Следващите материали не целят да ви убеждават в съществуването на прераждането, промените на Земята и нуждата да променим съзнанието и поведението си в живота, или в каквото и да е друго. Това са само един малък сбор от материали от различни източници, лични разкази, Словото на Учителя Петър Дънов, учението на Спиритизма на Алан Кардек, свидетелствата на световно доказани медиуми - като Шико Шавиер, спящия пророк - Едгар Кейси, уникалния Робърт Монро - оставил едно от най-големите наследства в сферата на пътуванията извън тялото, Хосе Силва, Невил Годард, и много други автори получили знанието си от лични опитности.



Преводи - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия

Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg




петък, 5 септември 2014 г.

Страданието - за времената на подготовка, из "Второто пришествие" Петър Дънов

Когато Любовта преминава от един свят в друг, тя създава страдания за хората. Който не разбира този закон може да преживее някаква катастрофа, а който го разбира никога не се обезсърчава.

Нашата вселена е достигнала наполовина своя път на развитие. Цялото човечество, не само тук на Земята, но във всички светове, които съществуват вън и вътре във вселената, всички минават в една нова фаза.. В целия космос става едно преобразование, макар че не всички са на една степен на развитие. Новата вълна, която идва, няма да ви остави на старото място. И ако вие не възприемете новото учение, у вас ще настане такава голяма скръб, която ще произведе у вас цял ад. Адът не е нищо друго, освен въздействието на тази Божествена вълна.
За в бъдеще тия страдания ще се увеличат и ще знаете, че колкото страданията ви са по-големи, толкова по-голямо е вашето съпротивление, а дали е съзнателно или несъзнателно, то е друг въпрос. Ще знаете, че сте в противодействие на тази вълна...

Кои са причините за страданията?

Страданията не са нищо друго освен съсредоточаване на Божествените лъчи върху нас. Ако ние не сме готови да ги приемем, те ни причиняват болка, страдание... отричаме ли ги, те ни причиняват болка.

Любовта не може да говори пряко на сегашния човек. Следователно Любовта говори на човека само по един начин - чрез живота. В живота пък има движение. Животът говори на човека по два начина: чрез езика на Земята – „езика на страданията“, и чрез езика на Слънцето – „езика на радостите“.

Животът казва на човека така: „За да ме разберете, трябва да изучавате моя пръв език на страданията, а след туй - езикът на радостите.“ Тези две неща, това са две движения, две течения. Дето се срещат тия две течения, там се ражда органическия живот.

За какво стават всички катастрофи в света? За да се пробуди човешкото съзнание.
Страданията, които идват, те са пречистване на този свят. Те са Божественият огън в света. Тия страдания, които имаме, те са Божествения огън, който ни чисти от нечистотиите. Всичките велики хора минават през велики изпити. Толстой казва, че след всяко боледуване идвало едно просветление в неговия ум.

Светът сега страда, заражда се нещо в съвременното човечество. Като мине през този големия огън, ще дойде нещо хубаво.Сега ще имаме страдания. Всеки от нас ще понесе толкоз, колкото трябва. Всички трябва да вярваме.

Казвам: на Земята мир не съществува, понеже Земята не е място за мир. 
Как ще искате мир от един грънчар, който постоянно се кара с калта! Най-първо ще я сее, после ще й тури вода, ще я гази, ще я тъпчи, ще й се кара, ще я тури на колелото, ще я върти и от там ще я тури в пещта – ще я пече. Какъв мир искаш? Но от всичкия този процес излизат хубави гърнета, паници, приспособления, на които ние се радваме. Често, когато разглеждаме процесите на природата, намираме че някъде има размирици, война. То е в реда на нещата.
Неприятно е за калта, но на грънчара му е приятно да продаде гърнетата, да продаде паниците, а онези, които ги вземат, и те се радват.

Когато хората правят погрешки, Бог не счита това за грях. Че ги „наказва“, това прави Той с цел да ги изправи:
Когато железарят туря желязото в огъня и го нагорещява, че го извива, че го огъва, мачка, той няма намерение да го накаже. Не, той иска да изкара съвсем друго нещо от това желязо.
Бог има намерение да изкара нещо хубаво от хората, затова ги поставя на огън. 

Колкото по-упорит и своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.
Страданията показват отклонението, което сме направили. Като знаете отклонението, ще знаете как да се изправите. По-степента на страданието, ще се определи и степента на отклонението. Колкото страданията са по-големи, толкова и отклонението е по-голямо. Колкото повече чувстваш това отклонение, толкова и страданието ти ще бъде по-голямо, но и толкова по-скоро и по-лесно ще се върнеш в правия път. Колкото по-малки са страданията на човека, толкова по-мъчно може да се върне. 

Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които до тогава не сме обръщали внимание.
Та казвам: всички лоши условия ще предизвикат в нас онова хубавото, което е скрито, да се познаем какви сме. Във време на мъчнотии и страдания, ние се познаваме доколко в нас Любовта е развита.
Онези, които не разбират страданията, оплакват се. Страданията в света са един Божествен метод, един Божествен начин за придобиване на онази Божествена енергия.

* Най-голямото учене и развитие на душите се случва, когато привидно са ощетени в някое отношение от съдбата, когато имат "малко" и се налага сами да се справят с това, което имат, да оцелеят и да се развият. За обикновения човек това е нещастие, но за осъзнатия – ще каже: това е дар от Бога. Защото шанса на една душа да се осъзнае, когато няма ни най-малкото страдание, когато няма нищо, което да я провокира да се замисли, е много по-оскъден. Страданието е онова, което първо не разбираме, но с времето виждаме какво е направило от нас, какво познание, качества и личност сме изградили в резултат на него.


До тогава, докато в нас не е Духа, считаме страданията за нещастие.  Когато дойде Духът, ще намерим, че това голямо нещастие е голямо благо за нас.

Защо идат страданията? Да ти донесат блага.

Страданията са пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това благодарете за страданията, защото без тях щяхте да се отровите.

Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще мине през големи страдания и изпитания.
Съвременните хора се страхуват от страданията – няма защо да се страхувате.
Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх! (виж Грег Брейдън „Божествената Матрица“ за силата на любовта да измести страха от сърцето)

Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешния са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват. 
Когато вие страдате, вашето страдание е почва, на която се сеят Божествените семена, за да израснат.




Божественото расте при страданията. Щом е така, не го спъвайте. Оставете го да израсте и да се развива. Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда и добър не може да стане, той не може да прилага доброто.

*Това веднага е видно от живота. Може да сравните опитността на един човек преживял много перипетии дори от най-ранна детска възраст и опита и уменията на един човек, за който винаги са се грижели добре и всичко е било осигурявано без усилие. При единия условията са такива, че подтикват към развитие и борба, към учене и търсене на изход от обстоятелства и ситуации, докато при другия не се налага никакво учене, защото няма нужда човека сам да се развива за да оцелее, и да полага и да не полага усилия за него има кой да се погрижи и осигури. Примера не е закон, но е доста често срещан в живота, за съжаление малцина са онези,  които при добри житейски условия все пак тръгват по пътя на ученето и трупането на опитности.

Като казвам учене имам предвид изграждане на характера, на качествата и уменията, на ценностната система, на силата на човек по житейския му път.

*“Божественото расте при страданията, да не го спъваме“ – Това е много валиден съвет особено за родителите, които често стават изключителни закрилници на децата си и по никакъв начин не им дават шанс да се научат. А когато има някой, който да взема решенията и да преценява ситуациите, детето никога няма да се научи само да си ги решава. То остава гледано като под похлупак и утре в живота е един неспособен индивид, с неизграден характер и слаб. Трудностите и нещастието, което предстои на такова дете са много по-големи от временното усилие, което се изисква за да се справи с някой проблем в по-ранна възраст. Когато характера липсва, когато няма изградени качества, този човек е неспособен да се справя добре с живота си и често развива комплекс за малоценност. Той не знае кой е и на какво е способен, защото във възрастта, когато е трябвало да изгради себе си, той не го е сторил, заради свръх протекцията на родителите. Родителите смятат, че това е от любов, което правят, но това е егоизъм. Истинската любов ще се дистанцира, колкото й да я боли, но ще остави детето да се научи, защото знае, че тези умения са му жизнено важни и утре с тях ще трябва семейство да гледа и да предава знания на децата си.
За това ако обичате децата си създавайте им условия да се учат – давайте им задачи, работа, среда, в която да мислят, да се развиват и изграждат, да се учат на ценности. Утре това ще е най-голямото наследство, което сте им дали.

Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда.

Ние сме в процес на организиране. 
Ние сме в една епоха, когато цялата бяла раса е бременна с една идея. Една нова раса се ражда. Едно дете на доброто се ражда. Всички страдания, тази кръв, която се пролива, всичко, което става, то е в реда на нещата. Понеже жената като роди, много кръв трябва да изтече. Милиони клетки, които стават жертва.

Същия закон е и в природата.Тия мъчения, които сега претърпяваме, по този закон трябва да станат жертва, за да се роди хубавото в света. Всичко, което природата върши, е разумно и добро. Всичко онова, което Бог е създал, е обмислено. Всичко в края на краищата ще се превърне на добро. Имайте тази вяра.

Щом дойдем до Божественото, никого не вземайте за авторитет.
Онова, което чувствате в себе си, макар и да не ви е свойствено, онова, което претърпяваме, вярвайте, че е за ваше добро.

Понеже тази жена ражда, и вие вземате участие в нейната скръб. Вие искате да живеете в човечеството и когато се ражда нещо възвишено, да не вземате участие. Но после искате да участвате в благата – без страдание да ви дойдат всичките блага. Такова нещо няма!

Дотолкоз, доколкото вие участвате в страданията, дотолкова ще участвате и в радостта. Дотолкоз, доколкото вие участвате в работата, дотолкоз ще участвате в благата, които работата донася. Следователно за бъдеще ще ви дадат от всичките тия процеси дотолкоз, доколкото сте взели участие. Колкото са по-големи страданията, по-големи блага ще имате; колкото са по-малки страданията, по-малки блага ще имате. То е пропорционално.

Туй, което ще се роди, то ще се роди едновременно във всички души. Туй, Божественото, което иде, то ще се роди във всяка една душа. То ще бъде бъдещото благо.
Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш; показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново.

Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго.Та и страданието е само за един момент. При радостта е същия закон: тя е само един момент, а другото е отзвук на радостта.

Туй, което сега става в света, то е една необходимост за един по-висок свят, който разрешава една важна задача. В планините се трошат камъните, превозват се, вас ви е неприятно.Чупят тия камъни, но те са потребни да се направи едно шосе.

 „Не може ли без да се чупят тия камъни?“ При сегашните условия трябва да се чупят камъните. Онова, което става в света, е предвидено в Божествения свят, да ви не смущава.
Господ си знае работата.

Светът на Любовта е свят на големи страдания. Всичките искате Любовта – много учен трябва да бъдеш, много добър. Любовта е за най-силните хора. Това не е нещо за всекиго.
Сегашните смущения и раздвижвания, които стават със земната кора и по Земята, се дължат пак на идването на една нова епоха.

Вие сте се събрали и ме слушате. Вашите разбирания зависят от това дали туй, което ви говоря, ще ви интересува, ще ви ползва. Ако ви ползва, ще го разберете, ако не ви ползва, нищо няма да разберете. Този ред на нещата съществува за напредналите личности, за да се опитат. Той е век на изпитания. Тези изпитания, които имате, са нищо. Комисията, която ще дойде в бъдеще, ще бъде много по-строга, отколкото сега. Ако някой от вас мисли, че ще бъде щастлив, може да бъде. Единствено щастлив ще бъде този, който е щастлив във своите нещастия. Сега не ви казвам, че ще бъдете нещастни, това не е моето желание, но казвам, че ще дойдете на изпитания; всичко това ще мине през огън, ще се опитате.

Ако не дойдат изпитанията, съвременното човечество не може да се подигне. За цялата бяла раса седи такъв изпит, какъвто досега никога не е имало. Там е казано, в 13та глава от Марка, че тези страдания не са били от създанието на света и няма да бъдат. Те са сега близо. През тях ще минете и като минете, след  това ще дойде Царството Божие, физически ще се яви на Земята. Онези от вас, които са страхливи, не трябва да се качват на железници, никъде не трябва да се качват, да стоят вкъщи. Нито по екскурзии да ходят, нито по планини, по високи места да не ходят, по реки да не се къпят, да не плуват. Навсякъде ги грози една опасност, може да изгубят живота си. А за напредналите души всичко това е в реда на нещата, то за тях е създадено.

Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа.

Нашия съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. (Това е само едно от местата, в които Учителя говори за нашите предци от звездите.)

Първото нещо,  което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение на страданията. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш, да се ожесточаваш.

Вие сте хора, родени в една епоха при най-големи възможности. Най-големи късметлии сте вие, но и най-големи нещастия ви очакват. По-късметлии хора от сегашните не е имало в света, но и по-нещастна епоха от тази няма.Защото онзи, който се качва на най-високия планински връх, той ще се качи нависоко да види, но ако от там се откачи и падне надолу, по-лошо падане от това няма.

Хубавите камъни го дяла каменоделецът, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания. Та страданията са такива удари на природата, те са метод за растене. Тогава борбата се увеличава, но оттам насетне настава особен  хармоничен живот.

Има двояко разбиране на света. Един обикновен човек пита един скулптор: „Какво правиш?“ „Чукам камъни с чука си, троша ги.“ Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Но минал един разумен, учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва че тя чука. И с всеки удар отчупва нещо, днес – едно, утре – друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране.

Един ваятел си е харесал камък, но от малките камъчета помен няма да остане, всичко това ще изхвръкне под неговото длето. Но все ще остане нещо. Какво ще остане, не се знае. Само когато цялата статуя се извае, тя остава помен, паметник остава.
Та когато виждате промените, които стават в света, питате:

„Докога ще продължава това?“ Докато скулпторът свърши своята статуя.

Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всички мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Да ви дам един пример.

Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не му е обръщал внимание. Но този скулптор казва, че от този камък ще излезе нещо. Камъкът си мисли, че тук като е сложен, нищо не става от него. Един ден скулпторът го вдига и го натоварва. Камъкът казва: „И за мен настанаха приятни дни!“ Дойдат с колата до едно място, изправи камъка. Скулпторът е взел доста чукове със себе си, взима чуковете и удря от тая и другата страна, чупи парчета, а камъкът казва: „Беля!“ Камъкът кряска, вика, наближава време да се въплъти идеята в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, и най-после – една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал някъде. Идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега който мине и погледне камъка, казва: „Много хубава е статуята! От тебе ще се учат хората.“

И този Господ, Който ви е направил, ще ви тури като статуи някъде. Пак ще има дъжд, сняг, вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.

Казвате: „Ако условията ни са благоприятни, ще решим всички задачи и ще се развиваме правилно.“

Идат благоприятни условия за цялото човечество. Това са големите страдания, през които ще минат всички хора, всички народи. На ония, които са трупали милиони, косите им ще настръхнат от ужас, когато банките една след друга започнат да пропадат. Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. Ония, които са имали стопанство и отглеждали добитък, кокошки, патици, горчиво ще съжаляват, когато мор дойде върху добитъка и птиците им и останат с празни обори и кокошарници.Това е положението, което очаква всички ония, които са вървели по пътя на втория син.

из "Второто пришествие"Петър Дънов


*личен коментар на автора на блога

Няма коментари:

Публикуване на коментар