Молитва при наближаваща смърт
Молитва:
Мили Боже, аз вярвам в Теб и Твоята безкрайна доброта. За това аз не мога да повярвам, че Ти си дал на Човека интелект, който му позволява да постигне знание за Теб и един стремеж към бъдещето, само за да го захвърлиш в нищото след това.
Аз вярвам, че моето тяло е само едно тленно покривало за душата ми и когато се преустанови живота ми аз ще се събудя в света на Духовете.
Всемогъщи Боже, аз чувствам, че връзките, които държат душата ми към моето тяло се разкъсват и че скоро аз ще трябва да дам отчет за начина, по който съм използвал живота, който сега ми се изплъзва.
Аз знам, че ще изпитам последиците от доброто и лошото, което съм направил. Няма да има възможност за илюзии, нито за увъртане. Моето минало ще се разкрие пред мен и аз ще бъда съден според делата си.
Аз няма да взема нищо с мен от земните ми притежания като почести, богатства, и нещата, които са задоволявали суетата и гордостта ми; накратко всичко, което принадлежи на тялото ще остане в този свят. Дори и най-дребната частица от тези неща няма да ме придружи, нито ще ми е от някаква полза в духовния свят. Аз ще взема с мен само това, което принадлежи на душата ми, с други думи – добрите и лошите качества, които аз притежавам, които ще бъдат премерени на везните на стриктна справедливост. Аз знам, че присъдата ще бъде още по-сурова според броя пъти, в които аз съм отказал възможностите, които са ми били дадени да правя добро чрез позицията, която съм заемал на Земята!
Милостиви Боже, дано дълбоката искреност на моето разкаяние бъде в състояние да достигне до Теб! Дано Ти прецениш да хвърлиш върху мен мантията на снизхождението!
Ако Ти прецениш да удължиш настоящето ми съществуване, нека аз използвам това време да върша добро, доколкото съм способен и за всичкото зло, което съм сторил. Но ако часът ми е настъпил аз отнасям със себе си тази утешителна мисъл, че ще ми бъде позволено да поправя себе си посредством нови изпитания, така че един ден да мога да заслужа щастието на избраните.
Ако не ми е дадено да се радвам незабавно на такова съвършено щастие, което е познато само на онези, които са изключително праведни, въпреки това аз знам, че не ми е отказана надеждата за вечни времена. Рано или късно аз ще достигна моята цел, според количеството усилия, които ще положа за тази цел.
Аз знам, че добрите Духове и моят Ангел Пазител са близо за да ме посрещнат и че скоро ще ги видя, точно както те ме виждат сега. Знам също, че ако го заслужавам, аз отново ще срещна всички онези, които съм обичал тук на Земята, и че тези, които оставям назад по-късно ще дойдат да ме срещнат. Един ден всички ние ще бъдем заедно завинаги и докато дойде това време, аз ще мога да идвам за да ги посещавам.
Аз знам също, че ще открия отново онези, които съм наскърбил; дано ми простят онова, за което ме обвиняват, като гордостта ми, моята суровост и несправедливост, така че присъствието им не ме покрие със срам!
Аз прощавам на всички онези, които са ми навредили или са опитали да ми сторят зло; Не изпитвам никаква ненавист срещу тях и Те моля, мили Боже, прости им.
Господи, дай ми сила да оставя всички материални удоволствия от този свят без съжаление, които са нищо в сравнение със здравословните и чисти блага на света, в който се готвя да вляза, и където за онези, които са праведни вече няма мъчения или страдания, и където само провинилите се са обект на страдание. Но дори и те имат утехата на надеждата.
Добри Духове и ти, който си моят Ангел Пазител, умолявам ви да не позволите да се проваля в решителния момент. Ако вярата ми се разколебае, накарайте божествената Светлина да заблести пред очите ми за да я съживи.
За човек, който агонизира
предговор: Агонизирането е прелюдия към разделянето на душата от тялото. Може да се каже, че в този момент човек е с единия крак на Земята, а с другия в отвъдния свят. Понякога тази фаза е болезнена за онези, които са силно привързани към земните неща и които живеят повече заради притежанията в този свят, отколкото за другия свят, или чиято съвест е обхваната от съжаления и угризения. От друга страна, онези, чиито мисли търсят Безкрая и които са способни да се отделят от материята, изпитват по-малко трудности да разкъсат връзките, които ги свързват със Земята и в тези последни моменти не изпитват никаква болка. Само една тънка нишка свързва тяхното физическо тяло с душата им, докато в другия случай има дълбоки корени, които ги държат затворник. Във всеки случай молитвата оказва могъщо действие в процеса по разделение.
Молитва: Милостиви и всемогъщи Боже тук има душа, която се готви да напусне своята земна обвивка с цел да се върне в Духовния свят, който е истинската ни родина. Дано му се даде да осъществи това преминаване в мир и дано Твоята милост се разпростре над него.
