Произход на духовете, прогресиране, цел на въплъщението, душата след смъртта

Откъс от спиритични сесии на френския философ Алан Кардек
"Книга на Духовете"

Кое наричаме спиритизъм?

Наставленията, дадени от духовете от висш ранг относно неща засягащи човечеството, техните отговори на зададените им въпроси, събрани и старателно подредени, представляват цялото нравствено и философско учение под названието СПИРИТИЗЪМ.

Спиритизмът не е ново откритие; фактите и началото, върху които той се опира се губят в дълбока древност, защото намираме неговите следи във вярванията на всички народи, във всички религии, у много духовни и светски писатели.

Самото учение, преподавано днес от духовете не съдържа нищо ново; ние го намираме откъслечно у много философи: индийски, египетски и гръцки, а като цяло – в учението на Христос. Каква е тогава ползата от спиритизма? – Той потвърждава с нови аргументи и доказва с факти истини, които не са били признати или са били зле разбрани, възстановявайки истинския им смисъл, който е бил тълкуван неправилно.

От религиозна гледна точка спиритизмът се основава на фундаменталните истини на всички религии: на съществуването на Бог, съществуването на душата, безсмъртието, наградата и наказанието в бъдеще, но той няма никакво особено богослужение. 

Неговата цел е да докаже на невярващите или на съмняващите се, че душата съществува, че тя надживява тялото, че след смъртта тя понася последствията от доброто и злото, извършени от нея по време на телесния живот, тези истини се съдържат и във всички религии. 

Като вяра в духовете, спиритизма принадлежи еднакво на всички религии и на всички народи, защото навсякъде, където има хора, има и души (духове), защото техните прояви са съществували винаги и защото разказите за тях се намират във всички религии без изключение. И така може да си гръцки ортодокс или римски католик, протестант, евреин или мюсюлманин и да вярваш в проявите на духовете, следователно – да бъдеш и спиритист, и това се доказва от факта, че спиритизма има съмишленици във всички религии и духовни учения. Като нравствено учение спиритизмът е християнско учение, защото е развитие и приложение на учението на Христос – едно чисто учение, чието превъзходство не се оспорва от никого; очевидно доказателство, че това учение е закон Божи; неговата нравственост е достъпна за всички.

Спиритизмът, бидейки независим от всякакъв вид богослужение, без да препоръчва нито едно от тях и без да се занимава с особени догми, не е особена религия, защото той няма своите свещеници, нито своите храмове. На тези, които питат добре ли правят, като се придържат към определени обреди, той отговаря: „Ако мислите, че съвестта ви изисква това, изпълнявайте ги: Бог винаги възнаграждава намеренията.“

С една дума, той на никого не се налага насила; той не се обръща към вярващите, които се задоволяват със своята вяра, а към големия брой съмняващи се и невярващи; той не ги отнема от Църквата, защото те нравствено са се отделили от нея във всичко или отчасти; той ги кара да изминат три четвърти от пътя, за да влязат отново в нея; на нея й остава да изпълни само останалото.

Наистина спиритизмът опровергава някои вярвания, като например вечност на наказанията, веществен адски огън, личност на дявола и т.н.; но е известно, че тези вярвания, доведени до крайност, са раждали и винаги ще раждат невярващи. Ако спиритизмът, обяснявайки рационално тези и някои други догми, връща към вярата напусналите я, не прави ли той услуга на религията? Във връзка с това един достопочетен свещеник каза: „Спиритизмът те кара да вярваш в нещо; по-добре да вярваш в нещо, отколкото да не вярваш в нищо.“



