Извадки от материали на Учителя Петър Дънов, в които той споменава Спиритизма и го коментира, неговия принос и роля за обръщането на много невярващи към Бога:
Иде Божественото дете на земята. – Кое е това дете? Христос. Днес всички Го очакват да дойде в облаците, придружен с много ангели. Някои очакваха Христа, още в 1845 година, в началото на 19–ти век; и като не дойде, усъмниха се в Него. Други Го очакват и до днес. Някои вярващи се облякоха с бели дрехи и излязоха да посрещнат Христа. Той дойде, но не както Го очакваха, затова, много християни се разочароваха. В 45–та година се яви спиритизмът, който обърна умовете на хората към Бога. Те се убедиха, че има и друг живот, вън от физическия. Някои гледаха на спиритизма като на дяволска работа. Значи, Христос дойде чрез спиритизма, но малцина Го познаха и приеха. Излъгани в своите тълкувания и изчисления, някои вярващи отново започнаха да изчисляват, кога ще дойде Христос, втори път, на земята. Те изчислиха, че Христос ще дойде в 1915 г. на земята, но на никого не казаха, мълчаха си. И този път дойде Христос, но пак не Го познаха. – Как дойде? – С камшик в ръка. Така Той обиколи цяла Европа. Отвори касите и пръсна парите; отвори хамбарите на богаташите и ги изтърси. Христос запита богатите: Защо дойдох на земята и пролях кръвта си? За богатите търговци и фабриканти ли, да измъчват и насилват своите братя? Защо ви са тези пушки и топове? Въпреки това, мнозина казват: Не е дошъл още Христос на земята. – Дойде Христос, но с камшик в ръка. И досега още Го питат: „С каква власт правиш това?" Архангел Михаил скоро ще дойде и ще покаже на хората, с каква власт прави всичко. Вие ще бъдете зрители на великото, което Бог приготвя на цялото човечество. Светът ще познае, че Бог не може да бъде поруган. Ще се изпълнят законите на Неговата милост, правда, истина, мъдрост и любов. „Небето и земята ще преминат, но нито една точка от великия Божи закон няма да се премахне".
"Ще управлява всички народи", НБ, 7 март 1920 г.
„Видѣхме Господа“. Ако дойде днесъ Христосъ, ние ще излѣземъ, както въ Америка, въ 45-тата година, спорѣдъ тълкованието на Евангелието, Христосъ трѣбваше да дойде. Излѣзоха всичкитѣ американци, членове на едно религиозно течение, облечени въ бяло, излѣзоха, чакаха го цѣлъ день, не дойде Христосъ, не дойде Христосъ. Голѣмо крушение настана въ религиозния свѣтъ, че се излъгали. Христосъ не дойде, но дойде тогава спиритизма. Тогава се яви спиритизма въ свѣта, започнаха да чукатъ маси. Казватъ: „Не дойде Христосъ, а дяволътъ дойде“. Христосъ казва: „Видишъ, маситѣ сте видѣли, значи материалисти сте, вашитѣ каси не сѫ отворени“. И съ тия маси хиляди хора повѣрваха, че има задгробенъ животъ. Религиозния човѣкъ, когато го запитваха има ли задгробенъ животъ, казва: „Не вѣрвамъ, че има задгробенъ животъ, че има души“. Но съ спиритизма показаха на опитъ, че има душа.
"Видяхме Господа", НБ, 11.03.1923 г.
В 1845 г. американците очакваха явяването на Христа. Милиони вярващи бяха облечени в бели дрехи и рано сутринта, преди изгрев на слънцето, те очакваха Христа да дойде на земята. Така са предсказали тогавашните пророци, но предсказанието им претърпя крах. Впрочем, Христос дойде и тогава, но не в плът, а като идея. Той влезе в умовете на хората, след което спиритизмът се яви в света.
"Съзнателният живот", ООК, 26 март 1930 г.
Спиритизмът и теософията са методи на Бялото Братство. Те подготвят пътя му.
"Методи за лекуване", 22 август 1919 г.
Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост.
"Братът на най-малките", 1 януари 1917 г
Понеже сте свързани със земния живот, мислите само за Земята. Като дойдат да ви повикат, да отидете за другия свят, да се връщате, вас ви е страх, казвате: „Какво ще се прави?“ Какво ще се прави? Да умира човек не е лесна работа. Вие като не сте опитали какво нещо е смъртта, не знаете. Докато умреш, е трудното – след като умреш, е друго. Като започнеш да умираш, ще минеш през голямо решето, цял ще се провреш. После през второ решето, по-ситно, докато дойдеш до едно ситно решето, че съвсем те сплесва. Виждаш Рая, но през ситото не можеш да минеш. Ще плачеш, ще седиш около ситото, ще се въртиш, не може да влезеш. Пък и трици има, ще останат триците. Аз съм гледал, такива неща говорят за онзи свят, които не са верни. Илюзии. В спиритизма има толкова илюзии, толкова заблуждения, в религиите има толкова заблуждения, но заблужденията според мене са препятствия. Благодарение на тия препятствия, хората можаха да влязат в Рая, тия заблуждения служат като филтър.
"Ден на почивка и ден на радост", ООК, 30 септември 1942 г.
Показват се публикациите с етикет Петър Дънов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Петър Дънов. Показване на всички публикации
четвъртък, 27 ноември 2014 г.
вторник, 7 октомври 2014 г.
Старото си отива - белезите на промяната
2 100 години Земята ще влезе в нова зодия, а сега Водолей ще примири всичко и старото ще отмине.
Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята , в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота, тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.
Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Това, разумното, действа в хората и променя вътрешния ред на техните мисли. Стига хората да излязат от избите си и светлината ще ги намери.
Питат: „По кой начин ще се оправи светът?“ Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят, Любовта трябва да изпълни въздуха. Сега влизаш някъде и виждаш, че целият въздух е безлюбие.
Стария живот на Земята е несъвместим с новия.
Днес частиците на Земята не се движат както едно време. Значи атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си като маса, но тя е изменила и посоката на най-малките си частици.
Каквото става със Земята, същото става и с вас. Много естествено, частиците на Земята влизат и във вашите тела. Значи и във вашите тела става същото движение, същия обрат. Тая е причината, поради която днес всички хора са недоволни. Едно време хората бяха по-доволни.
Винаги при прехода от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.
Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Нови царства ще има, старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания по-големи от сегашните и може да се помогне единствено чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да й кажеш да спре.
Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура.
„Така, както сте живели досега, не трябва да живеете повече!“
Всички трябва да се освободите от старите си навици. Господния ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: „Дали е дошло времето?“ Закъснели сте.
Искам да остане в душата ви следната мисъл: светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава.
Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Оня строй, който сега имаме е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане. Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам – най-дебелите дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални и иносказателни работи, без иносказание не може. Всяка математическа формула – това е иносказание.
Тук ще се отклоня за малко – Учителя предупреждава за нещо много важно. За времената, които идват ще са ни нужни много нови сили и умения, ново осъзнаване.
*“свещи за вечерно време“ – символ на светлината, на ценностите и силата ни, онова, което ще ни даде светлина в миговете на най-непрогледна тъмнина в живота. Заради това се развиваме и придобиваме нови качества, за това ни се дават и страданията, подготвят ни и развиват силата ни... защото всичко това ни е нужно и ще дойде ден, когато всичко ще трябва да впрегнем в едно усилие за да останем в светлината. Ако нямаше да дойде и такъв изпитателен момент, нямаше да ни е нужна всичката тази подготовка!
Сегашните хора желаят да живеят спокойно и богато, всички да бъдат задоволени, съществува усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили. Сега е невъзможно да се изразят – сега е настанала есента на тази епоха. Следователно преградите ще си останат прегради. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато бе участта на големите животни – мамонтите.Когато се измени оста на Земята, северния полюс се промени, изгуби своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания – всичко това ще бъде пометено като тези големи животни.
Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане“. Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен.
Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници – всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.
Някога имаше грамадни животни по 20 метра дълги. Природата ги изпрати в духовния свят. Сега големите животни от миналото са у нас – това са нашите ненаситни желания. Но каквито и да са нашите желания, след години нищо няма да остане – всичко ще си замине. И Слънцето ще се измени, и Луната, и звездите, и ще се появи нещо ново. Жителите на новата Земя ще бъдат други.
Нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. Трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат по закона ан необходимостта, насилствено.
Сегашното общество е вече към края си. Тоя цикъл свършва вече и всички хора са поставени на изпит.
Какво ще стане със света, за това Бог си има план. Христос посочи признаците, по които се познава когато ще бъде това – всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Но Божествения план, който съществува, нищо не е в състояние да го промени.
Христос говори сега на европейските народи: „Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие.“ Под Земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата... каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.
На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни земетресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под дървото на живота и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. Господ иде чрез огън да изчисти Земята, да събере старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани всяка злоба и омраза.
Народите сега вървят по погрешен път като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства.
Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват. Всичко, което проповядваше Христос на времето си, се отнасяше за сегашните времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза,единственото разрешение седи в това, което проповядвам. Ако приложите Моето учение, вие ще се избавите от голяма катастрофа, не приложите ли Учението ми, катастрофата е неминуема.
Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. Кой е тоя живот? Старият.
Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот.“
В какво се заключава старото?
Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е стария живот.
Религиозните хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целия свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ.“ Това било Христово учение! Това били християни! Не, това са утайка от старата култура, което е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея.
Днес Господ глобява всички народи, както и цялото човечество за непослушанието им. Разумният, разумното в света, изобщо никога не може да се надхитри. Земята е много умна. Това, с което ти си работил, в края на краищата тя ще си го вземе, даже с лихвите му. Вие трябва да знаете, че всичко, което сте взели контрабанда, ще ви се вземе на последната митница. ((важно - за всички, които са гледали и чели материали и се страхуват от световен Елит, пръсканията в небето - кемтрейлс, световни правителства и заговори срещу човечеството, и т.н., обърнете внимание какво се казва в горния цитат. И спете спокойно, с малко повече вяра в Този, Който ни е създал и в Разумната Природа. Сам човек до никъде не стига. Но с Бога в себе си нищо не може да го засегне истински. Никой не е по-силен от Този, Който е създал Всичко. Имайте упование в Бога. Няма друга печеливша страна в тази ситуация))
Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Вече е изготвен план. Човечеството не може да живее в тия дрипели. Кармата на европейските народи е назряла. Тоя катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил.
Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго. И съвременните учени хора почват да го забелязват. Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост... не можете вече да играете с вашите кънки по него и почвате да потъвате. Всичкия лед постепенно се топи и остава водата, а в тази вода не сте се научили да плавате.
Най-много след 200 години всякакво братство, всякакво роднинство между хората, които са били свързани по плът, ще изчезне.
Връзката между хората, родени от Бога, ще продължи най-малко 25 хиляди години. Това постоянство ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа.
Как ще се разреши кармата на народите?
Много просто, невидимия свят има начини да разреши тоя въпрос. Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това от запад към изток. Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току виж, че след 45 години, като израснат тия поколения, ще установят че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения.
Така природата решава тоя въпрос първо в семейството: родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично. Няма родител, който да не обича децата си. По същия начин,народите в тая война след 45 години ще се разплатят.
Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Всеки 45 години всичко се връща. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се връща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това става свободен. (19 май 1944г.)
Сега е Второто пришествие, „края на века“, всички тези неща са писани в Матей – 21 гл. и в Данаила – 12 гл. Те се отнасят за сегашните времена. Тия времена, ако не се съкратят, ни една плът не би се избавила. Но заради избраните тези дни ще се съкратят. Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има граждански войни, но която е по-близо до Бога, по-лесно ще мине. Тогава силите небесни ще се възмутят, ще дойдат големи земетресения – къде е суша, ще стане море. Тия, които се спасят след тия страдания, ще влязат в Царството Божие.
Има неща, които са непоправими. Така, както сега хората мислят и живеят, светът няма да се оправи, десет пъти повече ще се развали, ще затъне в по-голям безпорядък, но няма да се оправи. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествена Любов, Мъдрост и Истина, в света иде катастрофа.
Казано е в Писанието: „Да се молим, за да се съкратят дните на злото“. Ако тия дни не се съкратят, зло ни очаква. Кога ще се съкратят тия дни? Когато добрите хора приложат Любовта.
Казва: „Слънцето ще потъмнее, Луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че Слънцето ще потъмнее, значи властта на всички държави ще потъмнее. Когато се казва, че Луната ще потъмнее, значи всички религиозни вярвания ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления.
Писанието казва: „Луната ще потъмнее и Слънцето няма да дава светлината си“. Вие мислите че Луната и Слънцето ще потъмнеят. Лъжете се. Слънцето има да си свети милиони години. Ако чакате да потъмнее, това няма да го бъде. Но Слънцето е емблема на един порядък, който трябва да се смени. И Луната е емблема на един човешки порядък, който също трябва да се смени. Луната показва, че и религиозните вярвания на хората ще се сменят. А пък Слънцето е държавният строй. Слънцето на Римската империя залезе. Римската империя потъмня и римската религия потъмня. И на тяхно място се явиха други. И сегашния порядък ще се измени. Когато хората бъдат готови, законът на възпитанието ще се измени. Дотогава всички хора трябва да възприемат едно ново разбиране.
Слънцето е Любовта. Слънцето ще потъмнее в края на обществата, в църквата, навсякъде Любовта ще потъмнее и всеки ще мисли само за себе си. Туй е Слънцето, което дава живот, а Луната показва вярата и вярата на хората ще отслабне, хората няма да вярват един на друг.
„Звездите ще паднат“, подразбирай, че тия хора няма да имат толкова знание. Учените хора ще изгубят посоката и няма да знаят какво да правят. Това са звездите. В умствения живот великите хора няма да имат авторитет.
Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога.
Иде огънят! Който няма Любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да мине много време, ще проверите това, което ви казвам. Само любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика. Това трябва да го знаят европейските дипломати. Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим.
Преди 2 хиляди години Христос се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Вече 2 хиляди години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва.
Новото ще дойде като зазоряване. И да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сърца. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.
Тъй както говоря, аз не искам да засегна вашите вярвания, защото аз зная, че в миналите си съществувания вие сте имали съвсем други вярвания, друго верую, а в бъдеще няма да вярвате в това, в което днес вярвате.
Не че сегашните вярвания не са прави, но те представят една малка пъпчица. Всяка една пъпчица трябва да цъфне, да даде плод, за да видите съдържанието на вашето верую. Ние говорим за Любовта. Любовта ви още не е разцъфнала, животът ви още не е разцъфтял, светлината още не е разцъфтяла – те са в зародиш, те са една пъпка, която чака своето време, което ние наричаме идване на Царството Божие на Земята. Тази Земя трябва да мине през огън, да се очисти и всички грешни хора да се изправят. От тези грешни хора няма да остане помен – нищо от техните картини, нищо от техните произведения, всичко е до време. И болници, и къщи, и църкви, и на младите булки огърлиците, всичко това ще отиде.
Казвате: „Страшно е!“
Не, аз казвам: когато една болница е служила за болни около 30 години, минали са разни болести, проказа и ред други, тя трябва да се изгори, нищо да не остане от нея и след 20 години на това място да се съгради църква.
Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече от тук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма да може надолу да слиза, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може – да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. Като казваме, че всички богати хора трябва да се откажат от богатствата си, това означава: да носи само толкова, колкото може да изнесе на върха. Само то е негово. Всичко друго ще остане. „Ама няма ли да има слуги?“ Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то си е за тях.
Сега вие казвате: „Ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви чувствата на хората“. Когато хората станат умни, когато Любовта ще ги свързва със света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие, да си помагат тъй, както клетките в един организъм, тогава може да има и друг резултат. Понятието за Бога тогава няма да бъде като сегашното. Ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и тогава ще Го разпознаят – от малко до голямо. Богатият няма да си държи парите затворени в касата както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, ще те остави с онова, с което ти си роден.
Като ви говоря това мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам: не мислете, че това, което говоря ще стане още сега. Не, това са само проекти. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали; има пророчества, предсказани в по-скорошно време, и те не са се сбъднали. Въпросът е: как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане? И да се страхуваме и да не се страхуваме, това което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие.
Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или друг начин. Иде пролетта – и болният, и здравият ще излязат да я посрещнат. Болният ще охка и така ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва. Та казвам: туй, което идва в света на всички хора ще даде условия да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят.
из "Второто пришествие"
Петър Дънов
петък, 5 септември 2014 г.
Страданието - за времената на подготовка, из "Второто пришествие" Петър Дънов
Когато Любовта преминава от един свят в друг, тя създава страдания за хората. Който не разбира този закон може да преживее някаква катастрофа, а който го разбира никога не се обезсърчава.
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Цялото човечество, не само тук на Земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.. В целия космос става едно преобразование, макар че не всички са на една степен на развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова по-голямо е вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна...
Кои са причините за страданията?
Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание... отричаме ли ги, те ни причиняват болка.
