Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Още като дете търсех отговори на въпросите за света и живота. Едно от най-трудните за разбиране и приемане неща беше смъртта. Бях срещала много отчаяни сираци и родители, опустошени от болката по загубата на любимо дете.

Дядо винаги ми е бил добър приятел. Човек, с когото да поговоря и от когото да получа съвети при трудност в детството ми. Един ден отидох при него и обясних колко е ужасна идеята за смъртта. Казах му, че чувствам мъка само като си помисля, че някой от семейството може да умре.

Беше дъждовен ден. Дядо ме хвана за ръка и ме отведе до прозореца.

- Виждаш ли падащия дъжд? Откъде идва?

- Идва от облаците - отвърнах аз.

- Да, но как водата се връща обратно там, в облака? - попита ме той.

Трябва да призная, че в този момент нямах отговор. Тогава дядо поиска да докосна дъждовните капки. Обърна ме с гръб към прозореца и каза да разтворя ръцете си. Няколко минути по-късно ръцете ми бяха сухи.

- Къде отиде водата, която беше на ръката ти? - попита той.

- Изчезна - отвърнах.

- Виждаш ли, водата не изчезна. Малки частици вода се махнаха от ръцете ти, но твоите очи не успяха да ги видят. Водата се превърна в пара, която сега е във въздуха, но е невидима за нас. Водата от реките, океаните и дрехите, които се изсушават на слънце, се превръща в пара и се издига във въздуха, за да се превърне отново в облаци и впоследствие отново да падне като дъжд, обновявайки природата. В нашето съществуване се случва нещо подобно на това. Ние сме безсмъртни духове, създадени от Бога, които никога няма да умрат. Обаче, ние живеем на различни нива, така че в крайна сметка да можем да достигнем до съвършенството. Тоест, ние трябва да се родим в материалния свят, за да напреднем и да се развиваме духовно. Животът на тази планета е много ограничен, след известно време ние ще се върнем в духовния свят. Наричаме го смърт на физическото тяло, но това не е смъртта на духовното тяло, тъй като духът е безсмъртен. Ние, като интелигентни духовни същества, след смъртта си започваме да живеем един невидим живот и това е нашият истински свят.

Всичко това е дело на Бог, който желаеше нашето развитие да се случва по този начин. Ние прекарваме определено време в духовния свят, нашия вечен свят, и след това се връщаме под формата на ново тяло, прераждайки се на Земята или в друг материален свят, за да учим нови уроци и да преживяваме нови опитности, които са основни за нашето духовно и морално развитие. Точно както водата не изчезва и става невидима под формата на пара и се появява отново като дъжд, ние също ставаме невидими след нашата смърт. Но продължаваме да живеем в друга форма на живот и отново ще се върнем, и ще се преродим толкова пъти, колкото е необходимо за нашия растеж в интелигентността и любовта.

* * *

Това обяснение ме освободи от страха от смъртта. Аз вече не съм разстроена, когато хората, които познавам, умират, тъй като сега съм сигурна, че те просто следват естествения ход на съществуването.

Благодарна съм на Бог, че ме е създал като интелигентно същество и че ми дава тези безкрайни възможности да разбера голямата мъдрост, която контролира нашата Вселена.