Дух: Нейо Лусио
Медиум: Шико Шавиер
Един богат фермер подканил своя петнайсет годишен син да се приближи и казал:
- Сине мой, всеки човек ще пожъне единствено това, което посади. Опитай се да правиш добро на всички, за да си щастлив.
Момчето чуло съвета, а на следващия ден с грижа посадил едно дърво кашу на едно място, което се намирало недалеч от пътя, който свързва селото с фермата на баща му.
Една седмица по-късно, след като бил получил от баща си паричен подарък, той отишъл при извора на една малка река и изградил един удобен подслон, за да предпази извора от примеси.
На 20-годишна възраст забелязал, че определен брой просяци обикновено минавали по този път, като спели под открито небе, и построил хан за почивка, за да посрещне нуждаещите се пътници.
Скоро след това животът му наложил горчиви изненади…
Майка му починала в автомобилна катастрофа, а баща му бързо обеднял поради преследването, подбудено от силни врагове, които се интересували от неговия бизнес, и скоро след това умрял…
По-голямата му сестра се омъжила и поела в различна посока ...
Сега останал сам на света, въпреки че никога не забравил съветите на баща си, младежът се разбунтувал срещу благородните идеали и тръгнал по света…
Той работил и спечелил огромно богатство, но го пропилявал със светски удоволствия. И никога отново не помислил да прави добро…
Годините минали ...
В зряла възраст той започнал да залага и да пие алкохол.
Няколко пъти Духът на баща му се приближавал към него, молейки го да бъде внимателен и да се покае. Синът получил молбите на баща си под формата на мисли, но той ги отхвърлил.
Синът просто искал да пие алкохол, като му харесвало да бъде в нощните клубове до зори. Но балансът на тялото има граници и здравето му се е изменило. По тялото му се появили рани. Той не можел да се храни редовно. Богатството си загубил поради скъпите лечения. Тъй като той не се сприятелявал с другите, бил изоставен. Засрамен, той избягал от града и станал просяк. Вървял през много места, докато един ден почувствал носталгия по дома и поискал още веднъж да посети родния си град. И поел на дълъг път.
След много дни той най-накрая пристигнал в селото, чувствайки се изтощен. Засаденото от него кашу станало едно прекрасно дърво, което давало сочни плодове. Той се възползвал от възможността да убие глада си и тръгнал към селото. Почувствал се жаден и потърсил фонтана. Кристалната вода, защитена от примеси, утолила жаждата му. Той бил толкова изстрадал, че никой не го познал. Нощта паднала и той почувствал студ. Двама добродушни мъже го завели в хана, който самият той бе построил преди няколко десетилетия.
Когато влязъл, той започнал неудържимо да плаче, защото собственото му име било гравирано на стената, последвано от думи на похвала и благословение. Донякъде смутен, той легнал и заспал. В съня си видял Духът на баща си до себе си, който му казал:
- Ти се нуждаеше от хан и беше подслонен от къщата, която ти самият построи в полза на тези, които нямат място за почивка…
И като го прегърнал с нежност, казал:
- Защо спря да правиш добро?
Синът не можел да отговори. Сълзите му пречили да говори.
Събудил се дълго след това със сълзи в очите си.
Управителят на хана нежно казал:
- Какво мога да направя за вас?
Той отговорил просто:
- Трябва ми само една мотика. Имам нужда да започна да бъда полезен отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар