Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ
автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова
Глава 6 ЧЕТКАТА - Възпитаване на нашия Дух чрез дисциплина
Веднъж бяхме съседи на едно много различно от нас семейство. Те бяха пристигнали от друг град, живяха тук няколко месеца и след това отново се преместиха. Трите деца на двойката бяха на нашата възраст. Аз и братята ми се сприятелихме с тях и скоро започнахме да играем заедно. Забелязахме, че родителите им изглеждат незаинтересовани от това, което децата им правят. Те пропускаха часове в училище, без да имат сериозна причина. Обикновено играеха на улицата и никой не ги викаше да се прибират у дома. Правеха, каквото си поискат.
Тъй като родителите ни бяха много стриктни с времето, позволено за игра, и нашите задължения, ние също искахме да се радваме на повече свобода. Мислехме, че е по-добре да живеем като другите младежи. Един ден, докато играехме в двора, мама ни напомни, че е време да си напишем домашните.
Ние протестирахме. Докато се оплаквахме, тя ни помоли да я последваме до мястото, където переше дрехите ни. Там видяхме много мокри дрехи. Мама вдигна едни много мръсни панталони и започна да ги четка.
- Виждате ли това? - попита тя. - Докато пера тези панталони, излиза мръсотията от тях и скоро панталоните ще бъдат чисти. Ако не използвам четката, ще е много трудно да ги почистя. Дисциплината има подобна функция в нашето образование. Всички ние сме човешки същества, все още пълни с недостатъци от миналите си животи. Имаме склонност да свикваме и да продължаваме да повтаряме същите лоши навици и грешки от предишните си животи. Домът е Божия благословия за нашия духовен напредък. Когато има отговорност, разбиране и хармония между родителите, децата ще се ръководят от силните ръце на дисциплината, добрия пример и любовта. Те ще научат как да ръководят самите себе си по-добре и ще се чувстват по-сигурни. Дисциплината е подобна на тази четка. Тя премахва нашите недостатъци, правейки нашите морални качества да се открояват. По същия начин, по който четката изчиства панталоните, дисциплината ще подобри духа ни.
* * *
От този ден нататък благодарих на Бог за начина, по който бяхме възпитани от родителите си и съжалявах за тримата ни приятели, чиито родители не бяха толкова отговорни, колкото нашите. С течение на годините моята концепция за дисциплината стана по-силна. Нашите мисли управляват нашите думи и действия. Да дисциплинираме мислите си, като наблягаме на волята, трябва да бъде най-голямата ни цел в живота. Ако имаме само добри мисли, от нас ще произлязат само положителни неща, които ще облагодетелстват всички наоколо.
Няма по-голяма радост от тази, която допринася за щастието на другите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар