Глава 3 Буболечката - Урокът на Смирението

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 3 Буболечката - Урокът на Смирението

Като дете бях много суетна и обичах да се фукам. Мислех си, че всичко, което имам, е по-добро от това на другите и винаги се чувствах по-важна от приятелите си. Моите идеи бяха по-важни и не ме интересуваше какво казваха другите хора. Когато отивах на парти, обичах да получавам цялото внимание за новата си рокля или за някакъв аксесоар, който носех.

С течение на времето се разделих с приятелите си и те рядко идваха у дома или ме канеха да играя с тях.

По това време едно момиче на име Джулия се премести до нас. Станахме приятелки. Отначало беше много приятелски настроена, но скоро след това започна да се отдръпва като другите ми приятели.

Един ден дядо чу телефонния ми разговор с нея. Той забеляза как аз настоявам Джулия да излезе да играе с мен. Тя обаче се извини и каза, че не може да дойде у дома. Когато затворих, започнах да плача.

Дядо, забелязвайки колко съм тъжна, ме прегърна и покани да се поразходя с него. Тръгнахме, докато избърсвах сълзите си. Отидохме до задния двор и се насочихме към зеленчуковата градина, която дядо обработваше. Той обичаше да наблюдава природата. Можеше да прекара часове, грижейки се за растенията и наблюдавайки малките буболечки, които живееха сред тях.

Забелязах, че много от тези буболечки, макар и съвсем малки, бяха красиви. Слушах коментарите на дядо ми, когато изведнъж забелязах съвсем различна буболечка в един от зеленчуците. Беше най-красивата от всички. Лъскава и шарена, с червени, жълти, и черни петна. Извиках:

- Виж, дядо! Колко е красива тази!

Но когато се приближих до буболечката, усетих неприятна миризма. Сложих ръце на носа си и се отдалечих.

Дядо се приближи, погледна буболечката и обясни:

- Това наистина е красива буболечка. Красотата й със сигурност привлича внимание, но нейната миризма е толкова лоша, че бързо се отдалечаваме от нея. Има някои хора, които са подобни на тази буболечка: те се грижат за външната си красота, но не са загрижени за вътрешните си качества. Когато ги видим, сме привлечени от външната им красота, но когато се приближаваме до тях, тяхната арогантност и снобизъм просто ни отдалечават от тях.

Веднага си припомних старите си приятели и осъзнах причината, поради която те вече не са близо до мен.

- Дядо, какво трябва да направя, за да се върнат приятелите ми отново?

- Трябва да се опиташ да разкрасиш душата си като носиш парфюма на смирението.

* * *

От този ден нататък направих всичко по силите си да не подценявам или да не мразя хората. Започнах да слушам какво имаха да кажат и да уважавам техните идеи. С течение на годините осъзнах, че добрите, скромни хора излъчват такава приятна енергия, че другите просто са привличени към тях като магнит. Те събират все повече и повече приятели, които са привлечени от тяхната вибрация на доброта.