Робърт Монро е картограф. В „Безкрайно пътуване” той търси начин да нанесе
на картата онази област, която е разположена „на ръба”, извън границите на мате-
риалния свят. Авторът ни предоставя карта на „Свързващата магистрала” – пътят,
който се разкрива пред нас, когато напуснем физическия си живот, с входните и
изходните му рампи, с неговите пътепоказатели и рискове. И всичко това е възможно да стане, защото Монро сам е пропътувал този маршрут и написаното се базира на неговите познания, а не на вяра.
Първата книга на Монро „Пътуване извън тялото” бе публикувана през 1971 г.
Както казва д-р Чарлз Тарт – един от водещите експерти в областта на човешкото
съзнание и потенциалните му възможности, – оттогава до днес „безкрайно много хора получиха облекчение и помощ, осъзнавайки, че не са сами и не са луди, само защото са имали пътувания извън тялото”. В тази книга и последвалата я „Далечни пътувания" Монро описва собствените си пътувания извън тялото в продължение на три десетилетия, създавайки си репутация на пионер в изследването на далечните
достижения на човешкото съзнание. В настоящата трета книга „Безкрайно пътуване” той довежда проучването до по-висок стадий – макар че Монро е последният, който би казал, че е достигнал до края.
Съществува една главна разлика между тази книга и предишните две. Досега
преживяното бе само и лично на Монро. Той бе описал собствените си приключения, срещи, разговори, рискове и разкрития. В „Безкрайно пътуване” той ни разказва как е намерил пътя – новата посока – пропътувал го е и разкрива причината и целта за тази пионерска експедиция. И най-важното – той включва записките на други, които с помощта на неговата нова образователна програма са успели да разчетат картата, да следват посоката и да постигнат същата цел.
Онези, които не са запознати със състоянието извън тялото, ще се натъкнат на
нещо познато, многозначително, заключения и признания, които могат да им припомнят неща, случили се вероятно по време на сън, в онова блещукащо състояние между спане и будуване, или в миг на внезапно разбиране или проникновение, когато изглежда, че всичко си отива на мястото и има смисъл. Онези пък, които са запознати, допълнително ще осъзнаят трудността от превеждането на преживяванията на лесно разбираем език.
Всички трябва да знаят, че за всеки е възможно да тръгне в новата посока, ако
предишни убеждения бъдат отхвърлени и съзнанието е отворено и желаещо.
Монро твърди, че нищо в тази книга не отрича валидността на нейните две
предшественички, представляващи етапи от развитието и напълно съответстващи на
познанията, с които той е разполагал чрез личния си опит по онова време. Въпреки че неговите собствени преживявания, докато той е работел над сегашната книга, са се натъкнали на тъжен и непредвиден обрат, когато на жена му Нанси е открит рак.
Разбирайки, че в името на Нанси няма много време за губене, той ускорява търсенето на отсъстващата Основа. Добре е да се подчертае, че той успя да завърши изследванията си и откри както новата посока, така и липсващата База, още докато Нанси все още бе с него в материалния свят, а той и другите бяха в състояние да приложат познанието, до което той бе достигнал, за да й помогнат при нейното собствено безкрайно пътуване.
РОНАЛД РЪСЪЛ
Кеймбридж, Англия
Книгата може да изтеглите от spiralata.net