Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Още като дете търсех отговори на въпросите за света и живота. Едно от най-трудните за разбиране и приемане неща беше смъртта. Бях срещала много отчаяни сираци и родители, опустошени от болката по загубата на любимо дете.

Дядо винаги ми е бил добър приятел. Човек, с когото да поговоря и от когото да получа съвети при трудност в детството ми. Един ден отидох при него и обясних колко е ужасна идеята за смъртта. Казах му, че чувствам мъка само като си помисля, че някой от семейството може да умре.

Животът продължава - филм на Шико Шавиер за живота в духовния свят

Една история за съдбата на душите след смъртта.

Филмът се основава на книгата „Животът продължава", написана през 1968 г. от духа на Андре Луис чрез психографиране от медиума Шико Шавиер. Това е 13-тата и последна книга от поредицата "Животът в духовния свят".

За всички хора, загубили скъпо същество и надеждата, че един ден отново ще бъдем заедно, за това че живота не свършва тук на земята, а продължава в един близък до нашия свят.

Защо е толкова важна прошката и човек да си тръгне от този свят умиротворен, без гняв, без обвинения, без негативни емоции и как може да се помогне на такъв "вкопчен дух" да продължи напред.

Можете да гледате онлайн в качените видеа на моята фейсбук страничка: https://www.facebook.com/watch/?v=287096982260121

БГ превод на филма може да намерите в този торент: http://zamunda.net/banan?id=413301&hit=1&t=movie

Справедливост на страданията, настоящи и минали причини, забрава на миналото, подбуди за смирение

Справедливост на страданията

Защо някои страдат повече от други? Защо някои са родени в нищета, а други в разкош, без да са сторили нещо за да обяснят тази ситуация? Защо едни никога не успяват да постигнат нещо, докато за други изглежда, че късмета винаги се усмихва? И, което е още по-малко разбираемо, защо облагите и нещастията са разделени толкова неравномерно между порока и добродетелта. Защо откриваме добродетелни хора, които страдат, докато до тях злите просперират?

След като Божието съществуване е признато, човек не може да приеме, че Той е по-малко от безкрайно съвършен, върховно-справедлив и все-милостив. Ако Tой е безпределно добър и справедлив, тогава Той не може да действа с непостоянство, нито пък пристрастно.

Превратностите на живота се пораждат по определена причина и след като Бог е справедлив, следователно причината трябва също да е оправдана. Това е, в което всеки един от нас трябва да се убеди.

из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек

превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg

ПРИЧИНИ ЗА ДНЕШНИТЕ СТРАДАНИЯ

4. Превратностите на живота са два вида, или ако предпочитате – произлизат от два различни източника, които е важно да различаваме. Някои имат своя причина в настоящия живот, докато други възникват извън настоящия живот.
Връщайки се назад до началото на земните нещастия трябва да се признае, че много от тях са естествени последици от характера и поведението на онези, които страдат от тях.
Колко се провалят по своя собствена вина? Колко са жертви на собственото си безразсъдство, гордост или амбиция?
Колко се самоунищожават поради липса на дисциплина, лошо държание или поради незнание как да ограничават желанията си!
Колко много катастрофални бракове се дължат на факта, че са изградени на пресметната изгода или суета, в които сърцето не взема никакво участие!
Колко много неразбирателства и фатални спорове е можело да се избегнат с помощта на малко умереност и по-малко докачливост!
Колко много болести и заболявания произлизат от неумереност и прекалявания от всякакъв вид?
Колко много родители са недоволни от децата си, защото не са се преборили с лошите им навици в една ранна възраст! Дали от слабост или безразличие, те са позволили семенцето на гордостта, егоизма и глупавата суета да порасне в тях, така спомагайки техните сърца да пресъхнат и да се свият. По-късно, когато жънат това, което са посели, те са изненадани и се измъчват от липсата на благодарност и безразличието, с което са третирани.

Ние молим всеки един, чието сърце е било наранено от превратности или заблуди, да изучат по-отблизо своето съзнание; да се върнат назад стъпка по стъпка до корена на всяко нещастие, което ги измъчва. По всяка вероятност те ще бъдат в състояние да кажат: Ако аз бях направил, или не бях направил, това и това нещо, Аз нямаше да бъда тук, където съм сега.

Кой тогава е отговорен за страданията на Човека, ако не самия Човек? Следователно в голям брой от случаите той е причина за собствените си неволи. Но вместо да признае този факт, той намира за по-лесно и по-малко унизително за неговата суета да обвинява лошия си късмет, Провидението или да се оправдава, че е роден под нещастна звезда, когато де факто неговата нещастна звезда е собственото му безхаберие.
Когато се справя с нещастията в живота, страдание от този тип без съмнение формира най-голямата част от всички превратности. Само когато човек работи за подобряване на себе си, морално и интелектуално, той ще бъде в състояние да избегне тази категория страдание

5. Човешките закони обхващат разнообразни вини и простъпки и предписват наказание. Но закона не може да достигне всяко зло, той обикновено пада върху онези, които вредят на обществото, но не и върху онези, които вредят само на себе си. И все пак Бог не позволява отклонение от правия и тесен път да остане без наказание. Няма грешка или нарушение на Неговия Закон, колкото и да е малко, което не носи след себе си необратими последици, които може да са повече или по-малко плачевни. Човека винаги е наказван според начина, по който е съгрешил. Страданието, което идва винаги е предупреждение за лошото, което е извършено. 

Това му предоставя опитност и го кара да усети разликата между правилно и грешно, добро и лошо, така че в бъдеще тези източници на горчивина може да се избегнат, но без които не би имало никакъв мотив за подобрение.

Въпреки това понякога опита идва доста късно, когато живота вече е бил пропилян и е в безпорядък, когато силата вече е пропиляна и човека вече не е в състояние да поправи стореното зло. Тогава често човек казва: Ако тогава знаех това, което знам сега, колко много погрешни стъпки можеше да се избегнат! Ако трябваше да започна от начало, бих действал различно, но сега вече няма време! Като мързеливия работник, който казва „Загубих деня си”, но също казва и „Загубих живота си!” Както слънцето изгряващо в един нов ден дава на работника възможността да изработи всяко изгубено време, така е и с Човека, пред когото след известен период от време в гроба един нов живот засиява, който ще му позволи да използва опита от миналото съществуване и на практика да се приложат добри решения за бъдещето.

Минали причини за страданията

6. Въпреки, че има нещастия в този живот, причинени от самия Човек, също така има и други, които изглеждат напълно неочаквани за него и които го докосват като съдба: загубата на един любим човек или на човека, който изхранва семейството; инциденти; негативни обрати в благосъстоянието; природни бедствия; вродени недъзи, особено онези, които правят невъзможни работата или изкарването на прехраната, като деформации, лудост, идиотизъм и т.н.
Онези, които са родени в ограничаващи условия като споменатите не са направили нищо в настоящия си живот за да заслужат такава тъжна съдба, която те не могат да избегнат и са напълно безпомощни да променят, което ги остава на милостта на общественото съчувствие. Защо тогава има такива нещастни създания, когато до тях под същия покрив, в същото семейство има други, които са благословени по всякакъв начин?
Накратко, какво може да се каже за деца, които умират в крехка възраст, които по време на своя кратък живот са опознали само страданието?

Това са въпроси, за които още никоя философия не е успяла да намери отговори, аномалии, които нито една религия не е била в състояние да оправдае и които изглежда са в противоречие на добрината, справедливостта на Бог и Божието провидение.
Ако хипотезите, че душата е създадена по същото време, когато и тялото и че съдбата е безвъзвратно предопределена само след няколко мига на Земята, бяха доказани, то това наистина е така. Ако тези същества, са напуснали ръцете на Създателя току що, какво ги е накарало да дойдат на този свят за да се изправят пред такова нещастие? Как може те да са получили някакво възмездие или наказание като виждаме, че са били неспособни да направят нито добро, нито лошо?

Все пак по силата на аксиомата, според която всяко следствие си има една причина, тези нещастия са последици, които трябва да имат една причина, и ако ние признаем, че Бог е справедлив, тогава тази причина също трябва да е справедлива. 

Следователно тъй като следствието винаги е предшествано от една причина и ако тази причина не може да се намери в настоящия живот, тогава следва, че би трябвало да идва от преди този живот, това с други думи означава да идва от предходен живот. От друга страна Бог, който не е способен да накаже добрината, която е извършена или лошото, което не е извършено, следва че, ако ние търпим наказание, тогава трябва да е сторено зло. Ако това зло не е в настоящия живот, тогава то трябва да идва от едно предишно съществуване. Това е една алтернатива, която никой не може да избегне и където логиката определя на коя страна се намира Божията справедливост.

Не винаги Човека получава наказание или търпи цялото си наказание в настоящия живот, но той не може и да се спасява от последиците на своите грешки до безкрайност. Процъфтяването на лошотията или злото е само временно, защото ако той не изкупи вината си днес, то изкуплението ще стане утре. Ето защо онзи, който страда, компенсира своето минало. Нещастията, които на пръв поглед изглеждат незаслужени, имат своя причина за съществуване. Онези, които се намират в едно състояние на страдание винаги може да кажат: „Прости ми Господи, защото съгреших.”

7. Страдания дължащи се на причини предшестващи настоящето съществуване, както и онези, които произлизат от настоящи причини, често са последици от грешките, които са извършени. Така да се каже, чрез действието на една строго разпределителна справедливост ние идваме да изтърпим това, което сме накарали другите да изстрадат. Ако сме били сурови и коравосърдечни, с нас може да се отнесат с грубост и безчовечност; ако сме били твърде горди може да се родим в скромно материално положение; ако сме били скъперници, егоисти или сме злоупотребили с богатството си, може да се окажем лишени от необходимите средства за оцеляване; ако сме били лош син или дъщеря, ние може да се измъчваме заради децата си.

Само чрез множественост на съществуванията и съдбата на планетата като Свят на Изкупление, каквато е в момента, ние можем да обясним аномалиите в разпределението на щастието или нещастието сред добрите, както и сред лошите. И все пак тези аномалии съществуват само привидно, защото се разглеждат само от настояща гледна точка. Ако ние възвисим себе си чрез средствата на мисълта, по такъв начин, че да видим една непрекъснатост на съществуванията, ние ще разберем, че на всекиму е дадено, каквото заслужава, след като вземем предвид натрупаното в духовния свят. Само тогава става видно, че Божията справедливост не е нарушена.

Човек никога не трябва да забравя, че се намира в един нисш свят, в който е затворен изцяло поради своите несъвършенства. Всеки път, когато той страда от една превратност, той трябва да си спомни, че ако принадлежеше на по-напреднал свят, тези неща не биха се случвали и че зависи само от него да внимава повече да не се връща в този свят като работи по усърдно за своето подобрение.

8. Изпитания може да се налагат над Духове, които са невежи или които са загрубели, така че да бъдат предизвикани да направят един избор знаейки какво правят. Разкаяли се Духове, които искат да разплатят злото, което са извършили и които искат да се държат по-добре, са свободни да направят своя собствен избор. Такова беше разбирането на един Дух, който след като се е провалил в изпълнението на задача, помолил да му се разреши да я повтори, за да не изгуби ползата от труда си. За това превратностите са в същото време и изкупление на миналото, за което ние получаваме полагащото се възмездие, а също и изпитания свързани с бъдещето, което ние си подготвяме. Ние отправяме благодарност към Бог, който в Неговата добрина помага на Човека да разплати дълговете си и не осъжда безвъзвратно първата лоша постъпка.

9. Все пак не трябва да се мисли, че цялото страдание в този свят означава съществуването на определен недостатък. Много пъти това е само едно изпитание поискано от Духа, което ще му помогне за пречистване и активен прогрес. Така изкуплението винаги е изпитание, но изпитанието не винаги е изкупление. И все пак изпитанията и изкупленията винаги са знак за едно относително по-ниско положение, защото онова, което е съвършено няма нужда от изпитване. И въпреки това възможно е, когато един Дух, който е достигнал до определена степен на възвишеност и който има желание за последващ прогрес може да поиска да изпълни една мисия или задача, чрез която да бъде повече или по-малко компенсиран, в зависимост дали е постигнал победа и според трудността на поисканото изпитание. Това са онези хора, които имат естествено добри инстинкти, чиито души са възвишени и които притежават вродена чувствителност. Те привидно не носят нищо от предишните си съществувания и въпреки големите мъчения страдат с истинско Християнско смирение, молейки се само Бог да им помогне да издържат на изпитанията си без да се оплакват. От друга страна ние можем да приемем за изкупление тези страдания, които провокират оплакване и причиняват бунт срещу Бог.

Без съмнение страданието, което не предизвиква оплакване също може да се счита за изкупление. Но това означава, че доброволно е потърсено, отколкото да е наложено. То съставлява един изпит за нашата твърдост (непоколебимост, решителност), което само по себе си е един знак за прогрес.

10. Духовете не могат да се издигнат до пълно щастие, докато не станат чисти. Каквото и да е петно забранява влизането в блажените светове. Това е като при пътниците на един заразен с чума кораб, на които е забранено да влязат в пристанището, докато не преминат през едно очистване. Несъвършенствата на Духовете бавно се преодоляват чрез средствата на разнообразни телесни животи. Трудностите на живота, когато се справят добре с тях, им помагат за прогреса. Те изличават грешки и се пречистват чрез изкупление, което е лека, който прочиства раните и лекува болните. Колкото е по-сериозна болестта, толкова по-активно трябва да е средството за лечение. За това онези, които страдат много трябва да осъзнаят, че те имат най-много неща за изкупление и би трябвало да се радват, че са близко до изцелението. От всеки един зависи да възползва напълно от страданието бидейки смирен и да не развали нещата с нетърпението си, разбирайки, че ако това се случи, то тогава ще трябва да започне всичко отначало.

ЗАБРАВА НА МИНАЛОТО

11. Безполезно е да възразявате срещу идеята, че забравата съставлява една бариера срещу използването на опита получен в минали животи. Ако Бог е сметнал, че е удачно един воал да бъде спуснат над миналото, то е, защото да бъде така е в наш интерес. В действителност помненето би било едно голямо неудобство. В някои определени случаи би могло да причини на човека голямо унижение или да го направи горделив, което би се намесило в свободната им воля. Във всеки случай със сигурност би причинило неизбежен смут в социалните отношения.

Един дух често се преражда в същата среда, където е живял по-рано, изграждайки отново същите отношения с цел да изплати стореното зло. Разпознаването на същите онези хора, които вероятно са били мразени, само би послужило да запали отново тази емоция. Във всеки случай би се почувствало унижение, когато се срещнат тези, които са били обидени. Така с цел ние да можем да подобрим себе си, Бог ни е дал точно това, от което имаме нужда, това, което е достатъчно и нищо в излишък, а това не е друго, а гласът на съзнанието и инстинктивните ни наклонности. Той ни е лишил само от онова, което би било вредно.
Когато се прероди Човек донася със себе си това, което е придобил. Той се е родил точно така, както сам си е подготвил. Във всеки живот той започва от една нова начална точка. Малко значение има за него да знае какъв е бил преди. Ако е в ситуация на наказание, то е защото е сторил неправда. Неговите настоящи наклонности показват какво още има да се коригира и върху това той трябва да концентрира цялото си внимание, уверявайки се, че и следа няма да остане от онова, което е за поправка. Добрите решения, които той се чувства задължен да вземе, са гласа на съзнанието, насочващо вниманието му към това кое е правилно и кое грешно, и така давайки му сила да устои на изкушението.

Още повече тази забрава се случва само по време на телесното съществуване. При връщане в духовния свят отново се връща паметта за миналото. За това е само временно, едно леко прекъсване подобно на това, което се случва по време на сън, но което не ни пречи да си спомним на следващия ден какво сме правили предишния.

Но не само след така наречената смърт Духът може да си спомни миналото. Може да се каже че то никога не е загубено, дори докато духа е инкарниран, както опита показва това по време на сън, което е период в който радвайки се на определено количество свобода, Духа е осъзнат за своите минали дела. Той знае защо страда и че страда справедливо. Паметта е изличена само по време на външното съществуване, в живота на отношенията. Но по време на тези частични спомняния, които ако не бяха такива, биха причинили допълнително страдание и вреда на социалните отношения, Духът поема нова сила в тези моменти на освобождаване на душата, ако знае как да се възползва от тях.

Подбуди за Смирение

12. С думите: Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат (Матей 5: 5) Исус посочва възнаграждението, което очаква онези, които страдат и смирението, което кара Човек да благославя страданието като една прелюдия към изцелението.