Добри Духове, които придружавахте този човек на Земята, не го изоставяйте в този решителен момент. Дайте му сила да издържи в последните страдания, които има нужда да премине в този свят за доброто на неговото бъдещо развитие. Вдъхновете го да използва последните проблясъци на интелект или краткотрайното осъзнаване, което може да има, за да се посвети върху покаянието за всички грешки. Позволете на моите мисли да подействат по такъв начин, че да мога да им помогна да постигнат това разделяне с по-малко трудности и нека тази душа приеме утехата на надеждата със себе си в момента на тръгване от тази Земя.
Молитви за онези, които не са вече на Земята
За някой, който е починал току що
предговор: Молитвите за онези, които току що са напуснали Земята не се правят единствено и само за да покажем своята симпатия. Те също така имат ефект за подпомагане освобождаването от земните връзки и по този начин скъсяват периода на смущение, който винаги следва разделението, така спомагат едно по-спокойно събуждане от другата страна. И все пак в този случай, както и при всички други обстоятелства, ефикасността зависи от искреността на мислите, а не от броя на думите, с които се молим, с повече или по-малко тържественост, в която много често сърцето не участва.
Молитвите, които действително идват от сърцето намират резонанс в Духа, към който са насочени, чиито идеи все още са в състояние на объркване, все едно са приятелски гласове дошли за да ги събудят от сън.
Молитва: Всемогъщи Боже, дано Твоята милост се покаже към душата на Х... когото Ти току що повика обратно от Земята. Ние молим и умоляваме страданията претърпени тук да бъдат зачетени в негова полза и дано нашите молитви да смекчат и скъсят наказанията, които все още трябва да понесе в духовна форма!
Добри Духове, които дойдохте за да вземете тази душа, и по-специално Ангелът Пазител на тази душа, помогнете му да се освободи от материята. Дайте му светлина и едно самосъзнание за да може бързо да напусне състоянието на смущение, присъщо в процеса на преминаване от телесен обратно към духовен живот. Вдъхновете в Духа му покаяние за всички извършени грешки и вини и едно желание да получи разрешение да ги излекува, за да ускори своя напредък в посока на живота на вечно блажените.
А ти, Х......, който току що влизаш в Света на Духовете, искаме да ти кажем, че въпреки този факт, ти все още си с нас; ти ни чуваш и виждаш, защото само си напуснал тленното физическо тяло, което бързо ще се превърне в прах.
Ти си напуснал грубата обвивка, която е обект на перипетии и смърт, а сега запазваш само своето етерно тяло, което е нетленно и недостъпно за материално страдание. Дори ти вече да не живееш чрез едно материално тяло, вместо това ти живееш чрез своя Дух и духовния живот е освободен от тези нещастия, които тормозят човечеството.
Вече ти нямаш пред очите си воала, който крие красотите на бъдещото съществуване от нас. Сега ти може да съзерцаваш нови чудеса, докато ние оставаме потопени в тъмнина.
Ти можеш да пътуваш из космоса и да посещаваш световете с цялата свобода, докато ние все още болезнено се влачим тук по Земята, затворници на нашите физически тела, които са като тежка броня.
Безкрайните хоризонти се простират пред теб и виждайки тяхното величие ти ще разбереш суетата на земните желания, на светските стремежи и безполезността на т. нар. радости, на които Човека се отдава.
За Човека смъртта не е нищо повече от разделяне с материята, което трае няколко мига. От това място на изгнание в което ние продължаваме да живеем според Волята на Бога, и със задълженията, които все още имаме да изпълним в този свят, ние ще продължим да бъдем с теб в мислите си до момента, когато ни е разрешено да се присъединим към теб още веднъж, точно както сега ти се събираш отново с онези, които те предшестват.
Ние не можем да отидем там, където си ти, но ти можеш да дойдеш тук. За това ела при онези, които те обичат и които ти обичаш; помогни им в изпитанията на живота; пази онези, които са ти скъпи; защитавай ги колкото можеш; намали горчивината от отсъствието си като им подскажеш мисълта, че сега ти си по-щастлив и че един ден, със сигурност, вие отново ще се съберете в един по-добър свят.
В мястото, в което си сега, ти трябва да премахнеш всяко земно негодувание и обида. Сега не трябва да ги допускаш до себе си в името на твоето бъдещо щастие! За това прости на всички онези, които може да са влезли в дълг към теб, точно както онези, срещу които ти си извършиш грешки и сега ти прощават.
Бележка – Към тази молитва, която е приложима за всички, могат да се добавят няколко специални думи според интимните обстоятелства на семейството, връзката на този, който се моли с починалия или социалната позиция на покойния. Когато става дума за дете Спиритизма ни учи, че ние не се обръщаме към Дух, който наскоро е бил създаден, а към дух, който вече е живял други животи и може дори да е доста напреднал. Ако прекратеното съществуване е било кратко, тогава той е трябвало само да завърши един тест или изпитание, или защото е бил необходим тест за родителите му.
„Формата не означава нищо, мисълта е всичко. Казвайте молитвите си според убежденията си и по начина, който най-много ви вълнува, защото една добра мисъл струва много повече от безброй думи, които не докосват сърцето.”
"Евангелие според Спиритизма"
1886г. Алан Кардек
превод: Павлина Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар