Справедливост на страданията, настоящи и минали причини, забрава на миналото, подбуди за смирение

Справедливост на страданията

Защо някои страдат повече от други? Защо някои са родени в нищета, а други в разкош, без да са сторили нещо за да обяснят тази ситуация? Защо едни никога не успяват да постигнат нещо, докато за други изглежда, че късмета винаги се усмихва? И, което е още по-малко разбираемо, защо облагите и нещастията са разделени толкова неравномерно между порока и добродетелта. Защо откриваме добродетелни хора, които страдат, докато до тях злите просперират?

След като Божието съществуване е признато, човек не може да приеме, че Той е по-малко от безкрайно съвършен, върховно-справедлив и все-милостив. Ако Tой е безпределно добър и справедлив, тогава Той не може да действа с непостоянство, нито пък пристрастно.

Превратностите на живота се пораждат по определена причина и след като Бог е справедлив, следователно причината трябва също да е оправдана. Това е, в което всеки един от нас трябва да се убеди.

из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек

превод - Павлина Николова - терапевт хипнотична регресия 
Всички преводи публикувани в двата ми сайта са резултат от благотворителен труд. Повече за мен и моята работа http://dolorescannonbg.blogspot.bg

ПРИЧИНИ ЗА ДНЕШНИТЕ СТРАДАНИЯ

4. Превратностите на живота са два вида, или ако предпочитате – произлизат от два различни източника, които е важно да различаваме. Някои имат своя причина в настоящия живот, докато други възникват извън настоящия живот.
Връщайки се назад до началото на земните нещастия трябва да се признае, че много от тях са естествени последици от характера и поведението на онези, които страдат от тях.
Колко се провалят по своя собствена вина? Колко са жертви на собственото си безразсъдство, гордост или амбиция?
Колко се самоунищожават поради липса на дисциплина, лошо държание или поради незнание как да ограничават желанията си!
Колко много катастрофални бракове се дължат на факта, че са изградени на пресметната изгода или суета, в които сърцето не взема никакво участие!
Колко много неразбирателства и фатални спорове е можело да се избегнат с помощта на малко умереност и по-малко докачливост!
Колко много болести и заболявания произлизат от неумереност и прекалявания от всякакъв вид?
Колко много родители са недоволни от децата си, защото не са се преборили с лошите им навици в една ранна възраст! Дали от слабост или безразличие, те са позволили семенцето на гордостта, егоизма и глупавата суета да порасне в тях, така спомагайки техните сърца да пресъхнат и да се свият. По-късно, когато жънат това, което са посели, те са изненадани и се измъчват от липсата на благодарност и безразличието, с което са третирани.

Ние молим всеки един, чието сърце е било наранено от превратности или заблуди, да изучат по-отблизо своето съзнание; да се върнат назад стъпка по стъпка до корена на всяко нещастие, което ги измъчва. По всяка вероятност те ще бъдат в състояние да кажат: Ако аз бях направил, или не бях направил, това и това нещо, Аз нямаше да бъда тук, където съм сега.

Кой тогава е отговорен за страданията на Човека, ако не самия Човек? Следователно в голям брой от случаите той е причина за собствените си неволи. Но вместо да признае този факт, той намира за по-лесно и по-малко унизително за неговата суета да обвинява лошия си късмет, Провидението или да се оправдава, че е роден под нещастна звезда, когато де факто неговата нещастна звезда е собственото му безхаберие.
Когато се справя с нещастията в живота, страдание от този тип без съмнение формира най-голямата част от всички превратности. Само когато човек работи за подобряване на себе си, морално и интелектуално, той ще бъде в състояние да избегне тази категория страдание

5. Човешките закони обхващат разнообразни вини и простъпки и предписват наказание. Но закона не може да достигне всяко зло, той обикновено пада върху онези, които вредят на обществото, но не и върху онези, които вредят само на себе си. И все пак Бог не позволява отклонение от правия и тесен път да остане без наказание. Няма грешка или нарушение на Неговия Закон, колкото и да е малко, което не носи след себе си необратими последици, които може да са повече или по-малко плачевни. Човека винаги е наказван според начина, по който е съгрешил. Страданието, което идва винаги е предупреждение за лошото, което е извършено. 

