Глава 4 Двата камъка: урокът на семейството

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 4 ДВАТА КАМЪКА: урокът на семейството

През детството си живеех в къща с огромен заден двор, дървета и много място, където с моите братя и други деца прекарвахме дълги часове в игри. Често тези игри преминаваха в бой. Много се карах с брат ми Пол, защото той често ме провокираше. Когато се ядосвах, чупех всичко негово. Нашите караници винаги завършваха със сълзи, а майка ми трябваше да спре домакинската си работа, за да ни разтървава. 

Въпреки съветите ѝ, нови ситуации постоянно възникваха и нови боеве започваха.

Един ден по време на поредната кавга бях много разстроена от дразненето му. Когато майка ми пристигна, започнах да се оплаквам от присъствието на Пол в нашия дом. Не исках Пол да бъде мой брат и да живее с нас, тъй като не понасях агресията му. Той също викаше и ме обвиняваше в какви ли не неща.

Мама изчака да се успокоим и ни помоли да седнем на пейка под едно дърво. Тя държеше два камъка и искаше да ги докоснем, като ни обърна внимание на острите им ръбове и грапавата им повърхност. 

Тогава ни попита:

- Имате ли някакви предложения как да ги превърнете в гладки и лъскави камъни?

В този момент не можех да измисля нищо. Тя ги затърка един о друг и западаха миниатюрни частици от тях. Малко по-късно камъните започнаха да придобиват закръглена форма и да стават по-гладки. 

Майка ми каза:

- Ако продължа да ги търкам един в друг, триенето ще доведе до това камъните да имат гладка, лъскава повърхност. Можем да сравним тези два камъка с взаимоотношениятамежду човешките същества.

Бог е събрал хората от едно семейство, така че, като живеят заедно ден след ден, всеки със своите недостатъци, те да ги изглаждат. В резултат на това красотата, която притежаваме вътре в нас, да се покаже.

За да стане това, частиците гордост, егоизъм и негодувание трябва да се махнат, докато не се покажат искрите на разбирането, прошката и толерантността. Бих искала вие двамата да помислите над това, преди да започнете нова караница.

Двамата с брат ми бяхме дълбоко развълнувани от това учение.

* * *

От този ден нататък бяхме по-наясно с нашите нагласи и се опитахме да разрешим различията си спокойно. Взех това учение присърце. Беше от изключителна важност и ми помогна да приема хората, с които трябваше да живея.

Научих за толерантността и разбирането по отношение на другите. Грешките им ни помагат да се учим да живеем хармонично и ни правят по-щастливи, като мирът и любовта продължават да растат във всеки от нас.