Книга Животът ни учи - Глава 1 за споделянето с другите

Книга Животът ни учи 
Мария Ида Бачега Болчоне

Глава 1 - СЕМЕНАТА 

Урокът за споделянето с другите



Бях много егоистично дете. Не исках да споделям нищо с никого. Когато получех бонбони или шоколади, ядях,  колкото си пожелая и след това скривах останалите бонбони в чекмеджето ми. 
Обикновено забравях, че съм скрила бонбони там и няколко дни по-късно, след като ги намерех, те вече бяха развалени. Мама винаги ми казваше да не правя така, обаче не й обърщах внимание. 

Един ден, когато баба прибираше дрехите ми в чекмеджето, видя, че е пълно с мравки. Бяха налазили моите бонбони. Баба, която знаеше за моя лош навик, не ми се ядоса. След като приключи с прибирането на дрехите, ми каза: 
- Имам нужда от твоята помощ в зеленчуковата градина. Ела с мен, но първо отиди до кухненския шкаф и вземи тиквените семки. 
Аз я послушах веднага и двете отидохме в зеленчуковата градина. Освен че там имаше прекрасни свежи зеленчуци, почвата в две лехи беше готова за засаждане. Баба каза: 
- Сега ще ми помогнеш да засадим тиквените семки и да се погрижим за тях. 
Направих го с удоволствие. 
При залез слънце почти всеки ден баба и аз отивахме да се погрижим за малките тиквени растения, които постоянно растяха. 
Един ден за моя изненада открих стъблата им отрупани с красиви жълти цветове, някои от които и с малки крехки тикви. Бях толкова изумена от великолепния дар, който природата ни даваше свободно, че не можех да скрия моята радост и удоволствие. Говорех за всичко, което това значеше за мен. Баба ме слушаше внимателно и с усмивка наблюдаваше моята радост. 
Тогава тя сложи ръце на рамото ми и каза: 
- Внучке, мислила ли си какво щеше да стане със семената, ако бяха забравени в шкафа? Те щяха да се развалят и нямаше да ни донесат това голямо щастие. 
* * * 
Веднага си спомних за чекмеджето и за развалените бонбони и се изчервих от срам. Ако бях споделила бонбоните с братята си, те също щяха да са щастливи. 
Този урок се запамети дълбоко в ума ми. Винаги, когато искам да задържа нещо, от което не се нуждая, си спомням за семената. И преди нещо да се е развалило, го давам на другите, за да могат да се присъединят към моята радост. 
Научих също, че да споделяме онова, което имаме, ни прави по-щастливи, защото носим още повече щастие на другите. Ако другите са по-щастливи, светът става по-добро място. 

Цялата книга може да изтеглите тук: https://drive.google.com/file/d/1eTpilgcqzhunCT2o7GV3pmPaoYBq8Xod/view?usp=sharing