Това му предоставя опитност и го кара да усети разликата между правилно и грешно, добро и лошо, така че в бъдеще тези източници на горчивина може да се избегнат, но без които не би имало никакъв мотив за подобрение.

Въпреки това понякога опита идва доста късно, когато живота вече е бил пропилян и е в безпорядък, когато силата вече е пропиляна и човека вече не е в състояние да поправи стореното зло. Тогава често човек казва: Ако тогава знаех това, което знам сега, колко много погрешни стъпки можеше да се избегнат! Ако трябваше да започна от начало, бих действал различно, но сега вече няма време! Като мързеливия работник, който казва „Загубих деня си”, но също казва и „Загубих живота си!” Както слънцето изгряващо в един нов ден дава на работника възможността да изработи всяко изгубено време, така е и с Човека, пред когото след известен период от време в гроба един нов живот засиява, който ще му позволи да използва опита от миналото съществуване и на практика да се приложат добри решения за бъдещето.

Минали причини за страданията

6. Въпреки, че има нещастия в този живот, причинени от самия Човек, също така има и други, които изглеждат напълно неочаквани за него и които го докосват като съдба: загубата на един любим човек или на човека, който изхранва семейството; инциденти; негативни обрати в благосъстоянието; природни бедствия; вродени недъзи, особено онези, които правят невъзможни работата или изкарването на прехраната, като деформации, лудост, идиотизъм и т.н.
Онези, които са родени в ограничаващи условия като споменатите не са направили нищо в настоящия си живот за да заслужат такава тъжна съдба, която те не могат да избегнат и са напълно безпомощни да променят, което ги остава на милостта на общественото съчувствие. Защо тогава има такива нещастни създания, когато до тях под същия покрив, в същото семейство има други, които са благословени по всякакъв начин?
Накратко, какво може да се каже за деца, които умират в крехка възраст, които по време на своя кратък живот са опознали само страданието?

Това са въпроси, за които още никоя философия не е успяла да намери отговори, аномалии, които нито една религия не е била в състояние да оправдае и които изглежда са в противоречие на добрината, справедливостта на Бог и Божието провидение.
Ако хипотезите, че душата е създадена по същото време, когато и тялото и че съдбата е безвъзвратно предопределена само след няколко мига на Земята, бяха доказани, то това наистина е така. Ако тези същества, са напуснали ръцете на Създателя току що, какво ги е накарало да дойдат на този свят за да се изправят пред такова нещастие? Как може те да са получили някакво възмездие или наказание като виждаме, че са били неспособни да направят нито добро, нито лошо?

Все пак по силата на аксиомата, според която всяко следствие си има една причина, тези нещастия са последици, които трябва да имат една причина, и ако ние признаем, че Бог е справедлив, тогава тази причина също трябва да е справедлива. 

Следователно тъй като следствието винаги е предшествано от една причина и ако тази причина не може да се намери в настоящия живот, тогава следва, че би трябвало да идва от преди този живот, това с други думи означава да идва от предходен живот. От друга страна Бог, който не е способен да накаже добрината, която е извършена или лошото, което не е извършено, следва че, ако ние търпим наказание, тогава трябва да е сторено зло. Ако това зло не е в настоящия живот, тогава то трябва да идва от едно предишно съществуване. Това е една алтернатива, която никой не може да избегне и където логиката определя на коя страна се намира Божията справедливост.

Не винаги Човека получава наказание или търпи цялото си наказание в настоящия живот, но той не може и да се спасява от последиците на своите грешки до безкрайност. Процъфтяването на лошотията или злото е само временно, защото ако той не изкупи вината си днес, то изкуплението ще стане утре. Ето защо онзи, който страда, компенсира своето минало. Нещастията, които на пръв поглед изглеждат незаслужени, имат своя причина за съществуване. Онези, които се намират в едно състояние на страдание винаги може да кажат: „Прости ми Господи, защото съгреших.”

7. Страдания дължащи се на причини предшестващи настоящето съществуване, както и онези, които произлизат от настоящи причини, често са последици от грешките, които са извършени. Така да се каже, чрез действието на една строго разпределителна справедливост ние идваме да изтърпим това, което сме накарали другите да изстрадат. Ако сме били сурови и коравосърдечни, с нас може да се отнесат с грубост и безчовечност; ако сме били твърде горди може да се родим в скромно материално положение; ако сме били скъперници, егоисти или сме злоупотребили с богатството си, може да се окажем лишени от необходимите средства за оцеляване; ако сме били лош син или дъщеря, ние може да се измъчваме заради децата си.

Само чрез множественост на съществуванията и съдбата на планетата като Свят на Изкупление, каквато е в момента, ние можем да обясним аномалиите в разпределението на щастието или нещастието сред добрите, както и сред лошите. И все пак тези аномалии съществуват само привидно, защото се разглеждат само от настояща гледна точка. Ако ние възвисим себе си чрез средствата на мисълта, по такъв начин, че да видим една непрекъснатост на съществуванията, ние ще разберем, че на всекиму е дадено, каквото заслужава, след като вземем предвид натрупаното в духовния свят. Само тогава става видно, че Божията справедливост не е нарушена.

Човек никога не трябва да забравя, че се намира в един нисш свят, в който е затворен изцяло поради своите несъвършенства. Всеки път, когато той страда от една превратност, той трябва да си спомни, че ако принадлежеше на по-напреднал свят, тези неща не биха се случвали и че зависи само от него да внимава повече да не се връща в този свят като работи по усърдно за своето подобрение.

8. Изпитания може да се налагат над Духове, които са невежи или които са загрубели, така че да бъдат предизвикани да направят един избор знаейки какво правят. Разкаяли се Духове, които искат да разплатят злото, което са извършили и които искат да се държат по-добре, са свободни да направят своя собствен избор. Такова беше разбирането на един Дух, който след като се е провалил в изпълнението на задача, помолил да му се разреши да я повтори, за да не изгуби ползата от труда си. За това превратностите са в същото време и изкупление на миналото, за което ние получаваме полагащото се възмездие, а също и изпитания свързани с бъдещето, което ние си подготвяме. Ние отправяме благодарност към Бог, който в Неговата добрина помага на Човека да разплати дълговете си и не осъжда безвъзвратно първата лоша постъпка.

9. Все пак не трябва да се мисли, че цялото страдание в този свят означава съществуването на определен недостатък. Много пъти това е само едно изпитание поискано от Духа, което ще му помогне за пречистване и активен прогрес. Така изкуплението винаги е изпитание, но изпитанието не винаги е изкупление. И все пак изпитанията и изкупленията винаги са знак за едно относително по-ниско положение, защото онова, което е съвършено няма нужда от изпитване. И въпреки това възможно е, когато един Дух, който е достигнал до определена степен на възвишеност и който има желание за последващ прогрес може да поиска да изпълни една мисия или задача, чрез която да бъде повече или по-малко компенсиран, в зависимост дали е постигнал победа и според трудността на поисканото изпитание. Това са онези хора, които имат естествено добри инстинкти, чиито души са възвишени и които притежават вродена чувствителност. Те привидно не носят нищо от предишните си съществувания и въпреки големите мъчения страдат с истинско Християнско смирение, молейки се само Бог да им помогне да издържат на изпитанията си без да се оплакват. От друга страна ние можем да приемем за изкупление тези страдания, които провокират оплакване и причиняват бунт срещу Бог.

Без съмнение страданието, което не предизвиква оплакване също може да се счита за изкупление. Но това означава, че доброволно е потърсено, отколкото да е наложено. То съставлява един изпит за нашата твърдост (непоколебимост, решителност), което само по себе си е един знак за прогрес.

10. Духовете не могат да се издигнат до пълно щастие, докато не станат чисти. Каквото и да е петно забранява влизането в блажените светове. Това е като при пътниците на един заразен с чума кораб, на които е забранено да влязат в пристанището, докато не преминат през едно очистване. Несъвършенствата на Духовете бавно се преодоляват чрез средствата на разнообразни телесни животи. Трудностите на живота, когато се справят добре с тях, им помагат за прогреса. Те изличават грешки и се пречистват чрез изкупление, което е лека, който прочиства раните и лекува болните. Колкото е по-сериозна болестта, толкова по-активно трябва да е средството за лечение. За това онези, които страдат много трябва да осъзнаят, че те имат най-много неща за изкупление и би трябвало да се радват, че са близко до изцелението. От всеки един зависи да възползва напълно от страданието бидейки смирен и да не развали нещата с нетърпението си, разбирайки, че ако това се случи, то тогава ще трябва да започне всичко отначало.

ЗАБРАВА НА МИНАЛОТО

11. Безполезно е да възразявате срещу идеята, че забравата съставлява една бариера срещу използването на опита получен в минали животи. Ако Бог е сметнал, че е удачно един воал да бъде спуснат над миналото, то е, защото да бъде така е в наш интерес. В действителност помненето би било едно голямо неудобство. В някои определени случаи би могло да причини на човека голямо унижение или да го направи горделив, което би се намесило в свободната им воля. Във всеки случай със сигурност би причинило неизбежен смут в социалните отношения.

Един дух често се преражда в същата среда, където е живял по-рано, изграждайки отново същите отношения с цел да изплати стореното зло. Разпознаването на същите онези хора, които вероятно са били мразени, само би послужило да запали отново тази емоция. Във всеки случай би се почувствало унижение, когато се срещнат тези, които са били обидени. Така с цел ние да можем да подобрим себе си, Бог ни е дал точно това, от което имаме нужда, това, което е достатъчно и нищо в излишък, а това не е друго, а гласът на съзнанието и инстинктивните ни наклонности. Той ни е лишил само от онова, което би било вредно.
Когато се прероди Човек донася със себе си това, което е придобил. Той се е родил точно така, както сам си е подготвил. Във всеки живот той започва от една нова начална точка. Малко значение има за него да знае какъв е бил преди. Ако е в ситуация на наказание, то е защото е сторил неправда. Неговите настоящи наклонности показват какво още има да се коригира и върху това той трябва да концентрира цялото си внимание, уверявайки се, че и следа няма да остане от онова, което е за поправка. Добрите решения, които той се чувства задължен да вземе, са гласа на съзнанието, насочващо вниманието му към това кое е правилно и кое грешно, и така давайки му сила да устои на изкушението.

Още повече тази забрава се случва само по време на телесното съществуване. При връщане в духовния свят отново се връща паметта за миналото. За това е само временно, едно леко прекъсване подобно на това, което се случва по време на сън, но което не ни пречи да си спомним на следващия ден какво сме правили предишния.

Но не само след така наречената смърт Духът може да си спомни миналото. Може да се каже че то никога не е загубено, дори докато духа е инкарниран, както опита показва това по време на сън, което е период в който радвайки се на определено количество свобода, Духа е осъзнат за своите минали дела. Той знае защо страда и че страда справедливо. Паметта е изличена само по време на външното съществуване, в живота на отношенията. Но по време на тези частични спомняния, които ако не бяха такива, биха причинили допълнително страдание и вреда на социалните отношения, Духът поема нова сила в тези моменти на освобождаване на душата, ако знае как да се възползва от тях.

Подбуди за Смирение

12. С думите: Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат (Матей 5: 5) Исус посочва възнаграждението, което очаква онези, които страдат и смирението, което кара Човек да благославя страданието като една прелюдия към изцелението.

Тези думи могат да бъдат разбрани и по следния начин: че един човек трябва да бъде доволен от страданието, разбирайки, че болката от този свят е разплата за стари дългове, които са извършени. Търпеливо понасяни тук на Земята, тези болки ще спестят векове от бъдещи страдания. Един човек би трябвало да е щастлив, че Бог намалява дълга му позволявайки плащане сега,  и така гарантирайки едно спокойно бъдеще.

Страдащия Човек е като длъжник, който дължи една голяма сума и на когото кредитора казва: „Ако ми платиш дори една стотна част от дълга си днес, аз ще те реабилитирам и ти ще бъдеш свободен; но ако не го направиш, тогава ще те измъчвам, докато не си платиш и най-последната вноска.” Няма ли длъжника с радост да изтърпи всякакви несгоди с цел да се освободи и така плащайки само една стотна от това което дължи? Вместо да се оплаква на кредитора, няма ли да му е благодарен?

Това е значението на думите „Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.” Те са щастливи, защото те плащат своите дългове и също защото след плащането те ще бъдат свободни. И все пак, ако Човек от една страна се оневинява, а от друга страна се вкарва в дълг, той никога няма да намери освобождение. И така всяка нова грешка само увеличава дълга, и няма дори една, каквато и да е, която да не създава едно принудително и неизбежно наказание. Ако не днес, тогава утре; ако не в този живот, то в друг.Сред списъка със слабите страни Човека подобава да сложи на първо място липсата на смирение пред Божията воля. И така, ако ние се оплакваме за нашите страдания, ако не ги приемаме със смирение, или ако обвиняваме Бог, че е несправедлив, ние правим нови дългове, които на свой ред правят така, че ГУБИМ плодовете, които е трябвало да съберем след тези страдания. Ето защо ние отново трябва да започнем от начало, точно като ако след плащане на една част от дълга ни към един кредитор, който ни е измъчвал, ние сме взели още един заем.

При влизане в духовния свят Човека е като работника, който идва в деня за заплата. На някои Бог ще каже: „Ето ви вашата компенсацията за дните, които сте работили”, докато на други, т. нар. „късметлии” на Земята, които са живели в безделие, или онези, които са построили своето щастие върху задоволяване на собственото си самочувствие и върху светски удоволствия, Той ще каже: „Няма нищо повече за вас: вие вече сте получили възнаграждението си на Земята. Отивайте и наново започнете вашите задачи.”

13. Човек може да омекоти или да увеличи суровостта на своите изпитания според начина, по който се отнася към земния живот. Неговото страдание е още по-зависещо от това, колко дълго той си представя, че ще е. Но онези, които могат да видят живота през духовна призма, разбират земното съществуване от един поглед. Те виждат, че живота е една точка във вечността, разбират колко кратко продължава и приемат, че този болезнен миг скоро ще премине. Сигурността на едно по-щастливо бъдеще ги поддържа и оживява, и без да се оплакват, те благодарят на Бог за болката, която ще им позволи да напреднат. От друга страна, онези, които виждат само телесния живот пред себе си, продължителността на страданията се струва безконечна и болката натежава с цялата си тежест.

Резултата от това да гледаш на живота по един духовен начин е намаляване на важността на всички земни неща, Човек се чувства принуден да бъде умерен в своите желания, да се задоволява със своята позиция без да завижда на другите. Това на свой ред му позволява да получава по-слаби отпечатъци на неуспехите и заблудите, които може да преживее. От този тип поведение идва спокойствието и смирението, които са толкова полезни за телесното здраве, колкото и за душата; докато с ревност, завист и амбиция Човека доброволно осъжда себе си на мъки и увеличава нещастието и неволите си по време на краткото си съществуване.

САМОУБИЙСТВО И ЛУДОСТ

  14. Спокойствието и смирението, което може да бъде възприето според начина, по който се гледа на телесния живот, заедно с увереността в бъдещето, дават на Духа една ведрина и вътрешен мир, които са най-доброто превантивно средство срещу лудост и самоубийство. Със сигурност, несъмнено е, че по-голямата част от случаите на лудост се дължат на сътресенията, които се създават от превратностите, с които Човека не е имал сили да се изправи лице в лице. Но ако нещата в този свят се гледат от гледната точка, от която Спиритизма ги разглежда, всички негативни обрати и заблуди, които при други обстоятелства биха накарали Човек да се отчае, могат да бъдат възприети с безразличие, дори с радост. Тогава е очевидно, че тази вътрешна сила поставя Човека над случващото се, така предпазвайки го от сътресения на ума, които, ако няма тази защита, биха причинили сериозни смущения.

  15. Същото се отнася и за самоубийството. Ако оставим настрани случаите, при които това е резултат от пиянство или лудост, които могат да се класифицират като несъзнателни, безспорно е, че във всеки случай причината е неудовлетвореност, каквито и да са личните мотиви за това. Но онези, които са уверени, че ще са нещастни само за ден, а дните, които следват ще бъдат много по-добри, за тях е по-лесно да бъдат търпеливи. Човек става отчаян, само когато не вижда никакъв край на страданията си. Какво е един живот в сравнение с вечността? Не е ли по-малко от ден? Но за онези, които не вярват във вечността или които смятат, че с края на живота всичко свършва, за злочестите и измъчените, които се обезсърчават, покосени от скръб или с разбити сърца, смъртта им изглежда като единствено решение за толкова много мъка. Не очаквайки да получат нищо, на тях им се струва естествено и дори логично да съкратят нещастията си по начина чрез самоубийство.

  16. Тоталната скептичност и недоверие, съмнението в бъдещето или поддържането на материалистични идеи, това в действителност са най-големите от всички подстрекатели към самоубийство, защото те предизвикват духовно малодушие. Когато учените, поддържани от авторитета на тяхното знание, направят всичко за да докажат на онези, които ще ги слушат или четат писанията им, че ние няма какво да очакваме след смъртта, не ни ли водят те реално към заключението, че ако сме окаяни, тогава най-доброто, което можем да направим, е да се самоубием? Какво причина могат те да ни дадат, за да ни отклонят от тази последица? Каква компенсация могат да ни предложат? Каква надежда могат да ни дадат? Никаква, освен нeбитието! От това ние може да заключим, че ако небитието е единственото удовлетворение за героя, единственото вероятно, тогава би било по-добре да го потърсим незабавно, а не по-късно, и така да страдаме по-малко.
Тогава разпространението на материалистичната доктрина е отровата, която вдъхновява идеята за самоубийството в мнозинството от онези, които всъщност успяват да извършат това деяние, и онези, които стават ученици на подобни учения поемат огромни отговорности. Все пак при Спиритизма подобно съмнение е невъзможно и ракурса на живота се променя напълно. За вярващия съществуването се простира отвъд т. нар. смърт, макар и в много различни условия. От тази вяра произлиза търпението и смирението, които по естествен начин отклоняват всички мисли от идеята за самоубийство. Тогава това е процес, който ни прави способни да постигнем морална смелост и кураж.

  17. Спиритизма ни запознава с тези действителни самоубийци, които ни известяват за нещастните условия, в които се намират, така доказвайки, че никой не насилва Божийте закони безнаказано. Бог забранява Човек сам да съкращава своя собствен живот. Сред тези самоубийци има и такива, чието страдание, въпреки че е временно, а не вечно, е не по-малко ужасяващо и от такъв характер, че да накара онези, които може би обмислят подобна възможност, да помислят добре преди да напуснат този свят по-рано, отколкото Бог е отредил. Един спиритист има разнообразни причини срещу идеята за самоубийството: увереността в един бъдещ живот, където той знае, че щастието му ще е пропорционално на нещастието му и показаната степен на смирение, докато е на Земята; увереността, че ако той сам съкрати своя живот, той всъщност ще пожъне точно обратното на желания резултат.

Ако по този начин се освободи от изпитанията, той в последствие ще открие нови и далеч по-лоши на тяхно място, по-дълги и по-ужасяващи. Един спиритист знае, че е погрешно да си въобразява, че убивайки себе си, той би достигнал Рая по-бързо; той знае, че самоубийството е преграда, която ще му попречи да се присъедини към онези, които обича и които се надява да срещне от другата страна. От където следва, че последиците от самоубийството, които водят само до заблуди, са против неговия собствен интерес. Само по тези причини броя на хората, които вече са спасени от самоубийство е доста внушителен. От това ние можем да направим заключението, че когато всички мъже и жени са спиритисти, съзнателното самоубийство ще спре да съществува.


Когато сравняваме резултатите от материалистичните учения с тези на Доктрината на Спиритизма, само по тази една точка ние сме принудени да признаем, че там, където логиката на първите води към самоубийство, то второто предотвратява самоубийството, което е факт доказан в много случаи.

из "The Gospel according to Spiritism"
глава 4 Справедливост на страданията
Алан Кардек

превод: Павлина Николова