършването на зло, е или невярно или принципите му са изопачени. Такъв е резултата на всички религии, където формата надхвърля фундамента. Вярата в ефикасността на външната изява е нищожна, ако тя не се възпротиви на деянията на убийство, прелюбодеяние, грабеж, причиняване на клевета или вреда, в каквато и да е форма, на когото и да е. Тези видове религия никога не създават благочестиви мъже и жени, само едни суеверни хора, лицемери и фанатици.

Самата външна поява на чистота не е достатъчна, защото над всичко останало, необходимо е да имаш едно чисто сърце.


Съблазните. Ако ръката ти е причина за съблазън, отрежи я

11. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.

Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
 (Матей 18:6 - 11).

И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла (Матей 5:30 – 29).

12. В своя най-обичаен смисъл думата съблазън (позор, обида, престъпление) означава всяко действие, което е привидно насочено срещу морала и благоприличието, спазването на реда. Злодеянието  не е толкова в самото действие, колкото в отзвука, който може да предизвика. Думата винаги предполага определено количество суматоха и спорове. Много хора са доволни, ако избегнат причиняването на позор на публично място, защото това ще доведе до загуба на престиж и нараняване на гордостта им. Те се стараят по най-добрия начин да прикрия грешките си, като това им е достатъчно, за да накарат съвестта си да замлъкне. Те са, както е казал Исус: „Като бели гробници, пълни с червеи, като съдове, които са чисти от вън, но мръсни отвътре.”

Но в смисъла на Евангелието възприетото значение на думата „съблазън”, използвана толкова често, е много по-широко и за това в определени случаи нейното значение не е разбрано. Тя се превръща не само в това, което повлиява на съзнанието на друг човек, но също и всичко, което е резултат от порок и човешки несъвършенства, всяка лоша реакция от един индивид към друг със или без отзвук. В този случай съблазънта е действителния резултат от лошия морал.

13. Исус е казал: Необходимо е съблазните да съществуват в света, защото несъвършени, каквито са на Земята, човеците се показват предразположени към упражняване на зло и също, защото лошите дръвчета дават само лоши плодове. От тези думи тогава ние трябва да разберем, че злото е последица от несъвършенствата на Човека, а не че съществува задължение да се прави зло.

14. Защото е неизбежно да дойдат съблазните, за да може човечеството, което е на изкупление тук на Земята, да се само-накаже при контакт със собствените си недостатъци, така превръщайки се в тяхна първа жертва, от където най-накрая ще разбере неудобството на този начин на живот. Когато хората са уморени от страдание поради злото, те ще търсят лек в добротата. Следователно реакциите провокирани от тези недостатъци служат за някои като едно наказание, а за други като един тест. Ето как Бог изважда добро от злото и как човечеството се възползва от лошотията.
15. Тогава може да бъде казано, че злото е необходимо и че ще продължи вечно, тъй като изчезне ли Бог би бил лишен от едни могъщи средства за поправка на виновните. Би могло също да се каже, че е безполезно да се подобри човечеството. И все пак, ако ние вече нямаме престъпници, тогава би било ненужно да има какъвто и да е вид наказание.

Нека допуснем, че човечеството беше трансформирано, и така състоейки се само от добри мъже и жени, никой не би помислял да върши зло на ближния си и всички биха били щастливи да бъдат добри. Това е условието намерено във висшите светове, където злото е пропъдено. Това е, което ще се случи на Земята, когато Човека постигне достатъчен напредък. Но новите светове са населени от примитивни Духове и също служат като места за заточение, места за изгнание, за онези Духове, които са несъвършени, бунтовни, упорстващи в злото или които са били изхвърлени от светове на щастие.

16. Но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта. С други думи се казва, че злото, винаги си е зло, и човека, който без да съзнава служи като един инструмент на Божията справедливост, чиито лоши инстинкти са били използвани, извършва не по-малко зло и за това заслужава наказание. По този начин едно неблагодарно дете е едно наказание или изпитание за родителите, които са принудени да изстрадат поведението му. Поради това че майката или бащата сами са били лоши деца и са накарали родителите си да страдат. Така те плащат наказанието. Но обстоятелствата не би трябвало да са едно извинение за поведението на детето, което в замяна ще трябва да си плати наказанието чрез своите собствени деца, или по някакъв друг начин.

17. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли. Това е едно много силно изказване и и било абсурдно то да бъде приемано в буквалния смисъл. Следователно би трябвало да бъде разбирано, че всеки един трябва да унищожава в себе си всичко, което би могло да причини съблазън, и всичкото зло, като изкорени всяка нечиста мисъл и всяка тенденция към насилие, поквара или греховност. Това означава също, че е за предпочитане човек да отреже една ръка, отколкото да я използва за да извърши зло деяние, или по-добре е човек да загуби зрение, отколкото да позволи очите му да си представят лоши мисли. За онези, които си направят труда да открият алегоричния смисъл на Неговите думи, Исус никога не е казал нищо, което е абсурдно. И все пак много неща не могат да бъдат разбрани без ключа, с който да се дешифрират и този ключ ни е предложен чрез Спиритизма.


ИНСТРУКЦИИ ОТ ДУХОВЕТЕ. Оставете дечицата да дойдат при Мене

18. Христос каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене.” Проницателни в своята простота тези думи не съдържат само призив към децата, но също и един повик към душите, които гравитират в нисшите региони, където нещастието не знае никаква надежда. Исус призовава също и възрастните с инфантилно развитие на интелекта, и слабите, и онези в робство, и изродените и грешните. Той не може да научи на нищо физически инфантилните, които все още са обвързани с материята и оставени под властта на инстинкта, защото те все още не са достигнали висшата категория нито на разума, нито на свободната воля, които се упражняват около тях и за тяхно добро.
Исус искаше човечеството да Му се предаде с доверие, по същия начин, както малките дечица, с техния специален начин на обръщение, печелят сърцата на жените, които всички са майки. Тогава Той би могъл да постави тези души под неговото нежно и мистериозно влияние. Той беше пламъкът, който донесе светлина в тъмнината, онази светлина на разсъмване, която оповестява изгрева на слънцето. Той беше инициатора на Спиритизма, което на свой ред би трябвало да привлече към Него не децата, а добрите хора. Мощното действие е започнало; вече не е един въпрос на една инстинктивна вяра и механично подчинение; за Човека е нужно да следва разумния закон, който показва неговата универсалност.
Скъпи мои, дошло е времето, в което, когато бъдат обяснени всички заблуди, ще се превърнат в истини. Ние трябва да учим точното значение на притчите и да показваме силната взаимовръзка, съществуваща между онова, което е било и това, което е сега. Истина ви казвам, тези велики духовни проявления ще отворят хоризонтите и това е вестоносеца, който ще сияе озаряващо, както слънцето от върха на планината. – ЙОАН БОГОСЛОВ (Париж, 1863).

