Думите на Исус за чистотата на сърцето, мисълта, ритуалите, за слепотата и любовта

В навечерието на най-големия християнски празник, когато сме заети с празнична подготовка, с украса и подаръци, с които да доставим радост на близките си, да си спомним какво и кого всъщност празнуваме. Какво послание ни е отправил Исус Христос, докато е бил сред нас и защо е толкова нужно днес да си спомним, улисани във външното проявление и ритуали, забравяйки храната, от която се нуждае душата?

Много често хората се питат защо са нещастни, защо страдат, как да живеят, как да бъдат щастливи... Е, всички отговори приятели вече ги има, те отдавна са дадени. И онзи, който потърси, ще ги намери.

В няколко превода искам да споделя онези глави от книгата "Евангелие според Спиритизма" на Алан Кардек, който на мен ми подействаха като лечебен балсам за душата. 

Истинското послание на Исус Христос никоя религия няма да може да изопачи, докато съществуват човеци на тази Земя, който не са заглушили светлинката в сърцето си и продължават да се свързват с истината. За себе си вярвам и съм напълно убедена от самия живот, че Бог помага тази светлинка да се запали във все повече сърца, докато химерите, илюзиите и лъжите се разпръснат и изчезнат от нашия свят. 


Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова


Блажени чистите по сърце



Простота и чистота на сърцето

1. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Матей, 5:8)

2. Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха. Но Исус като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него. Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях. (Марк 10:13 – 16).

3. Чистотата на сърцето е неделима от простотата и смирението. Тя изключва всякакви идеи за егоизъм и гордост. Ето защо Исус приема детството за символ на чистотата и смирението.

Може да изглежда несправедливо, ако вземем предвид, че Духът на едно дете може да бъде много стар и при прераждането си в този свят, той може да донесе със себе си несъвършенствата, които не е успял да отхвърли по време на предишните си въплъщения. Само Дух, който е постигнал съвършенство, може да бъде пример за истинска чистота. И все пак, от гледна точка на настоящия ни живот, това предлага едно отлично сравнение, защото едно дете, което не е имало никакви възможности все още да покаже каквито и да е престъпни тенденции, ни представя един образ на невинност и чистота. И така става ясно, че Исус не е казал, че Божието Царство е предназначено за децата, но за онези, които приличат на тях.

4. След като Духът на едно дете е живял преди, защо не покаже себе си, такъв какъвто е, от самото начало? Всичко в Божието дело е изпълнено с мъдрост. Едно дете има нужда от специална грижа, която само майчината нежност може да дари, нежност, която произтича от крехкостта и наивността на детето. За една майка нейното дете винаги е един ангел и по този начин трябва да бъде с цел да развие грижа. Ние не бихме могли да предложим същото внимание, ако на мястото на наивността, тя беше видяла мъжка зрялост и идеи на възрастен в детските черти, не и ако тя откриеше миналото на този въплътен Дух.

От момента на раждане идеите постепенно добиват форма и импулс, според развитието на органите, от което е възможно да кажем, че през първите години Духа е наистина едно дете, защото всички идеи, които формират истинския характер остават заспали. През този период на сън, в който инстинктите също са латентни, Духа е по-податлив, по-възприемчив за впечатления, които могат да променят характера, което помага за прогреса на Духа. Всичко това улеснява родителите в образоването на детето на този етап.

Тогава Духа носи една временна туника на невинност и за това Исус е бил прав, когато без да взема под внимание каква е била душата преди това, Той посочва детето за символ на чистота и простота.


Съгрешаване чрез мисълта. Прелюбодеяние

5. Чули сте, че е било казано: „Не прелюбодействай.” Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си (Матей 5:27 – 28).

6. При никакви обстоятелства думата прелюбодеяние не бива да бъде приемана в изключителния смисъл, в който обикновено се ползва, а по-скоро би трябвало да се разбира в по-общ смисъл. Исус я използвал много пъти в по-широк смисъл за да определи злото, греха и всеки вид лоша мисъл, както например в този пасаж: „Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели (Марк 8:38).

Истинската чистота не е само в поведението, но също и в мислите, след като човека, който има чисто сърце, дори не помисля зло. Исус е искал да каже, че Той заклеймява греха дори в мисълта, защото това е знак за нечистота.

7. Този принцип естествено води до следния въпрос: Страдаме ли ние от последици за една лоша мисъл, дори ако не е последвана от фактическото действие?
На този етап е необходимо да направим едно важно разграничение. Когато душата напредва по своя път на еволюция и възвисяване, тя бавно ще се просветли и малко по малко ще съблече несъвършенствата си в зависимост от повече или по-малко добра воля, която покаже в рамките на нейния свободен избор.

За това всички зли мисли са резултат от несъвършенствата на душата. Но според силата на желанието да се пречисти, злата мисъл се превръща в средство за напредък, когато е активно отблъсната. Това е признак за едно позитивно действие на душата с цел да унищожи един недостатък. По този начин тя няма да се поддаде на изкушението да удовлетвори едно зло желание, и устоявайки, душата  чувства себе си по-силна и доволна от победата.

Точно обратното, човекът, който не е взел никакви добри решения, ще търси всяка възможност да върши зло, и ако това не е постигнато, то няма да е поради неговото желание, а от липса на възможност. Тогава този човек ще бъде също толкова виновен, както ако той или тя в действителност са извършили злото.
Да обобщим, една определена степен на напредък вече е постигната от човек, който не поражда идеята за извършване на зло; за човека, който чувства подтика, но постоянно го отблъсква, напредъка е в процеса на осъзнаване; човека, който мисли от гледна точка на злото, радвайки се на тези мисли, тогава злото в него все още съществува в цялата си сила. В единия работата е свършена, а в другия тя все още не е започнала. Но бидейки справедлив, Бог взема предвид всички тези градации, когато става въпрос за индивидуална отговорност за действия и мисли.


Истинската чистота. Неизмитите ръце

8. Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си”; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.” Но вие казвате:  Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исайя за вас, като е казал: „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”

И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. Оставете ги; те са слепи водачи, а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата (Матей 15:1 - 14).

9. И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата. Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда. А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие. Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? (Лука 11: 37 – 40).

10. Евреите се отказали с презрение от истинските Божий заповеди с цел да се придържат към използването на правилата, които били създадени от човека и превърнали съблюдаването на тези правила въпрос на съвест. Първоначалната простичка същина се изгубила под сложни по форма ритуали. Защото било много по-лесно да се практикува външен култ, отколкото да се извърши морална реформа, да се мият ръцете вместо да се очисти сърцето, Човекът станал заблуден, вярвайки си, че ще бъде оневинен пред Бога като се съобразява с тези практики. И така имайки предвид, че хората били учени, че Бог не изисква нищо повече от тях, те си останали такива, каквито винаги са били. За това пророка е казал: „Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.”

Проверка на това може да се открие в моралното учение на Христос, което се озовало на второ място и като резултат много християни, точно както древните евреи, смятат, че спасението е по-сигурно гарантирано чрез средствата на външната практика, отколкото от практикуването на морала. Тези създадени от човека допълнения към Божия закон взема предвид Исус, когато Той казва: „Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено.”

Предмета на религията е да поведе човечеството към Бог. Добре, но Бог може да бъде достигнат само чрез съвършенство. Следователно всяка религия, която не прави Човека по-добър от това, което е в настоящия момент, никога няма да достигне своята цел. Всичко, което Човек преценява, че ще го подкрепи в извършването на зло, е или невярно или принципите му са изопачени. Такъв е резултата на всички религии, където формата надхвърля фундамента. Вярата в ефикасността на външната изява е нищожна, ако тя не се възпротиви на деянията на убийство, прелюбодеяние, грабеж, причиняване на клевета или вреда, в каквато и да е форма, на когото и да е. Тези видове религия никога не създават благочестиви мъже и жени, само едни суеверни хора, лицемери и фанатици.

Самата външна поява на чистота не е достатъчна, защото над всичко останало, необходимо е да имаш едно чисто сърце.


Съблазните. Ако ръката ти е причина за съблазън, отрежи я

11. Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.

Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата. Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.
 (Матей 18:6 - 11).

И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. И ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла (Матей 5:30 – 29).

12. В своя най-обичаен смисъл думата съблазън (позор, обида, престъпление) означава всяко действие, което е привидно насочено срещу морала и благоприличието, спазването на реда. Злодеянието  не е толкова в самото действие, колкото в отзвука, който може да предизвика. Думата винаги предполага определено количество суматоха и спорове. Много хора са доволни, ако избегнат причиняването на позор на публично място, защото това ще доведе до загуба на престиж и нараняване на гордостта им. Те се стараят по най-добрия начин да прикрия грешките си, като това им е достатъчно, за да накарат съвестта си да замлъкне. Те са, както е казал Исус: „Като бели гробници, пълни с червеи, като съдове, които са чисти от вън, но мръсни отвътре.”

Но в смисъла на Евангелието възприетото значение на думата „съблазън”, използвана толкова често, е много по-широко и за това в определени случаи нейното значение не е разбрано. Тя се превръща не само в това, което повлиява на съзнанието на друг човек, но също и всичко, което е резултат от порок и човешки несъвършенства, всяка лоша реакция от един индивид към друг със или без отзвук. В този случай съблазънта е действителния резултат от лошия морал.

13. Исус е казал: Необходимо е съблазните да съществуват в света, защото несъвършени, каквито са на Земята, човеците се показват предразположени към упражняване на зло и също, защото лошите дръвчета дават само лоши плодове. От тези думи тогава ние трябва да разберем, че злото е последица от несъвършенствата на Човека, а не че съществува задължение да се прави зло.

14. Защото е неизбежно да дойдат съблазните, за да може човечеството, което е на изкупление тук на Земята, да се само-накаже при контакт със собствените си недостатъци, така превръщайки се в тяхна първа жертва, от където най-накрая ще разбере неудобството на този начин на живот. Когато хората са уморени от страдание поради злото, те ще търсят лек в добротата. Следователно реакциите провокирани от тези недостатъци служат за някои като едно наказание, а за други като един тест. Ето как Бог изважда добро от злото и как човечеството се възползва от лошотията.
15. Тогава може да бъде казано, че злото е необходимо и че ще продължи вечно, тъй като изчезне ли Бог би бил лишен от едни могъщи средства за поправка на виновните. Би могло също да се каже, че е безполезно да се подобри човечеството. И все пак, ако ние вече нямаме престъпници, тогава би било ненужно да има какъвто и да е вид наказание.

Нека допуснем, че човечеството беше трансформирано, и така състоейки се само от добри мъже и жени, никой не би помислял да върши зло на ближния си и всички биха били щастливи да бъдат добри. Това е условието намерено във висшите светове, където злото е пропъдено. Това е, което ще се случи на Земята, когато Човека постигне достатъчен напредък. Но новите светове са населени от примитивни Духове и също служат като места за заточение, места за изгнание, за онези Духове, които са несъвършени, бунтовни, упорстващи в злото или които са били изхвърлени от светове на щастие.

16. Но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта. С други думи се казва, че злото, винаги си е зло, и човека, който без да съзнава служи като един инструмент на Божията справедливост, чиито лоши инстинкти са били използвани, извършва не по-малко зло и за това заслужава наказание. По този начин едно неблагодарно дете е едно наказание или изпитание за родителите, които са принудени да изстрадат поведението му. Поради това че майката или бащата сами са били лоши деца и са накарали родителите си да страдат. Така те плащат наказанието. Но обстоятелствата не би трябвало да са едно извинение за поведението на детето, което в замяна ще трябва да си плати наказанието чрез своите собствени деца, или по някакъв друг начин.

17. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли. Това е едно много силно изказване и и било абсурдно то да бъде приемано в буквалния смисъл. Следователно би трябвало да бъде разбирано, че всеки един трябва да унищожава в себе си всичко, което би могло да причини съблазън, и всичкото зло, като изкорени всяка нечиста мисъл и всяка тенденция към насилие, поквара или греховност. Това означава също, че е за предпочитане човек да отреже една ръка, отколкото да я използва за да извърши зло деяние, или по-добре е човек да загуби зрение, отколкото да позволи очите му да си представят лоши мисли. За онези, които си направят труда да открият алегоричния смисъл на Неговите думи, Исус никога не е казал нищо, което е абсурдно. И все пак много неща не могат да бъдат разбрани без ключа, с който да се дешифрират и този ключ ни е предложен чрез Спиритизма.


ИНСТРУКЦИИ ОТ ДУХОВЕТЕ. Оставете дечицата да дойдат при Мене

18. Христос каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене.” Проницателни в своята простота тези думи не съдържат само призив към децата, но също и един повик към душите, които гравитират в нисшите региони, където нещастието не знае никаква надежда. Исус призовава също и възрастните с инфантилно развитие на интелекта, и слабите, и онези в робство, и изродените и грешните. Той не може да научи на нищо физически инфантилните, които все още са обвързани с материята и оставени под властта на инстинкта, защото те все още не са достигнали висшата категория нито на разума, нито на свободната воля, които се упражняват около тях и за тяхно добро.
Исус искаше човечеството да Му се предаде с доверие, по същия начин, както малките дечица, с техния специален начин на обръщение, печелят сърцата на жените, които всички са майки. Тогава Той би могъл да постави тези души под неговото нежно и мистериозно влияние. Той беше пламъкът, който донесе светлина в тъмнината, онази светлина на разсъмване, която оповестява изгрева на слънцето. Той беше инициатора на Спиритизма, което на свой ред би трябвало да привлече към Него не децата, а добрите хора. Мощното действие е започнало; вече не е един въпрос на една инстинктивна вяра и механично подчинение; за Човека е нужно да следва разумния закон, който показва неговата универсалност.
Скъпи мои, дошло е времето, в което, когато бъдат обяснени всички заблуди, ще се превърнат в истини. Ние трябва да учим точното значение на притчите и да показваме силната взаимовръзка, съществуваща между онова, което е било и това, което е сега. Истина ви казвам, тези велики духовни проявления ще отворят хоризонтите и това е вестоносеца, който ще сияе озаряващо, както слънцето от върха на планината. – ЙОАН БОГОСЛОВ (Париж, 1863).

19. Оставете дечицата да дойдат при Мене, защото Аз имам млякото, което ще подсили слабите. Оставете всички онези, които се страхуват, които са немощни, които се нуждаят от помощ и утеха да дойдат при Мене. Оставете невежите да дойдат при Мене, за да мога да ги просветля. Оставете всички онези, които страдат да дойдат при Мене, заедно с угнетените и онеправданите. Аз ще ги науча на великия лек, който ще смекчи техните болежки, ще им разкрия тайната, която ще изцели раните им! Какъв е този изключителен балсам, приятели, който притежава такава голяма сила, че може да бъде прилаган към всички видове рани, от които страда сърцето, и да ги излекува? Това е любов и благотворителност! 

Ако ти притежаваш този божествен пламък, от какво има да се страхуваш? Тогава всеки момент от своя живот ти ще казваш: „Отче наш, моля се Твоята воля да се изпълни, а не моята; ако Ти е угодно да ме изпиташ чрез болка и премеждия, благословено да е това, защото аз знам, че е за мое собствено добро. Ако Ти е угодно Господи, да се смилиш над това слабо създание, давайки оправдано щастие на това сърце, благословено да е отново. Но не позволявай Божествената любов да остане спяща в душата ми; накарай я да нараства безспир и да се яви пред краката Ти като свидетел на моята благодарност.”

Ако имате любов, тогава вие имате най-желаното нещо на Земята. Вие притежавате най-ценната перла, която никое събитие, нито злонамереност на онези, които мразят и преследват, могат да отнемат. Ако имате любов, вие ще сте поставили съкровището си там, където червеите и ръждата не могат да атакуват, докато са унищожили всичко способно да оскверни чистотата на душата ви. Всеки ден вие ще чувствате намаляващата тежест на материята и като една птица в небето, която вече не си спомня Земята, ще продължите да се издигате до безкрай, докато душата ви, пропита от  въодушевление, се изпълни с елементите на истинския живот в лоното на Господ. – Един Дух Закрилник (Бордо, 1862).



Глава 8
"Евангелие според Спиритизма", Алан Кардек
превод: Павлина Николова

Мария Монтесори, жената, която променила коренно детското образование

Тя била жената, която променила коренно детското образование, трансформирала класните стаи по целия свят

и се превърнала в един от най-популярните

педагози в историята.

Тя беше пионер, който оказа огромно влияние върху образованието на децата по целия свят.

Но тя била много повече от детски учител.

Тя била една от първите лекари-жени в Европа

университетски професор и изтъкнат поддръжник на женските права!

"Бъдещия мир на света може да бъде постигнат

единствено чрез образованието на децата"

-

Мария Монтесори

Фейсбук страница - Обучение Монтесори Метод

Montessori Method

Асоциация Монтесори - Ръка за Ръка

http://montessorimethod.eu

Филм за Мария Монтесори https://www.youtube.com/watch?v=m1aTH3uW5fU

Различните състояния на душата и категории населени светове

В дома на Отца ми има много обиталища

Различните състояния на душата в духовните й скитания - Различните категории населени светове - Съдбата на Земята -Причини за човешкото нещастие - Инструкции от Духовете -Нисши и Висши Светове - Светове на Изпитания и Изкупление - Светове на Регенерация - Прогресия на Световете

"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
Глава 3
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg







1. Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Моя Отец има много обиталища: ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
(Йоан 14:1 -3)

Различните състояния на душата в духовните й скитания

2. Дома на Отца ни е Вселената. „Различните обиталища” са световете, които пътуват в безкрайното пространство и предлагат на Духовете, които се инкарнират на тях места за обитание, които отговарят на техния прогрес.
Независимо от разнообразието на различните светове думите на Исус също се отнасят за щастливите или окаяните състояния на душата в духовния свят. Съобразявайки се дали душата е повече или по-малко пречистена и откъсната от материалните заблуди, околността (обкръжението), в която ще се озове ще варира безкрайно: в аспектите на нещата, в усещанията, които ще предизвиква и възприятието, което ще има. Докато някои не могат да напуснат обкръжението, в което живеят, други се издигат и пътуват из целия космос и в другите светове. Докато някои виновни духове скитат в тъмнина, има други, които са си спечелили щастие и ликуват в едно състояние на искряща светлина, докато съзерцават грандиозния спектакъл на великата безкрайност. И накрая, докато нисшите Духове са измъчвани от разкаяние и скръб, често изолирани без утеха, разделени от онези, които са били обекта на техните чувства и наказани от желязната ръкавица на моралното страдание, чистия Дух, заедно с онези, които той обича, се радва на насладите на едно неописуемо щастие. Също в този смисъл има много обиталища, въпреки че те не са ограничени или локализирани.

Различните категории населени светове

3. В резултат на учението на Духовете ние знаем, че условията на разнообразните светове се различават едни от други според степента на възвишеност или поквареност на техните обитатели, сред които са и онези, които са по-нисши от обитателите на Земята във физическо и морално отношение; някои са в същата категория, но има и такива, които са по-малко или повече превъзхождащи ги във всеки аспект. В нисшите светове съществуването е изцяло материално, страстите са управляващи, а морала е почти нулев. В същото време с прогреса на душата материалното влияние намалява до такава степен, че в възвишените светове животът е, така да се каже, изцяло духовен.

4. В междинните светове доброто и смесено със зло, едното или другото преобладава, според степента на напредък на мнозинството от обитателите. Въпреки че не е възможно да се направи абсолютна класификация на различните светове, ние поне можем да ги разделим в общи линии въз основа на състоянието, в което се намират и съдбата, която те носят със себе си, базирайки се на най-преобладаващите характеристики на всяка планета по следния начин: примитивни светове, предназначени да приемат първоначалните инкарнации на човешката душа; Светове на Изпитания и Изкупление, където злото преобладава; Светове на Регенерация (възстановителни), където души, които все още имат да изкупуват (да балансират карма) могат да съберат нови сили почивайки си уморени от борбата; Благословени Светове, в които добротата надвишава злото; Звездни или Божествени Светове, населени от пречистени Духове, където съществува само добро. Земята принадлежи на категорията Светове на Изпитания и Изкупление, което е причината, поради която човечеството живее обхванато от толкова нещастие.

5. Духове, които са въплътени, в който и да е от световете, не са безкрайно обвързани със същия този свят, нито пък преминават през всички фази на прогрес нужни за да се постигне съвършенство в този един свят. Когато достигнат максималната степен на напредък, която техния свят може да им предложи, тогава те преминават към по висш свят и така продължават последователно, докато не достигнат състоянието не пречистени Духове. Тези различни светове са станции, където Духовете откриват елементите, от които се нуждаят за своя прогрес, които са в синхрон с тяхната степен на съвършенство. Награда е да се издигнеш до свят от по висше ниво, точно както е наказание да се удължи престоя им в един злочест свят, или да бъдат изпратени в друг, още по-нещастен от този, който са били принудени да напуснат, в следствие на упорстваща лошотия.

Съдбата на Земята. Причини за човешкото нещастие

6. Много хора са изненадани, че на Земята има толкова много зло, толкова много груби страсти, толкова много нещастия и всякакви видове болести. От това те правят заключение, че човешкия вид е много окаян. Тази преценка идва от една много ограничена гледна точка на тези, които я дават, което дава погрешна идея за цялото. И все пак ние трябва да вземем предвид факта, че съществуващо човечество в действителност не се намира изцяло на Земята, а само една малка част от него. Човешките видове обхващат всички онези надарени с разум, които населяват безбройните сфери на Вселената. Какво тогава е средното население на Земята, когато го сравним с цялото население на всички светове? Много по-малко от населението на едно малко село сравнено с една велика империя. Материалното и моралното състояние на земното човечество не е изненадващо, когато вземем предвид съдбата на Земята и характера на нейните обитатели.

7. Би било голяма грешка да съдим всички обитатели на един град според онези, които населяват най-ниските и мизерни места. В една болница ние виждаме не друг, а болните и осакатените; в един затвор ние намираме събрани на едно място всякакви по вид подлости, низости и много пороци; в опасните региони обитателите, в по-голямата си част, са бледи, хилави и болнави. Тогава си представете Земята като една комбинация на едно предградие, една болница и едно опасно място, защото тя е всички тези неща събрани заедно. Тогава може да се разбере защо страданията превишават удоволствията, защото ние не изпращаме здравите в болница, нито хвърляме онези, които не са направили нищо лошо в изправителни домове; нито болниците и изправителните домове могат да бъдат места за наслаждение.
И така, както не може цялото население на един град да бъде намерено в болниците и в затворите, така ние не можем да видим общия брой на населението на човечеството тук на Земята. Точно както болните напускат болницата, когато са излекувани и онези, които са излежали присъдата си напускат затвора, когато Човека е излекуван от всичките му морални заболявания, той също ще напусне земната среда за да премине в по-щастливи светове.

Инструкции от Духовете. Нисши и Висши Светове

8. В квалификацията на нисши и висши светове няма нищо абсолютно. Един свят е относително по-нисш или по-висш само в сравнение с онези други светове, които може да са над или под него в скалата на прогреса.

Вземайки Земята за едно сравнение ние можем да добием представа какво представлява един нисш свят, допускайки, че ние обитателите му сме подобни на примитивните раси или представителите на варварските нации, примери за което все още се намират и днес сред нас, като това са остатъците от примитивното състояние на тази планета. В най-изостаналите светове обитателите са, до определена степен, елементарни същества, които имат човешка форма, но лишени от всякаква красота. Техните инстинкти все още не са омекотени до каквото и да е изтънчено чувство или доброжелателност, нито са възприели някакво понятие за справедливост или несправедливост. Грубата сила е единствения познат закон. Без индустрия или изобретения те прекарват времето си в търсене на храна. И все пак Бог не изоставя никое от своите създания; в дълбините на най-голямата тъмнина разума крие едно семе, понякога повече, понякога по-малко развито, на една смътна интуиция за едно върховно Създание.Този инстинкт е достатъчен някои от тях да превъзхождат останалите и да подготвят тяхното издигане към един по цялостен живот, защото те не са деградирали същества, а деца, които растат.

Помежду нисшите и висшите светове съществуват безброй други. От чистите Духове, дематериализирани и искрящи в слава, не е възможно да разпознаем примитивните същества, които някога са били, точно както във възрастния е трудно да разпознаем ембриона.

9. В световете, които са постигнали едно висше ниво, моралното и материалното състояние е много различно от това, което съществува на Земята. Като навсякъде, формата винаги е човешка, но е по-красива, по-съвършена и над всичко останало е пречистена. Тялото не притежава нищо от земната материалност и следователно не подлежи на същите нужди, заболявания или разпадане, които преобладаващата материя предизвиква. В резултат на по-голямото пречистване сетивата са в състояние да уловят възприятия, които грубата материя на този свят възпрепятства. Специфичната лекота на тялото позволява бързо и лесно придвижване; вместо да се влачи болезнено над земята тялото се носи над повърхността или лети плавно във въздуха без усилие, само по желание, точно както ангелите са възприемани, че го правят или като духовете в Елевзинските полета. Според желанията му Човек запазва чертите на своите минали миграции и се показва пред приятелите си така, както са го познавали, само че сега той излъчва божествена светлина и е преобразен от вътрешни впечатления (отпечатъци), които винаги са от възвишен характер. На мястото на потъмнялото и обезсърчено от страдание и страсти лице, сияят с красотата си живота и интелекта, които иконописците са показали чрез хало или ореола на светците.
Много напредналите Духове търпят съвсем малко съпротивление на материята и така позволяват развитието на тялото да бъде изключително бързо, съкращавайки детството правейки го почти несъществуващ период. С отсъствието на тревогата и мъчението животът е пропорционално по-дълъг от този на Земята. По принцип дълголетието е в съответствие с степента на напредък на всеки свят. Смъртта по никакъв начин не предава какъвто и да е ужас от разпадане; далеч от предизвикване на страх, тя се счита за щастлива трансформация, защото няма никакво съмнение в бъдещето. По време на живота душата, която вече не е ограничена от плътната материя, се разширява и се наслаждава в осъзнатост, което я поставя в почти постоянно състояние на еманципация и и позволява напълно свободна мисловна трансмисия (предаване).

10. В тези толкова блажени светове отношенията между народите и хората винаги са приятелски, никога обезпокоявани от амбицията да заробят съседа си или да направят война. Няма нито господари, нито роби, никой привилегировани по рождение. Само морално и интелектуално превъзходство, което установява всички условия и което в крайна сметка дава надмощие. Властта получава и заслужава уважението на всички, защото тя се дава само на онези, които я заслужават и следователно винаги е упражнявана справедливо. Човека не се опитва да се издигне над друг, а само над самия себе си, стремейки се към съвършенство. Неговата цел е да се издигне до категорията на чист Дух, въпреки че това желание никога не е мъчение, а по-скоро една благородна амбиция, която го предизвиква да учи упорито с цел да стане равностоен. В тези светове всички деликатни и възвишени чувства на човешката природа биват издигнати и пречистени. Омразата е непозната, както и дребнавостта, ревността и алчността от завист. Връзките на любовта и братството обвързват индивидите един с друг в цялото човечество, така че силните да помагат на слабите. Според по-голямата или по-малка степен на интелекта си Човека постига притежания в малко или по-голямо количество. И все пак никой не страда от недостиг, както и никой няма нужда да прави изкупление. Накратко злото не съществува в тези светове.

11. Злото все още е необходимо във вашия свят с цел да се опознае добротата; нощта с цел да сте в състояние да се възхитите на светлината; болестта, така че да сте способни да оцените здравето. В тези други светове няма никаква нужда от тези контрасти; безкрайна светлина, безкрайна красота и безкрайно спокойствие на душата предлагат пропорционално безкрайно щастие, освободено от тревогите причинени от мъките на материалния живот и контакта със зли същества, които нямат никакъв достъп до тези светове. Тези са нещата, които са най-трудни за разбиране от човешкия Дух. Човечеството е било достатъчно гениално, за да обрисува мъките на ада, но никога не е могло да си представи красотите на Рая. Защо не? Защото бидейки по-нисше, то само болка и нещастие били известни и тъй като все още небесната светлина никога не била виждана, за това никой не можел да говори за онова, което е непознато. И въпреки това, докато човечеството се издига нагоре и пречиства душата си, то хоризонтите пред него се разширяват и човечеството започва да сравнява добротата, която е пред него със злото, което е зад него.

12. В същото време щастливите светове не са специално привилегировани сфери, както и Бог не е пристрастен към никое от Неговите деца. На всяко едно Той дава еднакви права и еднакви възможности за да достигне до тези светове. Той прави така, че всеки един да стартира от една и съща точка и никому не дава повече от останалите. Дори най-висшите категории са достъпни до всички. Зависи само от индивида да извоюва мястото си чрез средствата на труда, и така достигайки го по-бързо или оставайки неактивен векове след векове в тресавището на човечеството. (Това е едно обобщение на ученията от всички Висши Духове.)

Светове на Изпитания и Изкупление

13. Какво още може да се каже за Световете на изкупление, което все още не знаете, след като само трябва да погледнете в този, в който живеете? Големия брой на хора с по-висш разум сред вашите обитатели означава, че Земята не е един примитивен свят, предопределен да приеме същества, които наскоро са напуснали ръката на Създателя. Вътрешните качества, които те носят в себе си представляват едно доказателство, че те вече са живели и са постигнали определено ниво на прогрес. Но броят на пороците, на които те са обект, също показват техните големи морални несъвършенства. За това Бог ги е поставил в един неблагодарен свят, в който те могат да изкупят чрез тежък труд и страданията и нещастията на живота, докато не заслужат да се въздигнат до по-щастливи планети.

14. И все пак не всички Духове, които са се инкарнирали на Земята, са дошли за изкупление. Расите, които наричат диваци, са били формирани от Духове, които току що са напуснали периода на детството, и които са се оказали, така да се каже, на един обучителен курс за развитие чрез контакт с по-напреднали Духове. По-късно дошли полу-цивилизованите раси, сформирани от същите Духове, докато те се придвижвали по своя път към прогреса. Като цяло те са коренните раси на Земята, които ще се въздигнат малко по малко през вековете, някои от които вече са успели да достигнат едно разумно състояние равностойно на по-просветлените.

Духовете, които са в изкупление, ако можем да използваме този термин, са екзотичните на Земята; те вече са живели на други светове, където са били изключени за това, че упорстват в лошотията си, или са станали причина за тревоги на добри хора от онези светове. Следователно те е трябвало да бъдат заточени за известен период в една околна среда на по-изостанали Духове, така получавайки мисията да им помагат да напреднат, тъй като те носят със себе си по-развит интелект и семето на познанието, което са добили. Тогава това обяснява как така откриваме Духове изтърпяващи наказание сред най-интелигентните раси и защо нещастията на живота изглежда са толкова горчиви за тях. Така е, защото те имат една по-висока степен на чувствителност и следователно препятствията и тъгите за тях са по-голямо изпитание, отколкото за примитивните раси, чието морално чувство е все още притъпено.

15. Ето защо Земята предлага пример за един свят на изкупление и, въпреки че разнообразието е безкрайно, всички те имат едно нещо, което е общо: всички те служат като места за изгнание за онези Духове, които са се разбунтували срещу Божия Закон. Това означава, че тези Духове трябва по едно и също време да се борят срещу извращенията на човека и суровостта на природата, което е двойно по-трудно, но което ще развие качествата на сърцето и интелекта едновременно. Тогава Бог, в цялата Си добрина, позволява наказанието да се превърне в нещо, което ще донесе полза на духа. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Светове на Регенерация

16. Сред множеството проблясващи звезди на синия небесен купол колко много светове има, които са като вашия, предопределени от Бог да служат за изкупление и пробация! Но въпреки, че съществуват някои, които са по-окаяни, има също и такива, които са по-щастливи, като тези преходни светове, които могат да се нарекат Светове на Регенерация. Всеки планетарен вихър, движещ се в пространството около един общ център, завлича със себе си своите примитивни светове на изгнание, пробация, регенерация и щастие. Ние ви казахме за светове, където новородените Духове биват поставяни, когато те все още са невежи за добро и зло, но където те имат възможността да започнат своето пътуване към Бог, владеейки себе си чрез свободната си воля. Ние също ви разкрихме факта, че на всяка душа са предоставени достатъчно способности, за да е в състояние да практикува добро. Но уви, има и такива, които отстъпват! За това Бог, Който не желае тяхното унищожение позволява те да отидат на тези светове, където от едно прераждане в друго те биват пречистени и възстановени, връщайки се заслужили славата, за която са предопределени.

В Дома на Отца Ми

17. Световете на Регенерация служат за преходни фази между световете на изпитания и изкупление и тези на щастие. Покаялата се душа намира спокойствие и почива в тях и може да продължи процеса на пречистване. Без съмнение, Човекът все още е обект на законите, които управляват материята: човечеството все още преживява вашите усещания и желания, но е освободено от неуправляемите страсти, на които вие робувате, освободено е от гордостта, която заглушава сърцето, от завистта, която измъчва и омразата, която задушава. На всички страни е изписана думата „любов”; съвършена справедливост пребивава над всички социални отношения; всеки разпознава Бог и се опитва да се придвижва в Неговата посока изпълнявайки Неговите закони.
И все пак съвършеното щастие все още не съществува в тези светове, само първите проблясъци на изгряващото щастие. Там Човека е все още от плът и кръв, и поради това е обект на премеждия, от които само напълно дематериализираните същества са освободени. Той все още трябва да изтърпява изпитания, макар и без острите болки на изкуплението. Сравнени със Земята, тези светове са много приятни и много от вас биха били щастливи да ги населяват, защото те представляват спокойствието след буря, оздравяването след жестока болест. Въпреки това, бидейки по-малко погълнат от материалните неща, Човек възприема бъдещето по-добре, осъзнава съществуването на други удоволствия, обещани от Бог на онези, които се покажат заслужили, когато смъртта още веднъж ги е освободила от телата им с цел да ги възнагради с истинския живот. След това освободена, душата кръжи над всички хоризонти; няма вече усещанията на грубата материя, само чувството за един чист и ангелски периспирит, който поглъща еманациите директно от Бог, в уханието на любовта и милостта идващи право от гърдите Му.

18. Но уви! Човекът все още е склонен да греши, дори в тези светове, и духът на злото не е изгубил напълно своята империя. Да не напредваш означава да падаш назад, и ако Човека не е здраво стъпил на пътя на правдата, той може да се върне отново в един свят на изкупление, където го очакват нови и по-ужасни изпитания.
За това през нощта, във времето на молитва и покой, съзерцавайте небесния купол и безбройните сфери, които блестят над главата ви и се запитайте кои от тях водят към Бог и Го помолете един от тези светове на регенерация да се отвори и да ви приеме след изкуплението ви тук на Земята. – СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Прогресия на Световете

19. Прогреса е един закон на природата. Всички същества на сътворението, независимо оживени или не, са подложени на този закон поради щедростта на Бог, Който желае всичко да бъде възвисено и да просперира. Дори действителното унищожение, което на Човек му изглежда, като края на всичко, е само едно средство за достигане на едно по-съвършено състояние чрез трансформация, виждайки че всичко умира само за да бъде преродено отново, без да търпи никакви последствия от унищожението.
Докато живите същества прогресират морално, така и световете, в които те живеят прогресират материално. Ако ние можехме да придружим един свят по време на различните му фази, от първия миг атомите предназначени за неговото формиране започват да се агломерират, бихме ги видели как пътуват заедно в един постоянно прогресиращ мащаб, въпреки че тези стъпки биха били неуловими за всяко поколение. Той би предложил на неговите обитатели един по-приятен дом с отминаване на поколенията, в съответствие с начина, по който самите те са напреднали по техния път към прогрес. Нищо в природата не остава инертно. Така ние откриваме, че заедно с Човека, животните, които също са негови помощници, растенията и место-обиталищата, всички постоянно се движат напред успоредно един на друг. Колко е славна тази идея и толкова достойна за величието на Твореца! Би било нищожно и неотговарящо на Неговата мощ, ако напротив, Той концентрира Своята грижа и провидение върху една незначителна песъчинка, каквато е тази планета, така ограничавайки човечеството до малкото хора, които я населяват!
Според този закон светът е бил в една материално и морално нисша позиция, до степен в каквато се намира и днес, и ще въздигне себе си в тези два аспекта, така че да достигне една по висша степен в бъдеще. Сега е достигнато времето за една от тези периодични трансформации, която ще придвижи Земята напред от един свят на изкупление до планета на регенерация, където хората ще бъдат щастливи, защото ще царуват Божийте закони. - СВЕТИ АВГУСТИН (Париж, 1862)

Да страдаш добре, защо добрите хора умират, да прекратим ли изпитанията на ближния си, доброволни изпитания

продължение Глава 4 СПРАВЕДЛИВОСТ НА СТРАДАНИЯТА
"The Gospel according to Spiritism"
Алан Кардек
превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg

Инструкции от Духовете. Да страдаш добре или зле

18. Когато Христос казал: „Блажени страдащите, защото тяхно е Небесното Царството”, Той не се обръща към всички онези, които страдат, имайки предвид, че всички на Земята страдат, независимо дали седят на трон или спят върху слама. Но уви! Толкова малко страдат добре! Едва малцина разбират, че само изпитанията, които биват издържани добре могат да отведат в Царството на Бог. Унинието е грешка и Бог ще откаже утеха на онези, на които им липсва кураж. Молитвата подкрепя душата; и все пак само това не е достатъчно. Необходимо е също да имате една твърда вяра в добрината на Бог за основа на дълбока вяра. Вие сте го чували да се казва много пъти, че Той не слага един тежък товар на слаби рамене. Товара винаги е в пропорция със силата, точно както възмездието зависи от степента на смирението и куража. Колкото по-болезнено е страданието, толкова по-голяма е отплатата. Тогава наш дълг е да станем достойни и за тази цел живота ни е изпълнен с толкова много перипетии.
Войника, който не е изпратен на фронта, не е щастлив, защото докато почива в лагера той никога няма да получи повишение. Тогава бъдете като войници и не пожелавайте почивка, която само ще позволи на тялото да отслабне и ще скове душата! Бъдете доволни, когато Бог ви прати в битка, защото това не е една битка на огневата линия, а на суровостите на живота, където често този, който остава твърд пред един враг, отслабва, когато бъде изправен пред упоритостта на моралното страдание. Макар, че няма награда за този вид кураж на Земята, за онези, които устоят Бог ще запази лаврите на победата и едно място на слава. Когато се изправите пред страдания или препятствия, ако сте способни да се издигнете над ситуацията като успеете да овладеете импулсите на нетърпението, гнева и отчаянието, тогава може да си кажете със справедливо задоволство „Аз бях по-силен.”
Тогава блажени са страдащите може да бъде преведено по следния начин: блажени са онези, които имат възможност да докажат своята вяра, твърдост, упоритост и послушание пред Божията Воля, защото те ще умножат стократно щастието, което им е липсвало на Земята, защото след труд идва отплата. ЛАКОРДИАР (Хавре, 1863)

ЩАСТИЕТО НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ

20. Човечеството като цяло, хората от всички прослойки на обществото постоянно се оплаква дали, че не са щастливи, или че щастието не е създадено за тях. Това, скъпи братя и сестри, доказва по-добре, от която и да е форма на агрументиране, истината на максимата от книгата Еклесиаст* (Стар Завет на Библията): „Щастието не е от този свят!” В действителност нито богатството, нито силата и дори разцъфтяващата младост не са съществени условия за щастието. Още повече, дори обединението на тези три елемента, толкова желано от много хора, не може да осигури щастие, защото ние постоянно слушаме от хора от всички възрасти, дори от най-привилегированите класи, горчиво да се оплакват от ситуацията, в която се намират.

Пред този факт е неразбираемо защо борещите се и работещи класи завиждат толкова силно за позициите на онези, които очевидно са любимци на съдбата. На този свят, въпреки това, което човек може да стори, всеки трябва да се изправи лице в лице със своята собствена част от работа и нещастие, със своя дял страдание и заблуди, от което е лесно да стигнем до заключението, че Земята е една планета на изпитания и изкупление.

Тогава онези, който проповядват, че Земята е единствения дом на човека и че тук само по време на едно съществуване той трябва да достигне най-високото ниво на щастие възможно за неговата природа, просто се заблуждават и заблуждават онези, които ги слушат, виждайки, че е било демонстрирано чрез много вековни преживявания, че само в изключителни случаи това земно кълбо може да предложи необходимите условия за пълно щастие, за който и да е индивид. 

В общи линии може да потвърдим, че щастието е една Утопия, чието постигане е преследвано поколения наред без никога да са успявали да достигнат своята цел. Ако разумния мъж или жена са рядкост в света, то абсолютно щастливия човек никога не е бил открит.
Щастието на Земята, за онези, които не са направлявани от мъдростта, е толкова мимолетно, че освен за една година, за един месец или седмица на пълно удовлетворение, то останалата част на тяхното съществуване е една серия от горчиви заблуди. И забележете, скъпи деца, че аз имам предвид онези, които се считат за най-големите щастливци  на Земята, онези, които са обект на завист на масите.

От тук следва, че ако земното место-обитание е специфично предназначено за изпитания и изкупление, то сме принудени да признаем, че някъде другаде съществуват по-приятни место-обитания, където Духът, макар и все още затворник на едно материално тяло, може да се радва на насладите на човешкия живот в цялата му пълнота. Това е причината, поради която Бог е заселил тези красиви висши планети във вашия вортекс, към които вашите усилия и склонности един ден ще ви накарат да се насочите, когато сте станали достатъчно пречистени и усъвършенствани.

И все пак, от моите думи не си правете извода, че на Земята й е отредено вечно да остане изправителен дом. Не, със сигурност не! От прогреса, който вече е постигнат, ние можем лесно да стигнем до заключението за по-нататъшния прогрес, и от постигнатите разнообразните социални подобрения да очакваме нови и по-плодотворни промени. Това е огромната задача предопределена на тази нова доктрина, която Духовете разкриха.

Загуба на любими хора. Преждевременна смърт

21. Когато смъртта покоси някой от вашето семейство, отнасяйки най-младите преди най-старите без разграничение, вие сте свикнали да казвате: Бог не е справедлив, защото е пожертвал онзи, който е силен и все още има бъдеще пред себе си, а е оставил онези, които са живели много години и са пълни с разочарования: защото Той взема онези, които са полезни и оставя назад онези, които вече не са способни да работят; защото Той разбива сърцето на една майка, лишавайки я от невинното създание, което е било нейната единствена радост.

Хора, точно на това място вие трябва да се издигнете над общоприетото мислене за живота с цел да бъдете в състояние да разберете, че добротата често е там, където вие осъждате, че има зло, и мъдростта на провидението, където вие мислите, че виждате фаталността на съдбата. Защо оценявате Божествената справедливост според своите собствени идеи? Допускате ли, че Господ на Световете я прилага просто от прищявка, с цел да ви причини жестоки наказания? Нищо не се случва без да има една интелигентна цел и каквото и да се случва винаги има една причина за съществуването му. Ако разгледате внимателно цялата болка, която ви се причинява, тогава със сигурност ще откриете божествен промисъл, смисъл на обновление, и вашите незначителни интереси, като последица ще станат толкова второстепенни, че ще ги оставите на последно място. 

Повярвайте ми, в случай на една инкарнация от 20 години, смъртта е за предпочитане пред всяко от позорните прояви на упадък и безнравственост, които носят неописуемо оскърбление на уважавани семейства, разбиват сърцето на майките и карат косите на родителите да побелеят преди да им е дошло времето. Преждевременната смърт често е голяма благословия, която Бог отстъпва на онези, които си тръгват, и така ги запазва от нещастията на живота или съблазните, които вероятно са станали повод за загуба на живота. Човекът, който умира в разцвета на младостта си не е една жертва на съдбата. Бог преценява, че не е подходящо за този човек да остава по-дълго на Земята.

Каква ужасна трагедия, казвате вие, когато видите нишката на живот, толкова изпълнен с надежда, прерязана! За каква надежда говорите? Тази на Земята ли? Където, онзи който си е тръгнал, би могъл вероятно да проблесне или да си проправи пътя и да стане богат? Винаги го има това ограничено виждане, което пречи на човека да се издигне над това, което е материално. Кой може да каже каква можеше да бъде действителната участ на този живот, който смятахте за изпълнен с надежда? От къде знаете, че този живот нямаше да е пропит с горчивина? Тогава не презирате ли надеждите предлагани от бъдещия живот, до степен да предпочитате това мимолетно съществуване тук на Земята? Допускате ли, че една висша позиция сред хората, си заслужава повече от колкото едно висше място сред блажените Духове?

Вместо да се оплаквате, радвайте се, когато Бог реши да прибере обратно едно от вашите деца от тази долина на нещастията. Не би ли било егоистично да желаете те да продължат да страдат редом до вас? Ах! Това е болката, която усещат онези, на които не им достига вяра, които виждат смъртта като вечно разделение! 

Но онези от вас, които са Спиритисти знаят че душата живее по-добре, когато е разделена от нейната материална форма. Майки, знайте че вашите любими деца са близо до вас, да, много близо. Тяхното флуидно тяло ви прегръща, техните мисли ви защитават и спомените, които вие пазите ги изпълват с щастие; но вашата безсмислена болка им причинява страдание, защото тя разкрива една липса на вяра, така образувайки един бунт срещу Волята Божия.
Онези от вас, които разбират значението на духовния живот, слушат туптенето на сърцето си, когато викат тези любими хора. Ако помолите Бог да ги благослови, вие ще усетите голяма утеха, такава, която ще пресуши сълзите ви; вие ще почувствате величествени стремежи, които ще ви покажат бъдещето, което нашия Върховен Господ е обещал. – САМСОН, бивш член на Спиритисткото общество в Париж, (1863г.)

Ако той беше добър човек, той щеше да умре

22. Когато говорите за един лош човек, който е избегнал някаква опасност, обичайно казваме ,че ако е бил един добър човек, вероятно е щял да умре. С това изказване, вие всъщност казвате истината, защото често се случва Бог да даде по-дълго изпитание на един Дух, който едва е стъпил на пътя си към прогреса, отколкото да го даде на добър Дух, който по заслуга на своите достойнства получава благословията на най-краткия възможен период за изкупление. Следователно, когато вие използвате този афоризъм, вие несъзнателно извършвате богохулство.

Ако един добър човек умре и има съсед, за който се смята, че е лош, скоро някой прави забележката, че е по-добре да беше умрял съседа на негово място. Казвайки това вие изразявате нещо доста жестоко, защото онзи, който си е тръгнал, е изпълнил неговите или нейните задачи, а другия, който е останал, вероятно дори не е започнал. Защо бихте желали на лошия човек да му се отнеме необходимото време за да завърши неговите задачи, докато осъждате добрия човек да остане затворник без да е необходимо? Какво бихте казали, ако след като е излежал присъда, осъдения бива задържан в затвора, докато друг човек, който няма никакво право, е пуснат на свобода? Трябва да се разбере, че истинската свобода за един Дух е в премахването на връзките, които го държат пленник във физическото тяло, и така докато е на Земята наистина е затворник.


Приучете се да не порицавате нещата, които не разбирате и по-специално – да вярвате, че Бог е справедлив във всички неща, и че в много случаи онова, което изглежда като едно зло, всъщност е една благословия. В резултат на факта, че вашите сетива са толкова ограничени, не е възможно да имате ясно виждане за цялото, нито то може да бъде почувствано с вашите притъпени сетива. И все пак, ако вие се стремите да достигнете отвъд вашата ограничена сфера чрез средствата на мисълта, вие ще откриете как за вас важността на материалния живот намалява, до степен, че ви изглежда като един обикновен инцидент в безкрайния ход на духовното съществуване, което е единственото истинско съществуване. – ФЕНЕЛЕОН (Сенс, 1861г.)

Истинско нещастие

1. Всеки говори за нещастието; всеки го е преживявал и така преценява, че познава много-пластовия му характер. Аз съм тук за да ви кажа, че почти всички са заблудени, защото истинското нещастие абсолютно не е това, което Човек, т.е. онези, които са нещастни, вярват че е. Те виждат като нещастие незатоплената печка, заплашващия ги кредитор, празната люлка, сълзите, погребалната процесия и онези вървящи след нея я с разбити сърца, болката от предателството и изтръгването на гордостта на онези, които биха искали да са облечени в пурпур, а едва покриват голотата си под парцаливите дрипи на суетата си. На всичко това и на много повече Човек дава името нещастие. Да, то е нещастие за онези, които виждат само настоящето. Но истинското нещастие е по-скоро в последиците от тези факти, отколкото в самите факти. Кажете ми тогава не е ли една случка, която на времето е приета като едно щастливо събитие, но която по-късно е причинила бедствени последици, не е ли действително по-пагубна от друга ситуация, която първоначално е предизвикала препятствия, но в крайна сметка е довела до ползи? Кажете ми също една буря, която изкоренява дървета, но пречиства въздуха и разсейва вредните изпарения, които могат да причинят смърт, не е ли по-скоро една благословия, отколкото нещастие?

За да сме в състояние да съдим ние трябва първо да вземем предвид последиците. Така с цел да оценим по-пълно кое е наистина щастие или нещастие за Човека, ние трябва да се пренесем отвъд виждането си за този живот, защото само там последиците може да се почувстват. Така всичко наречено нещастие, според късогледството на човешките същества, свършва с тялото и получава своята компенсация в бъдещия живот.

Аз ще ви разкрия нещастието в една друга светлина, под формата на красота и цвят, които са приети и дори усърдно желани от вас бедни заблудени души. Развлеченията, размириците, ненужните тревоги и удовлетворението на глупава суетност са истинските нещастия, които карат Човека да игнорира съвестта си, да избягва мисловния процес и да се поставя в едно замаяно състояние по отношение на бъдещето си. Тези истински нещастия, толкова усърдно преследвани, не са нищо повече от опиума на забравата. Имайте надежда всички, които плачете! Треперете всички, които се смеете, защото телата ви са преситени! Не е възможно да се излъже Бог, нито да се избегне нечия съдбата. Страданията, тези кредитори, които са по-безмилостни от глутница вълци, пуснати от мизерията, постоянно се спотайват зад илюзията за почивка само за да се появят внезапно под формата на агония, на истинско нещастие, за всички, които са позволили душите им да станат слабохарактерни поради безразличие и егоизъм.

Тогава нека Спиритизма да даде яснота и да установи истина и грешка, в техните истински измерения, които до сега са били толкова необикновено деформирани от вашата слепота! Действайте като смели войници, които вместо да бягат от бедата, предпочитат опасната битка, отколкото мира, който няма да им донесе нито слава, нито повишение! Какво значение има за войника, ако загуби оръжия, багаж и униформа, ако излезе от битката като победителя, покрит със слава? Какво значение има за тези, които имат вяра в бъдещето, ако оставят богатствата и физическото си тяло на бойното поле на живота, при условие, че душата влиза в Небесното царство изпълнена със слава? – ДЕЛФИН ДЕ ЖИРАРДИН (Париж, 1861г.)

Меланхолия

25. Знаете ли защо понякога една неопределена тъга изпълва сърцето ви, водейки ви да мислите, че живота е горчив? Това е, защото Духът ви, стремейки се към щастието и свободата, когато намира себе си привързан към материалното тяло, което му действа като затвор, се изтощава от напразните усилия да се освободи. Когато признае, че тези опити са безполезни, душата се обезкуражава и тъй като тялото търпи влиянието на Духа, то се чувства изтощено, апатично, изпълнено с униние и тогава вие преценявате, че сте нещастни.


Повярвайте ми, когато ви казвам да се противопоставите на тези наклонности с цялата си сила, защото те само отслабват силата на вашата воля. Стремленията към един по-добър живот са вродени у цялото човечество, но не ги търсете осъществени в този свят. Сега, когато Бог изпраща Неговите Духове да ви дадат указания за щастието, което Той е запазил за вас, почакайте с търпение времето, когато ангела на освобождението ще дойде да ви помогне да се освободите от връзките, които държат Духа ви пленник. Запомнете, по време на вашето изгнаничество тук на Земята, вие имате една мисия да изпълните, за която дори не предполагате; дали да се посветите на семейството си или да изпълните различни задължения поверени ви от Бог. Ако в хода на този изпитателен срок в изгнание, докато търсите реабилитация, вие усетите, че вече ще припаднете от грижи, тревоги или премеждия, бъдете силни и имайте кураж за да издържите. Изправете се срещу тях с решителност, защото те скоро ще отминат. Това са единствените средства, чрез които вие може да достигнете онези, за които скърбите и които ликуващи да ви видят още веднъж сред тях, ще протегнат ръцете си към вас за да ви насочат към области недостъпни за земните страдания. – ФРАНСОАЗ ДЕ ЖЕНЕВ (Бордо).

Доброволни изпитания. Истинската власеница

26. Вие ме питате позволено ли е на един човек да намали своето собствено изпитание? Това е подобно на други въпроси като: Позволено ли е на давещ се човек да се опита да се спаси? Онзи, който има един трън в пръста си, да го извади ли? А онзи, който е болен, да позвъни ли на лекаря? Причината зад нашите изпитания е да ни помогнат да използваме своя интелект, търпение и смирение. Може да се случи един човек да е роден в една трудна и болезнена ситуация именно за да го накарат да потърси средствата да се освободи от тези проблеми. Заслугата е, когато претърпим последиците, които не могат да бъдат избегнати без да се оплакваме, когато сме упорити в битката и не си позволяваме да се отчаем, когато не постигаме успех. Никога не можем да я намерим в небрежността, която е повече мързел, отколкото благодетел.

Това съвсем естествено води до друг въпрос: ако Исус е казал „Блажени са скърбящите”, може ли заслуги да бъдат спечелени, ако търсим страдания, които да утежнят нашите изпитания в смисъл на доброволното мъченичество? На това ние можем да отговорим много решително: Да, има голяма заслуга в това, при условие, че страданието и лишенията са в полза на другите; това е милосърдие чрез страдание. Но не и когато страданието и лишенията са от полза за този, който ги извършва, това би било само фанатичен егоизъм.

Необходимо е да се направи едно ясно разграничение по този начин. Относно лично вас, бъдете доволни от изпитанията и проблемите, които Бог изпраща. Не търсете да повишавате обема им, защото на моменти може да е изключително тежко за понасяне. Приемете го без оплакване, а с вяра; това е всичко, което Бог иска. Не отслабвайте тялото си с безполезни лишения и потъпкване, които нямат никаква цел, защото ще имате нужда от цялата си сила, ако трябва да изпълните работата си тук на Земята. Да изтезавате и измъчвате тялото доброволно означава да вървите срещу Божия закон. Той е дал на Човека средствата да поддържа живота, за това да отслабиш тялото ненужно е истинско самоубийство. Използвайте го, но не злоупотребявайте с него; това е закона. Злоупотребата с най-доброто нещо, което Бог ви е дал ще доведе до неизбежни последици като наказание.

Но точно обратното се случва, когато Човек си налага страдание с цел да облекчи чуждото страдание. Ако вие търпите студ и глад с цел да предложите топлина и препитание на друг, и така тялото ви е засегнато, вие правите саможертва, която Бог ще благослови. Когато напуснете напарфюмираните си домове за да отидете до един коптор пълен със зарази за да утешавате, или да си изцапате ръцете за да превържете рани, или да изгубите съня си за да поддържате бдение до леглото на болните, които в крайна сметка са ваши сестри и братя пред Бога, или да изложите здравето си на риск за да правите добро, тогава тук вие намирате вашата власеница, истинската и благословена власеница (символ на отшелничество, монашески живот в служба). Вие не сте позволили насладите на този свят да сбръчкат сърцето ви, нито сте спали върху сладострастната гръд на богатството. Вместо това сте станали един ангел утешител на печално изоставените.

