Лъч светлина, от книгата Кой се страхува от Смъртта

Лъч светлина
от книгата на Ричард Симонети

изтеглете тук:
 https://drive.google.com/open?id=1aNZgBNV2gbJ6Vf3XiaknkteSAsjutMey

„Късно през нощта един мъж вървеше по протежението на един запустял път. Нощта беше черна, никаква лунна светлина не замъгляваше звездите. Той беше притеснен. В тази зона имаше много кражби.
Той забеляза, че някой го следи.  - Здравейте, кой е там? - попита той уплашен. Не получи никакъв отговор. Той се беше забързал, но неговия преследвач го имитираше. Той побягна... Така направи и непознатия. В паниката си, докато тичаше колкото бързо му позволяват краката, с лудо биещо сърце и изгарящи дробове, той мина покрай един лъч светлина. Погледна назад и като на магия страхът изчезна. Неговият преследвач беше едно старо магаре, което беше свикнало да преследва скитниците.“

Тази история е подобна на това, което се случва по отношение на смъртта. Безсмъртието е нещо интуитивно за човешкото същество. И все пак много хора се страхуват от смъртта, защото въобще не са наясно за процеса, през който ще трябва да преминат и какво ще ги очаква в духовния свят.

Религиите, които би трябвало да подготвят вярващите за живота отвъд гроба, да ги запознаят с оцеляването на душата, да повдигнат воала, който разделя двата свята, постигат много малко в това отношение. Те се ограничават до сферата на фантазията.

Спиритистката Доктрина е "лъчът светлина", който разпръсква своята светлина върху тайнствените пътеки на връщането, прогонвайки нерационалните страхове и тревожния смут. През призмата на Спиритизма ние можем да гледаме на смъртта със спокойствие, докато се подготвяме да я срещнем. Това е изключително важно, наистина фундаментално, тъй като смъртта е единствената сигурност на човешкото съществуване, ние всички ще умрем един ден!

Нашата планета Земя е една работилница за онези, които са ангажирани в просветляващи дейности; една болница за онези, които имат нужда да изгладят разногласията произлизащи от стари пристрастявания; един мъчителен затвор за онези, които изплащат престъпления извършени в един предишен живот; едно училище за онези, които вече са разбрали, че живота не е просто един биологичен инцидент, нито човешкото съществуване е просто едно пътуване за почивка. Земята не е нашия дом. Нашият дом е Духовния свят, където ние можем да живеем с цялото си сърце, без ограниченията наложени от плътта.

За това е лесно да разберем, че трябва да се подготвим като преодолеем страхове и съмнения, безпокойство и грешки, така че когато дойде нашето време ние да можем да сме готови за едно балансирано и мирно завръщане.

Първата стъпка към едно такова постижение е да отлъчим тази мрачна и болезнена, изпълнена със страх, свръхестествена характеристика от смъртта... Има вековно старо обуславяне за това. Има хора, които просто отказват да възприемат идеята за смъртта на член от семейството или дори за своята собствена. Те захвърлят темата в много далечното бъдеще. За това, когато дойде време за раздяла, те са напълно неподготвени.

"Де ти е, смърте, жилото?" пита Апостол Павел, в Първо Послание към Коринтяни (15:55) демонстрирайки пред нас, че вярата преодолява всички страхове и мъки причинени от големия преход. По същия начин Спиритизма ни предлага необходимите ресурси да се срещнем със смъртта с подобна сила, вдъхновена от вярата. Вяра, която не се основава на бягство от емоциите, но една логично обоснована, съзнателна вяра. Това е трайната вяра на онези, които я осъзнават и знаят какво ги очаква, и работят усърдно с цел да имат най-доброто възможно завръщане.

автора:

 Преди няколко години водих лекция за обстоятелствата отнасящи се до завръщането в духовния свят по време на един семинар за смъртта проведен в бразилския град Бауру. Бях изненадан от интереса на публиката. Бяха повдигнати множество въпроси. Съществуват много съмнения и страх, дори в религиозните хора, тъй като традиционното познание за смъртта е спекулативно, базирано на предположенията на средновековни теолози.

Същото се случи и в други градове, когато беше представена същата лекция. Много хора имаха много въпроси свързани със самоубийството, фаталните инциденти, разединяването (отделянето на душата от тялото), смъртта на децата, даряването на органи, кремацията, гробищата, евтаназията, абортите, убийствата, необмислените постъпки, пристрастяванията, предчувствията... Имаше толкова много въпроси, че не беше възможно да се отговори на всички. Тогава се появи идеята да напиша една книга, в която да се отговори на най-честите въпроси за смъртта. Трябваше тя да бъде първото четиво по тази тема, нещо, което би било интересно на всички, без значение на религиозните вярвания.  Тъй като никой не е изключен от един директен или индиректен контакт с нея в лицето на собствената смърт на човека или смъртта на обичан член на семейството.

В опита си да я направя първо четиво, аз избегнах високо техничните концепции, както и ерудирания подход.  Същността все пак е вярна на принципите на Спиритистката Доктрина, както е кодифицирана от Алан Кардек, благословения източник, в който ние търсим насока за да се изправим в лице с житейските трудности и загадките на смъртта.  Накрая аз бих бил много радостен, ако това издание помогне на някой друг да "убие" смъртта, преодолявайки страхове и съмнения, и разбирайки, че смъртта е само паспорта нужен за нашето връщане към общата нация в Духовните сфери.

Ричард Симонетти https://pt.wikipedia.org/wiki/Richard_Simonetti (10 Октомври 1935 - 3 Октомври 2018)