Глава 10 МОНЕТИТЕ

Робърт, най-големият ми брат, беше много неспокоен и нетърпелив. Никога не е бил достатъчно спокоен, за да довърши задачите, които трябваше да изпълни. Неговото безпокойство му пречеше в училище и в отношенията му с хората. Забелязвахме как това го кара да страда и често му причинява голямо разочарование. 

След вечеря обикновено седяхме на масата, обсъждайки събитията от деня. Тези часове, прекарани около масата за хранене, винаги бяха специални за нас. Чувствахме огромна радост, просто да сме там, заедно, в атмосфера на приятелство. 

Една вечер татко помоли Робърт да вземе три чаши и бутилка вода, а мен – да донеса жълтия сейф, който съдържаше няколко монети. Бяхме любопитни да видим какво възнамерява да направи. Той напълни трите чаши вода догоре, отвори сейфа и каза на Робърт да започне да пуска монетите в чашите, без да позволява на водата да прелива. Робърт започна бързо да слага монета след монета. Когато постави четвъртата монета в чашата, водата преля.

Баща ми взе монета и внимателно я сложи вертикално изправена във втората чаша, остави я да падне и бавно да се понесе към дъното на чашата. Той взе друга монета и като внимателно я държеше вертикално, бавно я пусна. Продължи да прави това, монетата след монетата и нивото на водата започна да се покачва, докато стигна до ръба на чашата. Когато сложи десетата монета, изглеждаше, че водата ще прелее. Въпреки това, умело и без да разклаща повърхността на водата, той успя да добави още монети. Невероятно, но водата преля, след като добави шестнадесетата монета. 

Бяхме изненадани от способностите му. Той се усмихна, погали главата на Робърт и каза нежно: 

- Синко, ти също можеш да постигнеш това. Нужно е само да преодолееш импулса си да правиш нещата толкова бързо. Когато преодоляваме нетърпението и вътрешното си безпокойство, можем да постигнем много повече неща. Със спокойствие и мир нашата производителност е много по-голяма. Ако се поупражняваш, ще можеш да добавяш още повече монети. Ще опиташ ли?

Робърт въздъхна дълбоко, опита се да се контролира и, имитирайки движението на баща ни, успя да добави десет монети, без да преляе чашата. Изръкопляскахме на успеха му. 

* * * 

Тази обикновена игра беше много важен урок за всички нас. Забелязахме усилията на Робърт да контролира тревожността си и по този начин той успя да преодолее много трудности по-късно в живота. Този урок ни научи колко важно е да контролираме това, което не е позитивно вътре в нас, и всичко, което ни вреди. Баща ми не само имаше умения с монети, но и много мъдрост и ни даде ценен урок, който ни подготви за бъдещето.

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ
автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 9 ЯБЪЛКИТЕ

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Каролайн беше чернокожо момиче. Няколко години бяхме приятелки в училище. Тя беше много  умна и добра ученичка. Най-голямата ѝ трудност беше да се справи с предразсъдъците на някои от нашите съученици. Тя почти никога не бе канена да участва в игрите през обедната почивка и малко деца говореха с нея.

Един ден видях Каролайн да плаче в класната стая. През сълзи тя ми сподели мъката си. Беше чула неприятни коментари относно цвета на кожата си. Страданието ѝ ме разтърси дълбоко. 

Когато се прибрах вкъщи, по време на обяда споменах на семейството ми какво се е случило с Каролайн и казах, че бих искала да ѝ помогна, но не знаех как да постъпя. 

Мама взе две ябълки и привлече вниманието ни към техния цвят: едната беше червена, а другата – зелена. Тя взе нож, ги разряза на две и после ме попита: 

- Как изглеждат отвътре?

- Еднакви са - отговорихме.

- Много добре! В природата има нещо, наречено пигментация, което придава цвят на плодовете,  цветовете и други части на растенията. Пигментацията придава цвят както на животните, така и на хората. Пигментацията, която придава цвят на кожата ни, се нарича меланин. Белите хора имат по-малко меланин, а чернокожите имат повече. Тези две ябълки изглеждат еднакво отвътре; единствената разлика е в цвета на кората им. Ти, дъще, и Каролайн също си приличате. Различавате се само по цвета на кожата. Това означава, че се различавате по количеството меланин. Това, което се случва във вашата класна стая, е, че другите деца показват расизъм, който дълго време съществува в света. Сигурна съм, че вашите приятели се държат по този начин с Каролайн, защото те  просто повтарят модел на поведение, основан на предразсъдъци, без да анализират дали е правилно или не, дали има основание или не. Децата не знаят за мъката на Каролин - заключи майка ми. 

Мислех много над тези думи и на следващия ден се опитах да обясня на съучениците си това, което майка ми беше казала. 

Малко по малко Каролайн започна да получава покани за участие в игрите. Тъжната расистка бариера започна да се разпада и всички станаха приятели. По-късно разбрахме, че тя има красив глас и се радвахме да я чуем да пее на нашите празненства.

Минаха години, но историята на Каролайн ме накара да видя ясно, че предразсъдъците са отговорни за нещастието на много хора, както и че няма логично обяснение за тяхното съществуване. 

Необходимо е да анализираме нашите нагласи и да се запитаме дали това, което правим, е наистина правилно или само копираме и повтаряме поведението на другите хора. 

Научих също, че когато се освобождаваме от предразсъдъци, братските чувства ще нарастват в нас и че в крайна сметка ще помогнем все повече и повече във формирането на едно голямо вселенско семейство.

Глава 8 КЛЮЧОВЕТЕ - вратата към хармоничните взаимоотношения

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Часовникът удари 8 часа вечерта. Мама ни беше помолила да подредим играчките по местата им веднага щом свършим играта с тях и да се приготвим за лягане. Протестирах незабавно и й отговорих малко агресивно. Играта беше станала много интересна, изобщо не ми се спеше и исках да продължа да си играя още малко. 

Баща ми забеляза начина, по който се отнесох към мама. Не за първи път се държах лошо с някого. Лошото ми поведение се проявяваше все по-често. Когато играта свърши, баща ми ме извика дискретно и ме помоли да седна до него в същата стая, където двугодишният ми брат си играеше с малка къща с четири врати и четири ключа. Той се опитваше да отвори всяка малка врата, но за да постигне това, трябваше да избере правилния ключ. 

Баща ми се обърна към мен и каза: 

- Дъще, искам да забележиш простотата на тази играчка. Можем да си припомним много важни уроци. Когато Фернандо избере ключ, който не отваря ключалката, той се разочарова, после веднага пробва друг ключ. Когато отвори малката врата, той се вълнува и е щастлив от успеха си. Отношенията ни с другите са относително сходни: когато говорим, нашите думи са придружени от нашите чувства. Те са заредени с енергията на нашите емоции. Когато сме груби към другите, те се отдръпват, склонни са да се дистанцират от нас и често се  чувстват наранени, тъжни и нещастни. Забелязваме, че се създава бариера, затваряща вратите и от двете страни. Но когато сме приветливи, добросърдечни и приятни и когато влагаме нежност в думите си, хората се чувстват добре, и се обръщат към нас. Така се отваря вратата към хармоничните взаимоотношения.

Аз дълбоко разбрах учението на баща си. Прегърнах го, изразявайки благодарност за разбирането му към моите грешки и за неговото любящо отношение, което ми помогна да преодолея тези недостатъци в моята личност. 

Прегърнах майка си по-силно от обикновено, сякаш за да я помоля да не е тъжна заради мен. 

Усмивката ѝ ми показа разбирането ѝ и че всичко е наред. 

Днес осъзнавам, че ключът на настроението, изразен чрез нашите думи, може да отвори или  затвори вратата на взаимоотношенията. Също така осъзнавам, че можем да станем по-щастливи, когато използваме ключа на нашите добри настроения към другите.

Глава 7 - ЛИМОНАДАТА - как да общуваме без да нараняваме

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Беше горещ летен следобед. Вече бях завършила домашното си, когато пристигнаха Мери, Кристин и Марсия. Бяха дошли в дома ми, за да играят много интересна игра. По време на играта трябваше многократно да напомняме на Марсия, когато беше неин ред да играе, тъй като тя беше леко разсеяна. Аз бях разстроена и започнах да се държа грубо с нея. 

Предсказания на дядо Влайчо за България и света

Предсказания на дядо Влайчо за България и света:

Абе, тоя наш български народ е доста твърдоглав. Мнозина не приемат Бога и ще патят. Ама, казвам ви, до болка ще теглят.

Блажени ще бъдат ония будни семейства, които не се безпокоят от положението и вярват истински в силата и властта на Бога.

Поради помрачаването и голямото зло духовете на човешките същества ще бъдат крайно нервни и психично болни, но страданията, мъчнотиите и страховете ще пораснат до такава степен на голям хаос.

Глава 6 ЧЕТКАТА - Възпитаване на нашия Дух чрез дисциплина

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 6 ЧЕТКАТА - Възпитаване на нашия Дух чрез дисциплина

Веднъж бяхме съседи на едно много различно от нас семейство. Те бяха пристигнали от друг град, живяха тук няколко месеца и след това отново се преместиха. Трите деца на двойката бяха на нашата възраст. Аз и братята ми се сприятелихме с тях и скоро започнахме да играем заедно. Забелязахме, че родителите им изглеждат незаинтересовани от това, което децата им правят. Те пропускаха часове в училище, без да имат сериозна причина. Обикновено играеха на улицата и никой не ги викаше да се прибират у дома. Правеха, каквото си поискат.

Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Книга ЖИВОТЪТ НИ УЧИ

автор Мария Ида Бачега Болчоне, превод Валя Гетова

Глава 5 ДЪЖДЪТ - как да обясним и премахнем страха от смъртта у Децата

Още като дете търсех отговори на въпросите за света и живота. Едно от най-трудните за разбиране и приемане неща беше смъртта. Бях срещала много отчаяни сираци и родители, опустошени от болката по загубата на любимо дете.

Дядо винаги ми е бил добър приятел. Човек, с когото да поговоря и от когото да получа съвети при трудност в детството ми. Един ден отидох при него и обясних колко е ужасна идеята за смъртта. Казах му, че чувствам мъка само като си помисля, че някой от семейството може да умре.