ПРОИЗХОД И ПРИРОДА НА ДУХОВЕТЕ

73. Какво определение може да се даде за духовете?
- Те са разумни същества на мирозданието. Те населяват Вселената извън пределите на материалния свят.
74. Дали духовете са отделни от Божественото същества, или са еманация или част от Божественото и по тази причина се наричат синове или деца Божии?
- Бог ги създава точно така, както човекът създава някаква машина, те са Негови създания; машината е произведение на човека, но не е самия човек. Ти знаеш че когато човек създава нещо прекрасно, полезно, той го нарича своя рожба, свое творение. Същото е и при Бог; ние сме Негови деца, защото сме Негово творение.
93. Равни ли са духовете помежду си, или сред тях съществува някаква йерархия?
- Те имат различни рангове, съобразно степента на постигнатото от тях съвършенство.
94. Има ли определен брой рангове или степен на съвършенство на духовете?
- Техния брой е , защото между тях няма определена разграничителна линия, така че деленето им на рангове може да бъде произволно увеличено или намалено; обаче ако разглеждаме общите характери, можем да ги сведем до три основни.
Към първи ранг можем да отнесем онези, които са постигнали съвършенство – чистите духове; духовете от втори ранг са достигнали средата на възхода; желанието за добро е главната им грижа. Духовете от последния ранг се намират още в долния край на стълбата, това са несъвършените духове. За тях е характерно невежество, желание за зло и всички лоши страсти, които забавят тяхното издигане.
95. Духовете от втори ранг само желанието за добро ли притежават, или имат и силата да го творят?
- Те имат тази сила съобразно степента на своето съвършенство: едни притежават знание, други мъдрост и доброта, но на всички тях им предстои да понесат изпитания.
96. Всички ли духове от трети ранг са по своята същност лоши?
- Не, някои от тях не правят нито добро, нито зло; на други, напротив, злото им доставя удоволствие и те са удовлетворени, когато намерят възможност да го причинят. Има освен това лекомислени и своенравни духове, така наречените „домашни духове“, които са по-скоро безразсъдни, отколкото лоши, на които има доставят удоволствие по-скоро белите, отколкото злобата, които обожават мистификациите и дребните неприятности и с тях се забавляват.



ПРОГРЕСИРАНЕ НА ДУХОВЕТЕ

110. Добри или лоши са по своята природа духовете, или това са едни и същи духове, които стават по-добри в процеса на своето развитие?
- Това са едни и същи духове и те стават по-добри с развитието си: ставайки все по-добри, те преминават от по-нисшия ранг към по-висшия.



111. Били ли са създадени добри духове и други, които са лоши?
- Бог е създал всички духове прости и невежи, т.е. лишени от знание. На всеки от тях той е дал определена задача, с цел да ги просвети и постепенно да ги доведе до съвършенство чрез познаване на истината, за да може в крайна сметка да ги приближи към себе си. Вечното и безоблачно щастие се състои за тях в това съвършенство. Духовете получават тези знания, минавайки през изпитания, определени от Бог. Едни приемат тези изпитания смирено и по-бързо постигат предназначението на своята съдба; други роптаят и по този начин по своя вина остават далеч от обетованото съвършенство и блаженство.

Можем ли в съответствие с това да си представим, че при възникването си духовете приличат на деца, които нищо още не знаят и са лишени от опит, но които малко по малко получават  недостигащите им знания, преминавайки през различни периоди на живота си?
- Да, сравнението е правилно; непослушното дете си остава несъвършено и незнаещо; постепенно, в зависимост от степента на послушание, то научава повече или по-малко; но човешкият живот има своя край, докато животът на духовете се простира до безкрайност.
112. Съществуват ли духове, които завинаги ще си останат в нисшия ранг?
- Не, всички ще станат съвършени; те се променят и ще се изменят, но това продължава дълго, защото, както вече казахме, справедливият и милосърден отец не може завинаги да изгони своите деца. Или ти мислиш, че бог, толкова велик, толкова благ, толкова справедлив – може да се окаже по-лош от вас самите?!
113. Зависи ли от самите духове да ускорят придвижването си към съвършенство?
- Определено – да; те го постигат по-бързо или по-бавно, в зависимост от своето желание и своето подчинение на Божията воля. Нима послушното дете не се изучава по-бързо от непокорното?
114. Може ли духовете да се изродят?
- Не, при своето издигане те започват да разбират какво именно ги дели от съвършенството. Като издържи изпитанието, духът получава знание, което вече не забравя. Той може да остане неподвижен, но назад не върви.
115. Не може ли Бог да избави духовете от изпитанията, които те трябва да изтърпят, за да стигнат до първи ранг?
- Ако бяха създадени направо съвършени, те нямаше да имат никаква заслуга за това, че притежават това съвършенство. Какво е заслугата без борба? Неравенството, съществуващо помежду им, е необходимо за развитието на тяхната личност; и накрая, задачата, която те изпълняват в различните свои рангове, влиза в замисъла на Провидението и служи за поддържане на хармонията във Вселената.
116. Всички ли духове преминават през мъглата на злото, за да стигнат до доброто?
- Не през мъглата на злото, а през мъглата на незнанието.
117. Защо някои духове са вървели по пътя на доброто, а други - по пътя на злото?
- Нима те нямат свободна воля, която прави своя избор? Бог изобщо не е създавал зли духове; той е създал духовете прости и незнаещи, т.е. притежаващи еднаква склонност към добро и зло; тези, които са лоши, стават такива по собствено желание.
118.  По какъв начин духовете при своето образуване, когато все още не притежават самосъзнание, могат да имат свободата на избора между добро и зло? Има ли в тях някакво начало, някаква склонност, която ги тласка по-скоро към един път, отколкото към друг?
- Да, свободата на волята се развива заедно с получаването на самосъзнанието. Но в същото време, не би имало никаква свобода на избора, ако този избор е обусловен от някаква причина, която не зависи от волята на духа. Причината не е у него, тя е извън него, във влиянията, на които той се поддава по силата на собствената си свободна воля. Голям е символът на човешкото падение и първородния грях: едни са се поддали на изкушението, други са устояли на него.

Откъде идват влиянията, които му въздействуват?
- Несъвършените духове се стремят да го завладеят, да господствуват над него: те се радват да видят падението му. Именно това се има предвид при опита да се изобрази Сатаната.

Само при сътворяването на духа ли се оказва това влияние върху него?
- То върви след него в духовния му живот дотогава, докато той не придобие такава власт над себе си, че лошите да се откажат да го завладяват.
119. Защо Бог е позволил духовете да могат да вървят по пътя на злото?
 - Как дръзвате да искате отчет от Бог за Неговите действия? Да не би да мислите, че е във вашите сили да проникнете в Неговите замисли?! Вие можете да си кажете следното: „Мъдростта Божия се състои в свободата, която Той дава на всеки да избира сам, за да може всеки да има заслуга за собствените си дела.
120. Тъй като има духове, които изначално следват пътя на абсолютното добро, докато други - пътя на абсолютното зло, то има ли, следователно, междинни степени между тези две крайности?
-  Да, разбира се, и те представляват огромно множество.
121. Духовете, следващи пътя на злото, ще могат ли да постигнат същата степен на съвършенство като другите?
- Да, но вечността ще бъде за тях по-дълга. Под думата вечност тук трябва да се разбира идеята, която нисшите духове имат за безкрайността на своите страдания, защото не им е дадено да виждат края им и защото тази идея се обновява при всяко ново изпитание, което те трябва да издържат.
122. Духовете, постигнали висша степен, след като са преминали през злото, имат ли по-малка ценност от другите в Божиите очи?
- Бог гледа своите заблудени деца със същото око и ги обича всички тях със същото сърце. Те се смятат за лоши, защото са паднали; преди това те са били само прости духове.
123. Създадени ли са духовете равни помежду си по ум?
- Те са създадени равни, но незнаещи откъде идват, защото е необходимо свободата на волята да се проявява от само себе си. Те се придвижват повече или по-малко бавно по отношение на ума, както и по отношение на нравствеността.



АНГЕЛИ И ДЕМОНИ

124. Съществата, които ние наричаме ангели, архангели, херувими, представляват ли някаква особена категория, различаваща се по природа от всички други духове?
- Не, това са просто чисти духове, истински духове; те са достигнали висшата степен на развитие и съчетават у себе си всички съвършенства.
Думата „ангел“ обикновено се свързва с идеята за нравствено съвършенство; обаче често тя бива използвана без разлика за всички хрисими и лоши същества, които се намират извън пределите на човечеството. Така например казват „светъл ангел“ и „тъмен ангел“, „ангел на светлината“ и „ангел на тъмнината“ в такъв случай „ангел“ е просто синоним на „дух“ или „гений“. Ние тук употребяваме тази дума само в положителното й значение.
125. Минали ли са ангелите през всички степени на развитие?
- Те са минали през всички степени, но както вече казахме, едни са приели задачата си безропотно и са стигнали по-бързо, а други са изгубили повече време, за да стигнат до съвършенството.
126. Ако мнението, че има същества, които са създадени съвършени, е погрешно, защо тогава подобно твърдение можем да открием в преданията на почти всички народи?
- Запомни добре, че твоят свят не съществува цяла вечност и че следователно, много преди той да се появи, духовете вече са достигнали висшата степен; и тогава хората са помислили, че те винаги са били такива.
127. Съществуват ли демони в онзи смисъл, в който се употребява тази дума?
- Ако демоните съществуваха, те биха били Божие създание и нима тогава Бог би бил справедлив и благ, ако е създал нещастни и завинаги потопени в злото същества? Ако съществуват демони, те обитават само твоя несъвършен свят и други подобни на него; това са именно онези лицемерни хора, които превръщат добрия Бог в зъл и отмъстителен Бог и искат да му се харесат с гнусотиите, които правят в Негово име.
Думата „демон“ е въплътила в себе си идеята за злия дух само в съвременното си звучене, тъй като гръцката дума „демон“ означава просто „дух“, „гений“, ,ум“ и обозначава без разлика всички извънтелесни същества, както лошите, така и добрите.

С демоните хората постъпиха така, както и с ангелите: както вярваха в извечно съвършените същества, по същия начин приеха нисшите духове за вечно лоши същества. По такъв начин под думата „демон“ трябва да се разбират нечисти духове. Но това тяхно състояние е преходно. Това са несъвършени духове, роптаещи против изпитанията, на които биват подлагани, и поради това изтърпяващи ги по-дълго от необходимото, но които на свой ред ще достигнат съвършенството, когато имат воля за това. Така че думата „демон“ може да бъде приета в това нейно значение; но тъй като сега я разбират изключително в другия смисъл, тя може да заблуди, заставяйки ни да вярваме в съществуването на особени същества, създадени за зло.

ЦЕЛ НА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО

128. Какво е предназначението на въплъщението на духовете?
- Бог налага въплъщенията, за да ги доведе до съвършенство: за едни това е изкупление, за други - поръчение. Но за да достигнат до това съвършенство, те трябва да изтърпят всички превратности на телесното съществуване; в това се състои изкуплението. Въплъщението има също и друга цел и това е непосредствено- то включване на .духа във всеобщото дело на съзиданието; за достигане на тази цел той във всеки свят си взима такова тяло, такава система от органи, че те да хармонират с основната материя на дадения свят, за да може да се изпълняват там Божествените заповеди. Всичко е направено така, че съдействувайки на общото дело, той самият да напредва.
129. Имат ли духовете, вървящи от самото начало по пътя на доброто, нужда от въплъщение?
- Всички са създадени прости и несведущи; те се научават в битките и терзанията на телесния живот. Бог, поради своята справедливост, не би могъл да им даде щастие без труд и работа и, следователно, без да са го заслужили.

Но тогава каква е ползата за духовете да следват пътя на доброто, след като това не ги освобождава от несгодите на телесния живот?
- Ползата е тази, че те стигат до целта по-бързо; а несгодите на живота често са следствие от несъвършенството на самия дух; по-малко несъвършенство - по-малко мъчения; който не е завистлив, не е ревнив, не е алчен, не е честолюбив, той няма и да изпитва страданията, породени от тези недостатъци.

ЗА ДУШАТА

130. Какво е душата?
- Въплътен дух.
Какво е била душата, преди да се съедини с тялото?
- Дух.
Значи душите и духовете са едно и също, така ли?
- Да, душите не са нищо друго, освен духове. Преди да се съедини с тялото, душата е едно от разумните същества, населяващи незримия свят и обличащи за известно време плътска обвивка, за да се очистят и да придобият знания и опит.
131. Има ли в човека още нещо, освен душа и тяло?
- Има междинна връзка, съединяваща даушата и тялото.

Каква е природата на тази връзка?
- Полу-материална, т.е. междинна между духа и тялото. И е твърде необходимо тя да бъде именно такава, иначе душата и тялото не биха могли да общуват. Чрез тази връзка духът въздействува върху материята и обратно.



ДУШАТА СЛЕД СМЪРТТА

145. Какво става с душата в момента на смъртта?
- Тя става отново дух, т.е. връща се в света на духовете, който е била напуснала за кратко.
146. Запазва ли душата своята индивидуалност след смъртта?
- Да, тя никога не я губи. Какво би станала тя, ако би я изгубила?

По какъв начин душата установява своята индивидуалност, след като вече няма свое материално тяло?
- Тя има освен това присъщ само на нея флуид, който взима от атмосферата на своята планета и който създава външността на последното Т въплъщение: това е нейният перисприт.

Душата нищо ли не отнася оттук със себе си?
- Нищо, освен спомени и желание да отиде в по-добър свят. Тези спомени са сладки или горчиви, в зависимост от това, за какво тя е използувала живота си. Колкото тя е по-чиста, толкова повече разбира, че всичко оставено от нея на земята е дреболия.
147. Какво да мислим за схващането, че след смъртта душата се връща във вселенското цяло?
- Нима множеството духове не представляват някакво цяло? Не е ли това един цял свят? Когато ти се намираш на някакво събрание, ти си съставна част на това събрание и все пак запазваш винаги своята индивидуалност.
148. Какво доказателство можем да имаме за индивидуалността на душата след смъртта?
- Нима нямате това доказателство в получаваните от вас съобщения? Ако не сте слепи, ще видите; и ако не сте глухи, ще чуете, защото много често един глас ви говори, разкривайки пред вас битието на друго същество извън вас.
149. В какъв смисъл трябва да се разбира вечният живот?
- Вечен е животът на духа; животът на тялото е преходен и мимолетен. Когато тялото умира, душата се връща във вечния живот.

Няма ли да бъде по-точно да наречем вечен живота на чистите духове, на онези, които са постигнали такава степен на съвършенство, че вече не им се налага да понасят изпитания?
- Това е по-скоро вечно блаженство; но в края на краищата - само въпрос на думи; наричайте нещата както искате, стига да се разбирате помежду си.

СПИРИТИЧЕН СМУТ

159. Душата, напускайки тялото, веднага ли осъзнава самата себе си?
- Веднага осъзнава себе си – така не може да се каже; тя известно време е объркана.
160. Всички ли духове в еднаква степен и еднакво време изпитват този смут след отделяне на душата от тялото?
-  Не, това зависи от степента на тяхното развитие. Този, който вече се е пречистил, познава себе си почти веднага, защото той се е освободил от материята още докато тялото е било живо, плътският човек, този, чието съзнание не е чисто, значително по-дълго запазва отпечатъка на материята.
161. Оказва ли познаването на спиритизма някакво влияние върху по-голямата или по-малка продължителност на този смут?
- Дори много голямо влияние, тъй като духът предварително е разбирал своето бъдещо положение; но най- голямо влияние все пак има това, че той твори добро и че съвестта му е чиста.

В мига на смъртта поначало всичко е объркано; на душата й трябва някакво време, за да осъзнае себе си. Тя е като замаяна, състоянието й прилича на състоянието на човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и се опитва да разбере какво става с него и къде се намира той. Яснотата на мислите и паметта за миналото се връщат към душата с отслабването на влиянието на материята, от която тя току-що се е освободила, и с разнасянето на своеобразната мъгла, обвила мислите й.

Продължителността на смута, настъпващ след смъртта, е твърде различна; той може да продължи както няколко часа, няколко месеца и даже няколко години. Най-кратък е той за тези, които още приживе са отъждествявали себе си не с тялото, а с духа и затова успяват незабавно да осъзнаят своето положение.

Този смут има частни особености, в зависимост от характера на човека и, което е не по-малко важно - в зависимост от вида смърт. При насилствена смърт (самоубийство, убийство, нещастен случай, нараняване и т.н.) духът е учуден, потресен и не вярва в това, че е умрял. Той упорито твърди това. Но в същото време той вижда тялото си, знае, че това е неговото тяло, но не разбира, че той е отделен от него. Той се устремява към тези, към които е привързан, говори им и не разбира защо те не го чуват. Тази илюзия продължава до пълното освобождаване на периспирита, едва тогава духът познава себе си и разбира, че вече не влиза в категорията на живеещите. Това явление е лесно обяснимо. Изненадан от смъртта, духът е поразен от внезапната и рязка промяна, която се извършва в него; за него смъртта е все още синоним на унищожение, на разрушение; а той мисли, вижда, чува и затова не може да смята себе си за мъртъв. Илюзията му се подсилва и от това, сякаш новото му тяло по форма и черти прилича на предишното, но той още не е успял да изучи ефирната му природа. Той предполага, че тялото му е също такова твърдо и плътно като първото; а когато му обръщат внимание върху този факт, той се учудва, че не може да се пипне.

В случаите на колективна смърт тези, които загиват едновременно, не винаги и не веднага се виждат един друг там. В объркването, настъпващо след смъртта, всеки върви по своя път или се занимава само с тези, които го интересуват.