19. Оставете дечицата да дойдат при Мене, защото Аз имам млякото, което ще подсили слабите. Оставете всички онези, които се страхуват, които са немощни, които се нуждаят от помощ и утеха да дойдат при Мене. Оставете невежите да дойдат при Мене, за да мога да ги просветля. Оставете всички онези, които страдат да дойдат при Мене, заедно с угнетените и онеправданите. Аз ще ги науча на великия лек, който ще смекчи техните болежки, ще им разкрия тайната, която ще изцели раните им! Какъв е този изключителен балсам, приятели, който притежава такава голяма сила, че може да бъде прилаган към всички видове рани, от които страда сърцето, и да ги излекува? Това е любов и благотворителност! 

Ако ти притежаваш този божествен пламък, от какво има да се страхуваш? Тогава всеки момент от своя живот ти ще казваш: „Отче наш, моля се Твоята воля да се изпълни, а не моята; ако Ти е угодно да ме изпиташ чрез болка и премеждия, благословено да е това, защото аз знам, че е за мое собствено добро. Ако Ти е угодно Господи, да се смилиш над това слабо създание, давайки оправдано щастие на това сърце, благословено да е отново. Но не позволявай Божествената любов да остане спяща в душата ми; накарай я да нараства безспир и да се яви пред краката Ти като свидетел на моята благодарност.”

Ако имате любов, тогава вие имате най-желаното нещо на Земята. Вие притежавате най-ценната перла, която никое събитие, нито злонамереност на онези, които мразят и преследват, могат да отнемат. Ако имате любов, вие ще сте поставили съкровището си там, където червеите и ръждата не могат да атакуват, докато са унищожили всичко способно да оскверни чистотата на душата ви. Всеки ден вие ще чувствате намаляващата тежест на материята и като една птица в небето, която вече не си спомня Земята, ще продължите да се издигате до безкрай, докато душата ви, пропита от  въодушевление, се изпълни с елементите на истинския живот в лоното на Господ. – Един Дух Закрилник (Бордо, 1862).



Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова

Да страдаш добре, защо добрите хора умират, да прекратим ли изпитанията на ближния си, доброволни изпитания

продължение Глава 4 СПРАВЕДЛИВОСТ НА СТРАДАНИЯТА
"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg

Инструкции от Духовете. Да страдаш добре или зле

18. Когато Христос казал: „Блажени страдащите, защото тяхно е Небесното Царството”, Той не се обръща към всички онези, които страдат, имайки предвид, че всички на Земята страдат, независимо дали седят на трон или спят върху слама. Но уви! Толкова малко страдат добре! Едва малцина разбират, че само изпитанията, които биват издържани добре могат да отведат в Царството на Бог. Унинието е грешка и Бог ще откаже утеха на онези, на които им липсва кураж. Молитвата подкрепя душата; и все пак само това не е достатъчно. Необходимо е също да имате една твърда вяра в добрината на Бог за основа на дълбока вяра. Вие сте го чували да се казва много пъти, че Той не слага един тежък товар на слаби рамене. Товара винаги е в пропорция със силата, точно както възмездието зависи от степента на смирението и куража. Колкото по-болезнено е страданието, толкова по-голяма е отплатата. Тогава наш дълг е да станем достойни и за тази цел живота ни е изпълнен с толкова много перипетии.
Войника, който не е изпратен на фронта, не е щастлив, защото докато почива в лагера той никога няма да получи повишение. Тогава бъдете като войници и не пожелавайте почивка, която само ще позволи на тялото да отслабне и ще скове душата! Бъдете доволни, когато Бог ви прати в битка, защото това не е една битка на огневата линия, а на суровостите на живота, където често този, който остава твърд пред един враг, отслабва, когато бъде изправен пред упоритостта на моралното страдание. Макар, че няма награда за този вид кураж на Земята, за онези, които устоят Бог ще запази лаврите на победата и едно място на слава. Когато се изправите пред страдания или препятствия, ако сте способни да се издигнете над ситуацията като успеете да овладеете импулсите на нетърпението, гнева и отчаянието, тогава може да си кажете със справедливо задоволство „Аз бях по-силен.”
Тогава блажени са страдащите може да бъде преведено по следния начин: блажени са онези, които имат възможност да докажат своята вяра, твърдост, упоритост и послушание пред Божията Воля, защото те ще умножат стократно щастието, което им е липсвало на Земята, защото след труд идва отплата. ЛАКОРДИАР (Хавре, 1863)

ЩАСТИЕТО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ

20. Човечеството като цяло, хората от всички прослойки на обществото постоянно се оплаква дали, че не са щастливи, или че щастието не е създадено за тях. Това, скъпи братя и сестри, доказва по-добре, от която и да е форма на агрументиране, истината на максимата от книгата Еклесиаст* (Стар Завет на Библията): „Щастието не е от този свят!” В действителност нито богатството, нито силата и дори разцъфтяващата младост не са съществени условия за щастието. Още повече, дори обединението на тези три елемента, толкова желано от много хора, не може да осигури щастие, защото ние постоянно слушаме от хора от всички възрасти, дори от най-привилегированите класи, горчиво да се оплакват от ситуацията, в която се намират.

Пред този факт е неразбираемо защо борещите се и работещи класи завиждат толкова силно за позициите на онези, които очевидно са любимци на съдбата. На този свят, въпреки това, което човек може да стори, всеки трябва да се изправи лице в лице със своята собствена част от работа и нещастие, със своя дял страдание и заблуди, от което е лесно да стигнем до заключението, че Земята е една планета на изпитания и изкупление.

Тогава онези, който проповядват, че Земята е единствения дом на човека и че тук само по време на едно съществуване той трябва да достигне най-високото ниво на щастие възможно за неговата природа, просто се заблуждават и заблуждават онези, които ги слушат, виждайки, че е било демонстрирано чрез много вековни преживявания, че само в изключителни случаи това земно кълбо може да предложи необходимите условия за пълно щастие, за който и да е индивид. 

В общи линии може да потвърдим, че щастието е една Утопия, чието постигане е преследвано поколения наред без никога да са успявали да достигнат своята цел. Ако разумния мъж или жена са рядкост в света, то абсолютно щастливия човек никога не е бил открит.
Щастието на Земята, за онези, които не са направлявани от мъдростта, е толкова мимолетно, че освен за една година, за един месец или седмица на пълно удовлетворение, то останалата част на тяхното съществуване е една серия от горчиви заблуди. И забележете, скъпи деца, че аз имам предвид онези, които се считат за най-големите щастливци  на Земята, онези, които са обект на завист на масите.

От тук следва, че ако земното место-обитание е специфично предназначено за изпитания и изкупление, то сме принудени да признаем, че някъде другаде съществуват по-приятни место-обитания, където Духът, макар и все още затворник на едно материално тяло, може да се радва на насладите на човешкия живот в цялата му пълнота. Това е причината, поради която Бог е заселил тези красиви висши планети във вашия вортекс, към които вашите усилия и склонности един ден ще ви накарат да се насочите, когато сте станали достатъчно пречистени и усъвършенствани.

И все пак, от моите думи не си правете извода, че на Земята й е отредено вечно да остане изправителен дом. Не, със сигурност не! От прогреса, който вече е постигнат, ние можем лесно да стигнем до заключението за по-нататъшния прогрес, и от постигнатите разнообразните социални подобрения да очакваме нови и по-плодотворни промени. Това е огромната задача предопределена на тази нова доктрина, която Духовете разкриха.

Загуба на любими хора. Преждевременна смърт

21. Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие сте свикнали да казвате: Бог не е справедлив, защото е пожертвал онзи, който е силен и все още има бъдеще пред себе си, а е оставил онези, които са живели много години и са пълни с разочарования: защото Той взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са способни да работят; защото Той разбива сърцето на една майка, лишавайки я от невинното създание, което е било нейната единствена радост.

Хора, точно на това място вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за живота с цел да бъдете в състояние да разберете, че добротата често е там, където вие осъждате, че има зло, и мъдростта на провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своите собствени идеи? Допускате ли, че Господ на Световете я прилага просто от прищявка, с цел да ви причини жестоки наказания? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му. Ако разгледате внимателно цялата болка, която ви се причинява, тогава със сигурност ще откриете божествен промисъл, смисъл на обновление, и вашите незначителни интереси, като последица ще станат толкова второстепенни, че ще ги оставите на последно място. 

Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майките и карат косите на родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е голяма благословия, която Бог отстъпва на онези, които си тръгват, и така ги запазва от нещастията на живота или съблазните, които вероятно са станали повод за загуба на живота. Човекът, който умира в разцвета на младостта си не е една жертва на съдбата. Бог преценява, че не е подходящо за този човек да остава по-дълго на Земята.

Каква ужасна трагедия, казвате вие, когато видите нишката на живот, толкова изпълнен с надежда, прерязана! За каква надежда говорите? Тази на Земята ли? Където, онзи който си е тръгнал, би могъл вероятно да проблесне или да си проправи пътя и да стане богат? Винаги го има това ограничено виждане, което пречи на човека да се издигне над това, което е материално. Кой може да каже каква можеше да бъде действителната участ на този живот, който смятахте за изпълнен с надежда? От къде знаете, че този живот нямаше да е пропит с горчивина? Тогава не презирате ли надеждите предлагани от бъдещия живот, до степен да предпочитате това мимолетно съществуване тук на Земята? Допускате ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от колкото едно висше място сред блажените Духове?

Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато Бог реши да прибере обратно едно от вашите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да продължат да страдат редом до вас? Ах! Това е болката, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат смъртта като вечно разделение! 

Но онези от вас, които са Спиритисти знаят че душата живее по-добре, когато е разделена от нейната материална форма. Майки, знайте че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви прегръща, техните мисли ви защитават и спомените, които вие пазите ги изпълват с щастие; но вашата безсмислена болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра, така образувайки един бунт срещу Волята Божия.
Онези от вас, които разбират значението на духовния живот, слушат туптенето на сърцето си, когато викат тези любими хора. Ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите голяма утеха, такава, която ще пресуши сълзите ви; вие ще почувствате величествени стремежи, които ще ви покажат бъдещето, което нашия Върховен Господ е обещал. – САМСОН, бивш член на Спиритисткото общество в Париж, (1863г.)

Ако той беше добър човек, той щеше да умре

22. Когато говорите за един лош човек, който е избегнал някаква опасност, обичайно казваме ,че ако е бил един добър човек, вероятно е щял да умре. С това изказване, вие всъщност казвате истината, защото често се случва Бог да даде по-дълго изпитание на един Дух, който едва е стъпил на пътя си към прогреса, отколкото да го даде на добър Дух, който по заслуга на своите достойнства получава благословията на най-краткия възможен период за изкупление. Следователно, когато вие използвате този афоризъм, вие несъзнателно извършвате богохулство.

Ако един добър човек умре и има съсед, за който се смята, че е лош, скоро някой прави забележката, че е по-добре да беше умрял съседа на негово място. Казвайки това вие изразявате нещо доста жестоко, защото онзи, който си е тръгнал, е изпълнил неговите или нейните задачи, а другия, който е останал, вероятно дори не е започнал. Защо бихте желали на лошия човек да му се отнеме необходимото време за да завърши неговите задачи, докато осъждате добрия човек да остане затворник без да е необходимо? Какво бихте казали, ако след като е излежал присъда, осъдения бива задържан в затвора, докато друг човек, който няма никакво право, е пуснат на свобода? Трябва да се разбере, че истинската свобода за един Дух е в премахването на връзките, които го държат пленник във физическото тяло, и така докато е на Земята наистина е затворник.


Приучете се да не порицавате нещата, които не разбирате и по-специално – да вярвате, че Бог е справедлив във всички неща, и че в много случаи онова, което изглежда като едно зло, всъщност е една благословия. В резултат на факта, че вашите сетива са толкова ограничени, не е възможно да имате ясно виждане за цялото, нито то може да бъде почувствано с вашите притъпени сетива. И все пак, ако вие се стремите да достигнете отвъд вашата ограничена сфера чрез средствата на мисълта, вие ще откриете как за вас важността на материалния живот намалява, до степен, че ви изглежда като един обикновен инцидент в безкрайния ход на духовното съществуване, което е единственото истинско съществуване. – ФЕНЕЛЕОН (Сенс, 1861г.)

Истинско нещастие

1. Всеки говори за нещастието; всеки го е преживявал и така преценява, че познава много-пластовия му характер. Аз съм тук за да ви кажа, че почти всички са заблудени, защото истинското нещастие абсолютно не е това, което Човек, т.е. онези, които са нещастни, вярват че е. Те виждат като нещастие незатоплената печка, заплашващия ги кредитор, празната люлка, сълзите, погребалната процесия и онези вървящи след нея я с разбити сърца, болката от предателството и изтръгването на гордостта на онези, които биха искали да са облечени в пурпур, а едва покриват голотата си под парцаливите дрипи на суетата си. На всичко това и на много повече Човек дава името нещастие. Да, то е нещастие за онези, които виждат само настоящето. Но истинското нещастие е по-скоро в последиците от тези факти, отколкото в самите факти. Кажете ми тогава не е ли една случка, която на времето е приета като едно щастливо събитие, но която по-късно е причинила бедствени последици, не е ли действително по-пагубна от друга ситуация, която първоначално е предизвикала препятствия, но в крайна сметка е довела до ползи? Кажете ми също една буря, която изкоренява дървета, но пречиства въздуха и разсейва вредните изпарения, които могат да причинят смърт, не е ли по-скоро една благословия, отколкото нещастие?

За да сме в състояние да съдим ние трябва първо да вземем предвид последиците. Така с цел да оценим по-пълно кое е наистина щастие или нещастие за Човека, ние трябва да се пренесем отвъд виждането си за този живот, защото само там последиците може да се почувстват. Така всичко наречено нещастие, според късогледството на човешките същества, свършва с тялото и получава своята компенсация в бъдещия живот.

Аз ще ви разкрия нещастието в една друга светлина, под формата на красота и цвят, които са приети и дори усърдно желани от вас бедни заблудени души. Развлеченията, размириците, ненужните тревоги и удовлетворението на глупава суетност са истинските нещастия, които карат Човека да игнорира съвестта си, да избягва мисловния процес и да се поставя в едно замаяно състояние по отношение на бъдещето си. Тези истински нещастия, толкова усърдно преследвани, не са нищо повече от опиума на забравата. Имайте надежда всички, които плачете! Треперете всички, които се смеете, защото телата ви са преситени! Не е възможно да се излъже Бог, нито да се избегне нечия съдбата. Страданията, тези кредитори, които са по-безмилостни от глутница вълци, пуснати от мизерията, постоянно се спотайват зад илюзията за почивка само за да се появят внезапно под формата на агония, на истинско нещастие, за всички, които са позволили душите им да станат слабохарактерни поради безразличие и егоизъм.

Тогава нека Спиритизма да даде яснота и да установи истина и грешка, в техните истински измерения, които до сега са били толкова необикновено деформирани от вашата слепота! Действайте като смели войници, които вместо да бягат от бедата, предпочитат опасната битка, отколкото мира, който няма да им донесе нито слава, нито повишение! Какво значение има за войника, ако загуби оръжия, багаж и униформа, ако излезе от битката като победителя, покрит със слава? Какво значение има за тези, които имат вяра в бъдещето, ако оставят богатствата и физическото си тяло на бойното поле на живота, при условие, че душата влиза в Небесното царство изпълнена със слава? – ДЕЛФИН ДЕ ЖИРАРДИН (Париж, 1861г.)

Меланхолия

25. Знаете ли защо понякога една неопределена тъга изпълва сърцето ви, водейки ви да мислите, че живота е горчив? Това е, защото Духът ви, стремейки се към щастието и свободата, когато намира себе си привързан към материалното тяло, което му действа като затвор, се изтощава от напразните усилия да се освободи. Когато признае, че тези опити са безполезни, душата се обезкуражава и тъй като тялото търпи влиянието на Духа, то се чувства изтощено, апатично, изпълнено с униние и тогава вие преценявате, че сте нещастни.


Повярвайте ми, когато ви казвам да се противопоставите на тези наклонности с цялата си сила, защото те само отслабват силата на вашата воля. Стремленията към един по-добър живот са вродени у цялото човечество, но не ги търсете осъществени в този свят. Сега, когато Бог изпраща Неговите Духове да ви дадат указания за щастието, което Той е запазил за вас, почакайте с търпение времето, когато ангела на освобождението ще дойде да ви помогне да се освободите от връзките, които държат Духа ви пленник. Запомнете, по време на вашето изгнаничество тук на Земята, вие имате една мисия да изпълните, за която дори не предполагате; дали да се посветите на семейството си или да изпълните различни задължения поверени ви от Бог. Ако в хода на този изпитателен срок в изгнание, докато търсите реабилитация, вие усетите, че вече ще припаднете от грижи, тревоги или премеждия, бъдете силни и имайте кураж за да издържите. Изправете се срещу тях с решителност, защото те скоро ще отминат. Това са единствените средства, чрез които вие може да достигнете онези, за които скърбите и които ликуващи да ви видят още веднъж сред тях, ще протегнат ръцете си към вас за да ви насочат към области недостъпни за земните страдания. – ФРАНСОАЗ ДЕ ЖЕНЕВ (Бордо).

Доброволни изпитания. Истинската власеница

26. Вие ме питате позволено ли е на един човек да намали своето собствено изпитание? Това е подобно на други въпроси като: Позволено ли е на давещ се човек да се опита да се спаси? Онзи, който има един трън в пръста си, да го извади ли? А онзи, който е болен, да позвъни ли на лекаря? Причината зад нашите изпитания е да ни помогнат да използваме своя интелект, търпение и смирение. Може да се случи един човек да е роден в една трудна и болезнена ситуация именно за да го накарат да потърси средствата да се освободи от тези проблеми. Заслугата е, когато претърпим последиците, които не могат да бъдат избегнати без да се оплакваме, когато сме упорити в битката и не си позволяваме да се отчаем, когато не постигаме успех. Никога не можем да я намерим в небрежността, която е повече мързел, отколкото благодетел.

Това съвсем естествено води до друг въпрос: ако Исус е казал „Блажени са скърбящите”, може ли заслуги да бъдат спечелени, ако търсим страдания, които да утежнят нашите изпитания в смисъл на доброволното мъченичество? На това ние можем да отговорим много решително: Да, има голяма заслуга в това, при условие, че страданието и лишенията са в полза на другите; това е милосърдие чрез страдание. Но не и когато страданието и лишенията са от полза за този, който ги извършва, това би било само фанатичен егоизъм.

Необходимо е да се направи едно ясно разграничение по този начин. Относно лично вас, бъдете доволни от изпитанията и проблемите, които Бог изпраща. Не търсете да повишавате обема им, защото на моменти може да е изключително тежко за понасяне. Приемете го без оплакване, а с вяра; това е всичко, което Бог иска. Не отслабвайте тялото си с безполезни лишения и потъпкване, които нямат никаква цел, защото ще имате нужда от цялата си сила, ако трябва да изпълните работата си тук на Земята. Да изтезавате и измъчвате тялото доброволно означава да вървите срещу Божия закон. Той е дал на Човека средствата да поддържа живота, за това да отслабиш тялото ненужно е истинско самоубийство. Използвайте го, но не злоупотребявайте с него; това е закона. Злоупотребата с най-доброто нещо, което Бог ви е дал ще доведе до неизбежни последици като наказание.