Тези думи могат да бъдат разбрани и по следния начин: че един човек трябва да бъде доволен от страданието, разбирайки, че болката от този свят е разплата за стари дългове, които са извършени. Търпеливо понасяни тук на Земята, тези болки ще спестят векове от бъдещи страдания. Един човек би трябвало да е щастлив, че Бог намалява дълга му позволявайки плащане сега,  и така гарантирайки едно спокойно бъдеще.

Страдащия Човек е като длъжник, който дължи една голяма сума и на когото кредитора казва: „Ако ми платиш дори една стотна част от дълга си днес, аз ще те реабилитирам и ти ще бъдеш свободен; но ако не го направиш, тогава ще те измъчвам, докато не си платиш и най-последната вноска.” Няма ли длъжника с радост да изтърпи всякакви несгоди с цел да се освободи и така плащайки само една стотна от това което дължи? Вместо да се оплаква на кредитора, няма ли да му е благодарен?

Това е значението на думите „Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.” Те са щастливи, защото те плащат своите дългове и също защото след плащането те ще бъдат свободни. И все пак, ако Човек от една страна се оневинява, а от друга страна се вкарва в дълг, той никога няма да намери освобождение. И така всяка нова грешка само увеличава дълга, и няма дори една, каквато и да е, която да не създава едно принудително и неизбежно наказание. Ако не днес, тогава утре; ако не в този живот, то в друг.Сред списъка със слабите страни Човека подобава да сложи на първо място липсата на смирение пред Божията воля. И така, ако ние се оплакваме за нашите страдания, ако не ги приемаме със смирение, или ако обвиняваме Бог, че е несправедлив, ние правим нови дългове, които на свой ред правят така, че ГУБИМ плодовете, които е трябвало да съберем след тези страдания. Ето защо ние отново трябва да започнем от начало, точно като ако след плащане на една част от дълга ни към един кредитор, който ни е измъчвал, ние сме взели още един заем.

При влизане в духовния свят Човека е като работника, който идва в деня за заплата. На някои Бог ще каже: „Ето ви вашата компенсацията за дните, които сте работили”, докато на други, т. нар. „късметлии” на Земята, които са живели в безделие, или онези, които са построили своето щастие върху задоволяване на собственото си самочувствие и върху светски удоволствия, Той ще каже: „Няма нищо повече за вас: вие вече сте получили възнаграждението си на Земята. Отивайте и наново започнете вашите задачи.”

13. Човек може да омекоти или да увеличи суровостта на своите изпитания според начина, по който се отнася към земния живот. Неговото страдание е още по-зависещо от това, колко дълго той си представя, че ще е. Но онези, които могат да видят живота през духовна призма, разбират земното съществуване от един поглед. Те виждат, че живота е една точка във вечността, разбират колко кратко продължава и приемат, че този болезнен миг скоро ще премине. Сигурността на едно по-щастливо бъдеще ги поддържа и оживява, и без да се оплакват, те благодарят на Бог за болката, която ще им позволи да напреднат. От друга страна, онези, които виждат само телесния живот пред себе си, продължителността на страданията се струва безконечна и болката натежава с цялата си тежест.

Резултата от това да гледаш на живота по един духовен начин е намаляване на важността на всички земни неща, Човек се чувства принуден да бъде умерен в своите желания, да се задоволява със своята позиция без да завижда на другите. Това на свой ред му позволява да получава по-слаби отпечатъци на неуспехите и заблудите, които може да преживее. От този тип поведение идва спокойствието и смирението, които са толкова полезни за телесното здраве, колкото и за душата; докато с ревност, завист и амбиция Човека доброволно осъжда себе си на мъки и увеличава нещастието и неволите си по време на краткото си съществуване.

САМОУБИЙСТВО И ЛУДОСТ

  14. Спокойствието и смирението, което може да бъде възприето според начина, по който се гледа на телесния живот, заедно с увереността в бъдещето, дават на Духа една ведрина и вътрешен мир, които са най-доброто превантивно средство срещу лудост и самоубийство. Със сигурност, несъмнено е, че по-голямата част от случаите на лудост се дължат на сътресенията, които се създават от превратностите, с които Човека не е имал сили да се изправи лице в лице. Но ако нещата в този свят се гледат от гледната точка, от която Спиритизма ги разглежда, всички негативни обрати и заблуди, които при други обстоятелства биха накарали Човек да се отчае, могат да бъдат възприети с безразличие, дори с радост. Тогава е очевидно, че тази вътрешна сила поставя Човека над случващото се, така предпазвайки го от сътресения на ума, които, ако няма тази защита, биха причинили сериозни смущения.

  15. Същото се отнася и за самоубийството. Ако оставим настрани случаите, при които това е резултат от пиянство или лудост, които могат да се класифицират като несъзнателни, безспорно е, че във всеки случай причината е неудовлетвореност, каквито и да са личните мотиви за това. Но онези, които са уверени, че ще са нещастни само за ден, а дните, които следват ще бъдат много по-добри, за тях е по-лесно да бъдат търпеливи. Човек става отчаян, само когато не вижда никакъв край на страданията си. Какво е един живот в сравнение с вечността? Не е ли по-малко от ден? Но за онези, които не вярват във вечността или които смятат, че с края на живота всичко свършва, за злочестите и измъчените, които се обезсърчават, покосени от скръб или с разбити сърца, смъртта им изглежда като единствено решение за толкова много мъка. Не очаквайки да получат нищо, на тях им се струва естествено и дори логично да съкратят нещастията си по начина чрез самоубийство.

  16. Тоталната скептичност и недоверие, съмнението в бъдещето или поддържането на материалистични идеи, това в действителност са най-големите от всички подстрекатели към самоубийство, защото те предизвикват духовно малодушие. Когато учените, поддържани от авторитета на тяхното знание, направят всичко за да докажат на онези, които ще ги слушат или четат писанията им, че ние няма какво да очакваме след смъртта, не ни ли водят те реално към заключението, че ако сме окаяни, тогава най-доброто, което можем да направим, е да се самоубием? Какво причина могат те да ни дадат, за да ни отклонят от тази последица? Каква компенсация могат да ни предложат? Каква надежда могат да ни дадат? Никаква, освен нeбитието! От това ние може да заключим, че ако небитието е единственото удовлетворение за героя, единственото вероятно, тогава би било по-добре да го потърсим незабавно, а не по-късно, и така да страдаме по-малко.
Тогава разпространението на материалистичната доктрина е отровата, която вдъхновява идеята за самоубийството в мнозинството от онези, които всъщност успяват да извършат това деяние, и онези, които стават ученици на подобни учения поемат огромни отговорности. Все пак при Спиритизма подобно съмнение е невъзможно и ракурса на живота се променя напълно. За вярващия съществуването се простира отвъд т. нар. смърт, макар и в много различни условия. От тази вяра произлиза търпението и смирението, които по естествен начин отклоняват всички мисли от идеята за самоубийство. Тогава това е процес, който ни прави способни да постигнем морална смелост и кураж.

  17. Спиритизма ни запознава с тези действителни самоубийци, които ни известяват за нещастните условия, в които се намират, така доказвайки, че никой не насилва Божийте закони безнаказано. Бог забранява Човек сам да съкращава своя собствен живот. Сред тези самоубийци има и такива, чието страдание, въпреки че е временно, а не вечно, е не по-малко ужасяващо и от такъв характер, че да накара онези, които може би обмислят подобна възможност, да помислят добре преди да напуснат този свят по-рано, отколкото Бог е отредил. Един спиритист има разнообразни причини срещу идеята за самоубийството: увереността в един бъдещ живот, където той знае, че щастието му ще е пропорционално на нещастието му и показаната степен на смирение, докато е на Земята; увереността, че ако той сам съкрати своя живот, той всъщност ще пожъне точно обратното на желания резултат.

Ако по този начин се освободи от изпитанията, той в последствие ще открие нови и далеч по-лоши на тяхно място, по-дълги и по-ужасяващи. Един спиритист знае, че е погрешно да си въобразява, че убивайки себе си, той би достигнал Рая по-бързо; той знае, че самоубийството е преграда, която ще му попречи да се присъедини към онези, които обича и които се надява да срещне от другата страна. От където следва, че последиците от самоубийството, които водят само до заблуди, са против неговия собствен интерес. Само по тези причини броя на хората, които вече са спасени от самоубийство е доста внушителен. От това ние можем да направим заключението, че когато всички мъже и жени са спиритисти, съзнателното самоубийство ще спре да съществува.


Когато сравняваме резултатите от материалистичните учения с тези на Доктрината на Спиритизма, само по тази една точка ние сме принудени да признаем, че там, където логиката на първите води към самоубийство, то второто предотвратява самоубийството, което е факт доказан в много случаи.

из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек

превод: Павлина Николова

Магьосничество и урочасване - истини и заблуди 

Коя е истината зад суеверията и популярните страхове?

Бразилския медиум Дивалдо Франко обяснява едни от най-популярните суеверия и вярвания у народите:

Има ли "зли очи"
Какво е магьосничеството
Нисши духове и екзорсизъм
Кога се случва "злото" и кога не
Резонанс и вибрации на изпращача и получателя
Кое е по-силно от най-мощното заклинание

1 част: 

Бразилския медиум Дивалдо Франко продължава да осветлява страховете и суеверията и обяснява:

Защо има "зли" духове
Кое ги привлича
Магиите - опасно обвързване с нисшите духове
Какви хора правят магии
Получаваме ли енергия при благославяне и благодарност
Какво получаваме при клетва
Кога негативните вълни не ни достигат
Защо е важен дълга на духа
Кое защитава децата
Хора с добър магнетизъм
От какво се привличат полезните енергии

2 част:

В трета част на предаването зрители питат медиума Дивалдо Франко:

Дали едно заболяване може да е вследствие на намеса на духове, уроки или магия

В коя част от Библията е споменато прераждането

Как могат да бъдат развивани медиумните способности

Възможно ли е зла енергия или духове да застигнат хора, които живеят с онези, които са мишена на тази енергия? Как?

Защо за злите духове е важно менталното поле на човека

Защо за човека е важно нивото на морала и ценностите

Как да променим мнението на някой, който още вярва в старите суеверия

Кое е най-доброто средство да се защитим от негативните енергии

3 част:

Произход на духовете, прогресиране, цел на въплъщението, душата след смъртта

Откъс от спиритични сесии на френския философ Алан Кардек
"Книга на Духовете"

Кое наричаме спиритизъм?

Наставленията, дадени от духовете от висш ранг относно неща засягащи човечеството, техните отговори на зададените им въпроси, събрани и старателно подредени, представляват цялото нравствено и философско учение под названието СПИРИТИЗЪМ.

Спиритизмът не е ново откритие; фактите и началото, върху които той се опира се губят в дълбока древност, защото намираме неговите следи във вярванията на всички народи, във всички религии, у много духовни и светски писатели.

Самото учение, преподавано днес от духовете не съдържа нищо ново; ние го намираме откъслечно у много философи: индийски, египетски и гръцки, а като цяло – в учението на Христос. Каква е тогава ползата от спиритизма? – Той потвърждава с нови аргументи и доказва с факти истини, които не са били признати или са били зле разбрани, възстановявайки истинския им смисъл, който е бил тълкуван неправилно.

От религиозна гледна точка спиритизмът се основава на фундаменталните истини на всички религии: на съществуването на Бог, съществуването на душата, безсмъртието, наградата и наказанието в бъдеще, но той няма никакво особено богослужение. 

Неговата цел е да докаже на невярващите или на съмняващите се, че душата съществува, че тя надживява тялото, че след смъртта тя понася последствията от доброто и злото, извършени от нея по време на телесния живот, тези истини се съдържат и във всички религии. 

Като вяра в духовете, спиритизма принадлежи еднакво на всички религии и на всички народи, защото навсякъде, където има хора, има и души (духове), защото техните прояви са съществували винаги и защото разказите за тях се намират във всички религии без изключение. И така може да си гръцки ортодокс или римски католик, протестант, евреин или мюсюлманин и да вярваш в проявите на духовете, следователно – да бъдеш и спиритист, и това се доказва от факта, че спиритизма има съмишленици във всички религии и духовни учения. Като нравствено учение спиритизмът е християнско учение, защото е развитие и приложение на учението на Христос – едно чисто учение, чието превъзходство не се оспорва от никого; очевидно доказателство, че това учение е закон Божи; неговата нравственост е достъпна за всички.

Спиритизмът, бидейки независим от всякакъв вид богослужение, без да препоръчва нито едно от тях и без да се занимава с особени догми, не е особена религия, защото той няма своите свещеници, нито своите храмове. На тези, които питат добре ли правят, като се придържат към определени обреди, той отговаря: „Ако мислите, че съвестта ви изисква това, изпълнявайте ги: Бог винаги възнаграждава намеренията.“

С една дума, той на никого не се налага насила; той не се обръща към вярващите, които се задоволяват със своята вяра, а към големия брой съмняващи се и невярващи; той не ги отнема от Църквата, защото те нравствено са се отделили от нея във всичко или отчасти; той ги кара да изминат три четвърти от пътя, за да влязат отново в нея; на нея й остава да изпълни само останалото.

Наистина спиритизмът опровергава някои вярвания, като например вечност на наказанията, веществен адски огън, личност на дявола и т.н.; но е известно, че тези вярвания, доведени до крайност, са раждали и винаги ще раждат невярващи. Ако спиритизмът, обяснявайки рационално тези и някои други догми, връща към вярата напусналите я, не прави ли той услуга на религията? Във връзка с това един достопочетен свещеник каза: „Спиритизмът те кара да вярваш в нещо; по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо.“



ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА ДУХОВЕТЕ

73. Какво определение може да се даде за духовете?
- Те са разумни същества на мирозданието. Те населяват Вселената извън пределите на материалния свят.
74. Дали духовете са отделни от Божественото същества, или са еманация или част от Божественото и по тази причина се наричат синове или деца Божии?
- Бог ги създава точно така, както човекът създава някаква машина, те са Негови създания; машината е произведение на човека, но не е самия човек. Ти знаеш че когато човек създава нещо прекрасно, полезно, той го нарича своя рожба, свое творение. Същото е и при Бог; ние сме Негови деца, защото сме Негово творение.
93. Равни ли са духовете помежду си, или сред тях съществува някаква йерархия?
- Те имат различни рангове, съобразно степента на постигнатото от тях съвършенство.
94. Има ли определен брой рангове или степен на съвършенство на духовете?
- Техния брой е , защото между тях няма определена разграничителна линия, така че деленето им на рангове може да бъде произволно увеличено или намалено; обаче ако разглеждаме общите характери, можем да ги сведем до три основни.
Към първи ранг можем да отнесем онези, които са постигнали съвършенство – чистите духове; духовете от втори ранг са достигнали средата на възхода; желанието за добро е главната им грижа. Духовете от последния ранг се намират още в долния край на стълбата, това са несъвършените духове. За тях е характерно невежество, желание за зло и всички лоши страсти, които забавят тяхното издигане.
95. Духовете от втори ранг само желанието за добро ли притежават, или имат и силата да го творят?
- Те имат тази сила съобразно степента на своето съвършенство: едни притежават знание, други мъдрост и доброта, но на всички тях им предстои да понесат изпитания.
96. Всички ли духове от трети ранг са по своята същност лоши?
- Не, някои от тях не правят нито добро, нито зло; на други, напротив, злото им доставя удоволствие и те са удовлетворени, когато намерят възможност да го причинят. Има освен това лекомислени и своенравни духове, така наречените „домашни духове“, които са по-скоро безразсъдни, отколкото лоши, на които има доставят удоволствие по-скоро белите, отколкото злобата, които обожават мистификациите и дребните неприятности и с тях се забавляват.



ПРОГРЕСИРАНЕ НА ДУХОВЕТЕ

110. Добри или лоши са по своята природа духовете, или това са едни и същи духове, които стават по-добри в процеса на своето развитие?
- Това са едни и същи духове и те стават по-добри с развитието си: ставайки все по-добри, те преминават от по-нисшия ранг към по-висшия.



111. Били ли са създадени добри духове и други, които са лоши?
- Бог е създал всички духове прости и невежи, т.е. лишени от знание. На всеки от тях той е дал определена задача, с цел да ги просвети и постепенно да ги доведе до съвършенство чрез познаване на истината, за да може в крайна сметка да ги приближи към себе си. Вечното и безоблачно щастие се състои за тях в това съвършенство. Духовете получават тези знания, минавайки през изпитания, определени от Бог. Едни приемат тези изпитания смирено и по-бързо постигат предназначението на своята съдба; други роптаят и по този начин по своя вина остават далеч от обетованото съвършенство и блаженство.

Можем ли в съответствие с това да си представим, че при възникването си духовете приличат на деца, които нищо още не знаят и са лишени от опит, но които малко по малко получават  недостигащите им знания, преминавайки през различни периоди на живота си?
- Да, сравнението е правилно; непослушното дете си остава несъвършено и незнаещо; постепенно, в зависимост от степента на послушание, то научава повече или по-малко; но човешкият живот има своя край, докато животът на духовете се простира до безкрайност.
112. Съществуват ли духове, които завинаги ще си останат в нисшия ранг?
- Не, всички ще станат съвършени; те се променят и ще се изменят, но това продължава дълго, защото, както вече казахме, справедливият и милосърден отец не може завинаги да изгони своите деца. Или ти мислиш, че бог, толкова велик, толкова благ, толкова справедлив – може да се окаже по-лош от вас самите?!
113. Зависи ли от самите духове да ускорят придвижването си към съвършенство?
- Определено – да; те го постигат по-бързо или по-бавно, в зависимост от своето желание и своето подчинение на Божията воля. Нима послушното дете не се изучава по-бързо от непокорното?
114. Може ли духовете да се изродят?
- Не, при своето издигане те започват да разбират какво именно ги дели от съвършенството. Като издържи изпитанието, духът получава знание, което вече не забравя. Той може да остане неподвижен, но назад не върви.
115. Не може ли Бог да избави духовете от изпитанията, които те трябва да изтърпят, за да стигнат до първи ранг?
- Ако бяха създадени направо съвършени, те нямаше да имат никаква заслуга за това, че притежават това съвършенство. Какво е заслугата без борба? Неравенството, съществуващо помежду им, е необходимо за развитието на тяхната личност; и накрая, задачата, която те изпълняват в различните свои рангове, влиза в замисъла на Провидението и служи за поддържане на хармонията във Вселената.
116. Всички ли духове преминават през мъглата на злото, за да стигнат до доброто?
- Не през мъглата на злото, а през мъглата на незнанието.
117. Защо някои духове са вървели по пътя на доброто, а други - по пътя на злото?
- Нима те нямат свободна воля, която прави своя избор? Бог изобщо не е създавал зли духове; той е създал духовете прости и незнаещи, т.е. притежаващи еднаква склонност към добро и зло; тези, които са лоши, стават такива по собствено желание.
118.  По какъв начин духовете при своето образуване, когато все още не притежават самосъзнание, могат да имат свободата на избора между добро и зло? Има ли в тях някакво начало, някаква склонност, която ги тласка по-скоро към един път, отколкото към друг?
- Да, свободата на волята се развива заедно с получаването на самосъзнанието. Но в същото време, не би имало никаква свобода на избора, ако този избор е обусловен от някаква причина, която не зависи от волята на духа. Причината не е у него, тя е извън него, във влиянията, на които той се поддава по силата на собствената си свободна воля. Голям е символът на човешкото падение и първородния грях: едни са се поддали на изкушението, други са устояли на него.

Откъде идват влиянията, които му въздействуват?
- Несъвършените духове се стремят да го завладеят, да господствуват над него: те се радват да видят падението му. Именно това се има предвид при опита да се изобрази Сатаната.

Само при сътворяването на духа ли се оказва това влияние върху него?
- То върви след него в духовния му живот дотогава, докато той не придобие такава власт над себе си, че лошите да се откажат да го завладяват.
119. Защо Бог е позволил духовете да могат да вървят по пътя на злото?
 - Как дръзвате да искате отчет от Бог за Неговите действия? Да не би да мислите, че е във вашите сили да проникнете в Неговите замисли?! Вие можете да си кажете следното: „Мъдростта Божия се състои в свободата, която Той дава на всеки да избира сам, за да може всеки да има заслуга за собствените си дела.
120. Тъй като има духове, които изначално следват пътя на абсолютното добро, докато други - пътя на абсолютното зло, то има ли, следователно, междинни степени между тези две крайности?
-  Да, разбира се, и те представляват огромно множество.
121. Духовете, следващи пътя на злото, ще могат ли да постигнат същата степен на съвършенство като другите?
- Да, но вечността ще бъде за тях по-дълга. Под думата вечност тук трябва да се разбира идеята, която нисшите духове имат за безкрайността на своите страдания, защото не им е дадено да виждат края им и защото тази идея се обновява при всяко ново изпитание, което те трябва да издържат.
122. Духовете, постигнали висша степен, след като са преминали през злото, имат ли по-малка ценност от другите в Божиите очи?
- Бог гледа своите заблудени деца със същото око и ги обича всички тях със същото сърце. Те се смятат за лоши, защото са паднали; преди това те са били само прости духове.
123. Създадени ли са духовете равни помежду си по ум?
- Те са създадени равни, но незнаещи откъде идват, защото е необходимо свободата на волята да се проявява от само себе си. Те се придвижват повече или по-малко бавно по отношение на ума, както и по отношение на нравствеността.



АНГЕЛИ И ДЕМОНИ

124. Съществата, които ние наричаме ангели, архангели, херувими, представляват ли някаква особена категория, различаваща се по природа от всички други духове?
- Не, това са просто чисти духове, истински духове; те са достигнали висшата степен на развитие и съчетават у себе си всички съвършенства.
Думата „ангел“ обикновено се свързва с идеята за нравствено съвършенство; обаче често тя бива използвана без разлика за всички хрисими и лоши същества, които се намират извън пределите на човечеството. Така например казват „светъл ангел“ и „тъмен ангел“, „ангел на светлината“ и „ангел на тъмнината“ в такъв случай „ангел“ е просто синоним на „дух“ или „гений“. Ние тук употребяваме тази дума само в положителното й значение.
125. Минали ли са ангелите през всички степени на развитие?
- Те са минали през всички степени, но както вече казахме, едни са приели задачата си безропотно и са стигнали по-бързо, а други са изгубили повече време, за да стигнат до съвършенството.
126. Ако мнението, че има същества, които са създадени съвършени, е погрешно, защо тогава подобно твърдение можем да открием в преданията на почти всички народи?
- Запомни добре, че твоят свят не съществува цяла вечност и че следователно, много преди той да се появи, духовете вече са достигнали висшата степен; и тогава хората са помислили, че те винаги са били такива.
127. Съществуват ли демони в онзи смисъл, в който се употребява тази дума?
- Ако демоните съществуваха, те биха били Божие създание и нима тогава Бог би бил справедлив и благ, ако е създал нещастни и завинаги потопени в злото същества? Ако съществуват демони, те обитават само твоя несъвършен свят и други подобни на него; това са именно онези лицемерни хора, които превръщат добрия Бог в зъл и отмъстителен Бог и искат да му се харесат с гнусотиите, които правят в Негово име.
Думата „демон“ е въплътила в себе си идеята за злия дух само в съвременното си звучене, тъй като гръцката дума „демон“ означава просто „дух“, „гений“, ,ум“ и обозначава без разлика всички извънтелесни същества, както лошите, така и добрите.

С демоните хората постъпиха така, както и с ангелите: както вярваха в извечно съвършените същества, по същия начин приеха нисшите духове за вечно лоши същества. По такъв начин под думата „демон“ трябва да се разбират нечисти духове. Но това тяхно състояние е преходно. Това са несъвършени духове, роптаещи против изпитанията, на които биват подлагани, и поради това изтърпяващи ги по-дълго от необходимото, но които на свой ред ще достигнат съвършенството, когато имат воля за това. Така че думата „демон“ може да бъде приета в това нейно значение; но тъй като сега я разбират изключително в другия смисъл, тя може да заблуди, заставяйки ни да вярваме в съществуването на особени същества, създадени за зло.

ЦЕЛ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО

128. Какво е предназначението на въплъщението на духовете?
- Бог налага въплъщенията, за да ги доведе до съвършенство: за едни това е изкупление, за други - поръчение. Но за да достигнат до това съвършенство, те трябва да изтърпят всички превратности на телесното съществуване; в това се състои изкуплението. Въплъщението има също и друга цел и това е непосредствено- то включване на .духа във всеобщото дело на съзиданието; за достигане на тази цел той във всеки свят си взима такова тяло, такава система от органи, че те да хармонират с основната материя на дадения свят, за да може да се изпълняват там Божествените заповеди. Всичко е направено така, че съдействувайки на общото дело, той самият да напредва.
129. Имат ли духовете, вървящи от самото начало по пътя на доброто, нужда от въплъщение?
- Всички са създадени прости и несведущи; те се научават в битките и терзанията на телесния живот. Бог, поради своята справедливост, не би могъл да им даде щастие без труд и работа и, следователно, без да са го заслужили.

Но тогава каква е ползата за духовете да следват пътя на доброто, след като това не ги освобождава от несгодите на телесния живот?
- Ползата е тази, че те стигат до целта по-бързо; а несгодите на живота често са следствие от несъвършенството на самия дух; по-малко несъвършенство - по-малко мъчения; който не е завистлив, не е ревнив, не е алчен, не е честолюбив, той няма и да изпитва страданията, породени от тези недостатъци.

ЗА ДУШАТА

130. Какво е душата?
- Въплътен дух.
Какво е била душата, преди да се съедини с тялото?
- Дух.
Значи душите и духовете са едно и също, така ли?
- Да, душите не са нищо друго, освен духове. Преди да се съедини с тялото, душата е едно от разумните същества, населяващи незримия свят и обличащи за известно време плътска обвивка, за да се очистят и да придобият знания и опит.
131. Има ли в човека още нещо, освен душа и тяло?
- Има междинна връзка, съединяваща даушата и тялото.

Каква е природата на тази връзка?
- Полу-материална, т.е. междинна между духа и тялото. И е твърде необходимо тя да бъде именно такава, иначе душата и тялото не биха могли да общуват. Чрез тази връзка духът въздействува върху материята и обратно.



ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

145. Какво става с душата в момента на смъртта?
- Тя става отново дух, т.е. връща се в света на духовете, който е била напуснала за кратко.
146. Запазва ли душата своята индивидуалност след смъртта?
- Да, тя никога не я губи. Какво би станала тя, ако би я изгубила?

По какъв начин душата установява своята индивидуалност, след като вече няма свое материално тяло?
- Тя има освен това присъщ само на нея флуид, който взима от атмосферата на своята планета и който създава външността на последното Т въплъщение: това е нейният перисприт.

Душата нищо ли не отнася оттук със себе си?
- Нищо, освен спомени и желание да отиде в по-добър свят. Тези спомени са сладки или горчиви, в зависимост от това, за какво тя е използувала живота си. Колкото тя е по-чиста, толкова повече разбира, че всичко оставено от нея на земята е дреболия.
147. Какво да мислим за схващането, че след смъртта душата се връща във вселенското цяло?
- Нима множеството духове не представляват някакво цяло? Не е ли това един цял свят? Когато ти се намираш на някакво събрание, ти си съставна част на това събрание и все пак запазваш винаги своята индивидуалност.
148. Какво доказателство можем да имаме за индивидуалността на душата след смъртта?
- Нима нямате това доказателство в получаваните от вас съобщения? Ако не сте слепи, ще видите; и ако не сте глухи, ще чуете, защото много често един глас ви говори, разкривайки пред вас битието на друго същество извън вас.
149. В какъв смисъл трябва да се разбира вечният живот?
- Вечен е животът на духа; животът на тялото е преходен и мимолетен. Когато тялото умира, душата се връща във вечния живот.

Няма ли да бъде по-точно да наречем вечен живота на чистите духове, на онези, които са постигнали такава степен на съвършенство, че вече не им се налага да понасят изпитания?
- Това е по-скоро вечно блаженство; но в края на краищата - само въпрос на думи; наричайте нещата както искате, стига да се разбирате помежду си.

СПИРИТИЧЕН СМУТ

159. Душата, напускайки тялото, веднага ли осъзнава самата себе си?
- Веднага осъзнава себе си – така не може да се каже; тя известно време е объркана.
160. Всички ли духове в еднаква степен и еднакво време изпитват този смут след отделяне на душата от тялото?
-  Не, това зависи от степента на тяхното развитие. Този, който вече се е пречистил, познава себе си почти веднага, защото той се е освободил от материята още докато тялото е било живо, плътският човек, този, чието съзнание не е чисто, значително по-дълго запазва отпечатъка на материята.
161. Оказва ли познаването на спиритизма някакво влияние върху по-голямата или по-малка продължителност на този смут?
- Дори много голямо влияние, тъй като духът предварително е разбирал своето бъдещо положение; но най- голямо влияние все пак има това, че той твори добро и че съвестта му е чиста.

В мига на смъртта поначало всичко е объркано; на душата й трябва някакво време, за да осъзнае себе си. Тя е като замаяна, състоянието й прилича на състоянието на човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и се опитва да разбере какво става с него и къде се намира той. Яснотата на мислите и паметта за миналото се връщат към душата с отслабването на влиянието на материята, от която тя току-що се е освободила, и с разнасянето на своеобразната мъгла, обвила мислите й.

Продължителността на смута, настъпващ след смъртта, е твърде различна; той може да продължи както няколко часа, няколко месеца и даже няколко години. Най-кратък е той за тези, които още приживе са отъждествявали себе си не с тялото, а с духа и затова успяват незабавно да осъзнаят своето положение.

Този смут има частни особености, в зависимост от характера на човека и, което е не по-малко важно - в зависимост от вида смърт. При насилствена смърт (самоубийство, убийство, нещастен случай, нараняване и т.н.) духът е учуден, потресен и не вярва в това, че е умрял. Той упорито твърди това. Но в същото време той вижда тялото си, знае, че това е неговото тяло, но не разбира, че той е отделен от него. Той се устремява към тези, към които е привързан, говори им и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното освобождаване на периспирита, едва тогава духът познава себе си и разбира, че вече не влиза в категорията на живеещите. Това явление е лесно обяснимо. Изненадан от смъртта, духът е поразен от внезапната и рязка промяна, която се извършва в него; за него смъртта е все още синоним на унищожение, на разрушение; а той мисли, вижда, чува и затова не може да смята себе си за мъртъв. Илюзията му се подсилва и от това, сякаш новото му тяло по форма и черти прилича на предишното, но той още не е успял да изучи ефирната му природа. Той предполага, че тялото му е също такова твърдо и плътно като първото; а когато му обръщат внимание върху този факт, той се учудва, че не може да се пипне.

В случаите на колективна смърт тези, които загиват едновременно, не винаги и не веднага се виждат един друг там. В объркването, настъпващо след смъртта, всеки върви по своя път или се занимава само с тези, които го интересуват.

Старото си отива - белезите на промяната

От 1914г. вече сме влезли в епоха, когато всички снегове и ледове са започнали да се топят, тъй като главното на Водолея е чистотата и който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. След  
2 100 години  Земята ще влезе в нова зодия, а сега Водолей ще примири всичко и старото ще отмине.

Един ден цялата Слънчева система ще мине през огън, за да се пречисти. От греховете на хората няма да остане нищо. Сега греховете зависят от особения състав на материята , в която хората живеят. Тая материя е неустойчива и в нея става особен род гниене. В бъдеще тази материя ще кристализира и светът ще се преустрои по особен начин. Тогава грехът ще бъде невъзможен, понеже няма да има такава материя, която да го създава. Веществото ще бъде устойчиво. Тогава ще видите какво значи красота, тогава ще видите кристалните извори на безсмъртието, откъдето излиза живот. Там ще видите, че самата вода е създала материалния живот.

Една разумна Божествена вълна иде и преустройва света. Това, разумното, действа в хората и променя вътрешния ред на техните мисли. Стига хората да излязат от избите си и светлината ще ги намери.

Питат: „По кой начин ще се оправи светът?“ Ето по кой начин: снеговете и ледовете трябва да се стопят, Любовта трябва да изпълни въздуха. Сега влизаш някъде и виждаш, че целият въздух е безлюбие.

Стария живот на Земята е несъвместим с новия.

Днес  частиците на Земята не се движат както едно време. Значи атомите и молекулите на земята са изменили своето движение. Земята е изменила не само посоката си като маса, но тя е изменила и посоката на най-малките си частици.
Каквото става със Земята, същото става и с вас. Много естествено, частиците на Земята влизат и във вашите тела. Значи и във вашите тела става същото движение, същия обрат. Тая е причината, поради която днес всички хора са недоволни. Едно време хората бяха по-доволни.

Винаги при прехода от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.

Сега е преходен период, една култура преминава в друга. Нови царства ще има, старата култура ще отстъпи на новата. Идат изпитания по-големи от сегашните и може да се помогне единствено чрез вяра и молитва. Дошла е буря, не можеш да й кажеш да спре.

Да се молят хората и да бъдат радостни, че ще мине това изпитание. Живееш в къща, която не е била построена добре и се събаря. Коя е причината? Тъй като в миналото не е била съградена както трябва, днес рухва. Същото се отнася и за днешната култура.

Природата е турила пръста си по цяла Европа и чертае. Пръстът й върви, чертае цяла една карта. Хората усещат това и всички се безпокоят. Този пръст чертае и засяга всичко. Какво е влязло в света? Нещо ново е влязло в света, влязла е една разумна сила, която казва на хората:
„Така, както сте живели досега, не трябва да живеете повече!“

Всички трябва да се освободите от старите си навици. Господния ден, който иде, ще бъде ден на такава голяма светлина, пред която нищо няма да се скрие. Казвате: „Дали е дошло времето?“ Закъснели сте.

Искам да остане в душата ви следната мисъл: светът вече влиза в нова епоха, в нова култура. Сегашната епоха заминава.

Начинът, по който е бил граден светът, е временен. Оня строй, който сега имаме е съграден в миналото, бил е погребан в миналото, но за един бъдещ строй природата счита сегашното положение като незадоволително. И природата почти е затворила своите витрини и сега прави рекапитулация, приключва сметките си. При това приключване хората искат да бъдат щастливи. Не могат да бъдат щастливи, понеже има изплащане. Каквото си дал и взел – всичко се изплаща. При новата форма, в бъдеще, не може да има даване и вземане. Ако някои от вас искате да бъдете щастливи, това е невъзможно, късно сте дошли. Не искам да ви обезсърчавам – най-дебелите дрехи ви трябват, сняг ще има, вятър, безпаричие, болести, тъмнина, смущения отвътре и отвън, свещи ще ви трябват за вечерно време. Това са и буквални и иносказателни работи, без иносказание не може. Всяка математическа формула – това е иносказание.


Тук ще се отклоня за малко – Учителя предупреждава за нещо много важно. За времената,  които идват ще са ни нужни много нови сили и умения, ново осъзнаване.

*“свещи за вечерно време“ – символ на светлината, на ценностите и силата ни, онова, което ще ни даде светлина в миговете на най-непрогледна тъмнина в живота. Заради това се развиваме и придобиваме нови качества, за това ни се дават и страданията, подготвят ни и развиват силата ни... защото всичко това ни е нужно и ще дойде ден, когато всичко ще трябва да впрегнем в едно усилие за да останем в светлината. Ако нямаше да дойде и такъв изпитателен момент, нямаше да ни е нужна всичката тази подготовка! 

Сегашните хора желаят да живеят спокойно и богато, всички да бъдат задоволени, съществува усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили. Сега е невъзможно да се изразят – сега е настанала есента на тази епоха. Следователно преградите ще си останат прегради. Всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато бе участта на големите животни – мамонтите.Когато се измени оста на Земята, северния полюс се промени, изгуби своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания – всичко това ще бъде пометено като тези големи животни.

Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тия нови образи, няма да остане и помен от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане“. Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен.

Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници – всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.

Някога имаше грамадни животни по 20 метра дълги. Природата ги изпрати в духовния свят. Сега големите животни от миналото са у нас – това са нашите ненаситни желания. Но каквито и да са нашите желания, след години нищо няма да остане – всичко ще си замине. И Слънцето ще се измени, и Луната, и звездите, и ще се появи нещо ново. Жителите на новата Земя ще бъдат други.

Никога светът не е имал толкова много знания и никога не е бил толкова жесток, колкото сега.

Нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. Трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат по закона ан необходимостта, насилствено.

Сегашното общество е вече към края си. Тоя цикъл свършва вече и всички хора са поставени на изпит.

Какво ще стане със света, за това Бог си има план. Христос посочи признаците, по които се познава когато ще бъде това – всякога, когато хората не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Но Божествения план, който съществува, нищо не е в състояние да го промени.

Христос говори сега на европейските народи: „Ако вие  приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение, но ако вие отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие.“ Под Земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата... каквато светът не помни, каквато никога не е виждал.

На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т.е. Любовта дойде в света, тя ще произведе такива страшни земетресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под дървото на живота и още тук, на Земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на Небето, но на Земята. Господ иде чрез огън да изчисти Земята, да събере старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани всяка злоба и омраза.

Народите сега вървят по погрешен път като гледат един друг да се отслабват. Ако не се примирят, ще станат и големи революции, защото няма да има правилно управление и гладът ще се чувства.

Христос дойде на Земята с велика мисия. Той искаше да покаже на съвременните европейски народи как трябва да постъпват. Всичко, което проповядваше Христос на времето си, се отнасяше за сегашните времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голяма криза. Ако искате да се освободите от тази криза,единственото разрешение седи в това, което проповядвам. Ако приложите Моето учение, вие ще се избавите от голяма катастрофа, не приложите ли Учението ми, катастрофата е неминуема.

Сега вие сте закъсали по единствената причина, че сте оставили всичко на Бога и казвате: „Като дойде Христос, Той всичко ще уреди.“ Христос дойде, но какво уреди? Тъй както хората разбират уреждането на нещата, Той нищо не уреди. Той дойде и Римската империя го разпна. После Христос дойде в 1914 г., но 6 милиона души измряха. Той им каза: „Не се бийте!“, но те не Го послушаха. Той ще дойде и в следващата война. Хората сега се приготвят и ако се отвори една война ще измрат около 50 милиона души. Ако и тогава не проумеят, ще се отвори нова война, още по-ожесточена, в която ще умрат 550 милиона души. Това не го искам аз, но казва, че човешките мисли, чувства и постъпки определят тази война, в която ще измрат не по малко от 50 милиона души. Ако и тогава не проумеят, ще дойде по-страшна война. След нея вече няма да воюват, защото ще стане такова чудо, каквото хората никога не са очаквали. Тогава ще се прекъснат всички съобщения, железниците, телеграфите, телефоните и ще минат най-малко 100 години, за да могат да се възстановят отношенията на един народ с друг. До това време те ще бъдат съвършено изолирани. Това не го предсказвам аз, но пророците от целия свят, от Англия, от Америка, от Германия, от Франция, Китай, Япония, отвсякъде предсказват това, което ще стане (15 Януари 1933г.)

Когато говореше на учениците си, Христос им казваше: „Пазете се от живота на Лотовата жена“. Кой е тоя живот? Старият.

Някои от вас казват: „Да се върнем към старото, не сме готови още за нов живот.“

В какво се заключава старото?

Посетете скотобойните, бойните полета, химическите лаборатории, ще видите за какво се готвят хората. Навсякъде ще видите разрушения, изтребления и насилия. Това е стария живот.
Религиозните хора изтребват религиозни, учени изтребват учени, жени изтребват жени, мъже изтребват мъже. Богати се бият с богати, бедни – с бедни. Целия свят е във военно положение. След това казват: „Така е писано, така е казал Господ.“ Това било Христово учение! Това били християни! Не, това са утайка от старата култура, което е пред своя край. Това, което преживяваме днес и усещаме, че тежи над главите ни, е карма на цялото човечество. Това е дълг, който трябва да изплатим. Всички ще бъдем засегнати от общата карма на човечеството. Всеки ще понесе нещо от нея.

Днес Господ глобява всички народи, както и цялото човечество за непослушанието им. Разумният, разумното в света, изобщо никога не може да се надхитри. Земята е много умна. Това, с което ти си работил, в края на краищата тя ще си го вземе, даже с лихвите му. Вие трябва да знаете, че всичко, което сте взели контрабанда, ще ви се вземе на последната митница. ((важно - за всички, които са гледали и чели материали и се страхуват от световен Елит, пръсканията в небето - кемтрейлс, световни правителства и заговори срещу човечеството, и т.н., обърнете внимание какво се казва в горния цитат. И спете спокойно, с малко повече вяра в Този, Който ни е създал и в Разумната Природа. Сам човек до никъде не стига. Но с Бога в себе си нищо не може да го засегне истински. Никой не е по-силен от Този, Който е създал Всичко. Имайте упование в Бога. Няма друга печеливша страна в тази ситуация))

Всички философствания, всички науки трябва да се видоизменят. Вече е изготвен план. Човечеството не може да живее в тия дрипели. Кармата на европейските народи е назряла. Тоя катаклизъм, който ще дойде, ще бъде социален и природен. Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си. Невидимият свят е решил.

Това положение, през което сега минава светът, е трансформиране от едно състояние в друго. И съвременните учени хора почват да го забелязват. Онзи лед, по който вие сте играли досега, почва да се топи и изгубва своята твърдост... не можете вече да играете с вашите кънки по него и почвате да потъвате. Всичкия лед постепенно се топи и остава водата, а в тази вода не сте се научили да плавате.

Най-много след 200 години всякакво братство, всякакво роднинство между хората, които са били свързани по плът, ще изчезне.

Връзката между хората, родени от Бога, ще продължи най-малко 25 хиляди години.  Това постоянство ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа, да завършат своята работа.

Как ще се разреши кармата на народите?
Много просто, невидимия свят има начини да разреши тоя въпрос. Той е предвидил едно голямо преселение на народите от изток към запад и след това от запад към изток. Това велико преселение на народите ще стане първо в невидимия свят. Така убитите германци от руснаците ще се преродят след време в Русия. Така също и убитите руснаци от германците ще се преродят в Германия. Като изминат няколко десетилетия и току виж, че след 45 години, като израснат тия поколения, ще установят че в себе си нямат помежду си омразата на предишните поколения.

Така природата решава тоя въпрос първо в семейството: родителите раждат своите врагове и чрез отглеждането им и възпитанието на децата си те се разплащат кармично. Няма родител, който да не обича децата си. По същия начин,народите в тая война след 45 години ще се разплатят.

Народите трябва да си простят дълговете и да започнат наново нов живот. Всеки 45 години всичко се връща. По закона на Мойсея земята след 45 години владение се връща на собственика й. Робът е такъв до 45 години и след това става свободен. (19 май 1944г.)
Сега е Второто пришествие, „края на века“, всички тези неща са писани в Матей – 21 гл. и в Данаила – 12 гл. Те се отнасят за сегашните времена. Тия времена, ако не се съкратят, ни една плът не би се избавила. Но заради избраните тези дни ще се съкратят. Ще станат големи кръвопролития. В много държави ще има граждански войни, но която е по-близо до Бога, по-лесно ще мине. Тогава силите небесни ще се възмутят, ще дойдат големи земетресения – къде е суша, ще стане море. Тия, които се спасят след тия страдания, ще влязат в Царството Божие.

Има неща, които са непоправими. Така, както сега хората мислят и живеят, светът няма да се оправи, десет пъти повече ще се развали, ще затъне в по-голям безпорядък, но няма да се оправи. Ако хората не добият ново разбиране, ако не внесат Божествена Любов, Мъдрост и Истина, в света иде катастрофа.

Казано е в Писанието: „Да се молим, за да се съкратят дните на злото“. Ако тия дни не се съкратят, зло ни очаква. Кога ще се съкратят тия дни? Когато добрите хора приложат Любовта.

Сега се заражда противоречие какво е писано в Библията. Всеки може да оспорва какво е писано в тази Библия. Смешно, нищо не е написано в тази Библия! Много малко работи са писани. Има една друга голяма Библия, за която трябват най-малко десетина хиляди години да прочетем само половината от нея. Трябват 20 хиляди години да прочетеш цялата Библия. Има и картини вътре. Всички тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да я изучиш и да я опознаеш. Сега някой прочел Библията и дошъл до Откровението. До Откровението дошъл, друга манджа не яде.

Казва: „Слънцето ще потъмнее, Луната ще потъмнее“. Слънцето е емблема на държавата, на светската власт. Когато се казва, че Слънцето ще потъмнее, значи властта на всички държави ще потъмнее. Когато се казва, че Луната ще потъмнее, значи всички религиозни вярвания ще потъмнеят. Когато се говори, че всички звезди ще паднат от небето, това са великите хора, които ще паднат. Това са уподобления.

Писанието казва: „Луната ще потъмнее и Слънцето няма да дава светлината си“. Вие мислите че Луната и Слънцето ще потъмнеят. Лъжете се. Слънцето има да си свети милиони години. Ако чакате да потъмнее, това няма да го бъде. Но Слънцето е емблема на един порядък, който трябва да се смени. И Луната е емблема на един човешки порядък, който също трябва да се смени. Луната показва, че и религиозните вярвания на хората ще се сменят. А пък Слънцето е държавният строй. Слънцето на Римската империя залезе. Римската империя потъмня и римската религия потъмня. И на тяхно място се явиха други. И сегашния порядък ще се измени. Когато хората бъдат готови, законът на възпитанието ще се измени. Дотогава всички хора трябва да възприемат едно ново разбиране.

Слънцето е Любовта. Слънцето ще потъмнее в края на обществата, в църквата, навсякъде Любовта ще потъмнее и всеки ще мисли само за себе си. Туй е Слънцето, което дава живот, а Луната показва вярата и вярата на хората ще отслабне, хората няма да вярват един на друг.
„Звездите ще паднат“, подразбирай, че тия хора няма да имат толкова знание. Учените хора ще изгубят посоката и няма да знаят какво да правят. Това са звездите. В умствения живот великите хора няма да имат авторитет.

Всички религиозни форми ще изгубят смисъла си и религиозните хора ще имат ново понятие за Бога.

Иде огънят! Който няма Любов, нищо няма да остане от него. Нищо няма да остане от европейските държави. Няма да мине много време, ще проверите това, което ви казвам. Само любовта ще ви спаси. Думите на пророка ще се чуят. Нищо няма да остане от плановете на европейската политика. Това трябва да го знаят европейските дипломати. Нищо няма да остане от сегашните религии и църкви. Камък на камък няма да остане! Любовта ще разруши всичко старо. След това ние ще започнем да градим.

Преди 2 хиляди години Христос  се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Вече 2 хиляди години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва.

Новото ще дойде като зазоряване. И да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сърца. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.


Тъй както говоря, аз не искам да засегна вашите вярвания, защото аз зная, че в миналите си съществувания вие сте имали съвсем други вярвания, друго верую, а в бъдеще няма да вярвате в това, в което днес вярвате. 
Не че сегашните вярвания не са прави, но те представят една малка пъпчица. Всяка една пъпчица трябва да цъфне, да даде плод, за да видите съдържанието на вашето верую. Ние говорим за Любовта. Любовта ви още не е разцъфнала, животът ви още не е разцъфтял, светлината още не е разцъфтяла – те са в зародиш, те са една пъпка, която чака своето време, което ние наричаме идване на Царството Божие на Земята. Тази Земя трябва да мине през огън, да се очисти и всички грешни хора да се изправят. От тези грешни хора няма да остане помен – нищо от техните картини, нищо от техните произведения, всичко е до време. И болници, и къщи, и църкви, и на младите булки огърлиците, всичко това ще отиде.
Казвате: „Страшно е!“

Не, аз казвам: когато една болница е служила за болни около 30 години, минали са разни болести, проказа и ред други, тя трябва да се изгори, нищо да не остане от нея и след 20 години на това място да се съгради църква.

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече от тук надолу не може да се слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма да може надолу да слиза, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може – да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. Като казваме, че всички богати хора трябва да се откажат от богатствата си, това означава: да носи само толкова, колкото може да изнесе на върха. Само то е негово. Всичко друго ще остане. „Ама няма ли да има слуги?“ Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то си е за тях.

Сега вие казвате: „Ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви  чувствата на хората“. Когато хората станат умни, когато Любовта ще ги свързва със света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие, да си помагат тъй, както клетките в един организъм, тогава може да има и друг резултат. Понятието за Бога тогава няма да бъде като сегашното. Ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и тогава ще Го разпознаят – от малко до голямо. Богатият няма да си държи парите затворени в касата както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, ще те остави с онова, с което ти си роден.

Като ви говоря това мнозина от вас се плашат, представят си нещата страшно. Казвам: не мислете, че това, което говоря ще стане още сега. Не, това са само проекти. Има известни пророчества, които са предсказани още в старо време, но не са се сбъднали; има пророчества, предсказани в по-скорошно време, и те не са се сбъднали. Въпросът е: как можем да се избавим от тези пророчества, т.е. от това, което има да стане? И да се страхуваме и да не се страхуваме, това което ще стане, ще стане. Разликата е само в това: ако човек умира със страх, ще се мъчи повече; ако умира без страх, няма да се мъчи толкова, ще умре по-спокойно. Това е, което може да се придобие.

Новото, което иде в света, вие ще го посрещнете. Вие сте длъжни да го посрещнете по един или друг начин. Иде пролетта – и болният, и здравият ще излязат да я посрещнат. Болният ще охка и така ще я посрещне. Но ако болният е разумен, той ще стане от кревата си и ще оздравее през пролетта; ако пък не е разумен, той не може да се ползва. Та казвам: туй, което идва в света на всички хора ще даде условия да подобрят своето положение. Здравите ще станат по-здрави, болните ще оздравеят.

из "Второто пришествие" 
Петър Дънов