Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ
автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова
Каролайн беше чернокожо момиче. Няколко години бяхме приятелки в училище. Тя беше много умна и добра ученичка. Най-голямата ѝ трудност беше да се справи с предразсъдъците на някои от нашите съученици. Тя почти никога не бе канена да участва в игрите през обедната почивка и малко деца говореха с нея.
Един ден видях Каролайн да плаче в класната стая. През сълзи тя ми сподели мъката си. Беше чула неприятни коментари относно цвета на кожата си. Страданието ѝ ме разтърси дълбоко.
Когато се прибрах вкъщи, по време на обяда споменах на семейството ми какво се е случило с Каролайн и казах, че бих искала да ѝ помогна, но не знаех как да постъпя.
Мама взе две ябълки и привлече вниманието ни към техния цвят: едната беше червена, а другата – зелена. Тя взе нож, ги разряза на две и после ме попита:
- Как изглеждат отвътре?
- Еднакви са - отговорихме.
- Много добре! В природата има нещо, наречено пигментация, което придава цвят на плодовете, цветовете и други части на растенията. Пигментацията придава цвят както на животните, така и на хората. Пигментацията, която придава цвят на кожата ни, се нарича меланин. Белите хора имат по-малко меланин, а чернокожите имат повече. Тези две ябълки изглеждат еднакво отвътре; единствената разлика е в цвета на кората им. Ти, дъще, и Каролайн също си приличате. Различавате се само по цвета на кожата. Това означава, че се различавате по количеството меланин. Това, което се случва във вашата класна стая, е, че другите деца показват расизъм, който дълго време съществува в света. Сигурна съм, че вашите приятели се държат по този начин с Каролайн, защото те просто повтарят модел на поведение, основан на предразсъдъци, без да анализират дали е правилно или не, дали има основание или не. Децата не знаят за мъката на Каролин - заключи майка ми.
Мислех много над тези думи и на следващия ден се опитах да обясня на съучениците си това, което майка ми беше казала.
Малко по малко Каролайн започна да получава покани за участие в игрите. Тъжната расистка бариера започна да се разпада и всички станаха приятели. По-късно разбрахме, че тя има красив глас и се радвахме да я чуем да пее на нашите празненства.
Минаха години, но историята на Каролайн ме накара да видя ясно, че предразсъдъците са отговорни за нещастието на много хора, както и че няма логично обяснение за тяхното съществуване.
Необходимо е да анализираме нашите нагласи и да се запитаме дали това, което правим, е наистина правилно или само копираме и повтаряме поведението на другите хора.
Научих също, че когато се освобождаваме от предразсъдъци, братските чувства ще нарастват в нас и че в крайна сметка ще помогнем все повече и повече във формирането на едно голямо вселенско семейство.
