Произход на духовете, прогресиране, цел на въплъщението, душата след смъртта

Откъс от спиритични сесии на френския философ Алан Кардек
"Книга на Духовете"

Кое наричаме спиритизъм?

Наставленията, дадени от духовете от висш ранг относно неща засягащи човечеството, техните отговори на зададените им въпроси, събрани и старателно подредени, представляват цялото нравствено и философско учение под названието СПИРИТИЗЪМ.

Спиритизмът не е ново откритие; фактите и началото, върху които той се опира се губят в дълбока древност, защото намираме неговите следи във вярванията на всички народи, във всички религии, у много духовни и светски писатели.

Самото учение, преподавано днес от духовете не съдържа нищо ново; ние го намираме откъслечно у много философи: индийски, египетски и гръцки, а като цяло – в учението на Христос. Каква е тогава ползата от спиритизма? – Той потвърждава с нови аргументи и доказва с факти истини, които не са били признати или са били зле разбрани, възстановявайки истинския им смисъл, който е бил тълкуван неправилно.

От религиозна гледна точка спиритизмът се основава на фундаменталните истини на всички религии: на съществуването на Бог, съществуването на душата, безсмъртието, наградата и наказанието в бъдеще, но той няма никакво особено богослужение. 

Неговата цел е да докаже на невярващите или на съмняващите се, че душата съществува, че тя надживява тялото, че след смъртта тя понася последствията от доброто и злото, извършени от нея по време на телесния живот, тези истини се съдържат и във всички религии. 

Като вяра в духовете, спиритизма принадлежи еднакво на всички религии и на всички народи, защото навсякъде, където има хора, има и души (духове), защото техните прояви са съществували винаги и защото разказите за тях се намират във всички религии без изключение. И така може да си гръцки ортодокс или римски католик, протестант, евреин или мюсюлманин и да вярваш в проявите на духовете, следователно – да бъдеш и спиритист, и това се доказва от факта, че спиритизма има съмишленици във всички религии и духовни учения. Като нравствено учение спиритизмът е християнско учение, защото е развитие и приложение на учението на Христос – едно чисто учение, чието превъзходство не се оспорва от никого; очевидно доказателство, че това учение е закон Божи; неговата нравственост е достъпна за всички.

Спиритизмът, бидейки независим от всякакъв вид богослужение, без да препоръчва нито едно от тях и без да се занимава с особени догми, не е особена религия, защото той няма своите свещеници, нито своите храмове. На тези, които питат добре ли правят, като се придържат към определени обреди, той отговаря: „Ако мислите, че съвестта ви изисква това, изпълнявайте ги: Бог винаги възнаграждава намеренията.“

С една дума, той на никого не се налага насила; той не се обръща към вярващите, които се задоволяват със своята вяра, а към големия брой съмняващи се и невярващи; той не ги отнема от Църквата, защото те нравствено са се отделили от нея във всичко или отчасти; той ги кара да изминат три четвърти от пътя, за да влязат отново в нея; на нея й остава да изпълни само останалото.

Наистина спиритизмът опровергава някои вярвания, като например вечност на наказанията, веществен адски огън, личност на дявола и т.н.; но е известно, че тези вярвания, доведени до крайност, са раждали и винаги ще раждат невярващи. Ако спиритизмът, обяснявайки рационално тези и някои други догми, връща към вярата напусналите я, не прави ли той услуга на религията? Във връзка с това един достопочетен свещеник каза: „Спиритизмът те кара да вярваш в нещо; по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо.“



ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА ДУХОВЕТЕ

73. Какво определение може да се даде за духовете?
- Те са разумни същества на мирозданието. Те населяват Вселената извън пределите на материалния свят.
74. Дали духовете са отделни от Божественото същества, или са еманация или част от Божественото и по тази причина се наричат синове или деца Божии?
- Бог ги създава точно така, както човекът създава някаква машина, те са Негови създания; машината е произведение на човека, но не е самия човек. Ти знаеш че когато човек създава нещо прекрасно, полезно, той го нарича своя рожба, свое творение. Същото е и при Бог; ние сме Негови деца, защото сме Негово творение.
93. Равни ли са духовете помежду си, или сред тях съществува някаква йерархия?
- Те имат различни рангове, съобразно степента на постигнатото от тях съвършенство.
94. Има ли определен брой рангове или степен на съвършенство на духовете?
- Техния брой е , защото между тях няма определена разграничителна линия, така че деленето им на рангове може да бъде произволно увеличено или намалено; обаче ако разглеждаме общите характери, можем да ги сведем до три основни.
Към първи ранг можем да отнесем онези, които са постигнали съвършенство – чистите духове; духовете от втори ранг са достигнали средата на възхода; желанието за добро е главната им грижа. Духовете от последния ранг се намират още в долния край на стълбата, това са несъвършените духове. За тях е характерно невежество, желание за зло и всички лоши страсти, които забавят тяхното издигане.
95. Духовете от втори ранг само желанието за добро ли притежават, или имат и силата да го творят?
- Те имат тази сила съобразно степента на своето съвършенство: едни притежават знание, други мъдрост и доброта, но на всички тях им предстои да понесат изпитания.
96. Всички ли духове от трети ранг са по своята същност лоши?
- Не, някои от тях не правят нито добро, нито зло; на други, напротив, злото им доставя удоволствие и те са удовлетворени, когато намерят възможност да го причинят. Има освен това лекомислени и своенравни духове, така наречените „домашни духове“, които са по-скоро безразсъдни, отколкото лоши, на които има доставят удоволствие по-скоро белите, отколкото злобата, които обожават мистификациите и дребните неприятности и с тях се забавляват.



ПРОГРЕСИРАНЕ НА ДУХОВЕТЕ

110. Добри или лоши са по своята природа духовете, или това са едни и същи духове, които стават по-добри в процеса на своето развитие?
- Това са едни и същи духове и те стават по-добри с развитието си: ставайки все по-добри, те преминават от по-нисшия ранг към по-висшия.



111. Били ли са създадени добри духове и други, които са лоши?
- Бог е създал всички духове прости и невежи, т.е. лишени от знание. На всеки от тях той е дал определена задача, с цел да ги просвети и постепенно да ги доведе до съвършенство чрез познаване на истината, за да може в крайна сметка да ги приближи към себе си. Вечното и безоблачно щастие се състои за тях в това съвършенство. Духовете получават тези знания, минавайки през изпитания, определени от Бог. Едни приемат тези изпитания смирено и по-бързо постигат предназначението на своята съдба; други роптаят и по този начин по своя вина остават далеч от обетованото съвършенство и блаженство.

Можем ли в съответствие с това да си представим, че при възникването си духовете приличат на деца, които нищо още не знаят и са лишени от опит, но които малко по малко получават  недостигащите им знания, преминавайки през различни периоди на живота си?
- Да, сравнението е правилно; непослушното дете си остава несъвършено и незнаещо; постепенно, в зависимост от степента на послушание, то научава повече или по-малко; но човешкият живот има своя край, докато животът на духовете се простира до безкрайност.
112. Съществуват ли духове, които завинаги ще си останат в нисшия ранг?
- Не, всички ще станат съвършени; те се променят и ще се изменят, но това продължава дълго, защото, както вече казахме, справедливият и милосърден отец не може завинаги да изгони своите деца. Или ти мислиш, че бог, толкова велик, толкова благ, толкова справедлив – може да се окаже по-лош от вас самите?!
113. Зависи ли от самите духове да ускорят придвижването си към съвършенство?
- Определено – да; те го постигат по-бързо или по-бавно, в зависимост от своето желание и своето подчинение на Божията воля. Нима послушното дете не се изучава по-бързо от непокорното?
114. Може ли духовете да се изродят?
- Не, при своето издигане те започват да разбират какво именно ги дели от съвършенството. Като издържи изпитанието, духът получава знание, което вече не забравя. Той може да остане неподвижен, но назад не върви.
115. Не може ли Бог да избави духовете от изпитанията, които те трябва да изтърпят, за да стигнат до първи ранг?
- Ако бяха създадени направо съвършени, те нямаше да имат никаква заслуга за това, че притежават това съвършенство. Какво е заслугата без борба? Неравенството, съществуващо помежду им, е необходимо за развитието на тяхната личност; и накрая, задачата, която те изпълняват в различните свои рангове, влиза в замисъла на Провидението и служи за поддържане на хармонията във Вселената.
116. Всички ли духове преминават през мъглата на злото, за да стигнат до доброто?
- Не през мъглата на злото, а през мъглата на незнанието.
117. Защо някои духове са вървели по пътя на доброто, а други - по пътя на злото?
- Нима те нямат свободна воля, която прави своя избор? Бог изобщо не е създавал зли духове; той е създал духовете прости и незнаещи, т.е. притежаващи еднаква склонност към добро и зло; тези, които са лоши, стават такива по собствено желание.
118.  По какъв начин духовете при своето образуване, когато все още не притежават самосъзнание, могат да имат свободата на избора между добро и зло? Има ли в тях някакво начало, някаква склонност, която ги тласка по-скоро към един път, отколкото към друг?
- Да, свободата на волята се развива заедно с получаването на самосъзнанието. Но в същото време, не би имало никаква свобода на избора, ако този избор е обусловен от някаква причина, която не зависи от волята на духа. Причината не е у него, тя е извън него, във влиянията, на които той се поддава по силата на собствената си свободна воля. Голям е символът на човешкото падение и първородния грях: едни са се поддали на изкушението, други са устояли на него.

Откъде идват влиянията, които му въздействуват?
- Несъвършените духове се стремят да го завладеят, да господствуват над него: те се радват да видят падението му. Именно това се има предвид при опита да се изобрази Сатаната.

Само при сътворяването на духа ли се оказва това влияние върху него?
- То върви след него в духовния му живот дотогава, докато той не придобие такава власт над себе си, че лошите да се откажат да го завладяват.
119. Защо Бог е позволил духовете да могат да вървят по пътя на злото?
 - Как дръзвате да искате отчет от Бог за Неговите действия? Да не би да мислите, че е във вашите сили да проникнете в Неговите замисли?! Вие можете да си кажете следното: „Мъдростта Божия се състои в свободата, която Той дава на всеки да избира сам, за да може всеки да има заслуга за собствените си дела.
120. Тъй като има духове, които изначално следват пътя на абсолютното добро, докато други - пътя на абсолютното зло, то има ли, следователно, междинни степени между тези две крайности?
-  Да, разбира се, и те представляват огромно множество.
121. Духовете, следващи пътя на злото, ще могат ли да постигнат същата степен на съвършенство като другите?
- Да, но вечността ще бъде за тях по-дълга. Под думата вечност тук трябва да се разбира идеята, която нисшите духове имат за безкрайността на своите страдания, защото не им е дадено да виждат края им и защото тази идея се обновява при всяко ново изпитание, което те трябва да издържат.
122. Духовете, постигнали висша степен, след като са преминали през злото, имат ли по-малка ценност от другите в Божиите очи?
- Бог гледа своите заблудени деца със същото око и ги обича всички тях със същото сърце. Те се смятат за лоши, защото са паднали; преди това те са били само прости духове.
123. Създадени ли са духовете равни помежду си по ум?
- Те са създадени равни, но незнаещи откъде идват, защото е необходимо свободата на волята да се проявява от само себе си. Те се придвижват повече или по-малко бавно по отношение на ума, както и по отношение на нравствеността.



АНГЕЛИ И ДЕМОНИ

124. Съществата, които ние наричаме ангели, архангели, херувими, представляват ли някаква особена категория, различаваща се по природа от всички други духове?
- Не, това са просто чисти духове, истински духове; те са достигнали висшата степен на развитие и съчетават у себе си всички съвършенства.
Думата „ангел“ обикновено се свързва с идеята за нравствено съвършенство; обаче често тя бива използвана без разлика за всички хрисими и лоши същества, които се намират извън пределите на човечеството. Така например казват „светъл ангел“ и „тъмен ангел“, „ангел на светлината“ и „ангел на тъмнината“ в такъв случай „ангел“ е просто синоним на „дух“ или „гений“. Ние тук употребяваме тази дума само в положителното й значение.
125. Минали ли са ангелите през всички степени на развитие?
- Те са минали през всички степени, но както вече казахме, едни са приели задачата си безропотно и са стигнали по-бързо, а други са изгубили повече време, за да стигнат до съвършенството.
126. Ако мнението, че има същества, които са създадени съвършени, е погрешно, защо тогава подобно твърдение можем да открием в преданията на почти всички народи?
- Запомни добре, че твоят свят не съществува цяла вечност и че следователно, много преди той да се появи, духовете вече са достигнали висшата степен; и тогава хората са помислили, че те винаги са били такива.
127. Съществуват ли демони в онзи смисъл, в който се употребява тази дума?
- Ако демоните съществуваха, те биха били Божие създание и нима тогава Бог би бил справедлив и благ, ако е създал нещастни и завинаги потопени в злото същества? Ако съществуват демони, те обитават само твоя несъвършен свят и други подобни на него; това са именно онези лицемерни хора, които превръщат добрия Бог в зъл и отмъстителен Бог и искат да му се харесат с гнусотиите, които правят в Негово име.
Думата „демон“ е въплътила в себе си идеята за злия дух само в съвременното си звучене, тъй като гръцката дума „демон“ означава просто „дух“, „гений“, ,ум“ и обозначава без разлика всички извънтелесни същества, както лошите, така и добрите.

С демоните хората постъпиха така, както и с ангелите: както вярваха в извечно съвършените същества, по същия начин приеха нисшите духове за вечно лоши същества. По такъв начин под думата „демон“ трябва да се разбират нечисти духове. Но това тяхно състояние е преходно. Това са несъвършени духове, роптаещи против изпитанията, на които биват подлагани, и поради това изтърпяващи ги по-дълго от необходимото, но които на свой ред ще достигнат съвършенството, когато имат воля за това. Така че думата „демон“ може да бъде приета в това нейно значение; но тъй като сега я разбират изключително в другия смисъл, тя може да заблуди, заставяйки ни да вярваме в съществуването на особени същества, създадени за зло.

ЦЕЛ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО

128. Какво е предназначението на въплъщението на духовете?
- Бог налага въплъщенията, за да ги доведе до съвършенство: за едни това е изкупление, за други - поръчение. Но за да достигнат до това съвършенство, те трябва да изтърпят всички превратности на телесното съществуване; в това се състои изкуплението. Въплъщението има също и друга цел и това е непосредствено- то включване на .духа във всеобщото дело на съзиданието; за достигане на тази цел той във всеки свят си взима такова тяло, такава система от органи, че те да хармонират с основната материя на дадения свят, за да може да се изпълняват там Божествените заповеди. Всичко е направено така, че съдействувайки на общото дело, той самият да напредва.
129. Имат ли духовете, вървящи от самото начало по пътя на доброто, нужда от въплъщение?
- Всички са създадени прости и несведущи; те се научават в битките и терзанията на телесния живот. Бог, поради своята справедливост, не би могъл да им даде щастие без труд и работа и, следователно, без да са го заслужили.

Но тогава каква е ползата за духовете да следват пътя на доброто, след като това не ги освобождава от несгодите на телесния живот?
- Ползата е тази, че те стигат до целта по-бързо; а несгодите на живота често са следствие от несъвършенството на самия дух; по-малко несъвършенство - по-малко мъчения; който не е завистлив, не е ревнив, не е алчен, не е честолюбив, той няма и да изпитва страданията, породени от тези недостатъци.

ЗА ДУШАТА

130. Какво е душата?
- Въплътен дух.
Какво е била душата, преди да се съедини с тялото?
- Дух.
Значи душите и духовете са едно и също, така ли?
- Да, душите не са нищо друго, освен духове. Преди да се съедини с тялото, душата е едно от разумните същества, населяващи незримия свят и обличащи за известно време плътска обвивка, за да се очистят и да придобият знания и опит.
131. Има ли в човека още нещо, освен душа и тяло?
- Има междинна връзка, съединяваща даушата и тялото.

Каква е природата на тази връзка?
- Полу-материална, т.е. междинна между духа и тялото. И е твърде необходимо тя да бъде именно такава, иначе душата и тялото не биха могли да общуват. Чрез тази връзка духът въздействува върху материята и обратно.



ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

145. Какво става с душата в момента на смъртта?
- Тя става отново дух, т.е. връща се в света на духовете, който е била напуснала за кратко.
146. Запазва ли душата своята индивидуалност след смъртта?
- Да, тя никога не я губи. Какво би станала тя, ако би я изгубила?

По какъв начин душата установява своята индивидуалност, след като вече няма свое материално тяло?
- Тя има освен това присъщ само на нея флуид, който взима от атмосферата на своята планета и който създава външността на последното Т въплъщение: това е нейният перисприт.

Душата нищо ли не отнася оттук със себе си?
- Нищо, освен спомени и желание да отиде в по-добър свят. Тези спомени са сладки или горчиви, в зависимост от това, за какво тя е използувала живота си. Колкото тя е по-чиста, толкова повече разбира, че всичко оставено от нея на земята е дреболия.
147. Какво да мислим за схващането, че след смъртта душата се връща във вселенското цяло?
- Нима множеството духове не представляват някакво цяло? Не е ли това един цял свят? Когато ти се намираш на някакво събрание, ти си съставна част на това събрание и все пак запазваш винаги своята индивидуалност.
148. Какво доказателство можем да имаме за индивидуалността на душата след смъртта?
- Нима нямате това доказателство в получаваните от вас съобщения? Ако не сте слепи, ще видите; и ако не сте глухи, ще чуете, защото много често един глас ви говори, разкривайки пред вас битието на друго същество извън вас.
149. В какъв смисъл трябва да се разбира вечният живот?
- Вечен е животът на духа; животът на тялото е преходен и мимолетен. Когато тялото умира, душата се връща във вечния живот.

Няма ли да бъде по-точно да наречем вечен живота на чистите духове, на онези, които са постигнали такава степен на съвършенство, че вече не им се налага да понасят изпитания?
- Това е по-скоро вечно блаженство; но в края на краищата - само въпрос на думи; наричайте нещата както искате, стига да се разбирате помежду си.

СПИРИТИЧЕН СМУТ

159. Душата, напускайки тялото, веднага ли осъзнава самата себе си?
- Веднага осъзнава себе си – така не може да се каже; тя известно време е объркана.
160. Всички ли духове в еднаква степен и еднакво време изпитват този смут след отделяне на душата от тялото?
-  Не, това зависи от степента на тяхното развитие. Този, който вече се е пречистил, познава себе си почти веднага, защото той се е освободил от материята още докато тялото е било живо, плътският човек, този, чието съзнание не е чисто, значително по-дълго запазва отпечатъка на материята.
161. Оказва ли познаването на спиритизма някакво влияние върху по-голямата или по-малка продължителност на този смут?
- Дори много голямо влияние, тъй като духът предварително е разбирал своето бъдещо положение; но най- голямо влияние все пак има това, че той твори добро и че съвестта му е чиста.

В мига на смъртта поначало всичко е объркано; на душата й трябва някакво време, за да осъзнае себе си. Тя е като замаяна, състоянието й прилича на състоянието на човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и се опитва да разбере какво става с него и къде се намира той. Яснотата на мислите и паметта за миналото се връщат към душата с отслабването на влиянието на материята, от която тя току-що се е освободила, и с разнасянето на своеобразната мъгла, обвила мислите й.

Продължителността на смута, настъпващ след смъртта, е твърде различна; той може да продължи както няколко часа, няколко месеца и даже няколко години. Най-кратък е той за тези, които още приживе са отъждествявали себе си не с тялото, а с духа и затова успяват незабавно да осъзнаят своето положение.

Този смут има частни особености, в зависимост от характера на човека и, което е не по-малко важно - в зависимост от вида смърт. При насилствена смърт (самоубийство, убийство, нещастен случай, нараняване и т.н.) духът е учуден, потресен и не вярва в това, че е умрял. Той упорито твърди това. Но в същото време той вижда тялото си, знае, че това е неговото тяло, но не разбира, че той е отделен от него. Той се устремява към тези, към които е привързан, говори им и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното освобождаване на периспирита, едва тогава духът познава себе си и разбира, че вече не влиза в категорията на живеещите. Това явление е лесно обяснимо. Изненадан от смъртта, духът е поразен от внезапната и рязка промяна, която се извършва в него; за него смъртта е все още синоним на унищожение, на разрушение; а той мисли, вижда, чува и затова не може да смята себе си за мъртъв. Илюзията му се подсилва и от това, сякаш новото му тяло по форма и черти прилича на предишното, но той още не е успял да изучи ефирната му природа. Той предполага, че тялото му е също такова твърдо и плътно като първото; а когато му обръщат внимание върху този факт, той се учудва, че не може да се пипне.

В случаите на колективна смърт тези, които загиват едновременно, не винаги и не веднага се виждат един друг там. В объркването, настъпващо след смъртта, всеки върви по своя път или се занимава само с тези, които го интересуват.

Страданието - за времената на подготовка, из "Второто пришествие" Петър Дънов

Когато Любовта преминава от един свят в друг, тя създава страдания за хората. Който не разбира този закон може да преживее някаква катастрофа, а който го разбира никога не се обезсърчава.

Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Цялото човечество, не само тук на Земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.. В целия космос става едно преобразование, макар че не всички са на една степен на развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова по-голямо е вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна...

Кои са причините за страданията?

Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание... отричаме ли ги, те ни причиняват болка.

Любовта не може да говори пряко на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин - чрез живота. В живота пък има движение. Животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята – „езика на страданията“, и чрез езика на Слънцето – „езика на радостите“.

Животът казва на човека така: „За да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй - езикът на радостите.“ Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическия живот.

За какво стават всички катастрофи в света? За да се пробуди човешкото съзнание.
Страданията, които идват, те са пречистване на този свят. Те са Божественият огън в света. Тия страдания, които имаме, те са Божествения огън, който ни чисти от нечистотиите. Всичките велики хора минават през велики изпити. Толстой казва, че след всяко боледуване идвало едно просветление в неговия ум.

Светът сега страда, заражда се нещо в съвременното човечество. Като мине през този големия огън, ще дойде нещо хубаво.Сега ще имаме страдания. Всеки от нас ще понесе толкоз, колкото трябва. Всички трябва да вярваме.

Казвам: на Земята мир не съществува, понеже Земята не е място за мир. 
Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта! Най-първо ще я сее, после ще й тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще й се кара, ще я тури на колелото, ще я върти и от там ще я тури в пещта – ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубави гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата.
Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, а онези, които ги вземат, и те се радват.

Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Че ги „наказва“, това прави Той с цел да ги изправи:
Когато железарят туря желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го огъва, мачка, той няма намерение да го накаже. Не, той иска да изкара съвсем друго нещо от това желязо.
Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова ги поставя на огън. 

Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.
Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По-степента на страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувстваш това отклонение, толкова и страданието ти ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнеш в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по-мъчно може да се върне. 

Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които до тогава не сме обръщали внимание.
Та казвам: всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем какви сме. Във време на мъчнотии и страдания, ние се познаваме доколко в нас Любовта е развита.
Онези, които не разбират страданията, оплакват се. Страданията в света са един Божествен метод, един Божествен начин за придобиване на онази Божествена енергия.

* Най-голямото учене и развитие на душите се случва, когато привидно са ощетени в някое отношение от съдбата, когато имат "малко" и се налага сами да се справят с това, което имат, да оцелеят и да се развият. За обикновения човек това е нещастие, но за осъзнатия – ще каже: това е дар от Бога. Защото шанса на една душа да се осъзнае, когато няма ни най-малкото страдание, когато няма нищо, което да я провокира да се замисли, е много по-оскъден. Страданието е онова, което първо не разбираме, но с времето виждаме какво е направило от нас, какво познание, качества и личност сме изградили в резултат на него.

До тогава, докато в нас не е Духа, считаме страданията за нещастие.  Когато дойде Духът, ще намерим, че това голямо нещастие е голямо благо за нас.

Защо идат страданията? Да ти донесат блага.

Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.

Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще мине през големи страдания и изпитания.
Съвременните хора се страхуват от страданията – няма защо да се страхувате.
Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх! (виж Грег Брейдън „Божествената Матрица“ за силата на любовта да измести страха от сърцето)

Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешния са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват. 
Когато вие страдате, вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израснат.

Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда и добър не може да стане, той не може да прилага доброто.

*Това веднага е видно от живота. Може да сравните опитността на един човек преживял много перипетии дори от най-ранна детска възраст и опита и уменията на един човек, за който винаги са се грижели добре и всичко е било осигурявано без усилие. При единия условията са такива, че подтикват към развитие и борба, към учене и търсене на изход от обстоятелства и ситуации, докато при другия не се налага никакво учене, защото няма нужда човека сам да се развива за да оцелее, и да полага и да не полага усилия за него има кой да се погрижи и осигури. Примера не е закон, но е доста често срещан в живота, за съжаление малцина са онези,  които при добри житейски условия все пак тръгват по пътя на ученето и трупането на опитности.

Като казвам учене имам предвид изграждане на характера, на качествата и уменията, на ценностната система, на силата на човек по житейския му път.

*“Божественото расте при страданията, да не го спъваме“ – Това е много валиден съвет особено за родителите, които често стават изключителни закрилници на децата си и по никакъв начин не им дават шанс да се научат. А когато има някой, който да взема решенията и да преценява ситуациите, детето никога няма да се научи само да си ги решава. То остава гледано като под похлупак и утре в живота е един неспособен индивид, с неизграден характер и слаб. Трудностите и нещастието, което предстои на такова дете са много по-големи от временното усилие, което се изисква за да се справи с някой проблем в по-ранна възраст. Когато характера липсва, когато няма изградени качества, този човек е неспособен да се справя добре с живота си и често развива комплекс за малоценност. Той не знае кой е и на какво е способен, защото във възрастта, когато е трябвало да изгради себе си, той не го е сторил, заради свръх протекцията на родителите. Родителите смятат, че това е от любов, което правят, но това е егоизъм. Истинската любов ще се дистанцира, колкото й да я боли, но ще остави детето да се научи, защото знае, че тези умения са му жизнено важни и утре с тях ще трябва семейство да гледа и да предава знания на децата си.

За това ако обичате децата си създавайте им условия да се учат – давайте им задачи, работа, среда, в която да мислят, да се развиват и изграждат, да се учат на ценности. Утре това ще е най-голямото наследство, което сте им дали.

Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда.

Ние сме в процес на организиране. 
Ние сме в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Една нова раса се ражда. Едно дете на доброто се ражда. Всички страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже жената като роди, много кръв трябва да изтече. Милиони клетки, които стават жертва.

Същия закон е и в природата.Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света. Всичко, което природата върши, е разумно и добро. Всичко онова, което Бог е създал, е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра.

Щом дойдем до Божественото, никого не вземайте за авторитет.
Онова, което чувствате в себе си, макар и да не ви е свойствено, онова, което претърпяваме, вярвайте, че е за ваше добро.

Понеже тази жена ражда, и вие вземате участие в нейната скръб. Вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие. Но после искате да участвате в благата – без страдание да ви дойдат всичките блага. Такова нещо няма!

Дотолкоз, доколкото вие участвате в страданията, дотолкова ще участвате и в радостта. Дотолкоз, доколкото вие участвате в работата, дотолкоз ще участвате в благата, които работата донася. Следователно за бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкоз, доколкото сте взели участие. Колкото са по-големи страданията, по-големи блага ще имате; колкото са по-малки страданията, по-малки блага ще имате. То е пропорционално.

Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Туй, Божественото, което иде, то ще се роди във всяка една душа. То ще бъде бъдещото благо.
Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш; показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново.

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго.Та и страданието е само за един момент. При радостта е същия закон: тя е само един момент, а другото е отзвук на радостта.

Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно.Чупят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе.

 „Не може ли без да се чупят тия камъни?“ При сегашните условия трябва да се чупят камъните. Онова, което става в света, е предвидено в Божествения свят, да ви не смущава.
Господ си знае работата.

Светът на Любовта е свят на големи страдания. Всичките искате Любовта – много учен трябва да бъдеш, много добър. Любовта е за най-силните хора. Това не е нещо за всекиго.
Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат пак на идването на една нова епоха.

Вие сте се събрали и ме слушате. Вашите разбирания зависят от това дали туй, което ви говоря, ще ви интересува, ще ви ползва. Ако ви ползва, ще го разберете, ако не ви ползва, нищо няма да разберете. Този ред на нещата съществува за напредналите личности, за да се опитат. Той е век на изпитания. Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде в бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствено щастлив ще бъде този, който е щастлив във своите нещастия. Сега не ви казвам, че ще бъдете нещастни, това не е моето желание, но казвам, че ще дойдете на изпитания; всичко това ще мине през огън, ще се опитате.

Ако не дойдат изпитанията, съвременното човечество не може да се подигне. За цялата бяла раса седи такъв изпит, какъвто досега никога не е имало. Там е казано, в 13та глава от Марка, че тези страдания не са били от създанието на света и няма да бъдат. Те са сега близо. През тях ще минете и като минете, след  това ще дойде Царството Божие, физически ще се яви на Земята. Онези от вас, които са страхливи, не трябва да се качват на железници, никъде не трябва да се качват, да стоят вкъщи. Нито по екскурзии да ходят, нито по планини, по високи места да не ходят, по реки да не се къпят, да не плуват. Навсякъде ги грози една опасност, може да изгубят живота си. А за напредналите души всичко това е в реда на нещата, то за тях е създадено.

Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа.

Нашия съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. (Това е само едно от местата, в които Учителя говори за нашите предци от звездите.)

Първото нещо,  което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение на страданията. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш.

Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват. По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако от там се откачи и падне надолу, по-лошо падане от това няма.

Хубавите камъни го дяла каменоделецът, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Та страданията са такива удари на природата, те са метод за растене. Тогава борбата се увеличава, но оттам насетне настава особен  хармоничен живот.

Има двояко разбиране на света. Един обикновен човек пита един скулптор: „Какво правиш?“ „Чукам камъни с чука си, троша ги.“ Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Но минал един разумен, учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва че тя чука. И с всеки удар отчупва нещо, днес – едно, утре – друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране.

Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава.
Та когато виждате промените, които стават в света, питате:

„Докога ще продължава това?“ Докато скулпторът свърши своята статуя.

Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всички мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Да ви дам един пример.

Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не му е обръщал внимание. Но този скулптор казва, че от този камък ще излезе нещо. Камъкът си мисли, че тук като е сложен, нищо не става от него. Един ден скулпторът го вдига и го натоварва. Камъкът казва: „И за мен настанаха приятни дни!“ Дойдат с колата до едно място, изправи камъка. Скулпторът е взел доста чукове със себе си, взима чуковете и удря от тая и другата страна, чупи парчета, а камъкът казва: „Беля!“ Камъкът кряска, вика, наближава време да се въплъти идеята в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, и най-после – една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал някъде. Идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега който мине и погледне камъка, казва: „Много хубава е статуята! От тебе ще се учат хората.“

И този Господ, Който ви е направил, ще ви тури като статуи някъде. Пак ще има дъжд, сняг, вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.

Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно.“

Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници.Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син.

из "Второто пришествие"Петър Дънов

*личен коментар на автора на блога

Наш Дом - филм по книгите на бразилския медиум Шико Шавиер

Филмът е базиран на книгите на Шико Шавиер (1910-2002), медиум и филантроп на бразилското спиритическо движение.
Той е втория най-продаван автор на португалски език и до днес - над 50 милиона копия,
печалбите от които са вложени за благотворителна дейност.
Известен с общуването си и приемането на послания от духовния свят чрез процес наречен Психография.

Един от най-популярните му романи е "Наш Дом" (от общо 468 издадени книги)
създаден чрез общуването на автора с духа на Андре Луис...

- истински човек, живял на тази Земя, лекар, който започва своя разтърсващ разказ от момента на смъртта си и пристигането му на "онзи свят"...

Свали от тук:
http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=9b6fe94a36bae0a74d306bf69008dfbe7855c198


Сюжет

Когато Андре Луис, високоуважаван лекар и баща на три деца, умира, вместо да се въздигне към онова, в което ние вярваме, че би трябвало да е раят, той се събужда в една Долина на опустошението.

Живеейки живот на изгнаник заедно с други души, Андре Луис е смятан за самоубиец, но самият той няма представа защо има такава съдба.

Един ден лъч светлина слиза от небето, носейки спасение на душите от дълбоките части на Долината. Андре е спасен и отнесен до духовен град наречен Наш Дом.

Там той създава нови приятелства и съюзи, но също среща и своя враг – самия себе си. Той е предал собствения си живот със само-разрушителните си действия, докато е живял на Земята.

За да докаже, че все още истински цени живота, Андре трябва да натрупа заслуги в очите на градските Министри чрез смирен усилен труд.

Един ден той най-накрая получава най-голямото си желание от както е пристигнал в града – позволението да слезе до Земята и да „види“ съпругата и децата си. Десет години са изминали, съпругата му се е омъжила повторно, а децата му са пораснали.
В този момент на пробуждане Андре трябва да приложи на практика онова, което е научил в Наш Дом. Той трябва да приеме собствената си смърт и да пристъпи към друго ниво на съществуване, да се научи завинаги да обича, да бъде обичан и че животът никога не свършва.


Преди да стигне до торента филмът получи сериозна подкрепа в youtube – около 36 000 гледания и 150 харесвания за 4 месеца. (поради авторски права трябваше да бъде премахнат).

Независимо дали се вълнувате от духовната тематика, филмът навежда на много размисли. Горещо препоръчваме разпространението и споделянето с приятели. Един от малкото филми, които могат да променят човека към по-добро...

И разбира се на същата тематика ви препоръчвам втория филм за живота и работата на бразилския медиум: 
http://www.p2pbg.com/index.php?page=torrent-details&id=283261d6857572f1dd25be34f0f2cd4fb99bc405

Преждевременната смърт и децата - от гледна точка на Спиритизма

Защо децата, които току що са се преродили умират?

Как успяваме да приемем раздялата?

Шико Шавиер - утеха на много родители, делото му е продължено

Смъртта, дори да е болезнена, има своето "защо"

Каква е причината децата да развиват рано толкова 

тежки болести като СПИН и рак?

Предопределена ли е трагичната смърт при дете?

Какво се случва, когато дете отиде в духовния свят?

Защо толкова много млади хора в днешно време

извършват самоубийство?

А какво могат родителите да сторят за да помогнат 

на децата със предразположеност към самоубийство?

превод:

Павлина Николова

http://dolorescannonbg.blogspot.com/p/blog-page_4344.html