Любовта не може да говори пряко на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин - чрез живота. В живота пък има движение. Животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята – „езика на страданията“, и чрез езика на Слънцето – „езика на радостите“.
Животът казва на човека така: „За да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй - езикът на радостите.“ Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическия живот.
За какво стават всички катастрофи в света? За да се пробуди човешкото съзнание.
Страданията, които идват, те са пречистване на този свят. Те са Божественият огън в света. Тия страдания, които имаме, те са Божествения огън, който ни чисти от нечистотиите. Всичките велики хора минават през велики изпити. Толстой казва, че след всяко боледуване идвало едно просветление в неговия ум.
Светът сега страда, заражда се нещо в съвременното човечество. Като мине през този големия огън, ще дойде нещо хубаво.Сега ще имаме страдания. Всеки от нас ще понесе толкоз, колкото трябва. Всички трябва да вярваме.
Казвам: на Земята мир не съществува, понеже Земята не е място за мир.
Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта! Най-първо ще я сее, после ще й тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще й се кара, ще я тури на колелото, ще я върти и от там ще я тури в пещта – ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубави гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата.
Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, а онези, които ги вземат, и те се радват.
Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Че ги „наказва“, това прави Той с цел да ги изправи:
Когато железарят туря желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го огъва, мачка, той няма намерение да го накаже. Не, той иска да изкара съвсем друго нещо от това желязо.
Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова ги поставя на огън.
Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.
Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По-степента на страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувстваш това отклонение, толкова и страданието ти ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнеш в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по-мъчно може да се върне.
Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които до тогава не сме обръщали внимание.
Та казвам: всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем какви сме. Във време на мъчнотии и страдания, ние се познаваме доколко в нас Любовта е развита.
Онези, които не разбират страданията, оплакват се. Страданията в света са един Божествен метод, един Божествен начин за придобиване на онази Божествена енергия.
До тогава, докато в нас не е Духа, считаме страданията за нещастие. Когато дойде Духът, ще намерим, че това голямо нещастие е голямо благо за нас.
Защо идат страданията? Да ти донесат блага.
Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.
Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще мине през големи страдания и изпитания.
Съвременните хора се страхуват от страданията – няма защо да се страхувате.
Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх! (виж Грег Брейдън „Божествената Матрица“ за силата на любовта да измести страха от сърцето)
Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешния са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват.
Когато вие страдате, вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израснат.
Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда и добър не може да стане, той не може да прилага доброто.
Като казвам учене имам предвид изграждане на характера, на качествата и уменията, на ценностната система, на силата на човек по житейския му път.
Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда.
Ние сме в процес на организиране.
Ние сме в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Една нова раса се ражда. Едно дете на доброто се ражда. Всички страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже жената като роди, много кръв трябва да изтече. Милиони клетки, които стават жертва.
Същия закон е и в природата.Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света. Всичко, което природата върши, е разумно и добро. Всичко онова, което Бог е създал, е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра.
Щом дойдем до Божественото, никого не вземайте за авторитет.
Онова, което чувствате в себе си, макар и да не ви е свойствено, онова, което претърпяваме, вярвайте, че е за ваше добро.
Понеже тази жена ражда, и вие вземате участие в нейната скръб. Вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие. Но после искате да участвате в благата – без страдание да ви дойдат всичките блага. Такова нещо няма!
Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Туй, Божественото, което иде, то ще се роди във всяка една душа. То ще бъде бъдещото благо.
Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш; показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново.
Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго.Та и страданието е само за един момент. При радостта е същия закон: тя е само един момент, а другото е отзвук на радостта.
Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно.Чупят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе.
„Не може ли без да се чупят тия камъни?“ При сегашните условия трябва да се чупят камъните. Онова, което става в света, е предвидено в Божествения свят, да ви не смущава.
Господ си знае работата.
Светът на Любовта е свят на големи страдания. Всичките искате Любовта – много учен трябва да бъдеш, много добър. Любовта е за най-силните хора. Това не е нещо за всекиго.
Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат пак на идването на една нова епоха.
Вие сте се събрали и ме слушате. Вашите разбирания зависят от това дали туй, което ви говоря, ще ви интересува, ще ви ползва. Ако ви ползва, ще го разберете, ако не ви ползва, нищо няма да разберете. Този ред на нещата съществува за напредналите личности, за да се опитат. Той е век на изпитания. Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде в бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствено щастлив ще бъде този, който е щастлив във своите нещастия. Сега не ви казвам, че ще бъдете нещастни, това не е моето желание, но казвам, че ще дойдете на изпитания; всичко това ще мине през огън, ще се опитате.
Ако не дойдат изпитанията, съвременното човечество не може да се подигне. За цялата бяла раса седи такъв изпит, какъвто досега никога не е имало. Там е казано, в 13та глава от Марка, че тези страдания не са били от създанието на света и няма да бъдат. Те са сега близо. През тях ще минете и като минете, след това ще дойде Царството Божие, физически ще се яви на Земята. Онези от вас, които са страхливи, не трябва да се качват на железници, никъде не трябва да се качват, да стоят вкъщи. Нито по екскурзии да ходят, нито по планини, по високи места да не ходят, по реки да не се къпят, да не плуват. Навсякъде ги грози една опасност, може да изгубят живота си. А за напредналите души всичко това е в реда на нещата, то за тях е създадено.
Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа.
Нашия съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. (Това е само едно от местата, в които Учителя говори за нашите предци от звездите.)
Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение на страданията. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш.
Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват. По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако от там се откачи и падне надолу, по-лошо падане от това няма.
Хубавите камъни го дяла каменоделецът, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Та страданията са такива удари на природата, те са метод за растене. Тогава борбата се увеличава, но оттам насетне настава особен хармоничен живот.
Има двояко разбиране на света. Един обикновен човек пита един скулптор: „Какво правиш?“ „Чукам камъни с чука си, троша ги.“ Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Но минал един разумен, учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва че тя чука. И с всеки удар отчупва нещо, днес – едно, утре – друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране.
Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава.
Та когато виждате промените, които стават в света, питате:
„Докога ще продължава това?“ Докато скулпторът свърши своята статуя.
Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всички мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Да ви дам един пример.
Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не му е обръщал внимание. Но този скулптор казва, че от този камък ще излезе нещо. Камъкът си мисли, че тук като е сложен, нищо не става от него. Един ден скулпторът го вдига и го натоварва. Камъкът казва: „И за мен настанаха приятни дни!“ Дойдат с колата до едно място, изправи камъка. Скулпторът е взел доста чукове със себе си, взима чуковете и удря от тая и другата страна, чупи парчета, а камъкът казва: „Беля!“ Камъкът кряска, вика, наближава време да се въплъти идеята в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, и най-после – една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал някъде. Идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега който мине и погледне камъка, казва: „Много хубава е статуята! От тебе ще се учат хората.“
И този Господ, Който ви е направил, ще ви тури като статуи някъде. Пак ще има дъжд, сняг, вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.
Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно.“
Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници.Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син.
*личен коментар на автора на блога
Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Цялото човечество, не само тук на Земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.. В целия космос става едно преобразование, макар че не всички са на една степен на развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова по-голямо е вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна...
Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание... отричаме ли ги, те ни причиняват болка.
Любовта не може да говори пряко на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин - чрез живота. В живота пък има движение. Животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята – „езика на страданията“, и чрез езика на Слънцето – „езика на радостите“.
Животът казва на човека така: „За да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй - езикът на радостите.“ Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическия живот.
За какво стават всички катастрофи в света? За да се пробуди човешкото съзнание.
Страданията, които идват, те са пречистване на този свят. Те са Божественият огън в света. Тия страдания, които имаме, те са Божествения огън, който ни чисти от нечистотиите. Всичките велики хора минават през велики изпити. Толстой казва, че след всяко боледуване идвало едно просветление в неговия ум.
Светът сега страда, заражда се нещо в съвременното човечество. Като мине през този големия огън, ще дойде нещо хубаво.Сега ще имаме страдания. Всеки от нас ще понесе толкоз, колкото трябва. Всички трябва да вярваме.
Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта! Най-първо ще я сее, после ще й тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще й се кара, ще я тури на колелото, ще я върти и от там ще я тури в пещта – ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубави гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата.
Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, а онези, които ги вземат, и те се радват.
Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Че ги „наказва“, това прави Той с цел да ги изправи:
Когато железарят туря желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го огъва, мачка, той няма намерение да го накаже. Не, той иска да изкара съвсем друго нещо от това желязо.
Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова ги поставя на огън.
Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.
Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По-степента на страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувстваш това отклонение, толкова и страданието ти ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнеш в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по-мъчно може да се върне.
Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които до тогава не сме обръщали внимание.
Та казвам: всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем какви сме. Във време на мъчнотии и страдания, ние се познаваме доколко в нас Любовта е развита.
Онези, които не разбират страданията, оплакват се. Страданията в света са един Божествен метод, един Божествен начин за придобиване на онази Божествена енергия.
* Най-голямото учене и развитие на душите се случва, когато привидно са ощетени в някое отношение от съдбата, когато имат "малко" и се налага сами да се справят с това, което имат, да оцелеят и да се развият. За обикновения човек това е нещастие, но за осъзнатия – ще каже: това е дар от Бога. Защото шанса на една душа да се осъзнае, когато няма ни най-малкото страдание, когато няма нищо, което да я провокира да се замисли, е много по-оскъден. Страданието е онова, което първо не разбираме, но с времето виждаме какво е направило от нас, какво познание, качества и личност сме изградили в резултат на него.
До тогава, докато в нас не е Духа, считаме страданията за нещастие. Когато дойде Духът, ще намерим, че това голямо нещастие е голямо благо за нас.
Защо идат страданията? Да ти донесат блага.
Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.
Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще мине през големи страдания и изпитания.
Съвременните хора се страхуват от страданията – няма защо да се страхувате.
Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх! (виж Грег Брейдън „Божествената Матрица“ за силата на любовта да измести страха от сърцето)
Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешния са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват.
Когато вие страдате, вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израснат.
Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда и добър не може да стане, той не може да прилага доброто.
*Това веднага е видно от живота. Може да сравните опитността на един човек преживял много перипетии дори от най-ранна детска възраст и опита и уменията на един човек, за който винаги са се грижели добре и всичко е било осигурявано без усилие. При единия условията са такива, че подтикват към развитие и борба, към учене и търсене на изход от обстоятелства и ситуации, докато при другия не се налага никакво учене, защото няма нужда човека сам да се развива за да оцелее, и да полага и да не полага усилия за него има кой да се погрижи и осигури. Примера не е закон, но е доста често срещан в живота, за съжаление малцина са онези, които при добри житейски условия все пак тръгват по пътя на ученето и трупането на опитности.
Като казвам учене имам предвид изграждане на характера, на качествата и уменията, на ценностната система, на силата на човек по житейския му път.
*“Божественото расте при страданията, да не го спъваме“ – Това е много валиден съвет особено за родителите, които често стават изключителни закрилници на децата си и по никакъв начин не им дават шанс да се научат. А когато има някой, който да взема решенията и да преценява ситуациите, детето никога няма да се научи само да си ги решава. То остава гледано като под похлупак и утре в живота е един неспособен индивид, с неизграден характер и слаб. Трудностите и нещастието, което предстои на такова дете са много по-големи от временното усилие, което се изисква за да се справи с някой проблем в по-ранна възраст. Когато характера липсва, когато няма изградени качества, този човек е неспособен да се справя добре с живота си и често развива комплекс за малоценност. Той не знае кой е и на какво е способен, защото във възрастта, когато е трябвало да изгради себе си, той не го е сторил, заради свръх протекцията на родителите. Родителите смятат, че това е от любов, което правят, но това е егоизъм. Истинската любов ще се дистанцира, колкото й да я боли, но ще остави детето да се научи, защото знае, че тези умения са му жизнено важни и утре с тях ще трябва семейство да гледа и да предава знания на децата си.За това ако обичате децата си създавайте им условия да се учат – давайте им задачи, работа, среда, в която да мислят, да се развиват и изграждат, да се учат на ценности. Утре това ще е най-голямото наследство, което сте им дали.
Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда.
Ние сме в процес на организиране.
Ние сме в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Една нова раса се ражда. Едно дете на доброто се ражда. Всички страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже жената като роди, много кръв трябва да изтече. Милиони клетки, които стават жертва.
Същия закон е и в природата.Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света. Всичко, което природата върши, е разумно и добро. Всичко онова, което Бог е създал, е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра.
Щом дойдем до Божественото, никого не вземайте за авторитет.
Онова, което чувствате в себе си, макар и да не ви е свойствено, онова, което претърпяваме, вярвайте, че е за ваше добро.
Понеже тази жена ражда, и вие вземате участие в нейната скръб. Вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие. Но после искате да участвате в благата – без страдание да ви дойдат всичките блага. Такова нещо няма!
Дотолкоз, доколкото вие участвате в страданията, дотолкова ще участвате и в радостта. Дотолкоз, доколкото вие участвате в работата, дотолкоз ще участвате в благата, които работата донася. Следователно за бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкоз, доколкото сте взели участие. Колкото са по-големи страданията, по-големи блага ще имате; колкото са по-малки страданията, по-малки блага ще имате. То е пропорционално.
Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Туй, Божественото, което иде, то ще се роди във всяка една душа. То ще бъде бъдещото благо.
Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш; показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново.
Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго.Та и страданието е само за един момент. При радостта е същия закон: тя е само един момент, а другото е отзвук на радостта.
Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно.Чупят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе.
„Не може ли без да се чупят тия камъни?“ При сегашните условия трябва да се чупят камъните. Онова, което става в света, е предвидено в Божествения свят, да ви не смущава.
Господ си знае работата.
Светът на Любовта е свят на големи страдания. Всичките искате Любовта – много учен трябва да бъдеш, много добър. Любовта е за най-силните хора. Това не е нещо за всекиго.
Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат пак на идването на една нова епоха.
Вие сте се събрали и ме слушате. Вашите разбирания зависят от това дали туй, което ви говоря, ще ви интересува, ще ви ползва. Ако ви ползва, ще го разберете, ако не ви ползва, нищо няма да разберете. Този ред на нещата съществува за напредналите личности, за да се опитат. Той е век на изпитания. Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде в бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствено щастлив ще бъде този, който е щастлив във своите нещастия. Сега не ви казвам, че ще бъдете нещастни, това не е моето желание, но казвам, че ще дойдете на изпитания; всичко това ще мине през огън, ще се опитате.
Ако не дойдат изпитанията, съвременното човечество не може да се подигне. За цялата бяла раса седи такъв изпит, какъвто досега никога не е имало. Там е казано, в 13та глава от Марка, че тези страдания не са били от създанието на света и няма да бъдат. Те са сега близо. През тях ще минете и като минете, след това ще дойде Царството Божие, физически ще се яви на Земята. Онези от вас, които са страхливи, не трябва да се качват на железници, никъде не трябва да се качват, да стоят вкъщи. Нито по екскурзии да ходят, нито по планини, по високи места да не ходят, по реки да не се къпят, да не плуват. Навсякъде ги грози една опасност, може да изгубят живота си. А за напредналите души всичко това е в реда на нещата, то за тях е създадено.
Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа.
Нашия съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. (Това е само едно от местата, в които Учителя говори за нашите предци от звездите.)
Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение на страданията. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш.
Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват. По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако от там се откачи и падне надолу, по-лошо падане от това няма.
Хубавите камъни го дяла каменоделецът, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Та страданията са такива удари на природата, те са метод за растене. Тогава борбата се увеличава, но оттам насетне настава особен хармоничен живот.
Има двояко разбиране на света. Един обикновен човек пита един скулптор: „Какво правиш?“ „Чукам камъни с чука си, троша ги.“ Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Но минал един разумен, учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва че тя чука. И с всеки удар отчупва нещо, днес – едно, утре – друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране.
Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава.
Та когато виждате промените, които стават в света, питате:
„Докога ще продължава това?“ Докато скулпторът свърши своята статуя.
Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всички мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Да ви дам един пример.
Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не му е обръщал внимание. Но този скулптор казва, че от този камък ще излезе нещо. Камъкът си мисли, че тук като е сложен, нищо не става от него. Един ден скулпторът го вдига и го натоварва. Камъкът казва: „И за мен настанаха приятни дни!“ Дойдат с колата до едно място, изправи камъка. Скулпторът е взел доста чукове със себе си, взима чуковете и удря от тая и другата страна, чупи парчета, а камъкът казва: „Беля!“ Камъкът кряска, вика, наближава време да се въплъти идеята в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, и най-после – една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал някъде. Идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега който мине и погледне камъка, казва: „Много хубава е статуята! От тебе ще се учат хората.“
И този Господ, Който ви е направил, ще ви тури като статуи някъде. Пак ще има дъжд, сняг, вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.
Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно.“
Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници.Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син.
из "Второто пришествие"Петър Дънов
*личен коментар на автора на блога
Абонамент за:
Публикации (Atom)