Тогава каква полезност е поднесена от онези, които се оттеглят от света за да избегнат неговите изкушеният и да живеят в изолация? Къде е куража да се изправят лице в лице с проблема? Те просто са избягали от битката и са дезертирали от войната. Ако вие искате да направите една саможертва, тогава я приложете към душата си, не към тялото си. Усмирете вашия Дух, не плътта си; бичувайте гордостта си, приемайте униженията без мърморене, самобичувайте се заради себелюбието си, закалете се срещу болката от обидата и клеветите, която е по- остра от физическата болка. В тези неща вие ще намерите вашата истинска власеница и раните ви ще бъдат взети под внимание, защото те ще свидетелстват за вашия кураж и послушание пред Божията воля. – ЕДИН АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ (Париж, 1863г.)

Да прекратим ли изпитанията на ближния си

27. Трябва ли някой да сложи край на изпитанието на друг, когато може, или трябва да се уважи Божията воля и така да се оставят нещата на своя естествен ход?

Ние вече неколкократно казахме, че вие сте на тази планета на изкупление по причина да довършите изпитанията си и всичко, което се случва е една последица от минали животи. Това е лихвата по дълга, който трябва да платите. И все пак у някои хора този факт провокира критики, с които трябва да се преборят, поради бедствените последици, които може да причинят.

Някои хора мислят, че като са на Земята за целта на изкупление всяко изпитание трябва да следва своя ход. А и има и други, които стигат до там да вярват, че не само не трябва нищо да се прави за да се облекчи страданието, а напротив, трябва да помогнат на другите да имат по-голяма полза като направят тези страдания по-големи, по-интензивни. Това е една много голяма грешка. Съвсем вярно е, че изпитанията трябва да следват своя ход, както Бог е определил, но, и тук е различното, как да знаем какво е замислил Бог? Знаем ли до каква степен трябва да стигнат? Ами ако нашия милостив Отец е предназначил, че това или друго страдание трябва да достигне само до една определена точка? Как знаете дали Божественото Провидение не ви е поставило не като инструмент за мъчение да утежнявате страданията на обвиняемия, а като успокояващия балсам на утеха, който да помогне да се изцелят раните? За това никога не казвайте „Това е Божията справедливост и трябва да следва своя ход”. 

По-добре кажете: „Нека видя какви средства нашия милостив Отец е предоставил на мое разположение, така че аз да мога да намаля страданието на моя брат или сестра. Нека видя дали моралната утеха, материалната помощ или съвет могат да помогнат за преодоляване на тези изпитания с повече енергия, търпение и смирение. Нека проверя дали Бог ми е дал средствата да сложа край на тези страдания. Може би тази възможност ми е дадена като един тест или дори изкупление, така че аз мога да намаля тези проблеми и да ги заменя с покой."

За това винаги си помагайте взаимно в съответните ви изпитания и никога не приемайте себе като един инструмент за мъчение. Всеки човек, който има сърце трябва да се възпротиви срещу една такава идея, особено всички Духове, защото те повече от всеки друг би трябвало да разбират безкрайните измерения на Божията доброта. Всички Духове трябва да са уверени, че техния живот трябва да е изцяло дело на любов и посвещение, и каквото и да правят опитвайки се да противостоят на Божийте желания, те винаги ще се изпълняват. Ето защо те могат да приложат максимална сила за да намалят суровостта на изкуплението без страх от последиците, и да бъдат сигурни, че само Бог има правото да скъсява или удължава едно изпитание, както Му е угодно.

Не е ли нещо, с което човечеството се гордее – да смята, че постъпва правилно, когато завърта ножа в раната или да увеличава дозата на отровата във вътрешността на онзи, който страда, под претекста, че това е част от периода на пробация? 

Ах, винаги считайте себе си за средство за облекчение на болката! И така да обобщим: всички са на Земята за изкупление, но всички без изключение трябва да се стремят към намаляването на изкуплението на събратята си, което е в съответствие със закона за любовта и милосърдието. – БЕРНАДИН, един Дух Закрилник (Бордо, 1863г.)

28. Един човек агонизира в жестоки страдания. Знае се, че положението му е безнадеждно. Позволено ли е да му спестим няколко мига на страдание като ускорим края му?

Кой ви е дал правото да осъждате и предрешавате каква е Божията цел? Не може ли Той да отведе човек до ръба на гроб и след това да го издърпа, за да може той да се събуди и разпознае нуждата от промяна на идеите си? Дори когато един умиращ човек е достигнал последните мигове  никой не може да бъде напълно сигурен, че финалния час е настъпил. Науката никога ли не е грешила в своите предсказания?
Разбира се има случаи, които, с основателна причина могат да се смятат безнадеждни. Но дори да няма надежда за едно сигурно връщане към живота и здравето, винаги съществува възможността, доказана в много случаи, за един болен човек, който се възстановява в последния момент. Тогава това е часа на милост признат от Бог, който може да е от изключителна важност. Вие не разбирате размишленията които Духа може да има по време на тези последни агонизиращи конвулсии, нито как едно светкавично разкаяние може да го спаси от много мъки.
Материалистът, който вижда само тялото и не взема под внимание Духа, не е податлив да разбере тези неща. Но Спиритиста, който знае какво се случва в отвъдния живот, разбира стойността на тези последни мисли. За това смекчете последните страдания доколкото можете, но се пазете да не скъсите живота, дори само за минута, защото тази минута може да бъде средството да се избегнат много сълзи в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

29. За онзи, който се чувства уморен от живота, но който не иска да го прекрати със собствените си ръце, ще сгреши ли, ако потърси смъртта на едно бойно поле с намерението смъртта му да е полезна?

Дали човек ще се самоубие или ще предизвика друг да го убие, намерението винаги е да се пререже нишката на съществуването. Ето защо има намерение да се извърши самоубийство, дори това да не е действителен факт. Идеята, че тази смърт ще послужи на някаква цел е просто илюзия, просто един претекст да се прикрие деянието и човек да се оправдае пред самия себе си. Ако той сериозно искаше да служи на страната си, би направил всичко по силите си да остане жив за да я защитава, отколкото да търси смъртта, защото ако умре вече не би бил полезен. Истинското посвещение се състои в това да не се страхуваш от смъртта, когато е въпрос на полза и е оправдана, да се изправиш пред смъртта и когато е необходимо да пожертваш живота си без да мислиш за това. Но ако търсиш смъртта с преднамерената идея да се изложиш на риск, дори и да е в полза, анулира цялата заслуга за действието. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860г.)

30. Ако човек се изложи на непосредствена опасност с цел да спаси живота на друг човек, знаейки, че той ще загине, това деяние като самоубийство ли ще се счита?

Ако няма намерение да се търси смъртта в това действие, тогава няма самоубийство, само посвещение и самопожертвувание, въпреки че има една сигурна смърт. Но кой може да бъде сигурен? Кой може да каже, че Провидението не е запазило едни неочаквани средства за спасение в последния момент? Не е ли възможно да се спаси дори онзи, който е пред устата на оръдието? В много случаи Провидението желае да отведе един процес по смирение до краен предел, при което едни неочаквани обстоятелства ще парират фаталния удар. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)

31. А онези, които приемат страданието смирено, защото са покорни на волята на Бога и са загрижени за бъдещето си щастие, не работят ли само за своя собствена полза? Не е ли възможно те да направят своето страдание полезно за другите?

Материално и морално тези страдания може да са служат на други; в материален смисъл, чрез работата, лишенията и жертвите, които налагат върху себе си, които могат да допринесат за физическото добруване на техните събратя; в морален смисъл, чрез примера, който дават с тяхната покорност на Божията воля. Показвайки силата на вярата на Спиритиста много нещастни и окаяни хора могат да склонят да се смирят и така да се спасят от отчаянието и неговите опустошителни последици в бъдеще. – СВЕТИ ЛУИС (Париж, 1860 г.)