Глава 7 - ЛИМОНАДАТА - как да общуваме без да нараняваме

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Беше горещ летен следобед. Вече бях завършила домашното си, когато пристигнаха Мери, Кристин и Марсия. Бяха дошли в дома ми, за да играят много интересна игра. По време на играта трябваше многократно да напомняме на Марсия, когато беше неин ред да играе, тъй като тя беше леко разсеяна. Аз бях разстроена и започнах да се държа грубо с нея. 

Когато играта свърши, баба ме помоли да набера лимони от дървото. По това време лимонада щеше да ни дойде добре. Когато приближихме лимоновото дърво в задния двор, забелязах приятния аромат, идващ от дървото, докато събирахме падналите лимони от земята. 

Баба добави: 

- Лимонът, освен че се използва като компонент на много парфюмни продукти, е и добър източник на витамин С, който е много необходим на нашето тяло.

Върнахме се в кухнята и говорихме за мъдростта на Бога при Сътворението. Баба наряза лимоните наполовина и започна да ги стиска, за да отдели сока. След това тя взе с лъжица от сока и ме попита дали мога да го опитам. 

- Разбира се, че не - отговорих аз, - лимонът е много силен, прекалено кисел.

Много внимателно тя изсипа сока в кана, добавяйки вода и захар. 

- Сега опитай! - каза тя. 

Отпих бавно. Беше вкусно! Напълнихме чашите и преди да ги занесем на моите приятели, баба погали косата ми и каза: 

- Думите ни могат да бъдат кисели като лимона. Те нараняват хората, причиняват лоши чувства. Въпреки това, ако всичко, което е необходимо да кажем, бъде разтворено във водата на милосърдието и подсладено от благост, хората биха чувствали повече любов и уважение, и по този начин ще добият приятно впечатление за нас.

Веднага си спомних колко груба бях към Марсия и се сетих за други инциденти, в които имах подобно неправилно поведение. Прегърнах баба и й благодарих, че ми помогна да видя моите недостатъци и за нейния мил и мъдър начин да ме научи на толкова много важни уроци за живота. 

Върнахме се в хола, където се наслаждавах на лимонадата с моите приятели. 

* * * 

От този ден нататък бях по-внимателна в избора на думите си, опитвах се да говоря с хората по същия начин, по който бих искала те да ми говорят: с доброта, благост и любов.