Но точно обратното се случва, когато Човек си налага страдание с цел да облекчи чуждото страдание. Ако вие търпите студ и глад с цел да предложите топлина и препитание на друг, и така тялото ви е засегнато, вие правите саможертва, която Бог ще благослови. Когато напуснете напарфюмираните си домове за да отидете до един коптор пълен със зарази за да утешавате, или да си изцапате ръцете за да превържете рани, или да изгубите съня си за да поддържате бдение до леглото на болните, които в крайна сметка са ваши сестри и братя пред Бога, или да изложите здравето си на риск за да правите добро, тогава тук вие намирате вашата власеница, истинската и благословена власеница (символ на отшелничество, монашески живот в служба). Вие не сте позволили насладите на този свят да сбръчкат сърцето ви, нито сте спали върху сладострастната гръд на богатството. Вместо това сте станали един ангел утешител на печално изоставените.

Тогава каква полезност е поднесена от онези, които се оттеглят от света за да избегнат неговите изкушеният и да живеят в изолация? Къде е куража да се изправят лице в лице с проблема? Те просто са избягали от битката и са дезертирали от войната. Ако вие искате да направите една саможертва, тогава я приложете към душата си, не към тялото си. Усмирете вашия Дух, не плътта си; бичувайте гордостта си, приемайте униженията без мърморене, самобичувайте се заради себелюбието си, закалете се срещу болката от обидата и клеветите, която е по- остра от физическата болка. В тези неща вие ще намерите вашата истинска власеница и раните ви ще бъдат взети под внимание, защото те ще свидетелстват за вашия кураж и послушание пред Божията воля. – ЕДИН АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ (Париж, 1863г.)

Да прекратим ли изпитанията на ближния си

27. Трябва ли някой да сложи край на изпитанието на друг, когато може, или трябва да се уважи Божията воля и така да се оставят нещата на своя естествен ход?

Ние вече неколкократно казахме, че вие сте на тази планета на изкупление по причина да довършите изпитанията си и всичко, което се случва е една последица от минали животи. Това е лихвата по дълга, който трябва да платите. И все пак у някои хора този факт провокира критики, с които трябва да се преборят, поради бедствените последици, които може да причинят.

Някои хора мислят, че като са на Земята за целта на изкупление всяко изпитание трябва да следва своя ход. А и има и други, които стигат до там да вярват, че не само не трябва нищо да се прави за да се облекчи страданието, а напротив, трябва да помогнат на другите да имат по-голяма полза като направят тези страдания по-големи, по-интензивни. Това е една много голяма грешка. Съвсем вярно е, че изпитанията трябва да следват своя ход, както Бог е определил, но, и тук е различното, как да знаем какво е замислил Бог? Знаем ли до каква степен трябва да стигнат? Ами ако нашия милостив Отец е предназначил, че това или друго страдание трябва да достигне само до една определена точка? Как знаете дали Божественото Провидение не ви е поставило не като инструмент за мъчение да утежнявате страданията на обвиняемия, а като успокояващия балсам на утеха, който да помогне да се изцелят раните? За това никога не казвайте „Това е Божията справедливост и трябва да следва своя ход”. 

По-добре кажете: „Нека видя какви средства нашия милостив Отец е предоставил на мое разположение, така че аз да мога да намаля страданието на моя брат или сестра. Нека видя дали моралната утеха, материалната помощ или съвет могат да помогнат за преодоляване на тези изпитания с повече енергия, търпение и смирение. Нека проверя дали Бог ми е дал средствата да сложа край на тези страдания. Може би тази възможност ми е дадена като един тест или дори изкупление, така че аз мога да намаля тези проблеми и да ги заменя с покой."

За това винаги си помагайте взаимно в съответните ви изпитания и никога не приемайте себе като един инструмент за мъчение. Всеки човек, който има сърце трябва да се възпротиви срещу една такава идея, особено всички Духове, защото те повече от всеки друг би трябвало да разбират безкрайните измерения на Божията доброта. Всички Духове трябва да са уверени, че техния живот трябва да е изцяло дело на любов и посвещение, и каквото и да правят опитвайки се да противостоят на Божийте желания, те винаги ще се изпълняват. Ето защо те могат да приложат максимална сила за да намалят суровостта на изкуплението без страх от последиците, и да бъдат сигурни, че само Бог има правото да скъсява или удължава едно изпитание, както Му е угодно.

Не е ли нещо, с което човечеството се гордее – да смята, че постъпва правилно, когато завърта ножа в раната или да увеличава дозата на отровата във вътрешността на онзи, който страда, под претекста, че това е част от периода на пробация? 

Ах, винаги считайте себе си за средство за облекчение на болката! И така да обобщим: всички са на Земята за изкупление, но всички без изключение трябва да се стремят към намаляването на изкуплението на събратята си, което е в съответствие със закона за любовта и милосърдието. – БЕРНАДИН, един Дух Закрилник (Бордо, 1863г.)

28. Един човек агонизира в жестоки страдания. Знае се, че положението му е безнадеждно. Позволено ли е да му спестим няколко мига на страдание като ускорим края му?

Кой ви е дал правото да осъждате и предрешавате каква е Божията цел? Не може ли Той да отведе човек до ръба на гроб и след това да го издърпа, за да може той да се събуди и разпознае нуждата от промяна на идеите си? Дори когато един умиращ човек е достигнал последните мигове  никой не може да бъде напълно сигурен, че финалния час е настъпил. Науката никога ли не е грешила в своите предсказания?
Разбира се има случаи, които, с основателна причина могат да се смятат безнадеждни. Но дори да няма надежда за едно сигурно връщане към живота и здравето, винаги съществува възможността, доказана в много случаи, за един болен човек, който се възстановява в последния момент. Тогава това е часа на милост признат от Бог, който може да е от изключителна важност. Вие не разбирате размишленията които Духа може да има по време на тези последни агонизиращи конвулсии, нито как едно светкавично разкаяние може да го спаси от много мъки.
Материалистът, който вижда само тялото и не взема под внимание Духа, не е податлив да разбере тези неща. Но Спиритиста, който знае какво се случва в отвъдния живот, разбира стойността на тези последни мисли. За това смекчете последните страдания доколкото можете, но се пазете да не скъсите живота, дори само за минута, защото тази минута може да бъде средството да се избегнат много сълзи в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

29. За онзи, който се чувства уморен от живота, но който не иска да го прекрати със собствените си ръце, ще сгреши ли, ако потърси смъртта на едно бойно поле с намерението смъртта му да е полезна?

Дали човек ще се самоубие или ще предизвика друг да го убие, намерението винаги е да се пререже нишката на съществуването. Ето защо има намерение да се извърши самоубийство, дори това да не е действителен факт. Идеята, че тази смърт ще послужи на някаква цел е просто илюзия, просто един претекст да се прикрие деянието и човек да се оправдае пред самия себе си. Ако той сериозно искаше да служи на страната си, би направил всичко по силите си да остане жив за да я защитава, отколкото да търси смъртта, защото ако умре вече не би бил полезен. Истинското посвещение се състои в това да не се страхуваш от смъртта, когато е въпрос на полза и е оправдана, да се изправиш пред смъртта и когато е необходимо да пожертваш живота си без да мислиш за това. Но ако търсиш смъртта с преднамерената идея да се изложиш на риск, дори и да е в полза, анулира цялата заслуга за действието. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

30. Ако човек се изложи на непосредствена опасност с цел да спаси живота на друг човек, знаейки, че той ще загине, това деяние като самоубийство ли ще се счита?

Ако няма намерение да се търси смъртта в това действие, тогава няма самоубийство, само посвещение и самопожертвувание, въпреки че има една сигурна смърт. Но кой може да бъде сигурен? Кой може да каже, че Провидението не е запазило едни неочаквани средства за спасение в последния момент? Не е ли възможно да се спаси дори онзи, който е пред устата на оръдието? В много случаи Провидението желае да отведе един процес по смирение до краен предел, при което едни неочаквани обстоятелства ще парират фаталния удар. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)

31. А онези, които приемат страданието смирено, защото са покорни на волята на Бога и са загрижени за бъдещето си щастие, не работят ли само за своя собствена полза? Не е ли възможно те да направят своето страдание полезно за другите?

Материално и морално тези страдания може да са служат на други; в материален смисъл, чрез работата, лишенията и жертвите, които налагат върху себе си, които могат да допринесат за физическото добруване на техните събратя; в морален смисъл, чрез примера, който дават с тяхната покорност на Божията воля. Показвайки силата на вярата на Спиритиста много нещастни и окаяни хора могат да склонят да се смирят и така да се спасят от отчаянието и неговите опустошителни последици в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)

Учителя Дънов по темата за Спиритизма

Извадки от материали на Учителя Петър Дънов, в които той споменава Спиритизма и го коментира, неговия принос и роля за обръщането на много невярващи към Бога:

Иде Божественото дете на земята. – Кое е това дете? Христос. Днес всички Го очакват да дойде в облаците, придружен с много ангели. Някои очакваха Христа, още в 1845 година, в началото на 19–ти век; и като не дойде, усъмниха се в Него. Други Го очакват и до днес. Някои вярващи се облякоха с бели дрехи и излязоха да посрещнат Христа. Той дойде, но не както Го очакваха, затова, много християни се разочароваха. В 45–та година се яви спиритизмът, който обърна умовете на хората към Бога. Те се убедиха, че има и друг живот, вън от физическия. Някои гледаха на спиритизма като на дяволска работа. Значи, Христос дойде чрез спиритизма, но малцина Го познаха и приеха. Излъгани в своите тълкувания и изчисления, някои вярващи отново започнаха да изчисляват, кога ще дойде Христос, втори път, на земята. Те изчислиха, че Христос ще дойде в 1915 г. на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. – Как дойде? – С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа. Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси. Христос запита богатите: Защо дойдох на земята и пролях кръвта си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? Въпреки това, мнозина казват: Не е дошъл още Христос на земята. – Дойде Христос, но с камшик в ръка. И досега още Го питат: „С каква власт правиш това?" Архангел Михаил скоро ще дойде и ще покаже на хората, с каква власт прави всичко. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготвя на цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган. Ще се изпълнят законите на Неговата милост, правда, истина, мъдрост и любов. „Небето и земята ще преминат, но нито една точка от великия Божи закон няма да се премахне".
"Ще управлява всички народи", НБ, 7 март 1920 г.

„Видѣхме Господа“. Ако дойде днесъ Христосъ, ние ще излѣземъ, както въ Америка, въ 45-тата година, спорѣдъ тълкованието на Евангелието, Христосъ трѣбваше да дойде. Излѣзоха всичкитѣ американци, членове на едно религиозно течение, облечени въ бяло, излѣзоха, чакаха го цѣлъ день, не дойде Христосъ, не дойде Христосъ. Голѣмо крушение настана въ религиозния свѣтъ, че се излъгали. Христосъ не дойде, но дойде тогава спиритизма. Тогава се яви спиритизма въ свѣта, започнаха да чукатъ маси. Казватъ: „Не дойде Христосъ, а дяволътъ дойде“. Христосъ казва: „Видишъ, маситѣ сте видѣли, значи материалисти сте, вашитѣ каси не сѫ отворени“. И съ тия маси хиляди хора повѣрваха, че има задгробенъ животъ. Религиозния човѣкъ, когато го запитваха има ли задгробенъ животъ, казва: „Не вѣрвамъ, че има задгробенъ животъ, че има души“. Но съ спиритизма показаха на опитъ, че има душа.
"Видяхме Господа", НБ, 11.03.1923 г.

В 1845 г. американците очакваха явяването на Христа. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрев на слънцето, те очакваха Христа да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем, Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света.
"Съзнателният живот", ООК, 26 март 1930 г.

Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя му.
"Методи за лекуване", 22 август 1919 г.

Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост.
"Братът на най-малките", 1 януари 1917 г

Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?“ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър. 
"Ден на почивка и ден на радост", ООК, 30 септември 1942 г.

Какво е Спиритизъм - философия, наука, религия?

Формално  Спиритизма е създаден на 18 Април 1857г. в резултат на изследванията на френския учен и философ Алан Кардек върху спиритичния феномен появил се в Европа и САЩ през 19ти век. Макар че основните принципи за произхода, природата и съдбата на духовете, както и връзката им с телесния свят, са преподавани през вековете.

Кратко представяне 

За повече информация потърсете книгата на Алан Кардек: "Книга на Духовете"
Допълнителни материали, интервюта, филми и откъси от книгата: 
http://vremenapromeni.blogspot.com/p/blog-page_85.html

Битка на цивилизациите – Заговор на Боговете

Битка на цивилизациите
с Игор Прокопенко

превод: Е. Иванов

Някога нашите предци били убедени, че Земята е плоска
и се намира върху черупката на гигантска костенурка,
която е стъпила върху 3 слона
С развитие на науката се изяснило,
че картинката изглежда малко по-различно
Космос... Земя... Вселена...
Наскоро учените излязоха с нова сензационна теория
По тяхно мнение света, в който живеем, не е материален
и се явява само нашето субективно мнение за него.

Теми:

Космос, Земя, Вселена

Подредба на Слънчевата система – изключение от правилото

Изкуствено ли е създадена нашата Слънчева система?

Защо е несъстоятелна Теорията на Дарвин за еволюцията?

Цикличност на събитията в историята – спраловидно развитие на времето

Защо важните исторически събития, войните и катастрофите се повтарят с мистична закономерност?

Теория за катастрофизма

Паралелни светове

Геномът на човечеството донесен на Земята с помощта на небесно тяло

Къде е Създателя на експеримента и изкуствено ли е населена Земята?

Черните дупки

Атлантида - експеримент ли е

Ядрените войни на цивилизациите преди съвременното човечество

Експеримент или компютърна холограма е светът?

Невидимата граница на Вселената

Дежа-ву
Човек от самото начало знае всичко, което ще му се случи в бъдеще

Старото си отива - белезите на промяната

От 1914г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След  
2 100 години  Земята ще влезе в нова зодия, а сега Водолей ще примири всичко и старото ще отмине.

Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята , в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота, тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.

Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Това, разумното, действа в хората и променя вътрешния ред на техните мисли. Стига хората да излязат от избите си и светлината ще ги намери.

Питат: „По кой начин ще се оправи светът?“ Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят, Любовта трябва да изпълни въздуха. Сега влизаш някъде и виждаш, че целият въздух е безлюбие.

Стария живот на Земята е несъвместим с новия.

Днес  частиците на Земята не се движат както едно време. Значи атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си като маса, но тя е изменила и посоката на най-малките си частици.
Каквото става със Земята, същото става и с вас. Много естествено, частиците на Земята влизат и във вашите тела. Значи и във вашите тела става същото движение, същия обрат. Тая е причината, поради която днес всички хора са недоволни. Едно време хората бяха по-доволни.

Винаги при прехода от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.

Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Нови царства ще има, старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания по-големи от сегашните и може да се помогне единствено чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да й кажеш да спре.

Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура.

Природата е турила пръста си по цяла Европа и чертае. Пръстът й върви, чертае цяла една карта. Хората усещат това и всички се безпокоят. Този пръст чертае и засяга всичко. Какво е влязло в света? Нещо ново е влязло в света, влязла е една разумна сила, която казва на хората:
„Така, както сте живели досега, не трябва да живеете повече!“

Всички трябва да се освободите от старите си навици. Господния ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: „Дали е дошло времето?“ Закъснели сте.

Искам да остане в душата ви следната мисъл: светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава.

Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Оня строй, който сега имаме е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане. Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам – най-дебелите дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални и иносказателни работи, без иносказание не може. Всяка математическа формула – това е иносказание.


Тук ще се отклоня за малко – Учителя предупреждава за нещо много важно. За времената,  които идват ще са ни нужни много нови сили и умения, ново осъзнаване.

*“свещи за вечерно време“ – символ на светлината, на ценностите и силата ни, онова, което ще ни даде светлина в миговете на най-непрогледна тъмнина в живота. Заради това се развиваме и придобиваме нови качества, за това ни се дават и страданията, подготвят ни и развиват силата ни... защото всичко това ни е нужно и ще дойде ден, когато всичко ще трябва да впрегнем в едно усилие за да останем в светлината. Ако нямаше да дойде и такъв изпитателен момент, нямаше да ни е нужна всичката тази подготовка! 

Сегашните хора желаят да живеят спокойно и богато, всички да бъдат задоволени, съществува усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили. Сега е невъзможно да се изразят – сега е настанала есента на тази епоха. Следователно преградите ще си останат прегради. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато бе участта на големите животни – мамонтите.Когато се измени оста на Земята, северния полюс се промени, изгуби своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания – всичко това ще бъде пометено като тези големи животни.

Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане“. Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен.

Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници – всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.

Някога имаше грамадни животни по 20 метра дълги. Природата ги изпрати в духовния свят. Сега големите животни от миналото са у нас – това са нашите ненаситни желания. Но каквито и да са нашите желания, след години нищо няма да остане – всичко ще си замине. И Слънцето ще се измени, и Луната, и звездите, и ще се появи нещо ново. Жителите на новата Земя ще бъдат други.

Никога светът не е имал толкова много знания и никога не е бил толкова жесток, колкото сега.

Нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. Трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат по закона ан необходимостта, насилствено.

Сегашното общество е вече към края си. Тоя цикъл свършва вече и всички хора са поставени на изпит.

Какво ще стане със света, за това Бог си има план. Христос посочи признаците, по които се познава когато ще бъде това – всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Но Божествения план, който съществува, нищо не е в състояние да го промени.

Христос говори сега на европейските народи: „Ако вие  приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие.“ Под Земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата... каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.

На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни земетресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под дървото на живота и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. Господ иде чрез огън да изчисти Земята, да събере старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани всяка злоба и омраза.

Народите сега вървят по погрешен път като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства.

Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват. Всичко, което проповядваше Христос на времето си, се отнасяше за сегашните времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза,единственото разрешение седи в това, което проповядвам. Ако приложите Моето учение, вие ще се избавите от голяма катастрофа, не приложите ли Учението ми, катастрофата е неминуема.

Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, Той всичко ще уреди.“ Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждането на нещата, Той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но 6 милиона души измряха. Той им каза: „Не се бийте!“, но те не Го послушаха. Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготвят и ако се отвори една война ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казва, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по малко от 50 милиона души. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшна война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко 100 години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят, от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане (15 Януари 1933г.)

Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. Кой е тоя живот? Старият.

Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот.“

В какво се заключава старото?

Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е стария живот.
Религиозните хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целия свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ.“ Това било Христово учение! Това били християни! Не, това са утайка от старата култура, което е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея.

Днес Господ глобява всички народи, както и цялото човечество за непослушанието им. Разумният, разумното в света, изобщо никога не може да се надхитри. Земята е много умна. Това, с което ти си работил, в края на краищата тя ще си го вземе, даже с лихвите му. Вие трябва да знаете, че всичко, което сте взели контрабанда, ще ви се вземе на последната митница. ((важно - за всички, които са гледали и чели материали и се страхуват от световен Елит, пръсканията в небето - кемтрейлс, световни правителства и заговори срещу човечеството, и т.н., обърнете внимание какво се казва в горния цитат. И спете спокойно, с малко повече вяра в Този, Който ни е създал и в Разумната Природа. Сам човек до никъде не стига. Но с Бога в себе си нищо не може да го засегне истински. Никой не е по-силен от Този, Който е създал Всичко. Имайте упование в Бога. Няма друга печеливша страна в тази ситуация))

Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Вече е изготвен план. Човечеството не може да живее в тия дрипели. Кармата на европейските народи е назряла. Тоя катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил.

Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго. И съвременните учени хора почват да го забелязват. Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост... не можете вече да играете с вашите кънки по него и почвате да потъвате. Всичкия лед постепенно се топи и остава водата, а в тази вода не сте се научили да плавате.

Най-много след 200 години всякакво братство, всякакво роднинство между хората, които са били свързани по плът, ще изчезне.

Връзката между хората, родени от Бога, ще продължи най-малко 25 хиляди години.  Това постоянство ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа.

Как ще се разреши кармата на народите?
Много просто, невидимия свят има начини да разреши тоя въпрос. Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това от запад към изток. Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току виж, че след 45 години, като израснат тия поколения, ще установят че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения.

Така природата решава тоя въпрос първо в семейството: родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично. Няма родител, който да не обича децата си. По същия начин,народите в тая война след 45 години ще се разплатят.

Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Всеки 45 години всичко се връща. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се връща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това става свободен. (19 май 1944г.)
Сега е Второто пришествие, „края на века“, всички тези неща са писани в Матей – 21 гл. и в Данаила – 12 гл. Те се отнасят за сегашните времена. Тия времена, ако не се съкратят, ни една плът не би се избавила. Но заради избраните тези дни ще се съкратят. Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има граждански войни, но която е по-близо до Бога, по-лесно ще мине. Тогава силите небесни ще се възмутят, ще дойдат големи земетресения – къде е суша, ще стане море. Тия, които се спасят след тия страдания, ще влязат в Царството Божие.

Има неща, които са непоправими. Така, както сега хората мислят и живеят, светът няма да се оправи, десет пъти повече ще се развали, ще затъне в по-голям безпорядък, но няма да се оправи. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествена Любов, Мъдрост и Истина, в света иде катастрофа.

Казано е в Писанието: „Да се молим, за да се съкратят дните на злото“. Ако тия дни не се съкратят, зло ни очаква. Кога ще се съкратят тия дни? Когато добрите хора приложат Любовта.

Сега се заражда противоречие какво е писано в Библията. Всеки може да оспорва какво е писано в тази Библия. Смешно, нищо не е написано в тази Библия! Много малко работи са писани. Има една друга голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години да прочетем само половината от нея. Трябват 20 хиляди години да прочетеш цялата Библия. Има и картини вътре. Всички тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да я изучиш и да я опознаеш. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. До Откровението дошъл, друга манджа не яде.

Казва: „Слънцето ще потъмнее, Луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че Слънцето ще потъмнее, значи властта на всички държави ще потъмнее. Когато се казва, че Луната ще потъмнее, значи всички религиозни вярвания ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления.

Писанието казва: „Луната ще потъмнее и Слънцето няма да дава светлината си“. Вие мислите че Луната и Слънцето ще потъмнеят. Лъжете се. Слънцето има да си свети милиони години. Ако чакате да потъмнее, това няма да го бъде. Но Слънцето е емблема на един порядък, който трябва да се смени. И Луната е емблема на един човешки порядък, който също трябва да се смени. Луната показва, че и религиозните вярвания на хората ще се сменят. А пък Слънцето е държавният строй. Слънцето на Римската империя залезе. Римската империя потъмня и римската религия потъмня. И на тяхно място се явиха други. И сегашния порядък ще се измени. Когато хората бъдат готови, законът на възпитанието ще се измени. Дотогава всички хора трябва да възприемат едно ново разбиране.

Слънцето е Любовта. Слънцето ще потъмнее в края на обществата, в църквата, навсякъде Любовта ще потъмнее и всеки ще мисли само за себе си. Туй е Слънцето, което дава живот, а Луната показва вярата и вярата на хората ще отслабне, хората няма да вярват един на друг.
„Звездите ще паднат“, подразбирай, че тия хора няма да имат толкова знание. Учените хора ще изгубят посоката и няма да знаят какво да правят. Това са звездите. В умствения живот великите хора няма да имат авторитет.

Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога.

Иде огънят! Който няма Любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да мине много време, ще проверите това, което ви казвам. Само любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика. Това трябва да го знаят европейските дипломати. Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим.

Преди 2 хиляди години Христос  се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Вече 2 хиляди години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва.

Новото ще дойде като зазоряване. И да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сърца. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.


Тъй както говоря, аз не искам да засегна вашите вярвания, защото аз зная, че в миналите си съществувания вие сте имали съвсем други вярвания, друго верую, а в бъдеще няма да вярвате в това, в което днес вярвате. 
Не че сегашните вярвания не са прави, но те представят една малка пъпчица. Всяка една пъпчица трябва да цъфне, да даде плод, за да видите съдържанието на вашето верую. Ние говорим за Любовта. Любовта ви още не е разцъфнала, животът ви още не е разцъфтял, светлината още не е разцъфтяла – те са в зародиш, те са една пъпка, която чака своето време, което ние наричаме идване на Царството Божие на Земята. Тази Земя трябва да мине през огън, да се очисти и всички грешни хора да се изправят. От тези грешни хора няма да остане помен – нищо от техните картини, нищо от техните произведения, всичко е до време. И болници, и къщи, и църкви, и на младите булки огърлиците, всичко това ще отиде.
Казвате: „Страшно е!“

Не, аз казвам: когато една болница е служила за болни около 30 години, минали са разни болести, проказа и ред други, тя трябва да се изгори, нищо да не остане от нея и след 20 години на това място да се съгради църква.

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече от тук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма да може надолу да слиза, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може – да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. Като казваме, че всички богати хора трябва да се откажат от богатствата си, това означава: да носи само толкова, колкото може да изнесе на върха. Само то е негово. Всичко друго ще остане. „Ама няма ли да има слуги?“ Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то си е за тях.

Сега вие казвате: „Ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви  чувствата на хората“. Когато хората станат умни, когато Любовта ще ги свързва със света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие, да си помагат тъй, както клетките в един организъм, тогава може да има и друг резултат. Понятието за Бога тогава няма да бъде като сегашното. Ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и тогава ще Го разпознаят – от малко до голямо. Богатият няма да си държи парите затворени в касата както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, ще те остави с онова, с което ти си роден.

Като ви говоря това мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам: не мислете, че това, което говоря ще стане още сега. Не, това са само проекти. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали; има пророчества, предсказани в по-скорошно време, и те не са се сбъднали. Въпросът е: как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане? И да се страхуваме и да не се страхуваме, това което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие.

Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или друг начин. Иде пролетта – и болният, и здравият ще излязат да я посрещнат. Болният ще охка и така ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва. Та казвам: туй, което идва в света на всички хора ще даде условия да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят.

из "Второто пришествие" 
Петър Дънов